Решение по дело №11122/2015 на Районен съд - Пловдив

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№  825

09.03.2016 година, град Пловдив

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на девети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ

при участието на секретаря Иванка Чорбаджиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11122 по описа на съда за 2015 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен e иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС от Д.С.Д. срещу Етажна собственост на сграда с административен адрес гр. П..., ул. „П... С...“ № ...., представлявана от управителя М... К... С....

Ищецът твърди, че на 07.08.2015г. е било проведено общо събрание на етажната собственост, на което били приети решения за разпределение на ползването на дворното място, за отвеждане на тръбите за обратна вода от терасите във водосточните тръби и за определяне на срок, в който молителят да премахне изградена от него в общите части електрическа и газопроводна инсталация. Твърди се, че решението по т. 1 е незаконосъобразно тъй като дворното място е обща част и не може да се разпределя неговото ползване по реда на чл. 32 ЗС. Ищецът посочва, че е налице и заобикаляне на закона, тъй като сем. С... се опитвало да заобиколи разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 3 ЗУЕС и да заграби дворното място. Освен това счита, че решението по т. 1 следва да бъде взето с пълно мнозинство съгласно чл. 17, ал. 2, т. 1 ЗУЕС, каквото липсвало. Решението по т. 2 се твърди да е незаконосъобразно поради липсата на компетентност на ОС на ЕС, тъй като касае промени в обектите индивидуална собственост, а не в общите части. Посочва се, че отводняването на терасите не застрашава правилното и безопасно ползване на никой обект. Незаконосъобразността на решението по т. 3 се обосновава с незаконосъобразността на решението взето на ОС на ЕС от 13.07.2015г., за което се определя срок за изпълнение. На следващо място ищецът намира взетите решения за незаконосъобразни и поради липса на кворум, тъй като сборът на идеалните части не е равен на 100 и не е извършено определянето им по чл. 17, ал. 6 ЗУЕС. Моли се да бъдат отменени решенията взети от ОС на ЕС на 07.08.2015г. Претендира разноски.  

Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, подава отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на иска. Твърди, че изложените от ищеца съображения за незаконосъобразност на взетите решения са неоснователни. Твърди, че решението по т. 1 всъщност представлява решение на съсобствениците на поземления имот за разпределение на неговото реално ползване по реда на чл. 32 ЗС и е напълно допустимо. Относно решението по т. 2 твърдят, че е необходимо с оглед запазването на собствеността на всички етажни собственици. Възразява да е незаконосъобразно и решението по т. 3 от протокола, тъй като електрическата и газопроводната инсталация в общите части са били изградени незаконно. Излагат се съображения и за правилното определяне на притежаваните от собствениците права от общите части на сградата. Иска се предявената претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Направеното от ответника възражение за недопустимост на производството по отношение на решението по т. 1 взето на ОС на ЕС на 07.08.2015г. се явява неоснователно. В действителност решенията на съсобствениците на имот по чл. 32 ЗС не могат да бъде проверявано от съда по реда на чл. 40 ЗУЕС. В настоящия случай обаче на 07.08.2015г. е взето решение за разпределение на ползването на имота от С..... и Д. в качеството им на етажни собственици на сграда в режим на етажна собственост с адрес в гр. П..., ул. „П... С....“ № ...., на общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сградата, като за вземането на решението е взето предвид мнозинство образувано от припадащите им се идеални части от общите части на сградата. Поради това решението на етажните собственици за разпределение на ползването на поземления имот, взето в това им качество, подлежи на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото производство. Обстоятелството дали в същия документ (протокола) се обективира и решение на съсобствениците на поземления имот за разпределение на ползването му е отделен въпрос, който не е предмет на изследване в делото.           

Следва да се има предвид и това, че с доклада по делото като признати и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сградата, че на 07.08.2015г. е било проведено общо събрание на Етажна собственост на сграда с административен адрес гр. П..., ул. „П... С....“ №...., както и, че на него са били взети решенията, чиято отмяна се иска. Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото доказателства, а именно- нотариален акт от... и протокол от проведеното общо събрание.

В исковата си молба ищецът оспорва всички взети на 07.08.2015г. решения поради липсата на кворум и мнозинство, вследствие липсата на решение на ЕС по чл. 17, ал. 6 ЗУЕС. Посочва, че определянето на идеалните части обаче не е било извършено с решение на ЕС по тази разпоредба.

По делото се установява, че с нотариален акт от 16.04.1996г. ищецът и съпругата му са признати за собственици на четвърти етаж в сградата в режим на етажна собственост, ведно с 1/4 ид.ч. от общите части на сградата, както и на северния гараж разположен в дворното място.

С нотариален акт от януари ... Ж...С.... и П... С.... са признати за собственици на трети етаж от сградата, заедно с югоизточната гаражна клетка в самата жилищна сграда, ведно с 1/4 ид.ч. от общите части. След смъртта на  П... С....., притежаваната от него 1/2 ид.ч. от описаните в нотариалния акт имоти е преминала по наследство към неговите правоприемници- Ж... С... (с...), А... П... Т... (д... и Н... П... С...(с.... След това с договор, обективиран в нотариален акт от ...... А....Т.... дарява на брат си Н... П.... С..... своя наследствен имот, а именно 1/6 ид.ч. от трети етаж на сградата и 1/6. ид.ч. от югоизточния гараж, ведно с 1/24 ид.ч. от общите й части.

С договор за покупко-продажба, обективиран нотариален акт от ... Н... П.... С... и М... К.... С... са придобили правото на собственост върху целия втори етаж на жилищната сграда, ведно със западната гаражна клетка в самата сграда и 1/4 ид.ч. от общите части на сградата.    

С договор за покупко-продажба, обективиран нотариален акт от ...Н... Г... Н... продава на М... К.... С... целия първи етаж на жилищната сграда, ведно с 1/4 ид.ч. от общите части на сградата.

 С договор за покупко-продажба, обективиран нотариален акт от .... Н... П... С... и М.... К... С... са придобили правото на собственост върху средната гаражна клетка в жилищната сграда, като не е посочено каква част от общите части се отнася за този обект.

Във всеки от първоначалните титули за собственост е конкретизирана по 1/4 ид.ч. от общите части, като общият им сбор дава единица. Този обем на правото на собственост обаче е предвиден единствено за притежаваните от етажните собственици апартаменти. До този извод съдът достигна, като взе предвид посочените в нотариален акт от ................ 1/4 ид.ч. от общите части, макар притежавания от ищеца гараж да не е част от сградата в режим на етажна собственост, договор за покупко-продажба, обективиран нотариален акт от ...., с който М....С... придобива собствеността върху първи жилищен етаж, ведно с 1/4 ид.ч. от общите части, без да придобива парва върху гараж и договор за покупко-продажба, обективиран нотариален акт ..., с който Н... П.... С.... и М... К.... С... са придобили правото на собственост върху средната гаражна клетка, разположена в жилищна сграда, без да е посочено каква част от общите части се прехвърля с него.

Съгласно чл. 38 ЗС, когато етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици общи за всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване. Разпоредбата е императивна и не може да бъде дерогирана от етажните собственици (освен в изрично предвидения случай), с оглед на което правото на собственост върху общите части в сградата принадлежи на всички лица, които притежават самостоятелни обекти в нея. Това включва не само апартаментите разположени на отделните етажи, но и гаражите, разположени в самата сграда, доколкото те също представляват самостоятелни обекти на правото на собственост. В настоящия случай в нотариалните актове не е посочено каква част от общите части на сградата принадлежи към трите гаража разположени вътре в нея, поради което е налице хипотезата на чл. 17, ал. 4 ЗУЕС. Правото на собственост върху общите части се прехвърля заедно със правото върху самостоятелния обект, независимо, че това дали това е посочено или не, но поради липсата на изрично отбелязване не се установява какъв точно е неговият конкретен обем за всеки обект. Предвид това, че в нотариалните актове е записана по 1/4 ид.ч. от общите части за всеки жилищен етаж, то във всички случай се получи разминаване в общия сбор и той няма да е равен на сто, което обуславя и наличието на хипотезата на чл. 17, ал. 5, т. 1 ЗУЕС.

В случаите на чл. 17, ал. 4 и ал. 5, т. 1 ЗУЕС за целите на закона идеалните части на всеки самостоятелен обект следва да се определят като съотношение между сбора на площта на самостоятелния обект и складовите помещения придадени към него, разделен на сбора и площта на всички самостоятелни обекти и придадени складови помещения, като така полученото число се преобразува в процент. Съгласно чл. 17, ал. 6 ЗУЕС така определените идеални части се одобряват с решение на общото събрание.

Между страните не е спорно, че точно по този начин са определени припадащите се на всеки съсобственик общи части, посочени в процесното решение. Не се установява обаче към ... да е била довършена процедурата и така определените идеални части от общите части да са били одобрени с решение на собствениците по чл. 17, ал. 6 ЗУЕС. Поради това не може да се установи наличието на мнозинство за вземането на решенията и същите следва да бъдат отменени.

Правилността на изчисляването на припадащите се идеални части не може да бъде обсъждано и изследвано в настоящото производство, доколкото в закона с императивни материалноправни норми е предвиден ред за приемането им, който не е бил спазен. Решение по чл. 17, ал. 6 ЗУЕС е взето от етажните собственици едва на 15.10.2015г., като неговата законосъобразност е предмет на изследване по друго производство, а именно гр.д. № .... на ПРС.... Ако се позволи на ответната страна да установява същите обстоятелства и в настоящия процес би се стигнало до заобикаляне на предвидената в ЗУЕС процедура, като се създава възможност този въпрос да се повдига при всяко решение на етажните собственици. Не може да се приеме, че идеята на законодателя е била такава, защото в този случай разпоредбата на чл. 17, ал. 6 ЗУЕС се явява безпредметна. Истинската цел на процедурата е този проблем да се разреши еднократно и окончателно. Този извод се потвърждава и от характера на производството по проверка на решенията на ОС на ЕС, в което съдът не би могъл да замества волята на етажните собственици, а е компетентен единствено да провери законосъобразността на взетите решение с оглед разпоредбите на ЗУЕС.  

При това положение следва да се приеме, че не се установява при провеждането на ОС на ЕС да е било налице мнозинство за вземане на решенията и поради това взетите решения се явяват незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.

Възражението на ищеца за липса на кворум не може да бъде възприето, защото макар да не се установява каква е припадащата се част от общите части на сградата за всеки обект, съответно собственик, на ОС са взели участие всички собственици и поради това с категоричност са били представени 100% от общите части.

Останалите възражение за незаконосъобразност на решенията се явяват неоснователни, но това обстоятелство не може да доведе до промяна в изхода на спора.

Относно разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноските в настоящото производство в размер на 50 лева за ДТ и 500 лева за адв. възнаграждение.

По изложените съображения, съдът

Р    Е    Ш    И :

ОТМЕНЯ решенията на общо събрание на етажните собственици на сграда с административен адрес:  гр. П...., ул. „П.... С.....“ № ...., представлявана от управителя М... К.... С..., взети на проведено на 07.08.2015г. общо събрание, обективирани в протокол от същата дата.

ОСЪЖДА Етажните собственици на сграда с административен адрес:  гр. П...., ул. „П... С....“ № ..., представлявана от управителя М... К.... С.... да заплатят на Д.С.Д., ЕГН **********, сумата от 550 лева /петстотин и петдесет лева/ разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.           

 

СЪДИЯ :/п/ Тоско Ангелов.

 

Вярно с оригинала.

М.Х.