РЕШЕНИЕ
№ 414
гр. гр. Хасково, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА Д. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20215640101328 по описа за 2021 година
Производството е образувано по иск за делба, с правна квалификация чл. 34, ал. 1 ЗС,
по реда на чл. 341 и сл. ГПК. Намира се във втора фаза – по извършване на делбата.
С влязло в сила Решение № 102/18.02.2022 г., постановено по настоящото дело, е
допуснато извършване на съдебна делба между ЕЛ. АТ. П. ЕГН **********, с адрес
**********, съдебен адрес: **************, адв. Д.П. – АК Кърджали; С. БЛ. Д. ЕГН
**********, с адрес *************, съдебен адрес: ************, адв. В.Ч. – АК Хасково;
Л.. Г. Г. ЕГН **********, адрес: ***************, съдебен адрес: ***********, адв. В.Ч. –
АК Хасково; и С. АТ. Т. ЕГН **********, адрес: **************** на следния недвижим
имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.741.77.6.12 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД - 18 -
63/05.10.2006 г. на Изпълнителния Директор на АК, с административен адрес: ***********,
находящ се на етаж 4 в сграда с идентификатор: 77195.741.77.6, разположена в ПИ с
идентификатор 77195.741.77, с предназначение на СОС: жилище, апартамент, брой нива на
обекта-1, състоящ се от две стаи, кухня и сервизно помещение, с площ 59.38 кв. м. по
нотариален акт и площ 56 кв. метра по схема, при съседи: П.Т.П. и стълбище и съседи по
КККР: на същия етаж: 77195.741.77.6.11, под обекта: 77195.741.77.6.9; над обекта:
77195.741.77.6.11, заедно с прилежащото избено помещение № 72 с полезна площ 2.29 кв.м.,
при съседи: П.Т.П., И.Д.Д. и коридор, ведно с 2.106 % идеални части от общите части на
блока и от отстъпеното право на строеж върху мястото, при равни квоти по ¼ идеална част
за всеки от съделителите.
1
Ищцата счита, че съсобствената вещ следва да бъде изнесена на публична продан, а
ответниците С. БЛ. Д. и С. АТ. Т. не изразяват становище по отношение на способа за
извършване на делбата.
Ответникът Л.. Г. Г., не поддържа заявеното при условията на алтернативност искане
за възлагне на процесния имот на основание чл.349, ал.2 ГПК.
Едва в хода на устните състезания, за което в този процесуалне момент вкл. и с
нарочна молба, ищцата е формулирала и искане на основание чл.344, ал.2 ГПК да бъде
осъден съделителя Л.Г. за и заплаща сума в размер на 80 лева месечно за ползване на
нейната ¼ идеална част от делбения имот, считано от влизане в сила на решението по
допускане на делбата до окончателното изплащане, с падеж 20-то число на месеца, за който
се дължат, ведно със законната лихва на всяка просрочена вноска. Аргументирала е
позицията си с обстоятелството, че в отговора на исковата молба ответниците Л.Г. и С.Д. са
заявили, че първият ползва имота, с което ищцата е лишена от възможността да си служи с
общата вещ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото съдът назначи и изслуша две съдебно-технически експертизи. Според
първата от тях, изготвена от вещото лице Т.М., пазарната стойност на делбения имот
възлиза на 41 800 лева, а според заключнието на инж. Д.К. – на 39 900 лева. Заключенията
на вещите лица кореспондират помежду си по въпроса относно невъзможността за
поделяемост на имота съобразно квотите на съделите. И двете вещи лица са използвали при
оценката си аналогични научни методи, но съдът кредитира заключението на вещото лице
М., доколкото същото се явява по-благоприятно за страните по делото. Тук следва да се
посочи, че в определение № 507 от 20.12.2010 г. по ч. гр. д. № 473/2010 г. на ВКС, ІІ г. о. е
прието, че във всички случаи на основание чл. 485 ГПК, при публичната продан цената на
имота се определя от вещо лице, назначено в рамките на изпълнителното производство.
Цената на делбения имот, определена в съдебния акт за извършване на делбата чрез
изнасяне на имота на публична продан, е от значение за определяне на стойността на
дяловете и съответно за дължимите от съделителите държавни такси като оценката следва
да отразява състоянието на имота към момента на извършване на делбата, включително да
отрази вещните права и тежести, които го обременяват.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи по извършването на делбата:
Основният принцип при извършване на делбата, установен в разпоредбата на чл. 69,
ал. 2 ЗН, е всеки съсобственик да получи своя дял в натура, като неравенството в дяловете се
изравнява в пари. Той може да бъде реализиран, както по реда на чл. 350 и чл. 352 ГПК, така
и посредством разпределение на имотите от съда. Съсобствеността може да бъде прекратена
и чрез възлагане на имота или чрез изнасянето му на публична продан.
2
В настоящия случай до делба между четири лица с еднакви квоти е допуснат един
самостоятелен и неподеляем имот. В случая не може да се приеме, че някой от тях е
предявил претенция по чл.349 ГПК, доколкото заявената такава в отговора на исковата
молба и при условията на евентуалност от страна на ответника Л.Г., не се поддържа в
съдебно заседание, а и от негова страна не са представени каквито и да е било
доказателства (декларация или др.), не са формулирани и доказателствени искания за
събирането им, от които да се установява самостоятелното му ползване на процесния имот
при откриване на наследството на общия наследодател на страните, респ. обстоятелството,
че този имот е негово единствено жилище. При това положение, дори да се приеме, че е
направено искане за възлагане по смисъла на чл.349, ал.2 ГПК от негова страна, то
ответникът Л.Г. по никакъв начин не е доказал наличието на предпоставките по цитираната
правна норма, а доказването от негова страна на това обстоятелство следва да е главно и
пълно. Ето защо се налага изводът, че в разглеждания случай е налице хипотезата на чл. 348
от ГПК – процесният имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете. С
оглед на това делбения имот следва да бъде изнесен на публична продан, като се има
предвид пазарната му цена, установена от заключението на съдебно-техническата
експертиза на вещото лице Т.М..
По заявената претенция по чл.344, ал.2 ГПК съдът намира следното:
Според разпоредбата на чл.344, ал.2 ГПК, в решението, с което се допуска делба, или
по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си,
съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се
ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат
на другите срещу ползването. С определение №308/24.04.2014г. на ВКС по ч. гр. дело
№1773/2014г., съдът е допуснал касационното обжалване по въпроса: 1) кой е началният
момент на привременната мярка по чл. 344, ал. 2 от ГПК - моментът на искането за
постановяването й или моментът на влизане в сила на съдебния акт за постановяването й, на
осн. чл. 280, ал.1, т.2 вр чл. 274, ал.3 ГПК. Прието е, че съдебният акт, постановен по реда
на чл. 344, ал. 2 от ГПК, има действие и значение само за делбеното производство и с него
съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред във времето т.е. от
момента на влизане на постановения по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК акт в сила и само до
окончателното приключване на делбеното производство. От друга страна, претенцията за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е допустимо да
бъде предявена и да бъде разгледана от съда за период от време, предхождащ делбеното
производство или следващ предявяването на иска за делба, но предхождащ влизането в сила
на определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК. Такава материалноправна претенция за
обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС обаче е допустимо да бъде разгледана единствено и само
по реда на чл. 346 от ГПК - във втората фаза на делбеното производство, дори и тя да е
предявена още с иска за делба, какъвто не е настоящия случай. Правната квалификация на
отправено до съда искане за присъждане на обезщетение се основава на изложените при
предявяването му факти и обстоятелства. Ако искането касае обезщетение за ползване за
3
минал период от време, то е налице самостоятелна претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС за
заплащане на обезщетение за ползване на имота за този период, т. е. - претенция по сметките
между съделителите, която следва да се разгледа по реда на чл. 346 от ГПК. Ако обаче в
делбеното производство се претендира от съсобственика заплащане на суми срещу
ползването на имота от другите съсобственици занапред до окончателното извършване на
делбата, следва да се приеме, че е налице искане за постановяване на привременни мерки
по чл. 344, ал. 2 от ГПК. Възможно е един съделител да предяви още преди постановяване на
решението по допускане на делбата, както искане за постановяване занапред на
привременни мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК, така и претенция за обезщетение за изминал
период от време по чл. 31, ал. 2 от ЗС. За да постанови процесуално допустими съдебни
актове, съдът следва да разгледа тези искания и да се произнесе по тях съобразно посочените
императивни процесуални норми - по искането за привременни мерки - най-рано с
решението си по допускането на делбата (което има характера на определение в тази част и
може да бъде изменено от същия съд - чл. 344, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, като в него съдът не
необходимо да сочи периода, за който се постановяват привременните мерки), а по
материалноправната претенция за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС - най-рано с решението
си по чл. 346 от ГПК (аргум. и от чл. 351 от ГПК, като в него съдът следва да посочи
изминалия период от време, за който се присъжда обезщетението). Когато има неясноти и
противоречия при предявяването на тези искания на съделителите, те следва да се отстранят
чрез даване на указания от съда за уточняването им. С оглед всичко изложено дотук и с
оглед разясненията, съдържащи се в цитираното определение, съдът намира, че в случая сме
изправени пред искане за постановяване на привременна мярка по смисъла на чл.344, ал.2
ГПК, която обаче предвид факта, че не е своевременно заявена, се явява макар допустима,
неоснователна, доколкото не е била доказана. В тази връзка не следва да се постановява и
изрично отхвърлителен диспозитив.
По разноските:
Съгласно разпоредбите на чл. 355, изр. 1 ГПК и чл. 8 Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по реда на ГПК, страните следва да заплатят държавна такса
в размер по 418.00 лв., равняващи се на 4% върху стойността на дяловете им.
Основателна се явява и претенцията на ищцата за присъждане на направените по
делото разноски, включващи депозит за съдебно-техническата експертиза, до размера от
210.00 или по 70.00 лв., дължими й от всеки от ответниците С. БЛ. Д., Л.. Г. Г. и С. БЛ. Д.,
определени също по реда на чл. 355 от ГПК, съобразно стойността на дяловете им.
Разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. не следва да бъдат
присъждани, с оглед разпоредбата на чл. 355 ГПК и доколкото в производството по
извършване на делбата и както бе посочено по-горе, претенции по сметки между страните
не са предявявани.
Мотивиран от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА ИЗНАСЯНЕТО НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на следния
недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.741.77.6.12 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД -
18 - 63/05.10.2006 г. на Изпълнителния Директор на АК, с административен адрес:
***********, находящ се на етаж 4 в сграда с идентификатор: 77195.741.77.6, разположена в
ПИ с идентификатор 77195.741.77, с предназначение на СОС: жилище, апартамент, брой
нива на обекта-1, състоящ се от две стаи, кухня и сервизно помещение, с площ 59.38 кв. м.
по нотариален акт и площ 56 кв. метра по схема, при съседи: П.Т.П. и стълбище и съседи по
КККР: на същия етаж: 77195.741.77.6.11, под обекта: 77195.741.77.6.9; над обекта:
77195.741.77.6.11, заедно с прилежащото избено помещение № 72 с полезна площ 2.29 кв.м.,
при съседи: П.Т.П., И.Д.Д. и коридор, ведно с 2.106 % идеални части от общите части на
блока и от отстъпеното право на строеж върху мястото.
Получената от публичната продан сума следва да бъде разпределена както следва: ¼
за ЕЛ. АТ. П. ЕГН **********, с адрес **********, съдебен адрес: **************, адв.
Д.П. – АК Кърджали; ¼ за С. БЛ. Д. ЕГН **********, с адрес *************, съдебен адрес:
************, адв. В.Ч. – АК Хасково; ¼ за Л.. Г. Г. ЕГН **********, адрес:
***************, съдебен адрес: ***********, адв. В.Ч. – АК Хасково и ¼ за С. АТ. Т. ЕГН
**********, адрес: ****************.
ОСЪЖДА ЕЛ. АТ. П. ЕГН **********, с адрес **********, съдебен адрес:
**************, адв. Д.П. – АК Кърджали, да заплати по сметка на Районен съд Хасково
сумата от 418.00 лева, представляваща дължима държавна такса за производството по
делбата, както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист за нейното събиране.
ОСЪЖДА С. БЛ. Д. ЕГН **********, с адрес *************, съдебен адрес:
************, адв. В.Ч. – АК Хасково, да заплати по сметка на Районен съд Хасково сумата
от 418.00 лева, представляваща дължима държавна такса за производството по делбата,
както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист за нейното събиране.
ОСЪЖДА Л.. Г. Г. ЕГН **********, адрес: ***************, съдебен адрес:
************, адв. В.Ч. – АК Хасково, да заплати по сметка на Районен съд Хасково сумата
от 418.00 лева, представляваща дължима държавна такса за производството по делбата,
както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист за нейното събиране.
ОСЪЖДА С. АТ. Т. ЕГН **********, адрес: ****************, да заплати по
сметка на Районен съд Хасково сумата от 418.00 лева, представляваща дължима държавна
такса за производството по делбата, както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.
5
ОСЪЖДА С. БЛ. Д. ЕГН **********, с адрес *************, съдебен адрес:
************, адв. В.Ч. – АК Хасково, да заплати на ЕЛ. АТ. П. ЕГН **********, с адрес
**********, съдебен адрес: **************, адв. Д.П. – АК Кърджали, сумата от 70.00 лева,
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Л.. Г. Г. ЕГН **********, адрес: ***************, съдебен адрес:
***********, адв. В.Ч. – АК Хасково, да заплати на ЕЛ. АТ. П. ЕГН **********, с адрес
**********, съдебен адрес: **************, адв. Д.П. – АК Кърджали, сумата от 70.00 лева,
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА С. АТ. Т. ЕГН **********, адрес: ****************, да заплати на ЕЛ.
АТ. П. ЕГН **********, с адрес **********, съдебен адрес: **************, адв. Д.П. – АК
Кърджали, сумата от 70.00 лева, направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.!
6