О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
гр. Велико Търново,
02.03.2018 г.
Великотърновският Апелативен съд, гражданско и търговско отделение, в закрито
съдебно заседание на втори март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕНКА КИТАНОВА
ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
като разгледа в.ч.гр.д.
№ 43/ 2018 г. по описа на съда, докладвано от съдия ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 274, ал. 1, т. 2 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 121 от ГПК.
С Определение № 1498/
05.12.2017 г., постановено по гр.д. № 450/ 2017 г. по описа на Русенския
Окръжен съд, състав на съда е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника Г.
фонд /ГФ/ – гр. С., направено чрез пълномощника гл. юрисконсулт П. , за местна
неподсъдност на спора на Русенския Окръжен съд.
Недоволен от
постановеното Определение, жалбоподателят Г. фонд – гр. С., със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Г” № 2, ет. 4, чрез пълномощника гл.
юрисконсулт П. ,, е подал частна жалба. Оплакването е за незаконосъобразност и
необоснованост на обжалвания съдебен акт. Навежда се довод, че предвид нормите
на чл. 108, ал. 1 от ГПК и чл. чл. 518, и 557 от Кодекса за застраховане КЗ/,
искът следва да бъде разгледан от Софийски Г. съд /СГС/. Твърди се, че нормата
на чл. 115, ал. 2 от ГПК е неприложима, тъй като се касае за иск, който не се
урежда от общата норма на чл. 45 от ЗЗД, а от специалната норма на чл. 558, ал.
5, във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ.
Твърди се също така, че непозволеното увреждане е само една от предпоставките
за да възникне отговорността на ГФ, наред с другите предвидени в КЗ. Посочва
се, че в този смисъл е постоянната съдебна практика. Твърди се и че искът не е
основан на съществуващо, по силата на договор, застрахователно правоотношение,
поради което ищецът няма спрямо ответника ГФ качеството „ползвател на
застрахователни услуги” по смисъла на чл. 2, ал. 2 от КЗ. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното Определение и да върне
делото на Русенския Окръжен съд с указания за прекратяване на производството и
изпращана по подсъдност на СГС.
В законно-определения
срок, редовно уведомена, насрещната страна не е подала отговор.
Великотърновският
Апелативен съд като обсъди доводите на страната, прецени доказателствата по
делото и обсъди правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено
следното:
Частната жалба е
подадена в срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на
обжалване и е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
тя е основателна.
За да остави без
уважение възражението на ответника ГФ за местна неподсъдност на делото,
Русенският Окръжен съд е посочил, в мотивите на обжалваното Определение, че
местната подсъдност на делото следва да бъде определена съобразно разпоредбата
на чл. 115, ал. 2 от ГПК, която регламентира изборна подсъдност на спора. Приел
е, че се касае за иск, с правно основание чл. 226 от КЗ /отм./ като претенцията
е насочена срещу ГФ. Достигнал е до правния извод, че възражението за местна
неподсъдност на делото е неоснователно.
Настоящият състав на
Великотърновския Апелативен съд не споделя този правен извод на Русенския
Окръжен съд.
Производството по гр.д.
№ 450/ 2017 г. по описа на Русенския Окръжен съд е било образувано по искова
молба, подадена от ищеца А. К. Д. , ЕГН **********, от гр. Р., срещу ответника
Г. със седалище в гр. С., с искане да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца, на основание чл. 288, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, сумата 50 000 лева, представляваща разликата от изплатените 50 000
лева до 100 000 лева обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”
за причинени неимуществени вреди, ведно с мораторната
лихва от 01.11.2015 г. до датата на подаване на исковата молба в размер на
8 336 лева и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на главницата.
Следователно, иска се да
бъде ангажирана отговорността на ГФ, която не е деликтна,
а гаранционно-обезпечителна и произтича непосредствено от закона при наличието
на изчерпателно посочените в нормата на чл. 557 от КЗ материално-правни
предпоставки, но не и само от непозволеното увреждане, което е само една от
посочените предпоставки за възникването й, но не и единствената, поради което е
неприложима нормата на чл. 115, ал. 1 от ГПК. Неприложима в случая е и нормата
на чл. 115, ал. 2 от ГПК тъй като с иска не се търси реализация на
отговорността на застрахователя, защото ГФ не предоставя застрахователни
услуги, а осъществява възложената му от закона дейност за обезщетяване на
увредени лица, в случая вследствие на смърт на територията на РБ от МПС, което
е напуснало местопроизшествието и не е било установено. По отношение на
евентуалното приложение на чл. 113 от ГПК следва да се отбележи, че съгласно
задължителната практика на ВКС се приема, че разпоредбата за избор на местна
подсъдност е неприложима при пряк иск, предявен срещу ГФ. Това е така, защото
отговорността на ГФ за заплащане на обезщетение произтича от закона, а не от
договор за застраховка.
По изложените
съображения въззивният съд намира, че в случая е
приложима нормата на чл. 108, ал. 1 от ГПК и делото е подсъдно на Софийски Г.
съд, където се намира седалището на ответника.
Като е оставил без
уважение възражението на ответника ГФ за местна неподсъдност на делото,
Русенския Окръжен съд е постановил неправилно Определение, което следва да се
отмени. Производството по гр.д. № 450/ 2017 г. по описа на Русенския Окръжен
съд следва да се прекрати, като делото се изпрати на СГС.
Водим от гореизложеното,
Апелативният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение №
1498/ 05.12.2017 г., постановено по гр.д. № 450/ 2017 г. по описа на Русенския
Окръжен съд, с което е оставено без уважение възражението на ответника Г. гр.
С., направено чрез пълномощника гл. юрисконсулт П. , за местна неподсъдност на спора
на Русенския Окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 450/ 2017 г. по описа на Русенския Окръжен съд.
ИЗПРАЩА делото, на
основание чл. 108, ал. 1 от ГПК, на СГС, по подсъдност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото
Определение да се изпрати на Русенския Окръжен съд, за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: