Определение по дело №872/2020 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 260113
Дата: 30 октомври 2020 г. (в сила от 30 октомври 2020 г.)
Съдия: Тошка Иванова
Дело: 20205600500872
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 20 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

О       П       Р       Е       Д       Е       Л       Е       Н       И       Е № 260113

 

гр.  Хасково, 30.10.2020 год.

 

Хасковският окръжен съд………………………………….…………………………………………………

в закрито заседание  на тридесети октомври две хиляди и двадесета  година, в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОШКА ИВАНОВА                                                                                              ЧЛЕНОВЕ:  АННА ПЕТКОВА

                                                                                          ЙОНКО ГЕОРГИЕВ

 

    при секретаря…………………………………...…………………………..…и в присъствието на  прокурора…………………………………………...……………….като разгледа докладваното от съдия  И В А Н О В А ……...........в.ч.гр.д.№ 872 по описа за 2020  год., взе предвид следното:

 

                                               Производството е по  чл.274 – чл.279  от ГПК.

                                               ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – „БАНКА ДСК“ АД – гр.София е останал  недоволен  от  определение от 11.09.2020 год., постановено  по гр.д. № 35 / 2020 год. по описа на Районен съд – Свиленград, с което е оставено без уважение искането  за изменение на иска с правно основание чл.422 от ГПК, вр. 4 от ЗПК /отм./, вр. чл.430, ал.1 от ТЗ, чрез увеличаването му от 2 687.88 лева  на  7 365.31 лева,  поради което го обжалва с молба същото да бъде отменено и вместо него въззивният съд постанови друго, с което уважи молбата за допускане изменение на  иска, чрез увеличение на първоначално заявения размер.

                                               В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор от адвокат Георгиева – пълномощник на К.А.М., със съображения за неоснователност на частната жалба.

                                                                     Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

                                                               Производството по гр.д. № 35 / 2020 год. по описа на Районен съд – Свиленград е образувано по искова молба, подадена от  „Банка ДСК“ ЕАД – гр.София против К.А.М. с искане да се признае за установено по отношение на ответницата К.М. в качеството й на наследник на кредитополучателя Ц* Н* М., съществуването на вземане за главница в размер на 2 687.88 лева – включваща месечни падежни вноски за периода от 28.11.2014 год. до 08.02.2018 год., както и на други акцесорни вземания, за които е била издадена заповед № 344 от 19.11.2019 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 1244/ 2019 год. по описа на РС – Свиленград. С посочената заповед е разпоредено длъжниците М. и Узунов за заплатят солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД – гр.София сумата от 11 869.11 лева – главница по договор за текущо потребление, както и останалите, претендирани със заявлението суми за лихви и такси. Против заповедта са постъпили възражения от двамата длъжника, поради което от страна на заявителя е предявен иск по чл.422, ал1 от ГПК, но само срещу един от солидарните длъжници – К.М. и за част от присъдената със заповедта за изпълнение главница – за 2 687.88 лева, въз основа на който е образувано цитираното по горе гр.д. № 35 / 2020 год. по описа на Районен съд – Свиленград. С определение № 74 от 29.01.2020 год., постановено по ч.гр.д. № 1244/ 2019 год. по описа на РС – Свиленград е обезсилена заповедта за изпълнение, издадена в полза на Банката в частта срещу Илия Узунов, поради непредявяване на иск срещу посочения длъжник.

                                               В съдебно заседание, проведено на 26.08.2020 год., от страна на процесуалния представител на ищеца е заявено искане за изменение на иска, чрез увеличение размера на главницата от 2 687.88 лева на 7 365.31 лева, по което искане съдът се е произнесъл в съдебно заседание, проведено на 11.09.2020 год., като с определението – предмет на обжалване в настоящото производство е оставил без уважение искането за изменение на иска, чрез увеличение размера на главницата, приемайки искането за недопустимо, поради неспазване на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.4 от ГПК, позовавайки се на задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 год. по тълк.д.№ 4 / 2013 год. на ОКГТК.

                                               Частната жалба е процесуално допустима – подадена в едноседмичния срок, съгласно чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване акт – определение, с което е отказано увеличение на размера на иска, с оглед задължителните указания, дадени с тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 год. на ВКС по тълк.д. № 1/2013 год., ОСГТК.

                                               Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по следните съображения: Обжалваното определение е съобразено със задължителните указания, дадени с тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 год. на ВКС по тълк.д. № 4 / 2013 год., ОСГТК, съгласно които в производството по иск, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 от ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 от ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска – във втората от които две хипотези попада и разглеждания казус. Съдът не споделя изложените в частната жалба доводи за това, че посоченото тълкувателно решение се явява неприложимо в разглеждания случай, доколкото искането за изменение на иска по чл.422 от ГПК, предявен за сумата от  2 687.88 лева, е за увеличение на размера, но до 7 365.31 лева, т.е. не надвишава присъдения със  заповедта за изпълнение размер от 11 869.11 лева – главница, отчитайки преклузивния характер на срока, визиран в нормата на чл.415, ал.4 от ГПК, в който заявителят може да предяви установителен иск за съществуването на вземането си, присъдено в заповедното производство. Непредявяването на установителния иск до пълния размер на вземането, присъдено със заповедта за изпълнение е основание за частичното й обезсилване, съгласно нормата на чл.415, ал.5 от ГПК, каквото произнасяне се съдържа в заповедното производство, но само по отношение на единия от солидарните длъжници, по отношение на който заявителят не е предявил иск в едномесечния срок. Извод в подкрепа на изложените по-горе доводи за неоснователност на частната жалба, се съдържа и в нормата на чл.422, ал.1 от ГПК, съгласно която искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, но само когато е спазен срокът по чл.415, ал.4 от ГПК. По аргумент на противното следва да се приеме, че в случаите, когато заявителят не предяви иск за цялото вземане, присъдено със заповедта за изпълнение, правото му да иска увеличение на иска, макар и в рамките на присъдения със заповедта за изпълнение размер, е преклудирано, поради пропускане на срока.

                                               Достигайки до същите фактически и правни изводи за неоснователонст на искането за допускане на изменение на иска, предявен на основание чл.422, ал.1 от ГПК и отказвайки поисканото увеличение, първоинстанцинония съд е постановил правилно определение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него частна жалба – оставена без уважение.

                                               С оглед изхода на спора в полза на въззиваемата следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски, но в размер на 200 лева, определен в съответствие с нормата на чл.7, ал.1, т.7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която размерът на възнаграждението възлиза на 185.80 лева, равняващо се на 1/3 от интереса -  в случая разликата между поисканото увеличение от 7 365.31 лева и първоначално предявения размер – от 2 687.88 лева, равняваща се на 4 677.43 лева, но не по-малко от предвиденото в чл.11, равняващо се на 200 лева. В тази насока съдът приема  за основателно направеното от жалбоподателя възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна възнаграждение  за адвокат в размер на 300 лева, съгласно приложен към отговора договор за правна защита и съдействие, и пълномощно от 06.10.2020 год., поради което същото следва да бъде намалено на 200 лева.

                                               Мотивиран така, съдът

 

                        О         П         Р         Е          Д         Е          Л         И        

 

                                               ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от „БАНКА ДСК“ АД, със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.“Московска“ № 19, ЕИК *********, с адрес за призоваване – гр.С* З*, бул.“М* М* К*“ № 8, срещу Определение, постановено в съдебно заседание, проведено на 11.09.2020 год. по гр.д. № 35/2020 год. по описа на Районен съд – Свиленград, с което е отказано увеличение на иска.

                                               ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ АД, със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.“Московска“ № 19, ЕИК *********, с адрес за призоваване – гр.С* З*, бул.“М* М* К*“ № 8 да заплати на К.А.М., ЕГН ********** *** в размер на 200 /двеста/ лева – разноски по делото – възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално представителство пред въззивния съд.

                                               Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: