Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

          №      /23.03.2021г.                                                                  гр.Търговище

в името на народа

 

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                  първи състав

 

На първи март                                                                       2021 година

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР ПЕТКОВ

         ЧЛЕНОВЕ:МАРИАНА ИВАНОВА

 БИСЕРА МАКСИМОВА

                                                             

Секретар: Ирина Василева

 като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№29 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                                    Производството е по чл.258 от ГПК.

Производството по делото е образувано по ЖАЛБА на Н.А.А., ЕГН ********** ***, действащ чрез адв.Д.Ж.-*** ПРОТИВ Решение № 387 по гр.д.№ 1077/2020г., постановено от Районен съд – Търговище, В ЧАСТТА в която е бил осъден да заплаща на Н.Н.А., ЕГН ********** *** месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от 02.09.2020 год., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на причини, водещи до нейното изменение, или прекратяване, на осн. чл.144 от СК, като е отхвърлил иска в останалата му част и до пълния му размер от 430 лв., като неоснователен; да заплати на Н.Н.А., ЕГН ********** *** месечна издръжка в размер на 300 лв., за периода 02.09.2019 год. - 02.09.2020 год., или обща сума в размер на 3600 лв., ведно със законната лихва, считано от 02.09.2020 год. до окончателното изплащане, на осн. чл.149 от СК, като е отхвърлил иска в останалата му част и до пълния му размер от по 430 лв. месечно, или обща сума от 5160 лв.; да заплати на Н.Н.А., ЕГН ********** ***, действаща чрез пълномощник адв.Н.С. от ТАК, със съдебен адрес ***, офис № 8 разноски по компенсация в размер на 153,60 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК; присъдил е да заплати по сметка на ТРС държавна такса върху определената издръжка за бъдеще и минало време в размер на 576 лв.

Считайки решението за неправилно, необосновано, неподкрепено с доказателства и незаконосъобразно, моли да бъде отменено изцяло и й бъдат присъдени направените пред двете съдебни инстанции разноски. При условията на евентуалност, да бъде изменено, като се намали размера на издръжката която е осъден да заплаща на 10лв./десет лева/ месечно, за издръжката за минало време да се измени на 10лв. /десет лева/ и периодът за минало време, за който да се дължи да е от 01.10.2020г. и се изключат месеците на лятна ваканция - юли, август, септември.

В съдебно заседание се явява процесуалния представител- адв.Д.Ж.-***. Поддържа жалбата. Претендира раз-носки в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение, за което е пред-ставен списък на разноските.

В срока и по реда на чл.263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата-ищца Н.Н.А. ЕГН ********** адрес: ***, действаща чрез адв. Н.С.-ТАК.

Моли съда, да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира направените разноски от доверителката му в настоящата инстанция.

В съдебно заседание се явява процесуалният представител- адв. Н.С.-ТАК. Поддържа отговора. Претендира направените разноски от доверителката му в настоящата инстанция в размер на 200 лв., представя списък.

 

След проверка по реда на чл. 269-273 от ГПК, въззивният съдът констатира следното:

 

Въззивната жалба е допустима и частично основателна.

 

Предявеният иск от Н.Н.А. по чл.144 от СК за издръжка на пълнолетно дете от родител в размер на 430 лв. считано от 02.09.2020 год. месечно, както и на основание чл. 149 СК претендираната издръжка за периода 02.09.2019 год. - 02.09.2020 год. или в общ размер на 5 160 лв., е обусловен от обстоятелството, че ответникът е неин баща, като след завършване на средното си образование ищцата продължила да учи във висше учебно заведение в Република Македония и това било свързано със значителни средства, с каквито тя не разполагала, не притежава доходи и имущество и има нужда от издръжка, която не може да бъде поета изцяло от майка му, но въпреки материалните си възмож-ности, ответникът-неин баща отказва предоставянето на такава.

 

С писмен отговор в срока и по реда на чл.131 от ГПК ответникът оспорва иска изцяло и по основание, и по размер, като заявява, че не разполага с доходи, безработен е и няма средства за покриване на собствените си нужда, поради което и не може да предостави издръжка на пълнолетното си дете нито за минало, нито за бъдеще време. Заявил е, че действително преди време е работил в чужбина, но от три години живее в България, при своите родители, които са възрастни и разчитат на неговата подкрепа. Считайки, че даването на издръжка на ищцата би съставлявало особено затруднение за него, моли съда да отхвърли исковете, като му се присъдят направените разноски.

 

 След преценка на събраните по делото доказателства, окръжният съд прие за установено следното:

Безспорно е по делото, че ответникът е баща на навършилата пълнолетие ищца, която продължава образованието си, редовно обучение във висше учебно заведение.

Съгласно разпоредбата на чл.144 от СК, родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца за срока на редовното обучение в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст във висше учебно заведени, ако те не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, и ако родителите могат да я дават без особени затруднения.

В конкретния случай, при установените обстоятелства, както от първоинстанционния съд, така и в настоящата инстанция, ищцата отгова-ря на посочените изисквания, учи редовна форма на обучение във висше училище, не получава стипендия, не притежава недвимимо и движимо имущество, от които да се издържа, като следва да се прецени дали осигуряването на издръжка би създало особени затруднения за бащата.

Неоснователно е възражението по жалбата, че в случая ищцата има имущество, от което да се издържа-лек автомобил, с който можела да осъществява т.н. “споделено“ пътуване, както и средства от полага-нето на труд през лятото. Касае се до евентуални епизодични доходи, особена като се има пред вид епидемичната обстановка в страната.

Първоинстанционният съд е приел е за установено, че ищцата, която е пълнолетна и навършила двадесет и две години учи в Универ-ситет „Гоце Делчев“, гр.Щип, Република Северна Македония учебната 2019/2020 год. е записана втори курс, студент редовно обучение в Медицинския факултет, по специалност Обща медицина, като обучение-то и продължава и през учебната 2020/2021 година, а дължимата годишна такса е в размер на 1500 евро.

Бащата на ищцата няма второ семейство и родено дете, за които да се грижи.

В случая, при преценка на дължимостта на месечната издръжка, която ищцата претендира от своя баща, следва да бъдат отчетени обстоятелствата, не само обуславящи нуждата на ищцата – необхо-димостта от средства за обучение, учебни пособия, средства за тран-спорт, храна, облекло и пр., но следва да бъдат отчетени и тези обстоя-телства, касаещи възможностите на родителя да издържа детето си, без това да създава особени затруднения за задълженото лице.

Липсва легална дефиниция на понятието “без особени затруд-нения”, но във всеки конкретен случай следва да се преценяват възможностите на родителя за задоволяване на неговите елементарни ежедневни нужди. Заплащането от родителя на издръжка на пълнолетно му дете предвид изискванията на чл. 144 от СК предпоставя материални възможности на този родител, които следва да са реални и обективно да съществуват, не да са преценени с оглед на неговата трудоспособност, възраст и професия, а само с оглед на действително реализираните доходи и материално състояние, така че доставянето на издръжка на пълнолетното дете да не поставя родителя в невъзможност да осигурява собствена си издръжка за нормално съществуване.

В съдебната практика на ВКС е прието, че “Издръжката по чл. 144 СК от родител на пълнолетно дете, докато учи, за разлика от тази, дължима по чл. 143 СК на ненавършилите пълнолетие деца, не е безусловна. Нужно е от една страна, навършилите пълнолетие учащи деца да не могат сами да си осигурят необходимата им издръжка от доходите си или от използване на имуществото си и от друга страна, родителят да може да я дава без особени затруднения. От това следва, че само поради обстоятелството, че родителят е трудоспособен и по презумпция може да си осигурява доходи от труд, не значи, че дължи издръжка по чл. 144 СК. Както е изяснено в Р-199/17.05.2011 г. на ІІІ ГО ВКС по гр.д. № 944/2010 г., постановено по чл. 290 ГПК, родителят отговаря по чл. 144 СК тогава, когато притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволят, без особени затруднения да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете. Трудоспособността при липсата на доходи и друго имущество е правно значима само в хипотезите на чл. 143, ал. 2 и 3 СК, защото задължението за издръжка в тези случаи произтича от основното задължение на родителите да се грижат за ненавършилите пълнолетие деца и да им осигуряват условия на живот, необходими за развитието им. Безуслов-ността на тази отговорност отпада спрямо пълнолетните деца, които по начало са длъжни сами да се грижат за издръжката си.“

В правната теория се приема, че „задължението за издръжка на пълнолетни учащи се деца възниква само, ако родителят може да дава издръжката без „особени затруднения“, т.е. без да се налага да променя начина си на живот, за да заделя средства за издръжката (арг. от чл.144  in fine СК)-Проф. д-р Екатерина Матеева, „Семейно право на Република България“.

В конкретния случай ищцата не е доказала в  пълен обем необхо-димите й средства за обучение, както и възможностите на своя баща да я подпомага финансово. Последният от своя страна, макар да има нелечимо заболяване от години, не представя доказателства за нетрудо-способност.

Ето защо съдът намира, с оглед събраните доказателства, че заплащането на издръжката от по 50 лв. месечно не би създало особени затруднения за бащата. Издръжката е дължима за периода 02.09.2019 год. - 02.09.2020 год., съгласно чл. 149 СК, като  ответникът следва да заплати на ищцата издръжка в общ размер на 600 лв.,а считано от 02.09.2020 год. месечно по 50 лв., като останалите нужни за издръжката на ищцата средства следва да се поемат от нея и нейната майка.

Предвид горното, решение на районния съд обжалваната му част, за присъдената издръжка над 50 лв. месечно до размер на 300 лв. и за една година преди предявяване на иска в общ размер над 600 лв. до размер от  3600 лв. следва да бъде отменено, като се постанови ново, с което исковете до този размер следва да бъдат отхвърлени, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.

                        По разноските: Ищцата е направила разноски в размер на 600 лв. за двете инстанции, а ответникът в размер на 726,10 лв. Съобразно степента на уважаване на иска / 8.6% / на ищцата се дължат 51.60 лв., а на ответника 663.56 лв., т.е. ищцата следва да заплати на ответника разноски по компенсация в размер на 611.96 лв.

                        Присъдената държавна такса, дължима от ответника съгласно  чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т. 6 и т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съобразно определения размер на дължимата издръжка, следва да бъде намалена от 576 лв. на 96 лв., като над този размер решението бъде отме-нено.

Въз основа на изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

                                   

ОТМЕНЯ решение № 387 по гр.д.№ 1077/2020г., постановено от Районен съд – Търговище, В ЧАСТТА в която е бил осъден Н.А.А., ЕГН ********** ***, действащ чрез адв.Д.Ж.-*** да заплаща на Н.Н.А., ЕГН ********** *** месечна издръжка за размера над 50 лв. до 300 лв., считано от 02.09.2020 год., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на причини, водещи до нейното изменение, или прекратяване, на осн. чл.144 от СК, да заплати на Н.Н.А., ЕГН ********** *** месечна издръжка за размера над 50 лв. до 300 лв., за периода 02.09.2019 год. - 02.09.2020 год., или за обща сума над 600 лв. до размер на 3600 лв., ведно със законната лихва, считано от 02.09.2020 год. до окончателното изплащане, на осн. чл.149 от СК, присъдил е да заплати по сметка на ТРС държавна такса върху определената издръжка за бъдеще и минало време за размер над 96 лв. до 576 лв., както и в частта за разноските, на осн. чл.271, ал.1 от ГПК, като

ОТХВЪРЛЯ предявените искове за размера над 50 лв. до 300 лв., считано от 02.09.2020 год., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на причини, както и за размера над 50 лв. до 300 лв., за периода 02.09.2019 год. - 02.09.2020 год., или за обща сума над 600 лв. до размер на 3600 лв., ведно със законната лихва, считано от 02.09.2020 год. до окончателното изплащане, на осн. чл.149 от СК.

В ОСТАНАЛАТА, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА Н.Н.А., ЕГН ********** от гр.Тър-говище, кв.”3апад“, бл.63, вх.В, ап.11, действаща чрез пълномощник адв.Н.С. от ТАК, със съдебен адрес:***, офис № 8 ДА ЗАПЛАТИ Н.А.А., ЕГН ********** ***, действащ чрез адв.Д.Ж.-*** разноски по компен-сация в размер на 611.96 лв., на осн. чл.78, ал.3 от ГПК

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал.3 т.2 от ГПК.

 

                                                                                         

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:  1.                   2.