№ 922
гр. София, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА Гражданско дело №
20211110173036 по описа за 2021 година
Предявени са е установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. с
500, ал.1, т.3 КЗ и чл.422 ГПК вр.с чл.86, ал.1 ЗЗД .
Ищецът ФИРМА е подал срещу ответницата М. И. Б. заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата 3428,22 лева, представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение за увреждания на лек автомобил марка Форд, модел
„С Макс“ рег. № **** , настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие от
7.07.2017г. в град София, заедно със законната лихва от 23.06.2021 г. до погасяване на
задължението, както и за мораторна лихва върху главницата в размер на 492,54лева за
периода 29.10.2019г.- 23.06.2021г. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са
предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирането на 07.07.2017 година пътнотранспортно
произшествие в град София е изплатил по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобил с марка „Пежо 207“ с рег. № *****, застрахователно
обезщетение в размер на 2 915, 68 лева с включени 15 лева ликвидационни разходи на
застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ за щети по л.а. „“Форд“, модел „С
Макс“ с рег. № **** . Твърди, че пътнотранспортното произшествие е причинено по вина
на ответницата М. И. Б., която е управлявала МПС „Пежо 207“ с рег. № ****, която е била
застрахована при ищеца, като виновно е причинила ПТП и е напуснала мястото на
произшествието преди пристигането на органите за контрол на движението по пътищата.
Ищецът твърди и предоставя изготвени опис на претенция и доклад по щета, въз основа на
които било изплатено застрахователното обезщетение в размер на 2915,68 лева и сторени
ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Твърди, че вина за настъпване на процесното
ПТП има ответницата, която след настъпване на произшествието напуснала, без да изчака
идването на органите за контрол на движение по пътищата. Ищецът поддържа, че съгласно
чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
него обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато при настъпване на ПТП
1
виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, ответницата М. И. Б. е депозирала отговор
на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Оспорва настъпването на ПТП с нейно
участие, както и че вина за същото има тя. Поддържа, че не е управлявала на процесната
дата посочения от ищеца автомобил, както и че не се е намирала, нито е напускала мястото
на произшествието .Твърди, че автомобилът е управляван от неизвестно лице, което
противозаконно и без съгласие на ответницата е отнело от владението й законно
притежавания от нея а-л „Пежо207“ с рег. № ****, поради което не следва тя да носи
отговорност с оглед претендираното от ищеца обезщетение. Навежда възражение за
давност. Ето защо, моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК за възникване на регресното вземане по
иска с правно основание чл.500, ал.1, т.3 КЗ, ищецът следва да установи, че в
качеството си на застраховател по застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" за автомобил „Пежо 207“ с рег. № **** е, платил обезщетение в
претендирания размер за причинените от пътнотранспортно произшествие вреди на
увреденото лице, като ответникът е причинил виновно произшествието, след което е
напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи онези свои
твърдения, правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни
за себе си правни последици. По възражението за давност, в тежест на ищеца е да установи
обстоятелствата водещи до спиране и прекъсване на давността.
С определението от 29.07.2022 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че
към 07.07.2017 г. ищецът е имал качеството застраховател по застраховка Гражданска
отговорност, покриваща вредите от противоправното поведение на ответника; че на
07.07.2017 г., в гр. София е реализирано ПТП, че вследствие на същото са причинени
описаните в исковата молба вреди на лек автомобил марка Форд, модел „С Макс“ рег. №
****; че е съставен акт за установяване на административно нарушение, както и наказателно
постановление към него; механизма на настъпване на процесното ПТП.
От приложеното към делото съдебно решение по НАХД 17729/2017г., влязло в сила
на 22.06.2018г., по описа на Софийски районен съд, 109 състав, не се установява, че при
реализирането на процесното ПТП на 07.07.2017г., ответницата М. И. Б. е управлява лек
автомобил „Пежо 207“ с рег. № ****, след което е напуснала местопроизшествието. С
посоченото решение е отменено изцяло издаденото срещу ответницата НП № 17-4332-
015012/25.07.17г. на Зам. Началник отдел към СДВР, отдел „ПП“ към СДВР .
Както от приложеното по делото НАХД 17729/2017г., така и от гласните
доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите М.И.Н. и Т.Й.К. се потвърждава по
безспорен начин обстоятелството, че при реализиране на ПТП с участието на л. а. Марка
„Пежо 207“ с рег. № ****, водач на автомобила не е била ответницата М. И. Б., поради
това, че автомобилът не е бил в нейно владение поради противозаконното му отнемане.
Свидетелите са категорични, че процесният автбомобил, предмет на реализираното
ПТП е бил откраднат от собственика – М. И. Б., която в последствие обявява колата за
2
противозаконно отнета. Съдът кредитира показанията им като отличаващи се с
изключителна точност и последователност.
В разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ изрично е посочено, че правото на регрес на
застрахователя възниква именно срещу виновния водач – причинителят на вредата (а не
срещу друго лице). Доколкото в производството по делото , предвид ангажираните и
обсъдени по-горе писмени и гласни доказателства не се установява виновно и
противоправно поведение от страна на ответницата по делото, съдът намира, че в полза на
ищеца не е възникнало претендираното регресно вземане и искът за главницата следва да
бъде отхвърлен. На отхвърляне подлежи и акцесорната претенция за лихва за забава.
По разноските:
При този изход на делото ищецът няма право на разноски. На основание чл. 78, ал. 3
ГПК ответникът има право на разноски, каквито е заявил, че не претендира, поради което и
не следва да му бъдат присъждани с решението по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ФИРМА, ЕИК ****** срещу М. И. Б. с ЕГН
********** искове по чл. 422 ГПК вр. с 500, ал.1, т.3 КЗ и чл.86 ЗЗД за признаване за
установено, че ответницата М. И. Б. дължи на ищеца сумата от 2 935, 68 лева ,
представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение на основание
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № БГ
/22/116002846597 във връзка с ПТП от 07.07.17г., при което са причинени щети на л.а.
„Форд“ с рег. № ****, заплатени от застрахователя, ведно със законна лихва от 23.06.21г.
до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 492,54лева за периода
29.10.19г.- 23.06.21г. , за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 03.09.21г. по ч.гр.д.№ 36518/21г. по описа на СРС, 69с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3