Р Е Ш Е Н И Е
№ 426 /29.10.2019 г., град Добрич
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Добрич, в публично заседание на шестнадесети
октомври, две хиляди и деветнадесета година, V състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА
МИЛЕВА
при участието на секретаря, Мария Михалева, разгледа докладваното от съдия
Т. Милева адм.д.№ 579 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал.4
от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по жалба на С.Г.П., в качеството си на представляващ ДЗЗД
„ДЕЛТА 43“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Добрич, ***, подадена
чрез адв. В. Г. - ДАК, срещу Заповед за налагане на принудителна административна
мярка (ПАМ) №311-ФК/22.08.2019 г., издадена от Б.Г.- началник отдел „Оперативни
дейности“ - Варна в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Жалбоподателят счита, че заповедта е
незаконосъобразна, поради липса на мотиви по отношение на срока на
принудителната мярка по съображения, подробно изложени в жалбата.Твърди се, че
е нарушен принципа на съразмерността по чл.6 от АПК. Моли заповедта да бъде
отменена. Претендират се сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В с.з, процесуалния представител на
оспорващия, излага доводи, че органът не е посочил как стойността на покупката
се отнася към реализирания пред деня оборот и спрямо оборотите от предходните
дни, установена ли е касова наличност и т.н. Сочи се, че от представения
протокол от извършената проверка е видно, че не е извършено преброяване на
парите и не е отразен техния размер. В тази връзка се настоява за отмяна на
заповедта.
Ответникът - началник отдел
"Оперативни дейности" -Варна в Главна дирекция "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП, представляван от Ст. Желязков – юрисконсулт
оспорва жалбата. Изразява становище, че са налице материално-правните
предпоставки за издаване на заповедта, че същата е законосъобразна и не страда
от пороци, обосноваващи отмяната й. Моли жалбата да се отхвърли и да се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият състав на съда съобрази данните
по делото и доводите на страните и приема за установено следното:
С оспорената Заповед №311-ФК/22.08.2019 г.
началникът на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД “Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, на основание чл. 186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, е наложил принудителна административна мярка (ПАМ), състояща се в
запечатване на търговския обект, стопанисван от жалбоподателя – 6Д
кино, находящо се в община Варна, КК Златни Пясъци, срещу хотел Адмирал и забрана за достъп до същия за срок от 14
дни. Принудителната административна мярка е наложена за това, че при извършена
проверка на инспектори по приходите в търговския обект е извършена
контролна покупка на услуга 6Д кино – 2 броя на обща стойност 14.00 лева,
платени в брой, за която не бил издаден фискален касов бон от монтираното и
въведено в експлоатация фискално устройство или касова бележка от кочан. В заповедта е посочено, че деянието представлява нарушение на чл.25, ал.1
във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на министъра на
финансите във вр. с чл.118, ал.1 и ал.4, т.1 от ЗДДС, което е
основание за прилагане на принудителната административна
мярка.
Заповедта е връчена на 23.08.2019 г.,
лично, на представляващия дружеството.
В деня на проверката е бил съставен
Протокол № 0028331/21.09.2019 г., от съдържанието на който
се установява, че разчетената касова наличност от въведеното в експлоатация
фискално устройство при проверката е 269,00 лева, а фактическата наличност не е
установена.
От представената административна преписка
е видно, че за констатираното нарушение е съставен Акт за установяване на административно
нарушение № F505781 на 23.08.2019 г.
Жалбоподателят не оспорва
констатациите от проверката, нито представя доказателства за различна
фактическа обстановка.
Въз основа на горната фактическа
обстановка съдът приема, че жалбата е допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Дружеството-жалбоподател, в качеството си
на лице по чл.118, ал.1 от ЗДДС, е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ.
В
конкретния случай безспорно се установява по делото, че за извършената покупка
в стопанисвания от жалбоподателя търговски обект не е издадена фискална касова
бележка. Този факт не се оспорва от жалбоподателя. Не се спори и че в
търговския обект е инсталирано и регистрирано касово фискално устройство.
Издаването на фискална касова бележка за извършените покупка и плащане в брой е
било дължимо, но това не е сторено. Следователно, налице е неизпълнение от
страна на жалбоподателя на задължението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС за регистриране и отчитане на извършена в стопанисвания от него обект
продажба чрез издаване на фискална касова бележка, което обуславя наличие на
материалните предпоставки за прилагане на ПАМ - запечатване на обекта по чл.186,
ал.1, т.1, б.а от ЗДДС. При наличие на предпоставките на чл.186,
ал.1 от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за налагане
на принудителна административна мярка, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции. На административния орган не е предоставена възможността
да преценява определени обстоятелства, при които да наложи мярката или пък други обстоятелства, при наличието на които
да не я наложи. Единствената преценка, която административният орган е оправомощен
да извърши, е по отношение срока на
принудителната административна мярка. В тази насока оплакванията в жалбата за липса на мотиви, относно определения в заповедта срок за прилагане на мярката са
основателни. Административният орган формално е изложил мотиви, като е развил съображения, които биха могли да бъдат
отнесени към всеки един случай на неиздаване на фискална касова бележка и не
представляват анализ и преценка на конкретни факти и обстоятелства. Не са
посочени и съответно няма данни да са отчетени от административния орган релевантни
за продължителонстта на срока на ПАМ обстоятелства
като например извършвани ли са други проверки на обекта, дали се касае за първо
такова или неинцидентно нарушение, има ли данни за други нарушения на
фискалната дисциплина, извършени от лицето, и т.н. Излагането на конкретни, а
не общи мотиви в случая е наложително с оглед на това, че
разпоредената продължителност на ПАМ не е в минимален, а в средния размер на срока. Тъй като обаче това не е сторено, не става ясно как
точно органът е формирал решението си за прилагане на принудителната мярка
именно за посочения, а не за друг срок. При липсата на изложени конкретни
факти, данни и съображения в тази насока не може да бъде извършена проверка от
съда относно законосъобразността на преценката на административния орган в рамките
на упражнената от него оперативна самостоятелност, както и относно спазването
на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Налага се извод за
необоснованост на акта по отношение продължителността на мярката, което води до незаконосъобразност на цялата заповед.
Извън горното, видно от ПИП № 0028331/21.08.2019 г. органите по приходите не са извършили
проверка на касовата наличност, съответно не са извършили съпоставка между касовата наличност и разчетените по ФУ обороти, а при твърдяното
нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредбата, би следвало в касата на търговския
обект да има положителна разлика най-малко равна на стойността на твърдяната
контролна покупка - в случая 14,00лв. /вж. в този
смисъл Решение на ВАС № 12985/25.10.2018 г. по адм. д. № 6372/2018 г. /.
При
липсата констатирана положителна разлика в касата на търговския обект, съдът
приема, че административният орган не е обосновал
извършено нарушение по чл. 25, ал. 1, вр.чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006
г., съответно, не е обосновано основанието за налагане на ПАМ, поради
което заповедта се явява незаконосъобразна и на това основание.
Както се каза и по-горе, неспазването на
принципа за съразмерност при упражняването на оперативна самостоятелност от
административния орган опорочава издадената заповед и налага нейната отмяна
поради противоречие с материалния закон, основание за отмяна по чл.146, т.4 от АПК.
Жалбоподателят претендира присъждане
на направените по делото разноски. Видно е, че жалбоподателят е
направил разноски за държавна такса от 50 лева и разноски за адвокатско
възнаграждение от 1000 лева, платено в брой, съгласно представен Договор за
правна защита и съдействие и пълномощно. От страна на процесуалния представител
на ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което съдът намира за основателно, с оглед характера на
производството и с оглед факта на сложността на делото и проведеното само едно
съдебно заседание. Поради което искането за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение, следва да се уважи до размера на предвидения такъв
минимален размер в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – чл.8, ал.3 – 500 лева.
По изложените съображения и на основание
чл.172, ал.2 от АПК във вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС, Административен
съд - Добрич, пети състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка №311-ФК/22.08.2019
г., издадена от Б.Г.- началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна в
ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА
Национална агенция по приходите да заплати на ДЗЗД „ДЕЛТА 43“, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр.Добрич, ***, представлявано от С.Г.П.,
сумата от 550 лева (петстотин и петдесет) лева – разноски по делото за държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд на РБ с
касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: