Р Е Ш Е Н И Е
16.12.2020 г.
Номер 292 2020
година град
Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на седемнадесети ноември 2020 година
в открито заседание в следния
състав:
Административен съдия: ИВАН
ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: И. С.
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно
дело № 421 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
А.Б.Б. ***, чрез пълномощника си
адв. Т.К.Р. ***, е предявил жалба срещу Решение №
2153-09-4/04.09.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Кюстендил, с което е отхвърлена като
неоснователна жалбата му против Разпореждане № ********** от 21.07.2020 г. на
длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ гр. Кюстендил. С
цитираното разпореждане, на основание чл. 95 ал. 2 от КСО е спряна личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст на Б.. Иска се отмяна на решението и на
свързаното с него разпореждане, поради незаконосъобразност, противоречия с
материално правните норми и допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. В жалбата се съдържа искане за
присъждане на всички направени разноски по делото.
Ответникът по жалбата – Директорът
на ТП на НОИ гр. Кюстендил, се представлява по делото от ст. юк. М. Моли да се
отхвърли оспорването и да се потвърди решението на Директора на ТП на НОИ гр.
Кюстендил като правилно и законосъобразно. Претендира разноски по делото –
юрисконсултско възнаграждение.
Първоначалното административно
производство е започнало със Заявление вх. № 2113-09-1462/27.12.2018 г. на А.Б.Б.
с искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. На
основание чл. 69б ал. 1 от КСО му е отпусната такава пенсия в минимален размер,
считано от 27.12.2018 г. – датата на заявлението и в последствие с Разпореждане
№ ********** от 09.04.2019 г., на основание чл. 99 ал. 1 т. 2 б. „д“ от КСО,
пенсията е изменена в действителен размер. Във връзка с извършване рутинна проверка
на пенсионното досие на Б.,*** е подаден сигнал до ТП на НОИ – София град,
обективиран в писмо изх. № 2113-09-1462-10/02.07.2020 г., с което е поискано
извършване ревизия на представеното от А.Б. УП-30 № XIV-25/16.02.1998 г. от осигурителя „Ж.з“ София за периодите 10.10.1983 г. до
23.08.1985 г. и от 13.10.1989 г. до 16.02.1998 г. за осигурителен стаж положен
на длъжността „смесоподготвител в леярен цех“. Осигурителния стаж е с
продължителност 10 години 02 месеца и 16 дни, зачетен в първа категория и
същият дава право на пенсия на А.Б..*** е постъпил отговор от ТП на НОИ – София
- град с вх. № 2113-09-1462#11/08.07.2020 г., с който
уведомяват, че след извършена проверка в наличните Приемателно - предавателни
протоколи е установено, че в ТП на НОИ – София-град е приета разплащателна
документация на осигурителя „Р.“ ЕАД, правоприемник на „Ж. з. - София“ за
периода от 01.01.2000 г. до 30.06.2009 г. и информация на електронен носител за
периода 01.01.1992 г. до 31.12.1999 г., като проверката е установила, че за
периода 01.01.1992 г. до 16.02.1998 г. в наличните разплащателни ведомости
липсва информация за лицето А.Б.Б.. С писмо изх. № 2113-09-1462-12/21.07.2020
г. от г-н Б. е поискано да представи трудова книжка, с която да удостовери
положения от него осигурителен стаж в „Ж. з“ - София. Писмото е получено от Б.
на 23.07.2020 г. и до 04.09.2020 г. не е представил такава в ТП на НОИ гр.
Кюстендил. След направена нова преценка за правото на пенсия за осигурителен
стаж и възраст по условията на чл. 69б ал. 1 от КСО и като е изключен
осигурителния стаж, положен в „Ж. з.“-София е установено, че А.Б. не придобива
право на пенсия за ОСВ. С оглед на предстоящи проверки и процесуални действия
за установяване истинността на УП-30 № XIV-25/16.02.1998 г. пенсията на Б. е
спряна на основание чл. 95 ал. 2 от КСО, тъй като са налице обстоятелства, които
могат да доведат до нейното прекратяване на основание чл. 96 ал. 1 от КСО.
По делото са представени писмени
доказателства относими към осигурителния стаж на Б. – Заявление за отпускане на
пенсия вх. № 2113-09-1462/27.12.2018 г.; Удостоверение изх. № 263/30.08.2005 г.
от „М.Б.“ ЕАД; Удостоверение изх. № 1311/01.12.2008 г. от Областно пътно
управление гр. Кюстендил; Удостоверение изх. № 1326/10.12.2008 г. от
„Напоителни системи“ ЕАД клон Перник; Удостоверение изх. № 38/19.03.2007 г. от
„Пътнически автотранспорт“ ЕООД гр. Кюстендил; Удостоверение УП-2 от Областно
пътно управление гр. Кюстендил; Опис на осигурителния стаж и др., както и
Удостоверение УП-30 № XIV-25/16.02.1998 г. от „Ж.з.“-София. В съдебно заседание
е представен и протокол на комисия от 14.12.99 г.,съгласно Заповед № 281 на
директора на „Ж. з.“- София/, в който са описани напълно унищожените от пожара
/станал на 09.12. срещу 10.12.1999 г./ документи.
Жалбоподателят е субект на
правото на съдебно оспорване, упражнил е правото си надлежно, жалбата е
постъпила в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и в този смисъл е допустима.
Предмет на съдебен контрол в
настоящото производство съгласно чл. 118 ал. 1 от КСО е решението на директора
на ТП на НОИ гр. Кюстендил. Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган. При издаването му е спазена предвидената в закона форма,
съобразно изискванията на чл. 59 ал. 2 от АПК. Постановено е в резултат на
проведено оспорване по административен ред. В него са посочени последователно
извършените действия, изложени са фактически и правни изводи. Формулиран е ясен
диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на
обжалване. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият
административен орган споделя извода на издателя на административния акт за
наличие на предпоставките по чл. 95 ал.
2 от КСО за спиране на пенсията за осигурителен стаж и възраст. В
производството по административен контрол за законосъобразност не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила,
представляващи основание за отмяната му. Решението и потвърденото с него
разпореждане обаче са материално незаконосъобразни.
С Разпореждане № **********/21.07.2020
г. длъжностното лице по пенсионното осигуряване е постановило незаконосъобразен
акт. Неправилно е приложил материалния закон
и Директорът на ТП на НОИ гр. Кюстендил в оспореното Решение № 2153-09-4/04.09.2020
г., отхвърляйки оспорването на А.Б. срещу разпореждането.
Представените по делото
доказателства, а именно документите, представени със Заявление №
2113-09-532/19.06.2019 г., касаещи трудовия и осигурителен стаж, не са оспорени
по реда на чл. 193 от ГПК от страните. В тях се съдържат данни както за
продължителността на трудовия стаж придобит на съответното място, така и
отрасъла на дейността, т.е. начинът на установяване на длъжността, на която е
положен трудовия стаж и неговата продължителност, в съответствие с чл. 40 ал. 1
от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. При липса на открито
производство по реда на чл. 193 от ГПК по оспорване на вписването, съдът е
длъжен да приеме с оглед обвързващата доказателствена сила на официалните
документи, че вписаните в тях факти са се осъществили.
Материалните предпоставки за
спиране на пенсия са конкретно изброени в чл. 95 ал. 1 от КСО. Безспорно
пенсията не е спряна в нито една от посочените хипотези на този текст.
Самостоятелна правна възможност
за спиране на пенсия е разписана в чл.
95 ал. 2 от КСО. Съгласно нея може да се издаде разпореждане за спиране на
пенсията, когато са представени доказателства за обстоятелства, които могат да
доведат до нейното прекратяване, съгласно чл. 96 ал. 1 от КСО.
В предмета на доказване по ал. 2
на чл. 95 от КСО са: представени доказателства за обстоятелства, които биха
могли да доведат до прекратяване на пенсията. Същите тези доказателства следва
да са налични към датата на постановяване на акта и въз основа на тях да са
посочени обстоятелствата, който обуславят спиране на пенсията.
С разпореждането от 21.07.2020 г.
се разпорежда, считано от 08.07.2020 г. личната пенсия за осигурителен стаж и
възраст в размер на 584.03 лв. да се спре. Като мотиви е посочено: постъпил
отговор от ТП на НОИ – София-град с вх. № 2113-09-1462#11/08.07.2020 г., с
който уведомяват, че след извършена проверка в наличните
Приемателно-предавателни протоколи е установено, че в ТП на НОИ – София-град е
приета разплащателна документация на осигурителя „Р.“ ЕАД, правоприемник на „Ж.
з. - София“ за периода от 01.01.2000 г. до 30.06.2009 г. и информация на
електронен носител за периода 01.01.1992 г. до 31.12.1999 г., като проверката е
установила, че за периода 01.01.1992 г. до 16.02.1998 г. в наличните
разплащателни ведомости липсва информация за лицето А.Б.Б.. Административния
орган счита, че са представени доказателства за обстоятелства, които могат да
доведат до нейното прекратяване, съгласно чл. 96 ал.1 от КСО. В решението на
директора на ТП на НОИ гр. Кюстендил е посочено още, че с оглед на предстоящи
проверки и процесуални действия за установяване истинността на УП-30 № XIV-25/16.02.1998 г., пенсията на А.Б. следва да бъде
спряна, тъй като са налични обстоятелства, които могат да доведат до нейното
прекратяване, съгласно чл. 96 ал. 1 от КСО.
Настоящият състав на съда приема,
че по пенсионната преписка не са събрани никакви данни и не са налице никакви
доказателства, от които да се приеме, че са налице предпоставки за спиране на
пенсията. В разпореждането няма данни за образуване на досъдебното
производство, както и няма данни, че истинността на удостоверителните
документи, послужили за придобиване право на пенсия от страна на жалбоподателя
са предмет на досъдебно производство, за да се прецени наличието или липсата на
основание за прекратяване на пенсията. Липсата на информация за лицето А.Б.Б. за
периода 01.01.1992 г. до 16.02.1998 г. в наличните разплащателни ведомости на осигурителя
„Р.“ ЕАД, правоприемник на „Ж. з. - София“ не може да се приеме за
доказателство и съответно да се обоснове извод, че са налице основания за
спирането на пенсията му. Споменатите предстоящи проверки и процесуални
действия в обжалваното решение не могат да бъдат основание за спиране на
пенсията. Следователно към момента на издаване на оспорения акт не са били
налични доказателства в административната преписка. Съществуването на
доказателството извън административната преписка не му придава правна значимост
за целите на преценката за законосъобразност на акта, тъй като самото то в
процесния казус, съставлява фактическо обстоятелство и дължим мотив. От друга
страна, видно от лист 8 /гръб/ по делото, част от представените документи за
осигурителен стаж са именно ТК № 2092 – Ж. з. „Г.Д“ гр. София – 10.10.1983 г. и
УП-30 № XIV-25/16.02.1998 г., т.е. за да бъде отпусната пенсия на Б., тези
документи и вписаните в тях данни са приети от административния орган.
Следователно в хода на
административното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по смисъла на чл. 146 т. 3 от АПК.
При съдебния контрол за спазване
на материално - правните разпоредби по
чл. 95 ал. 2 във вр. с чл. 96 ал. 1 т. 4 от КСО следва да се установи,
дали цитираните в административната преписка доказателства за обстоятелствата
по чл. 96 ал. 1 от КСО съществуват към момента на постановяване на оспорения
акт и дали същите съставляват елементи от фактическия състав на приложимата
норма. Достатъчно е доказателствата да свидетелстват само за вероятността, а не
и за сигурността за съществуването на релевантните обстоятелства.
В случая административният орган при
произнасянето си е имал предвид писмо вх. № 2113-09-1462#11/08.07.2020 г. на ТП
на НОИ София - град, с което уведомяват, че след извършена проверка в наличните
Приемателно - предавателни протоколи е установено, че в ТП на НОИ – София - град
е приета разплащателна документация на осигурителя „Р.“ ЕАД, правоприемник на
„Ж. з. - София“ за периода от 01.01.2000 г. до 30.06.2009 г. и информация на
електронен носител за периода 01.01.1992 г. до 31.12.1999 г., като проверката е
установила, че за периода 01.01.1992 г. до 16.02.1998 г. в наличните
разплащателни ведомости липсва информация за лицето А.Б.Б.. По същество от ТП
на НОИ – София - град се изисква информация за документите му, удостоверяващи
трудов и осигурителен стаж в Ж. з.„Г.Д.“ гр. София. Писмото обаче не съставлява
доказателство за съмнение за неистинност на последните. Цитирането на писмото
не съставлява доказателство за коментираното обстоятелство, тъй като не съдържа
данни за наличие на наказателното разследване. Безспорно длъжностното лице по
пенсионно осигуряване разполага с правната възможност по чл. 95 ал. 2 от КСО, но същото дължи
произнасяне при наличие на доказателства за обстоятелства, а не по принцип.
Въз основа на изложеното се
приема, че към момента на издаване на разпореждането за спиране, както и към
дата на издаване на оспореното решение не е възникнало правомощието на
административния орган да разпореди спиране на пенсията за осигурителен стаж и
възраст поради липсата на материално - правните предпоставки по чл. 95 ал. 2 във връзка с чл. 96 ал. 1 от КСО
- наличие на доказателства за обстоятелства, които са основания за прекратяване
на отпуснатата пенсия. Налице е отменително основание по чл. 146 т. 4 от АПК, поради което оспорения акт ще бъде
отменен като незаконосъобразен.
Издаването на оспорените актове
по реда на чл. 95 ал. 2 от КСО не е
инициирано по искане от жалбоподателя, а служебно по преценка на
административния орган. Поради това при отмяна на акта издаден в служебно
образувано производство, не се налага връщане на преписката за повторно
произнасяне от административния орган.
При този изход на спора
жалбоподателят има право на разноски. Същите са поискани своевременно. Заявена
е претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 500. 00 лв.,
съгласно договор за правна защита и съдействие от 12.09.2020 г. Ответникът по
жалбата ще бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото
съдебни разноски в размер на 500.00 лв., представляващи заплатено
възнаграждение за адвокат.
Воден от
горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 2153-09-4/04.09.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Кюстендил и потвърденото
с него Разпореждане № ********** от 21.07.2020 г. на длъжностното лице по
пенсионно осигуряване към ТП на НОИ гр. Кюстендил., с което на основание чл. 95
ал. 2 от КСО е спряна личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на А.Б.Б..***
да заплати на А.Б.Б., ЕГН **********,***, дължими разноски по делото в размер
на 500.00 /петстотин/ лева, представляващи заплатено възнаграждение за адвокат.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд на Р. България.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: