№ 468
гр. П., 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Л. Г. Церовска
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225200500588 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №983/05.09.2022г., постановено по гр.д.№3891/2021г. по
описа на РС- П. е отхвърлен предявения от Национален осигурителен
институт, ЕИК *********, с адрес: гр.С., бул.„А.С.“ №62-64, чрез ТП на
НОИ- гр.П., ЕИК 1210825210124, със седалище и адрес на управление: гр.П.,
ул.„Е.Й. №15а, представлявано от директора Е.С.Г., срещу М. Т. К., ЕГН
**********, с адрес: с.М.К., ул.„107“ №5 и „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„Завоя на Черна“
№11, ет.1, ап.2, иск с правно основание чл.74, ал.3, във вр. с ал.1 КТ, да
признае сключения между „ГРГ Експорт“ ЕООД и М. Т. К., трудов договор с
№28/13.05.2020г. за недействителен, поради противоречие и заобикаляне на
закона, като неоснователен и недоказан.
Осъден е Национален осигурителен институт, ЕИК *********, с адрес:
гр.С., бул.„А.С.“ №62-64, чрез ТП на НОИ- гр.П., ЕИК 1210825210124, със
седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„Е.Й. №15а, представлявано от
директора Е.С.Г. да заплати на М. Т. К., ЕГН **********, с адрес: с.М.К., ул.
„107“ №5, сумата в размер на 650лв.
1
Осъден е Национален осигурителен институт, ЕИК *********, с адрес: гр.С.,
бул.„А.С.“ №62-64, чрез ТП на НОИ- гр.П., ЕИК 1210825210124, със
седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„Е.Й. №15а, представлявано от
директора Е.С.Г. да заплати, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на „ГРГ
ЕКСПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.П., ул.„Завоя на Черна“ №11, ет.1, ап.2, разноски в размер на 502,15лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от гл.юриск.Л. С.- Б.,
в качеството й на пълномощник на Управителя на НОИ.
Твърди се в същата, че обжалваното решение е неправилно поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
сьдопроизводствените правила и необосновано.
В тази насока се сочи, че районният съд е приел в противоречие на
събраните по делото доказателства, че сключения между М. Т.. К. и „ГРГ
Експорт“ ЕООД трудов договор е действителен, респективно не противоречи
и не заобикаля закона. От страна първата инстанция не е спазен принципа за
вътрешно убеждение.
Визира се, че от назначената съдебно- почеркова експертиза,
свидетелските показания на Д.П. и от обясненията на М. Т. К., дадени по реда
на чл.176 от ГПК се установява, че процесния трудов договор бил подписан
от нея в периода между подаването отговора на исковата молба и първото по
делото заседание.
Твърди се, че от представените от „ГРГ Експорт“ ЕООД, с отговора на
исковата молба доказателства не се доказва, че дружеството/М. Т. К. да е
осьществявало/а, реално дейност.
Сочи се, че представените по делото удостоверения, издадени от
Сдружение „Асоциация на преработвателите на диворастящи гъби и плодове
в България“ не са били подписани от председателя на сдружението г-н С.Х.,
като това се доказвало от справка с образеца на подписа му и не било
оспорено от страните.
Визира се, че от представеното по делото писмо на ДГС- П. с изх.№1б-
б7#1 от 31.05.2022г. се установявало, че приблизително количество добив на
диворастящи гъби за една календарна година на територията на горското
стопанство е около 10 тона, а не 670 тона, както е посочено в съдебно-
счетоводната експертиза.
2
Навежда се довод, че заключението от Съдебно- счетоводната
експертиза, следва да се приеме критично, тъй като в нея било записано, че
добитите количества са извлечени от представените от „ГРГ Експорт“ ЕООД
протоколи за добив, които били оспорени. Експертизата била изготвена-
основно върху вторични счетоводни протоколи. Единствено първични
документи били фактурите, но към тях, нямало касови бележки, касови книги,
приходни и разходни ордери, които също били първични документи.
Сочи се, че счетоводните книги са частни свидетелстващи документи,
чиято формална доказателствена сила се отнася единствено до факта на
писменото изявление и неговото авторство, но не обхваща други данни, за
които документа свидетелства.
Твърди се, че изводът на първоинстанционния съд, че М. К. реално е
упражнявала, трудова дейност почива единствено върху свидетелските
показания, като нито един документ по делото не сочи пряко, че лицето
действително е престирало труд. Наличието на справки декларации по ЗДДС
за процесния период, платежни ведомости и фактури не установявали по
категоричен начин реалното изпълнение на трудовата дейност от страна на М.
К. в полза на дружеството. Горните доказателства сами по себе си не
доказвали по безспорен начин, че дружеството е реализирало търговска
дейност, като съдът неправилно бил приел, че от воденето на процесните
счетоводни документи дружеството е реализирало търговска дейност за
процесния период.
Твърди се, че не било достатъчно сключването на трудов договор, по
силата на който да възникнат осигурителни права, както и наличието на
длъжностна характеристика. Необходимо условие било упражняването на
трудова дейност по него, за което по делото нямало данни, а доказателствата
сочели, че такава дейност не била извършвана.
Сочи се, че представените ведомости от своя страна са частни
документи, които не доказват реално осъществяване на трудова дейност. На
основание чл.180 от ГПК, подписаните частни документи доказвали, че
съдържанието им представлява изявление на лицата, които са ги подписали и
в това се състои формалната им доказателствена сила.
Приема се, че при постановяване на решението, съдът не са били взети
твърденията, че: дружество „ГРГ Експорт“ ЕООД не осъществявало дейност;
3
липсата на регистрирани обекти в гр.П. и с.М.К. на името на дружеството;
обстоятелството, че управителя на „ГРГ Експорт“ ЕООД възпрепятствал
извършването на проверките, като не бил съдействал на административния
орган; дружеството не било публикувало декларация за липса на дейност в ТР
за 2019г. по чл.38, ал.9, т.2, б. „а“ от ЗСч и Определение на ОС- П., с което
наказателното разследване е върнато на ОП- П. за продължаване на
процесуалните действия.
В тази насока се излагат съображения.
Искането е да се отмени изцяло, като неправилно поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и необоснованост Решение №983 от 05.09.2022г. на РС- П., постановено по
гр.д.№3891/2021г., с което е отхвърлен предявения от НОИ, иск с правно
основание чл.74, ал.3, във вр. с ал.1 от КТ за обявяване на трудов договор
№28 от 13.05.2020г., сключен между „ГРГ Експорт“ ЕООД и М. Т. К., за
недействителен, поради противоречие и заобикаляне на закона.
Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- „ГРГ
Експорт“ ЕООД в срок, чрез пълномощника му адв.К. С. П.- Г..
Приема се в същия, че възраженията на НОИ ТП на НОИ- П. са
неоснователни, а първоинстанционното решение не страда от наведените
пороци.
Твърди се, че първоинстанционният съд е извършил подробно
обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа,
на което е достигнал до законосъобразни правни изводи, като е постановил
едно обосновано, правилно и законосъобразно решение и същото следва да
бъде потвърдено.
В този смисъл се излагат подробни доводи.
Искането е да се отхвърли, като неоснователна подадената въззивна
жалба и се потвърди обжалваното решение на първоинстанционния съд, като
правилно и законосъобразно.
Прави се искане за присъждане на сторените във въззивната инстанция
разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- М. Т. К.,
4
чрез пълномощника й адв.И. П..
Твърди се, че обжалваното решение е правилно и обосновано,
постановено, съобразно събраните по делото доказателства.
Счита се, че подадената жалба е неоснователна. В този аспект се
излагат съображения в насока неоснователност на изложените в същата
възражения.
Искането е да се потвърди обжалваното решение, с присъждане на
сторените във въззивното производство разноски.
В съдебно заседание, за жалбоподателят Национален осигурителен
институт- Териториално поделение П., редовно призован, представител не се
явява. От пълномощникът на същия е постъпила молба, в която се поддържа
подадената въззивна жалба. Искането е да се отмени изцяло решението на
първоинстанционния съд.
Ответникът по жалбата- М. Т. К., редовно призована не се явява. За
същата се явява пълномощникът й- адв.П.. От страна на последния се оспорва
подадената въззивна жалба, като се моли да се потвърди решението по
съображенията изложени в представения писмен отговор
За ответникът по жалбата- „ГРГ Експорт“ ЕООД се явява адв.П.,
редовно преупълномощена от адв.К. П.- Г.. От страна на последната се моли
да се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно,
както и се отхвърли подадената въззивна жалба, като неоснователна. В тази
връзка се приема, че първоинстанционното производство не страда от
наведените пороци в жалбата. Съответно се приема, че първоинстанционния
съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по делото
доказателства, въз основа на които е достигнал до едни законосъобразни
изводи. В тази насока са и представени в срок писмени бележки.
Моли са за присъждане на направените по делото разноски.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени
в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:
Пред първоинстанционният съд, производството е образувано по повод
на подадена искова молба от Национален осигурителен институт,
представлявано от Е.С.Г. директор, против М. Т. К. и „ГРГ ЕКСПОРТ“
ЕООД, с което е направено искане от съда да постанови решение, с което да
5
признае сключения между „ГРГ Експорт“ ЕООД и ответника К. трудов
договор за недействителен, поради противоречие и заобикаляне на закона.
Твърди се в исковата молба, че ответницата К. е подала заявление вх.
№354 от 08.02.2021г. в Дирекция „Бюро по труда” гр.П. за отпускане на
парично обезщетение за безработица (ПОБ), на основание чл.54а от КСО като
е декларирала, че правоотношението й с „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД, гр.Б., ЕИК
********* е прекратено, считано от 31.01.2020г. на основание чл.328, ал.1, т.3
от Кодекса на труда- при намаляване на обема на работа, като е приложила и
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение №68 от 31.01.2021 г.
Твърди се, че на основание чл.74, ал.1, във връзка с чл.74, ал.3 от КТ,
трудовият договор, сключен между М. Т. К. и „ГРГ Експорт“ ЕООД е
недействителен, тъй като противоречи на закона и го заобикаля. Сочи, че
заобикаляне на закона по смисъла на чл.74, ал.1 КТ, във връзка с чл.26, ал.1,
предложение второ от ЗЗД е налице в случаите, когато страните по трудовия
договор са постигнали споразумение по основните въпроси на трудовото
правоотношение, съзнавайки че целят нещо забранено от закона като
резултат, а именно- привидно извършване на трудова дейност от работника,
без да е налице реално осъществяване.
Посочва, че на 18.08.2020г. във връзка с възложена със Заповед №ЗР-5-
12- 00799252/18.08.2020г. проверка и при извършен обстоен анализ на
данните в информационната система на НОИ, в Търговския регистър и в
информационния справочник ,.Апис” и „Лакорда” е установено, че
осигурителят „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД е регистриран на 18.03.2015г. като
дружество с ограничена отговорност и с едноличен собственик на капитала и
управител Георги Рангелов Г., с адрес по седалище и управление на
дружеството гр.С., район „Младост 1“, бл.№89„ вх. Ж, ет.1, ап.113.
Визира се, че считано от 16.04.2019г., дружество „ГРГ ЕКСПОРТ“
ЕООД е прехвърлено, като за едноличен собственик на капитала и управител
е вписан Д.П.Б. и адрес по седалище на дружеството: гр.П., ул.„Антим I“
№21, вх.Б, ет.2, ап.29. Считано от 20.03.2020г. дружество „ГРГ ЕКСПОРТ“
ЕООД е с едноличен собственик на капитала и управител Д.П.Б. и с адрес по
седалище и управление в гр.Б., ул.„М. Л.“ №29. Посочва се, че на Д.Б. са му
били прехвърлени и притежава или е управител на общо около 36 търговски
дружества.
6
Твърди се, че за установяване на извършвана стопанска дейност от
дружество „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД, с писмо изх. №Ц9101-12-287/24.08.2020г.
до ТД на НАП- Пловдив е изискана информация, включително за наличие на
търговски обекти, регистрирани фискални устройства и отчетени обороти,
подадени годишни данъчни декларации и годишни финансови отчети, както и
друга данъчно осигурителна информация. В отговор с писмо вх. № Ц9101-12-
287#2/17.09.2020г. от ТД на НАП- Б. е предоставена информация, че за „ГРГ
ЕКСПОРТ“ ЕООД имало следните данни, които са подробно описани в
исковата молба.
Сочи, че с цел ограничаване на неправомерни осигурителни плащания
от ДОО, поради наемане на работа на голям брой лица с висок осигурителен
доход, с писмо изх. №Ц9101-12- 288/24.08.2020г. е изискана информация от
Дирекция „Инспекция по труда“ гр.П. относно извършени проверки в
осигурителя. С писмо изх.№20064796/21.08.2020г., Дирекция „Инспекция по
труда“ гр.П. уведомява, че не е извършвана проверка по спазване на
трудовото законодателство и на ЗБУТ на горепосоченото дружество.
Сочи се, че с писмо изх. №Ц1056-12-117#1/20.08.2020г. до едноличния
собственик и управител на „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД, Д.П.Б. било изискано
представяне на ведомости за заплати, трудови досиета на наетите лица в
дружеството и други документи, необходими за извършване на проверката.
На 21.09.2020г., Д.П.Б. е представил декларация с вх.№Ц 1056-12-
117#3/21.09.2020г., с която е декларирано, че управляваната от него фирма
„ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД се намира в гр.Б. на ул.„М. Л.“ №29. Всички
документи се намират на друг адрес също в гр.Б., но същият не посочва точен
адрес и лице за контакт/упълномощено лице за извършване на проверката в
гр.Б..
Твърди се, че при извършена проверка от контролните органи на ТП на
НОИ- Б. на адреса по седалище и управление на „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД в
гр.Б., бул.„М. Л.“ №29 е установено, че на този адрес се намирал магазин за
сервизни части за автомобили. Дружеството, което стопанисвало магазина
било „Булсервиз БГ“ ЕООД. В магазина не познавали такава фирма и не
познавали Д.П.Б. (управител на „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД). На този адрес били
доставяни много писма с получател „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД, но са отказвани,
поради липса на такъв осигурител. В констативен протокол №КВ-5-02-
7
00789845/27.07.2020г. на контролните органи на ТП на НОИ- Б. било
отбелязано, че в проведения разговор по телефона с Д.П.Б. е установено
следното: Лицето е с постоянен адрес- гр.П., ул.„Антим I“ 21, ет.2, ал.2, ап.29
и настоящ адрес- гр.П., ул.„Завоя на Черна“ №11, ет.2, ап.2 и тъй като е в
гр.П., г-н Б. желаел проверката да се извърши на територията на гр.П..
Счетоводителят на дружеството е от гр.П. и документацията била на
територията на гр.П..
Сочи, че от контролен орган на НОИ на основание чл.108, ал.1, т.3 от
КСО на „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД са издадени задължителни предписания
№ЗД- 1-12-00809586/11.09.2020г. за представяне на документи относно
осигуряването на наетите от него лица. Задължителните предписания не били
изпълнени и на контролния орган не били представени никакви документи от
управителя, свързани с трудовоправните и осигурителни правоотношения с
наетите лица.
Твърди се, че на 06.10.2020г. на едноличния собственик и управител на
„ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД, в качеството на работодател, било изискано в
тридневен срок да осигури явяването на лицата, наети по трудови
правоотношения в „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД в ТП на НОИ- П., за изясняване на
обстоятелства, свързани с трудовата им дейност в дружеството. Същият бил
уведомен, че при непредставяне на документи и неявяване на наетите лица ще
бъде приложена процедурата по заличаване на подадените по реда на чл.5,
ал.4, т.1 от КСО. Последният не е съдействал на административния орган.
Напротив бил възпрепятствал проверката. Във връзка с гореизложеното, в
хода на проверката не били установени данни за реално осъществявана
търговска/стопанска дейност от „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД.
Твърди се, че за дружеството нямало подавани годишни данъчни
декларации по чл.92 ЗКПО за финансовата 2020г. в Търговския регистър.
Посочва се, че изложеното довело до обоснования извод, че дружество „ГРГ
ЕКСПОРТ“ ЕООД, не е извършвало дейност по смисъла на Търговския закон
за периода от 31.08.2016г. до 30.09.2020г., която да поражда необходимост от
назначаването на лицата по трудови правоотношения, както и че за същите не
е изпълнен състава на чл.10 от КСО и § 1, ал.I, т.3 от ДР на КСО и те не
влизат в кръга на осигурените лица, за да ползват осигурителни права.
Сочи се, че от контролния орган, извършил проверката, на основание
8
чл.108, ал.1, т.3 от КСО на дружеството „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД, били
издадени задължителни предписания № ЗД-1-12-00837193 от 06.11.2020г. за
заличаване на подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за периода от месец
09.2016г. до месец 09.2020г.
Излагат се твърдения за образувани преписки от Специализираната
прокуратура, ОП П. и РП П..
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът М. Т. К., чрез адвокат И. П. от АК
П. депозира отговор, в който изразява становище за неоснователност на
предявената искова претенция.
Твърди се, че К. започнала работа при ответника „ГРГ Експорт“ ЕООД
по силата на трудов договор №28/13.05.2020г., на длъжност „общ работник-
бране на диворастящи растения и гъби на територията на ДГС П.“.
Сочи се, че конкретното му работно място било в планинските землища
на села в Пазарджишка област: с.Паталеница и местността „Добра вода“ в
землището на с.Дебръщица, където изпълнявал основните си трудови
задължения- бране на диворастящи гъби, трюфели и горски
плодове.Трудовите си задължения изпълнявал заедно с колеги - А.А. Ф.А.
Т.А. П.Б. И.Г. Н.П. и др. Тъй като повечето от колегите й живели постоянно в
гр.П. и в с.М.К., всяка сутрин с организиран транспорт- обикновено лек
автомобил на някой от колегите или бусове на фирмата- Мерцедес Спринтер,
управлявани от шофьорите И.Г. Н.П. или Д.П. ги забирали и отивали до
посоченото от ръководството място. Работели в гората от сутрин- рано изгрев
слънце. По време на кампанията са работили по 7 дни в седмицата. Гъбата и
трюфелите берели в касетки, които след това сортирали и предавали на други
купувачи. За цялото време през което същата работила, работодателят й
заплатил договорената заплата. Така работила, докато не я съкратили със
Заповед №68/31.01.2021г.
Счита се, че е неоснователно твърдението, че трудовия договор
противоречи със закона, че го заобикаля. Оспорва се твърдението на ищеца,
че привидно е извършвал трудова дейност, без да е налице реално
осъществяване. Оспорва се твърдението, че работодателят „ГРГ Експорт“
ЕООД не е извършвал търговска дейност, която да поражда необходимост от
назначаване на лица по трудови правоотношения.
Сочи се, че възможно е работодателят „ГРГ Експорт“ ЕООД да не е
9
представил изискани от административния орган доказателства, но наличието
на незаконосъобразни действия и бездействия от негова страна не следвало да
води до неблагоприятно засягане на правната му сфера.
Направено е искане, на основание чл.219, ал.1 ГПК да бъде привлечено
трето лице, което да му помага- неговият работодател „ГРГ Експорт“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П. 4400, ул.“Завоя на
Черна“ 11, ет.1, ап.2, представлявано от управителя Д.П.Б..
Заявява, че предявява иск с правно основание чл.3, ал.1 от ЗУТОССР,
както следва: обратен иск срещу третото лице- работодателят „ГРГ Експорт“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П. 4400,
ул.“Завоя на Черна“ 11, ет.1, ап. 2, представлявано от управителя Д.П.Б., на
основание чл.219, ал.3 от ГПК и насрещен иск срещу ищеца по настоящето
дело- ТП на НОИ- П., ЕИК 1210825210124, гр.П., ул.“Е.Й. 15 А,
представлявано от Е.С.Г., на основание чл.211, ал.1 ГПК.
Искането е да бъде допуснат и разгледан предявения от нея иск с
правно основание чл.3, ал.1 ЗУТОССР, за който представя отделна искова
молба с доказателства.
С изрично определение, първоинстанционният съд е отделил за
разглеждане в друго производство предявения от М. Т. К., с адрес: с.М.К., ул.
„107“ №5 против ТП на НОИ- гр.П., ЕИК 1210825210124, със седалище и
адрес на управление: гр.П., ул.„Е.Й. №15а, представлявано от Е.С.Г. директор
и „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „Завоя на Черна“ №11, ет.1, ап.2, иск с правно
основание чл.3, ал.1 от ЗУТОССР, от разглежданото настоящо гр.дело
№3891/2021г. по описа на РС- П..
На ответникът „ГРГ Експорт“ ЕООД е редовно връчен препис от
исковата молба и приложенията. В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор,
в който се приема, че предявеният иск е неоснователен и недоказан.
Оспорва се твърдението, че търговското дружество „ГРГ Експорт“
ЕООД не е извършвало дейност по смисъла на Търговския закон за периода
от 31.08.2016г. до 30.09.2020г., която да поражда необходимост от
назначаване на лицата по трудови правоотношения, както и че за същите не
бил изпълнен състава на чл.10 от КСО и § 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО и те не
влизат в кръга на осигурените лица., за да ползват осигурителни права.
10
Оспорва се твърдението, че търговското дружество „ГРГ Експорт“
ЕООД няма подавана годишна данъчна декларации по чл.92 от ЗКПО за
финансовата 2020г. в Търговския регистър.
Оспорва се твърдението, че причина за сключване на трудовия договор
между „ГРГ Експорт“ ЕООД и ответника К. е ползване на осигурителни права
(краткосрочни и дългосрочни), поради което сключения трудов договор
между страните е недействителен, поради противоречие и заобикаляне на
закона.
Твърди се, че „ГРГ Експорт“ ЕООД е регистрирано по реда на ЗДДС и
притежава фискално устройство, което е регистрирано в приходната
администрация под peг.№4412868, за което се прилага Свидетелство за
регистрация на фискално устройство от 18.05.2020г.
Сочи се, че от началото на 2020г., дружеството извършва стопанска
дейност бране /добив и продажба на сурова /прясна диворастяща гъба, бял и
черен трюфел и горски плодове на Територията на ТП ДГС- П. в районите
около селата: с.Црънча, с.Паталеница, с.Баткун, с.Дебръщица и местността
Добра вода. За целта на дружеството са издадени необходимите
разрешителни от Министерство на земеделието и храните, които представя а
именно: Позволително за ползване на недървесни горски продукти,
Разрешително за достъп до горските територии на МПС, както и превозни
билети от изпълнителната агенция по горите. Посочва се, че дружеството,
притежава необходимите трудови, материални, финансови и интелектуални
ресурси на обезпеченост за извършване на дейността.
С оглед обема на работа през 2020г. са назначени около 85 човека на
Трудов договор, предимно Общи работници които добиват гъбите,
трюфелите и горските плодове. Има 5 човека с висше образование, които
организират дейността, двама от които на длъжност „Мениджъри“. Има
назначени трима професионални шофьори, кантарджия и осем служители и
работници, които имали необходимата квалификация за работа и боравене с
диворастящи гъби, които са преминали успешно курс в асоциацията на
преработвателите на диворастящи гъби и горски плодове в Република
България. Добитата от работниците продукция- диворастящи гъби, трюфели и
горски плодове се продават на трети лица в страната. Добивът на
диворастящи гъби е започнал през м. април 2020г., като първата продукция е
11
продадена през м. май 2020г.
Твърди се, че за обезпечаване на дейността си, съгласно Договор за
наем от 20.04.2020г., дружеството е наело складова база и офис в землището
на с. М.К., местност Капаница. В базата домуват МПС-та на фирмата,
съхранява се празния амбалаж и инвентар. Същата е и пункт за изкупуване на
сухи/пресни гъби и горски плодове, регистриран в Агенция по храните.
Сочи се, че дружеството е наело 10 броя МПС, от който- 3
специализирани буса и един камион за превоз на гъбите и горските плодове и
шест леки автомобила за превоз на работниците и служителите и е закупило
собствен строителен фургон. За търсене на диворастяща гъба- трюфели,
дружеството използвало седем специално обучени кучета, от които три
собствени и четири под наем.
Посочва се, че за финансовата 2020г., дружеството е подало на
29.04.2021г., годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО в териториална
дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно
задълженото лице, за което представя Съобщение за резултати от обработката
на Декларация чл.92 от ЗКПО за 2020г. с вх.№ 1300И0245937/29.04.2021г., че
подадената от дружеството Декларация по чл.92 от ЗКПО е приета и Годишна
данъчна декларация за 2020г.
Смята се за неоснователно твърдението, че годишната данъчна
декларация се публикува в Търговския регистър. Смята се за неоснователно и
твърдението, че управителят на дружеството не е съдействал на
административния орган, тъй като не е представил каквито и да е било
документи и по този начин възпрепятствал проверката.
Счита се, че обстоятелството, че при извършената проверка,
приключила с Констативен протокол, не е открит офис, обекти или
представител на дружеството в гр. Б. и не представяне на каквито и да било
документи от страна на управителя не означава, че дружеството не е
извършвало търговска дейност.
Твърди се, че през 2020г., дружеството е извършвало търговска дейност
по смисъла на Търговския закон, която поражда необходимост от
назначаването на лицата по трудови правоотношения, както и че за същите е
изпълнен състава на чл.10 от КСО и §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО и те влизат в
кръга на осигурените лица и могат да ползват осигурителни права. За
12
неоснователно се приема твърдението, че причина за сключване на трудовия
договор между „ГРГ Експорт“ ЕООД и К. е ползване на осигурителни права
(краткосрочни и дългосрочни), поради което сключения трудов договор
между страните е недействителен, поради противоречие и заобикаляне на
закона.
Искането е да се постанови решение, с което се отхвърли предявения
иск.
на трудов договор между ответниците е единствено с цел ползване на
осигурителни права /краткосрочни или дългосрочни/, поради което
противоречи на закона и го заобикаля.
Искането е да се постанови постанови решение, с което да се обяви за
недействителен сключения между ответниците трудов договор поради
противоречие на закона и заобикаляне на закона.
Претендират се сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК от страна на ответникът Т.Й.Ю. чрез
пълномощника й, е подаден писмен отговор. В него се оспорва предявения
иск.
Твърди се от последната, че е започнала работа по сключен с ответното
дружество трудов договор №36/17.05.2020г., на длъжност общ работник-
бране на диворастящи растения и гъби на територията на ДГС- П.. При
започване на работа й било представено уведомление по чл.62, ал.5 от КТ и
длъжностна характеристика. Конкретното й работно място било в
планинските землища на села в област П.: с.Паталеница и местността “Добра
вода“, в землището на с.Дебръщица, където изпълнявала основните си
трудови задължения- бране на диворастящи гъби, трюфели и горски плодове.
Трудовите си задължения изпълнявала с колегите си- А.А. Ф.А. Т.А. П.Б. И.Г.
Н.П. и др. Тъй като повече от колегите и живеели в гр.П. и с.М.К., всяка
сутрин с организиран транспорт- обикновено лек автомобил на някой от
колегите или бусове на фурмата, управлявани от шофьорите И.Г. Н.П. или
Д.П. отивали на посоченото от ръководството място. Работели в гората от
рано сутринта. По време на кампанията са работили по 7 дни в седмицата.
Гъбите и трюфелите берели в касетки, които след това сортирали и предавали
на други купувачи.
Твърди се, че за цялото време, през което е работела, работодателят и
13
заплатил договорената заплата. Така работила, докато я съкратили със заповед
№71 от 31.01.2021г.
Оспорват се твърденията на ищеца, че привидно е извършвала трудова
дейност. Оспорва се и твърдението, че работодателят й не е извършвал
търговска дейност.
В срока по чл.131 от ГПК от страна на ответникът „ГРГ Експорт“
ЕООД, чрез пълномощника му е подаден писмен отговор. В него се изразява
становище, че искът е допустим, но е неоснователен. Оспорва се твърдението,
че дружеството не е извършвало дейност по смисъла на Търговския закон за
периода 31.08.2016г. до 30.09.2020г. Оспорва се твърдението, че ответното
дружество не е подало годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за
финансовата 2020г. Оспорва се и твърдението, че причина за сключване на
трудовия договор с ответника Т.Й.Ю. е ползването на осигурителни права,
както и че този договор е недействителен, поради противоречие и
заобикаляне на закона.
Твърди се, че търговското дружество е регистрирано по реда на ЗДДС и
притежава фискално устройство, което е регистрирано в приходната
администрация под рег.№4412868. От началото на 2020г., дружеството
извършва стопанска дейност- бране /добив и продажба на сурова/прясна
диворастяща гъба, бял и черен трюфел и горски плодове на територията на
ТП ДГС П. и в районите около селата Црънча, Паталеница, Баткун,
Дебръщица и местността „Добра вода“. Поддържа се становище, че за целта
на дружеството са издадени необходимите разрешителни от МЗХГ.
Дружеството притежава необходимите трудови, материални, финансови и
интелектуални ресурси за извършване на дейността. С оглед обема на работа
през 2020г. са назначени около 85 работници на трудови договори, предимно
като общи работници, петима служители с висше образование, които да
организират дейността, двама от които мениджъри, трима професионални
шофьори, кантарджия и осем работници, които имат необходимата
квалификация за работа и боравене с диворастящи гъби и били преминали
успешно курс в асоциацията на преработвателите на диворастящи гъби и
горски плодове в Република България.
Твърди се, че добивът на диворастящи гъби започнал през месец април
2020г., като първата продукция била продадена през месец май 2020г. С
14
договор за наем от 20.04.2020г., дружеството било наело складова база и
офис в землището на село М.К., местност „Капаница“, където домували
МПС-тата на фирмата, съхранявал се празния амбалаж и инвентар и се
изкупували сухи, пресни гъби и горски плодове. Дружеството наело 10 броя
МПС, от които три специализирани буса и един камион за превоз на гъбите и
горските плодове и шест леки автомобила за превоз на работниците и
служителите и е закупило собствен строителен фургон. За търсенето на
диворастяща гъба- трюфели, дружеството използвало седем специално
обучени кучета, от които три собствени и четири под наем.
Твърди се, че на 29.04.2021г., дружеството е подало годишна данъчна
декларация по чл.92 от ЗКПО за финансовата 2020г. като се оспорват
твърденията на ищеца, че същата се публикува в ТРРЮЛНЦ. Оспорва се
твърдението, че управителят на дружеството е възпрепятствал извършването
на проверка, като не е представил каквито и да било документи. Такива са
били представени, което се установявало от констативен протокол от
06.11.2020г.
Визира се, че през 2020г., дружеството е извършвало търговска дейност
по смисъла на ТЗ, която предвид обема и характера и предполага наемане на
лица по трудов договор, тоест трудова дейност реално е била извършвана от
работниците и те са подлежали на осигуряване, а дружеството в качеството на
работодател е начислявало и изплащало трудови възнаграждения на
работниците и служителите. Предвид съдържащото се в закона определение
за осигурено лице счита, че за действителността на трудовото
правоотношение е достатъчно наличието на валидно основание за пораждане
на правоотношението и готовността на работника или служителя да престира
работната си сила срещу заплащане, които предпоставки в случая били
налице.
Искането да се отхвърли предявения иск.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
По делото са приложени писмени доказателства от които се установява,
че на 13.05.2020г. между „ГРГ Експорт“ ЕООД, ЕИК ********* в качеството
му на работодател и М. Т. К.- в качеството й на работник е сключен трудов
договор №28 от 13.05.2020г. По силата на този договор се установява, че
15
ответницата е била назначена на длъжност „общ работник“, с код по НКПД:
96220001, с място на работа „територията на ДГС П.“- бране на диворастящи
растения и гъби, при 8 часов работен ден при основно трудово
възнаграждение в размер на 1000лв., със срок- неопределено време.
Процесният трудов договор е прекратен, считано от 31.01.2021г., на
основание чл.328, ал.1, т.3 КТ, със заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение №68 от 31.01.2021г.
Прието е като доказателство по делото заявление от ответника М. К. до
ТП на НОИ П., за отпускане/изплащане на парично обезщетение за
безработица. Представени и приети са като доказателства са заповеди,
констативни протоколи, писма, протоколи и декларации, от които се
установява, че по отношение на ответника „ГРГ Експорт“ ЕООД е предприета
проверка по разходите на държавното обществено осигуряване. Представени
са доказателства в подкрепа на изложените от ищцовата страна твърдения, че
ТД на НАП Пловдив е извършвала насрещни проверки на дружества,
купували продукция от „ГРГ Експорт“ ЕООД.
Постъпило е писмо от ТД на НАП, офис П., от което се установява, че
срещу „ГРГ Експорт“ ЕООД имало данни за извършена ревизия с издаден РА
№ Р- 02000220006666-091-001/27.07.2021г., връчен на 30.07.2021г., като
същият е бил обжалван и ревизията е върната за повторна проверка.
Представено и прието е писмо от ТП ДГС- П., в което е посочено, че
могат да се добиват средногодишно по 15 тона билки по 10 тона горски
плодове и по 10 тона диворастящи гъби, като тези количества имат характер
на прогноза, тъй като добивът зависил от плодоносенето, годишните промени
в климатичните условия, особеностите на климатичната среда, антропогенни
фактори и др.
От ответникът „ГРГ Експорт“ ЕООД са ангажирани доказателства, от
които се установява, че дружеството е имало регистрирано фискално
устройство от 18.05.2020г., позволително за ползване на недървесни горски
продукти, превозни билети от изпълнителната агенция по горите,
удостоверения, издадени от Сдружение „Асоциация на преработвателите на
диворастящи гъби и плодове в България”. Установява се, че за обезпечаване
на дейността си, съгласно Договор за наем от 20.04.2020г., дружеството е
наело складова база и офис в землището на с.М.К., местност Капаница, наело
16
е наело 10 броя МПС, както и че използва седем специално обучени кучета,
от които три собствени и четири под наем. Гореописаните документи, ведно с
документацията, находяща се при ответника „ГРГ Експорт“ ЕООД, вкл.
представените по делото ведомости, фактури, цялата документация касаещи
извършването на търговска дейност от посочения ответник са изследвани от
вещото лице Боряна Долева.
Съгласно предоставената от ДГС- П. информация, към издаденото
позволително за ползване на НГП- диворастящи гъби се установява, че ДГС-
П. не разполага с поименен списък на лицата, заети с добива на горски
недървесни продукти на фирма „ГРГ Експорт“ЕООД.
Видно от заключението по допуснатата съдебно- икономическа
експертиза се установява, че продадените количества диворастящи гъби и
плодове от ответника „ГРГ Експорт“ЕООД за периода от м. май 2020г. до м.
декември 2020г. са 584 670.424кг. Реализираните приходи от продажбата им
възлиза на 9 478 414.59лв., като купувачи на продадените стоки са различни
дружества, изброени в заключението на ВЛ. В счетоводните регистри на
ответника „ГРГ Експорт“ЕООД има отразени счетоводни записвания за
изплатени заплати на персонала за всеки месец от периода от м. май 2020г. до
м. декември 2020г. Продадените количества продукция по месеци и по вид
съответстват на добитите количества.
Видно от заключението на извършената комплексна почеркова и
физико- оптична експертиза се установява, че подписите за „работник“ в
трудовия договор са изпълнени от ответника К..
Изслушана по реда чл.176 ГПК, ответникът К. заявява, че е започнала
работа в ГРГ Експорт“ ЕООД на 13.05.2020г. и е работила там до 31.01.2021г.
Заявява, че е беряла гъби по горите в близост до с.Паталеница, както и в
местността Добра вода, с.Дебращица, като ходила на работа през всички
месеци. Работното й време било в порядъка от 08.00 до 17.00 часа, като
получавали редовно заплати за свършената работа. Посочва, че трудовото й
възнаграждение било в размер от 1000лв., в зависимост от количеството
набрани гъби от всеки работник. Изяснява къде и как са се придвижвали до
местата където е трябвало да полагат труд, както и в какво точно са се
изразявали трудовите й задължения.
В показанията си св.И.Г.Л. визира, че ответницата К. е работила в „ГРГ
17
Експорт“ ЕООД от м. май 2020г. до м. януари 2021г. В посочената фирма,
св.Л. е заемал длъжност „Мениджър“. Съгласно показанията му, дружеството
се е занимавало с добив на гъби, горски плодове и трюфели около селата
Црънча, Паталеница и местността Добра вода, където е имало разрешително
за добив за 2020г. Посочва, че ответникът К. е била съкратена през месец
януари 2021г., когато „ГРГ Експорт“ прекратило дейността си за бране на
гъби. Сочи, че К. основно е беряла гъби и трюфели, като била опитен
работник и се справяла добре със задълженията си. Посочва, че голяма част
от работниците били от ромската махала в с.М.К., откъдето дружеството ги е
извозвало със служебни автомобили. Посочва, че по- голяма част от
работниците са получавали възнаграждение в размер на 1000лв., което се е
изплащало в брой и срещу подпис във ведомостите. Дружеството- ответник
имало офис в с.М.К. и в гр.П., както и че имало база с площ от 5 дка в с.М.К..
В показанията си св.Д.Г.П. сочи, че последният е присъствал при
подписването на трудовия договор на ответницата К.. Същият установява, че
ответницата лично и собственоръчно е подписала трудовия си договор, след
като първоначално същият бил подписан по погрешка от неин колега вместо
от нея. К. била съвестен работник и ежедневно изпълнявала задълженията си,
като беряла гъби в районите на селата Паталеница, Дебръщица, Добра вода и
Св.Константин.
От първоинстанционният съд е извършената констатация с оригинала
на представената трудова книжка на ответницата К. и при която се
установява, че последната има прослужено време в „ГРГ Експорт“ ЕООД за
периода от 13.05.2020г. до 31.01.2021г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав извърши проверка на депозираната възззивна жалба и констатира, че
същата е редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от
ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
При извършване на въззивен контрол на обжалваното съдебно решение,
в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните
от първата инстанция доказателства намира, че решението е правилно и като
18
такова следва да бъде потвърдено, а жалбата се явява неоснователна.
В настоящия случай, първоинстанционният съд въз основа на
изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е
определил правната квалификация на предявения иск, като такъв по чл.74,
ал.1 от КТ.
В конкретният казус, настоящата инстанция не приема направените във
въззивната жалба оплаквания за неправилност и незаконосъобразност за
основателни. Основанието за това, е че въззивният съд след подробно
обсъждане на събраните в производството доказателства, достига до същите
правни изводи изведени от първата инстанция.
В този аспект няма основание последната да не приеме изцяло доводите
на районния съд в тази насока, които не счита да ги преповтаря, като ги
препраща по смисъла на чл.272 от ГПК.
В случая, не са налице основания да се приемат възраженията на
жалбоподателят в насока, че са допуснати съществени нарушения на
материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила
и необоснованост.
Същественият момент е дали има наличие на противоречие на
процесния трудов договор сключен между физическото лице- М. К. и „ГРГ
Експорт“ ЕООД със закона, както и налице ли е заобикаляне на закона.
Доказателства по делото, които да установяват тази хипотеза на
практика не са налице.
В тази насока, не може да се извежда основание за промяна на изводите
на районният съд. Това е така, тъй като, съществените данни извеждани от
това заключения са констатациите, че на практика има добив на диворастящи
гъби. Съответно, безспорно е установено от същите, че във ведомостите за
работна заплата за месец май 2020г. до месец декември 2020г. в „ГРГ
Експорт“ ЕООД са начислявани работни заплати и срещу име на работника и
сумата за получаване е положен подпис на получателя. Не е оспорено, че
лицето М. К. не е присъствала в тези ведомости. Напротив, по делото са
ангажирани доказателства установяващи, че същата е работела в процесното
дружество, реализирано чрез бране на гъби, трюфели и плодове, като затова е
получавал заплата. В този смисъл неопровергани са приложените по делото
доказателства, а именно: Трудов договор, Длъжностна характеристика,
19
Заповед за уволнение, съответно показания на св.Л.. Последният е работил,
като мениджър в „ГРГ Експорт“ ЕООД, като заявява, че М. К. е била назначен
в последното дружество на работа, като е бране гъби и трюфели. Съответно е
получавал заплата от 1000лв., което се е изплащало в брой и срещу подпис
във ведомостите. На практика не са оспорени по какъвто и да е начин тези
твърдения на този свидетел. Навеждат се възражения, че подписът положен
на процесния трудов договор не е на ответницата. Напротив, категорични са
доказателствата в тази насока, обективирани в показанията на св.Иван Л. и
св.Д.П., обясненията на К., съответно заключението на комплексната
почеркова и физико- оптична експертиза, че подписът за работник,
действително е положен върху коректора в трудовия договор именно от М.
К.. Без правно значение се явява дали преди това е имало друг подпис. Дори и
това да е така, тази констатация не е достатъчна да обоснове извод за това, че
последната не се е подписала на този процесен договор. В този аспект не
могат да се приемат доводите, че трудовия договор е подписан във връзка с
настоящото производство. Такива изводи определено следва да се приемат за
произволни, тъй като не са налице доказателства, които да дадат основание за
други изводи, различни от тези на първоинстанционния съд.
Не могат да се приемат, че твърдените във въззивната жалба
противоречия касаещи посочени в нея документи, реално следва да бъдат
основание за приемане, че горните доказателства, възприети правилно от
районния съд са опровергани.
В тази насока, няма как да се игнорират и заключенията на вещото
лице, които са в насока, че работодателят на Юрукова е осъществявал
продажби в голям обем на диворастящи гъби и билки, като първото е
посочило добитата и реализирана продукция. Следва да се посочи, че вещото
лице не е опровергано в изводите си, че всички издадени от „ГРГ Експорт“
ЕООД фактури са осчетоводени и включени в дневниците за продажби и
справки- декларации. Без значение се явява факта, че се твърди според
представено писмо от ДГС, че приблизителното количество добив на
диворастящи гъби за една календарна година на територията на горското
стопанство е около 10 тона. В този смисъл следва да се посочи, че това е
прогнозно количество, а не е реално установено, но отново няма отношение
към спора по същество.
20
Констатациите в насока, че от страна на работодателят на К. са
допуснати определени нарушения, не дава основание да се, че то следва да
води до неблагоприятно засягане на правната сфера на работника, доколкото
в случая са налице достатъчно доказателства, които да обосновават факта, че
последния е осъществявал реално трудова дейност в „ГРГ Експорт“ ЕООД.
Не може да се игнорира фактът, че в случая, от представения по делото
трудов договор се съдържат всички реквизити, които той следва да съдържа.
Това определя и извода на съдът, че процесния договор не е недействителен, а
е сключен между страните с цел действително възникване на трудово
правоотношение между тях с настъпването на типичните за трудовия договор
правни последици.
Следва да се посочи, че за доказване действителността на трудовото
правоотношение е достатъчно наличието на валидно годно основание да
пораждане на правоотношение и готовността на работника/служителя да
престира работната си сила срещу заплащане.
В конкретният казус, тези предпоставки са налице и не са опровергани
на база възприетия доказателствен материал. Факт е, че по делото са
приложени като доказателства, процесния трудов договор, заповедта за
прекратяване на трудовия договор, както и трудова книжка на същата, които
доказателства са относими към съществото на спора.
Няма основание да се приемат за относими и твърденията, че има
висящо досъдебно производство, което на практика не е и приключило с
краен акт и въз основа на събраните по него данни да се извеждат конкретни
изводи в настоящото такова.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск по чл.74, ал.3,
във вр. с ал.1 от КТ за обявяване за недействителен на сключения между
ответниците трудов договор №28/13.05.2020г. е неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
При тези съображения в насока неприемане възраженията изложени във
въззивната жалба и съвпадане на крайните правни изводи на
първоинстанционния, обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди, а подадената въззивна жалба, като
неоснователна следва да се остави без уважение.
Предвид изхода на процеса, в тежест на НОИ, следва да се присъдят
21
направените от страна на „ГРГ Експорт“ ЕООД, разноски пред въззивната
инстанция- адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.
Разноски са претендирани и от М. Т. К., за направени от нея разноски
пред въззивната инстанция, но доказателства за това не са представени, с
оглед на което такива не следва да се присъждат.
С оглед на гореизложеното, Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №983 от 05.09.2022г., постановено по гр.д.
№3891/2021г. по описа на РС- П..
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт, ЕИК *********, с
адрес: гр.С., бул.„А.С.“ №62-64, чрез ТП на НОИ- гр.П., ЕИК 1210825210124,
със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„Е.Й. №15а, представлявано от
Е.С.Г. директор да ЗАПЛАТИ, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на „ГРГ
ЕКСПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.П., ул.„Завоя на Черна“ №11, ет.1, ап.2, разноски в размер на
400/четиристотин/лв., представляваща сторени от последния пред въззивната
инстанция съдебно- деловодни разноски- адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22