№ 1827
гр. В., 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. И.
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20213100502354 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от Г. КР. К. въззивна жалба срещу Решение №
262479/23.08.2021 г. по гр. д. № 16474/2020 г. по описа на ВРС, в частта, с която е допуснато
на основание чл. 34 от ЗС извършването на съдебна делба при квоти ½ идеални части за Г.
КР. К. и ½ идеални части за ИВ. П. Г. , по отношение на следните недвижими имоти,
находящи се в град В., ул. „******“ ******: 1/ АПАРТАМЕНТ № 9 със застроена площ от
75,37 кв. м., състоящ се от спалня, детска, всекидневна, баня- тоалет и два балкона,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор ****** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18- 98/10.11.2008 г. на изпълнителен
директор на АГКК, на първи жилищен етаж в сграда с идентификатор ******.65.1,
разположена в поземлен имот с идентификатор ******.65, предназначение на обекта:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, стар идентификатор: ******.65.1.13, ведно с
13,9079 % идеални части от общите части на сградата и от стълбище 16,27 кв. м., при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ******.65.1.2, под обекта:
******.65.1.12, ******.65.1.16 и над обекта: ******.65.1.4 и ******.65.1.3 и 2/ КАБИНЕТ №
1 със застроена площ от 10,85 кв. м., състоящ се от една помещение, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор ******.65.1.16 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 98/10.11.2008 г. на изпълнителен
директор на АГКК, на етаж 0, в сграда с идентификатор ******.65.1, разположена в
поземлен имот с идентификатор ******.65, предназначение на обекта: Друг вид
самостоятелен обект в сграда, брой нива на обекта: 1, стар идентификатор: ******.65.1.13,
ведно с 2,0021 % идеални части от общите части на сградата и от стълбище 2,34 кв. м., при
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: ******.65.1.12, под обекта: няма и над
1
обекта: ******, ведно с 22 кв. м. идеални части от поземлен имот с идентификатор
******.65, целият с площ от 171 кв. м., Трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м./, Предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план:735, при съседи: ******.838, ******.66,
******.218 и ******.34.
Жалбоподателят излага становище за неправилност и необоснованост на решението в
обжалваната част поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените
правила. Сочи, че изводът на първоинстанционния съд, въз основа на който е допуснал
делбата при равни квоти – че не е оборена презумпцията на чл. 21 от СК поради недоказана
частична трансформация, е необоснован. Оспорва като неподкрепено от приложените по
делото доказателства становището на съда, че не се установявало при заплащане на
капарото и при сключването на окончателния договор, че двамата съпрузи не са разполагали
със средства, както и че бабата и майката на ищцата не са й дарявали суми за придобиването
на недвижимия имот. На следващо място въззивникът излага твърдения, че съдът не е
обсъдил всички събрани гласни и писмени доказателства поотделно и в съвкупност, като
неправилно не е кредитирал показанията на свидетелите И. И. и Й. К.- В.. Сочи, че от
доказателствата по делото се установявало безспорно, че и двамата съпрузи са имали доходи
от трудова дейност, но те не са били достатъчно за закупуването на имота, като в посочения
смисъл били показанията и на посочените от ответника свидетели М. П. и П. Г.. Последният
потвърдил също, че бабата на ищцата и дарила пари, но за за обзавеждане на детската стая,
́
като обстоятелството относно предназначението на предоставените средства било оборено
от показанията на свид. И. и К.-В.. Въз основа на гореизложените съображения моли за
отмяна на решението в обжалваната част, касаеща единствено квотите на съделителите,
като делбата бъде допусната при квоти 928/1680 идеални части за ищцата Г. КР. К. и
752/1680 идеални части за ответника ИВ. П. Г.. Отправя искане за присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ИВ. П. Г., чрез процесуален
представител адв. Д. К.-К., с който се изразява становище за неоснователност на жалбата.
Въззиваемият излага твърдения, че изводът на първоинстанционния съд, че ищцата не е
оборила презумпцията на чл. 21, ал. 3 от СК за съвместен принос е правилен, тъй като
единствените доказателства в този смисъл били събрани чрез разпит на свидетелите И. и К.
В., които били очевидно заинтересовани от изхода на спора, а твърдените от тях факти
обективно недостоверни. Поради изложеното сочи, че първоинстанционният съд правилно
не ги е кредитирал, като оспорва изложеното във въззивната жалба становище, че съдът е
следвало да установи произхода на личните средства, вложени в придобиването на
процесните имоти, с оглед съществуващата презумпция за съвместен принос.
Същевременно твърди, че от ангажираните по делото доказателства се установявало, че е
възможно страните да са финасирали задатъка и втората вноска от цената със спестени или
взети назаем лични средства. Противопоставя се още на твърденията на жалбоподателя
относно показанията на свид. Г., като сочи, че от същите се установявало, че предоставената
от бабата на ищцата сума била с изрично предназначение. Счита, че изложени в изготвената
от него писмена защита по делото съображения останали необсъдени от
първоинстанционния съд, но това не опорочавало произнасянето на последния. Моли за
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство в производството.
В проведеното открито съдебно заседание по делото процесуалният представител на
въззивника излага твърдения, че първоинстанционният съд неправилно не е кредитирал
показанията на свид. И. И. и Й. Й. К.. Оспорва още извода на съда, че съпрузите са
разполагали с необходимите средства да закупят имота, като неподкрепен от събраните по
делото доказателства. Счита, че несъмнено по делото е установен факта на предоставяне на
сумата от 9200 лева от бабата на съделителката, която била вложена за закупуване на
процесния имот. По изложените съображения, включително и в писмените бележки пред
първа инстанция, въззивникът моли за допускане на делбата при отчитане на
трансформацията на личното му имущество.
2
Процесуалният представител на въззиваемата страна в пледоарията си по същество
изразява становище, че решението не страда от твърдените от жалбоподателя пороци, както
и, че последният не е провел обратно доказване за оборване, необходимо за установяване на
частичната трансформация на лични средства, поради което моли за потвърждаване на
обжалвания съдебен акт с присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна правна помощ.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Производството пред Варненския районен съд е образувано по предявен от Г. КР. К.
срещу ИВ. П. Г. иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на следните недвижими имоти,
находящи се в град В., ул. „******“ ******: 1/ АПАРТАМЕНТ № 9 със застроена площ от
75,37 кв. м., състоящ се от спалня, детска, всекидневна, баня- тоалет и два балкона,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор ****** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18- 98/10.11.2008 г. на изпълнителен
директор на АГКК 2/ КАБИНЕТ № 1 със застроена площ от 10,85 кв. м., състоящ се от една
помещение, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ******.65.1.16 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
98/10.11.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, ведно с 22 кв. м. идеални части от
поземлен имот с идентификатор ******.65, при следните квоти – за Г. КР. К. – 928/1680
идеални части, а за ИВ. П. Г. 752/1680 идеални части
Предмет на въззивно обжалване в настоящото производство е произнасянето на
първоинстанционния съд относно равните квоти, при които е допусната делбата, с оглед
отхвърлената претенцията по чл. 23, ал. 2 от СК, предявена с възражение в делбата, за
частична трансформация на лични средства на ищцата в размер на 17 600 лева, вложени в
придобиването на процесните имоти.
Между страните не е налице спор, че недвижимият имот е закупен по време на брака
им въз основа сключен договор за покупко-продажба от 16.08.2018 г., както и че заплатената
цена по договора за покупко - продажба е в размер на 168 000 лева, като сумата от 150 400
лева – представляват семейни средства на двамата съпрузи, придобити чрез договор за
банков кредит от „Централна кооперативна банка“ АД.
Посочените факти се установяват още от приложения по делото нотариален акт за
покупко – продажба на недвижим имот № 41, том 6, рег. № 7896, дело № 569/16.08.2018 г.
на нот. с рег. № 363 и р-н на действие ВРС, от който е видно, че В. А. Р. и Д. Р. Р. са
продали на ИВ. П. Г. и Г.К. Г.а следния свой собствен недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект с кадастрален идентификатор ******.65.1.13, находящ се в град В., ул.
„******“ ****** ведно със съответните 22 кв.м. идеални части от мястото, върху което е
построена сградата, представляващо поземлен имот с кадастрален идентификатор ******.65
за сумата от 168 000 лева. Уговорките между страните са в смисъл, че продавачите е
следвало да получат сумата изцяло по банков път от ИВ. П. Г. и Г.К. Г.а от банкова сметка
на името на Г., като към момента на сключване на сделката 8400 лева са били вече платени
като капаро, а 9200 лева – платени в деня на подписване на нотариалния акт и преди
вписване в книгите, водени от Служба по вписванията – В.. Остатъкът от 150 400 лева
следвало да бъдат платени чрез банков кредит, което се потвърждава и от приложения по
делото договор с „Централна кооперативна банка“ АД по договор за ипотечен банков кредит
„Дом за теб“ № 80820КР-АА-0632/16.08.2018 г.
С разрешение за строеж № 0-30/12.09.2019 г. от община В. е разрешено да се извърши
промяна на предназначението на търговски обект на две нива с идентификатор
******.65.1.13, находящ се в сграда в УПИ V – 5, кв. 135 по плана на 7-ми м.р, ул. „******“
****** като се обособят два дяла – дял 1 – кабинет № 1 и дял две – жилище – апартамент №
9, разположено на втори етаж, състоящо се от антре, килер, баня с тоалет и предверие,
дневна с трапезария, кухненски бокс, две спални и две тераси. От заключението на
3
проведената при първоинстанционното разглеждане на делото СТЕ, се установява, че
кабинет № 1 отговоря на нормативните изисквания за самостоятелен обект към датата на
обособяването му като такъв.
По същество правния спор между страните е концентриран около семейния произход
на първоначално заплатените вноски за придобиване на имота, а именно сумата от 8 400
лева, платени като капаро по предварителния договор и сумата от 9 200 лева, заплатена в
деня на сключване на окончателния договор, за които ищцата твърди, че са нейни лични
средства. По отношение на капарото в размер на 8 400 лева, твърденията са, че същото е
осигурено от дарение, извършено от нейната майка Й. Г. К.-В. в брой. Досежно сумата от
9200 лева, ищцата излага ,че е дарена отново в брой от нейната майка, която на 05.07.2018 г.
е изтеглила преведените от бабата на Г. 9000 лева от банковата си сметка в „ОББ“АД, и на
същата датата ги е предала на ръка на дъщеря си като добавила още 200 лева от себе си.
Последната по-късно я е предала на своя бивш съпруг за да я внесе по банкова сметка на
продавача.
Релевираното от ищцовата страна възражение по същността си представлява
претенция по чл. 23, ал. 2 от СК за трансформация на лични средства при закупуване на
делбения имот. В тежест на съделителя, който поддържа, че за придобиването на последния
са разходвани лични негови средства е да проведе обратно доказване на предпоставките на
чл. 21, ал. 3 от СК за съществуването на съвместен принос, което може да бъде само пълно и
пряко доказване на правнорелевантните факти, от които черпи изгодни правни последици, и
които изключват съвместния принос на съпрузите.
За установяване на последните страната е ангажирала гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите Й. Г. К.-В. и И. И., които са съответно нейна майка и баба.
Настоящия въззивен състав не кредитира показанията на свидетелките, тъй като същите не
са обективни и достоверни и не се подкрепят от останалите събрани доказателства по
делото, а им противоречат и съдържат и вътрешни противоречия. При приложение на
правилото на чл. 172 от ГПК и като се има предвид заинтересоваността от изхода на спора
на свидетелката Й. К.-В. съдът не дава вяра на показанията й в частта, с която твърди, че е
предоставила сумата от 8400 лева за капаро на имота лично на дъщеря си Г., тъй като
същите са вътрешно противоречиви и не намират опора в от останалия доказателствен
материал по делото. Така при разпита си свидетелката тя заявява, че сумата е дадена лично
на Г. и същата и е подарена, но при предаването и са присъствали и двамата бивши съпрузи.
́́
Впоследствие на въпроси от процесуалния представител на ответника тя е заявила, че
сумата от 8400 лева е дадена на двамата при нея в магазина за да си капарират жилището.
От посоченото изявление на свидетелката, с оглед нейната заинтересованост от изхода на
спора, не може да се извлече еднозначен извод, че е извършено дарение единствено и само в
полза на нейната дъщеря, а не в полза на двамата съпрузи. Подобно последователно
твърдение в показанията и не се съдържа, а напротив, налице са противоречиви изявления
́
относно това на кого е предадена сумата – дали само на Г.К. или на нея и на ответника Г..
По същество обаче дори и да се приеме, че същата е дадена лично на дъщерята на
свидетелката, то това не означава, че дарението е извършено единствено в нейна полза, а не
в полза на нейното семейство. Не се установява изявление на страните по твърдяния
договор за дарение, от което да е видно, че той е сключен само между майката и нейната
дъщеря, доколкото на предаването на паричните средства са присъствали и двамата съпрузи,
а предназначението им е било за „капариране“ на общото им жилище ведно с кантора,
предназначена за ползване от въззиваемия. В посочения смисъл са и изявленията на
свидетелката, която освен, че сочи, че сумата е следвало да послужи за капаро за жилището
на семейството, то в своите показания допълва, че трябвало помещението под апартамента
да бъде пригодено за лична кантора на Г., който се оплаквал, че никой не му е помагал да се
развива като адвокат. Изводът, че капарото е осигурено от майката на ищцата като дарение
не само към нея, а и към двамата съпрузи, се потвърждава и от изявлението на страната в
исковата и молба за прекратяване на брака по чл. 49 от СК, в която изрично е записано, че
́
през 2018 г. двамата с ответника са осъществили неговата мечта като са закупили
4
процесното жилище, за което са помогнали нейната майка и баба и, които са предоставили
́
средства за заплащане на капарото.
По отношение на въпроса дали дарение по време на брака от родител на единия
съпруг е дарение за последния или дарение за семейството е налице трайна и
безпротиворечива съдебна практика, обективирана например в Решение № 222 от 24.06.2011
г. по гр.д.№ 982/2010 г. на ВКС, І г.о., Решение № 75 от 05.06.2018 г. по гр.д.№ 3178/2017 г.
на ВКС, ІІ г.о., Решение № 84 от 26.04.2016г. по гр.д.№ 4903/2015 г. на ВКС, І г.о., в които е
прието, че при решаване на въпроса на кого е дарена определена парична сума следва да
бъде отчетено между кои лица е бил сключен договорът за дарение: ако е сключен между
единия съпруг и неговите родители, тоест изразено е съгласие само този съпруг да бъде
надарен, респ. само той е изразил воля за приеме дарението, не може да се приеме, че по
силата на този договор подареното придобива и другия съпруг, който не е страна по
договора за дарение Ако договорът за дарение е сключен с двамата съпрузи, тоест ако е
изразена воля за надаряване на семейството, то дарената сума е СИО и не може да бъде
основание за приемане на трансформация на лични средства при придобиването на имота.
Фактът, че родителят е дарил парични средства за закупуване на семейно жилище само на
собственото си дете, а не на семейството, не е нито общоизвестен, нито служебно известен
на съда факт, нито за него съществува установена от закона презумпция, поради което
подлежи на доказване от съпруга, който го твърди.
Предвид гореизложеното от свидетелкисте показания на свид. К.-В. не се с
установява процесната сума от 8400 лева да е дарена лично и единствено в полза на ищцата.
Подобни твърдения не се съдържат и в показанията на бабата на последната – свид. И. И..
От последните е видно, че Й. е дала на Г. и И. 8000 лева и след това още 8000 лева за
закупуване на жилището. От показанията на другите свидетели не се извличат други
правнорелевантни факти и обстоятелства относно произхода и характера на процесната сума
в размер на 8400 лева, като изложеното от свид. Г., че същата представлява общи семейни
средства не противоречи на този извод. Ценени поотделно и в своята съвкупност посочените
гласни доказателства не могат да обусловят извод за установеност в условията на пълно и
пряко доказване, че майката на ищцата и е дарила лично на нея сумата, с която е заплатено
́
капарото за закупуване на имота, съответно, че е налице трансофрмация на лично
имущество при неговото придобиване.
Недоказани се явяват и твърденията на ищцата, че сумата от 9200 лева, заплатена на
16.08.2018 г., представлява нейни лични средства, придобити от дарение на нейната баба в
размер на 9000 лева и 200 лева от майка и, която обща сума и е предадена от последната на
́́
05.07.2018 г. Съдът не кредитира показанията на свидетелките К.-В. и И. изцяло относно
твърденията, че посочената сума е дарена на ищцата К. като подарък за рождения и ден от
́
нейната баба, като след добавяне на 200 лева от другата свидетелка, К. я е предоставила на
ответника Г. за да заплати втората вноска за закупуване на апартамента. Изложените
твърдения в исковата молба не се доказват от ангажираните свидетелските показания, а в
тяхна подкрепа не са събрани други доказателства в производството. По отношение на
посочената сума свидетелката К.-В. излага, че в деня на сключване на окончателния договор
– 16.08.2018 г. е дала на дъщеря си Г. 9200 лева, от които 9 000 лева от майката на
свидетелката и баба на ищцата, и още 200 лева, нейни лични средства. Съдът кредитира
посочените показания единствено относно факта, че свидетелката И. И. е предоставила по
банкова сметка на К.-В. процесната сума от 9000 лева, но не, и че същата е била
предназначена за нейната дъщеря, още по-малко, че е предадена на последната на датата на
закупуване на имота 16.08.2018 г. Последните са в пряко противоречие с изложеното в
исковата молба, че паричната сума е предадена на ищцата на датата на нейното изтегляне от
банковата сметка на майка и, а именно – 05.07.2018 г., като моментът на трансакцията се
́
установява и от приложеното по делото банково извлечение. Съдът не дава вяра на
показанията още, защото същите освен, че противоречат на твърденията на ищцата са и
вътрешно противоречиви и заявените в тях факти са нелогични и неподкрепени от
останалите доказателства по делото, поради което се явяват и недостоверни. Напълно
5
нелогично и противоречащо на правилата на формалната логика е сумата да бъде изтеглена
близо месец и половина преди предоставянето и на лицето, за което е предназначена. при
́
положение, че от приложена справка от Агенция по вписванията е видно, че с вписан на
20.07.2018 г. нотариален акт Й. К.-В. е придобила чрез покупко-продажба ½ ид.ч. от
недвижим имот. В същото време, в посоченото основание на трансакцията от 05.07.2018 г.
по сметка на Й. К.-В. е записано „ЗА ЖИЛИЩЕ“. Съвкупната преценка на посочените
обстоятелства в допълнителна степен разколебава твърденията, че преводът е извършен във
връзка с рождения ден на ищцата, близо месец и половина след захранване на банковата
сметка. Съдът намира за недостоверно становището, че преведената сума е изтеглена в
толкова отдалечен период от момента на предаването и, и то в хипотеза, че всички
́
плащания по сделката за процесния имот е уговорено да бъдат извършени по банков път,
като всяка една от тези трансакции по превод, теглене, захранване и впоследствие
заплащане на вноската по сметка на купувача е свързана освен с предприемането на
множество фактически действия и с начисляването на допълнителни банкови такси. Всичко
гореизложено обуславя извод, че твърденията за предоставяне на дарение в общ размер от
9200 лева на ищцата за заплащане на втората вноска по имота във връзка с рождения и ден
́
не са подкрепени с годни и обективни доказателства, поради което, с оглед разпределената
доказателствена тежест, соченият факт следва да се приеме за неосъществен в обективната
действителност.
По изложените съображения за неосъщественото обратно доказване, напълно
ирелевантни се явяват обстоятелства, върху които въззивникът акцентира във въззивната си
жалба относно това дали страните в производството са разполагали със семейни средства за
заплащането на първите две вноски по придобиване на процесният недвижим имот, тъй
като за да бъде оборена презумпцията за съвместен принос следва пълно и пряко да бъде
доказано, че имуществото е закупено с лични средства на бившия съпруг, който я оспорва.
Посочените твърдения за недостиг на парични средства за закупуването му могат да бъдат
индиция, че страните са имали нужда от кредитиране или от предоставяне на суми от свои
близки, но с тях не може да бъде обоснован извод, че средствата са предоставени като
дарение лично в полза на една от страните. Само за пълнота на обосновката следва да се
посочи, че по съществото си релевираните възражения са и неоснователни, тъй като от
разпитът на свидетеля Г., който е бил колега към посочения момент и на двамата бивши
съпрузи и е имал преки впечатления от финансовите възможности на въззиваемия, се
установява, че в процесния период въззиваемият е получавал високи доходи, като втората
вноска от 9200 лева е заплатил със свои средства, оставени за съхранение в касата на
адвокатското дружество. Действително след заплащане на посочената вноска от показанията
на свидетелите Г. и П. се обоснова извод, че той е имал известни финансови затруднения
във връзка със заплащането на нотариалните такси по сделката и с оглед предстоящите
ремонти в новозакупеното жилище, които са извън предмета на настоящото въззивно
производство, но и двамата свидетели са категорични по отношение на това, че същите са
покрити чрез предоставени заеми. В тази част показанията се потвърждават от приложения
по делото договор за потребителски кредит № 80820КР – АА – 0643/21.09.2018г., сключен
от ИВ. П. Г. Г., в качеството на кредитополучател и К. Г.а - солидарен длъжник, за сумата от
30 000 лева, предназначена за задоволяване на лични нужди на кредитополучателя и на
неговото семейство. Установеният факт на изтегляне на сума в посочения размер,
непосредствено след сключване на договор за ипотечен кредит на стойност от 150 400 лева,
и при изрични твърдения, че ремонтът на жилището е извършен и с парични средства,
получени от продажбата на собствен на Г. Г.а апартамент, обуславя извод, че вноските по
закупуване на делбения имот са заплатени със семейни средства на страните.
С оглед гореизложеното, последният е придобит в режим на съпружеска имуществена
общност, като на основание чл. 21, ал. 1 от СК, при прекратяването на същата дяловете на
съпрузите са равни. Налице е съвместен принос между тях в придобиването му, който
съгласно чл. 21, ал. 3 от СК се предполага до доказване на противното, което не е сторено в
условията на пълно и пряко доказване от въззивника, носещ доказателствената тежест за
това. Поради съвпадението в решаващите изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
6
решение следва да бъде потвърдено на основание чл. чл. 272 от ГПК.
По отношение на разноските. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в
Определение № 4/06.01.2011 г. по ч. гр. д. № 542/2010 г. на II г. о. и Oпределение № 252 от
11.07.2014 г. по гр. д. № 2024/2014 г. на I г. о., разпоредбата на чл.355 ГПК намира
приложение по отношение на разноските, направени по повод признаване и ликвидиране на
съществуващата съсобственост – за назначаване на експертизи, за извършване на оглед и
други. Когато не се оспорват правата на съделителите или способа за извършване на
делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство
от адвокат. Когато е повдигнат спор относно съществуването на съсобствеността, правата на
съделителите или способа, по който следва да бъде извършена делбата, както и по
присъединените искове в делбеното производство и при обжалване на постановените от
първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата на чл.78
от ГПК, в който смисъл са и задължителните указания, дадени в т.9 от Постановление № 7
от 28.11.1973 г. на Пленума на ВС.
В настоящия случай, въззиваемият е отправил искане за присъждане на разноски за
осъществено безплатно адвокатско представителство. В приложения договор за правна
защита и съдействие в полето относно размера на уговореното възнаграждение е записано
единствено “pro bono”, което не удовлетворява изискванията за доказване на основание за
осъществяване на безплатната адвокатска помощ. За да се приеме, че е налице такова, следва
освен да бъде приложен договор за извършването и в писмена форма, в него изрично да
́
бъде установено, че представителството се осъществява при условията на чл. 38 от ЗАдв, въз
основа на което единствено може да бъде извършена проверка за основателността на
претенцията, като в посочения смисъл е и константната съдебна практика на Върховния
касационен съд, обективирана например в Определение № 456/04.12.2017 г. по ч.гр. дело №
3934/2017 на III г.о. и Определение № 708/05.11.2015 г. по ч.гр. дело № 4891/2015 г. на IV
г.о.. Предвид изложеното, искането за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява
неконкретизирано и недоказано по основание, поради което следва да бъде оставено без
уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262479/23.08.2021 г. по гр. д. № 16474/2020 г. по описа на
ВРС, в частта, с която е допуснато на основание чл. 34 от ЗС извършването на съдебна делба
при квоти ½ идеални части за Г. КР. К. , ЕГН **********, адрес: град В., ул. „******“
******, ап.9 и ½ идеални части за ИВ. П. Г., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „******“
******, ап.9 по отношение на следните недвижими имоти, находящи се в град В., ул.
„******“ ******: 1/ АПАРТАМЕНТ № 9 със застроена площ от 75,37 кв. м., състоящ се от
спалня, детска, всекидневна, баня- тоалет и два балкона, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД- 18- 98/10.11.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, на първи
жилищен етаж в сграда с идентификатор ******.65.1, разположена в поземлен имот с
идентификатор ******.65, предназначение на обекта: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, стар идентификатор: ******.65.1.13, ведно с 13,9079 % идеални части от общите
части на сградата и от стълбище 16,27 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж: ******.65.1.2, под обекта: ******.65.1.12, ******.65.1.16 и над обекта:
******.65.1.4 и ******.65.1.3 и 2/ КАБИНЕТ № 1 със застроена площ от 10,85 кв. м.,
състоящ се от една помещение, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
7
******.65.1.16 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18- 98/10.11.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, на етаж 0, в сграда с
идентификатор ******.65.1, разположена в поземлен имот с идентификатор ******.65,
предназначение на обекта: Друг вид самостоятелен обект в сграда, брой нива на обекта: 1,
стар идентификатор: ******.65.1.13, ведно с 2,0021 % идеални части от общите части на
сградата и от стълбище 2,34 кв. м., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж:
******.65.1.12, под обекта: няма и над обекта: ******, ведно с 22 кв. м. идеални части от
поземлен имот с идентификатор ******.65, целият с площ от 171 кв. м., Трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско
застрояване /до 10 м./, Предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:735, при
съседи: ******.838, ******.66, ******.218 и ******.34.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8