Р Е Ш Е Н И Е
№ 266
18.09.2020 г., град Добрич
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на осемнадесети август, две хиляди и
двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на секретаря, М. Михалева, разгледа
докладваното от съдия Н.Каменска адм.д.№ 188 по описа
на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.215, ал.1 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ) и е образувано по две жалби на „***“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление с.Оброчище, община Балчик, кк“***, административна сграда, представлявано от
изпълнителния директор К.С., подадени от адв.С.и адв.Д. –Софийска адвокатска колегия, срещу Заповед №
ДК-10-СИР-02/12.02.2019 г. на началника на РДНСК-СИР –Варна, издадена в
производство по чл.216 (отм.) от ЗУТ по повод оспорване на Разрешение за строеж
№ 100/04.05.1995 г. на началник управление на ОНС –Балчик, издадено в полза на
Държавно лесничейство – Балчик.
В жалбите, едната от които наречена частна, са
изложени съображения за нищожност и незаконосъобразност на постановената
заповед, поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с
материалния закон. Жалбоподателят не е съгласен с изводите на началника на
РДНСК-СИР –Варна, че не дължи произнасяне по спора за законосъобразността на оспореното разрешение
за строеж като в тази връзка излага съображения, че липсват доказателства за
съобщаването на строителното разрешение на заинтересованите лица. Възразява, че
в заповедта липсва изричен диспозитив за
недопустимост на жалбата. Оспорва заповедта и в частта й, с която е прието, че разрешението
за строеж е валиден административен акт като настоява, че същото е нищожно,
поради липса на компетентност на неговия
издател, поради нищожност на представената виза и поради обстоятелството, че
разрешеният за изграждане обект попада в защитена зона. В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез процесуалните си представители поддържа жалбата и моли
заповедта на началника на РНДСК-СИР да бъде обявена за нищожна, респ. отменена
като незаконосъобразна, а Разрешение за строеж № 100 от 04.05.1995 г. да бъде
обявено за нищожно, респ. отменено като незаконосъобразно.
Ответниците, началникът на РДНСК-СИР, а впоследствие
правоприемникът му, началникът на РДНСК-Добрич, чрез процесуалния си
представител, юрисконсулт З.Г., в писмено становище към жалбата от 14.03.2019
г., в съдебно заседание и в писмена защита (л.378) оспорват жалбата като
неоснователна и молят да бъде отхвърлена. Изразяват становище за
законосъобразност на постановената заповед.
Ответникът, главен архитект на Община Балчик, не
изразява становище по жалбата.
Заинтересованата страна, Р.С.Р., чрез процесуалния си
представител адв.Д., изразява становище за липса на
правен интерес от оспорването на строително разрешение № 100/1995г., поради
липса на данни, че „***“ АД е носител на вещни права в процесния
имот. Алтернативно изразява становище за законосъобразност на постановената
заповед. Моли жалбите да се отхвърлят като несонователни.
Заинтересованите страна, Държавно лесничейство –Балчик, не изразява
становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата
С Определение №
14 795/04.11.2019 г., постановено по адм.д. №
11 815/2019 г. по описа на Върховен административен съд, ІІ отд. е отменено определението на АдмС-Добрич
от 11.06.2019 г., с което производството по делото е прекратено, поради липса
на годен за оспорване административен акт, и делото е върнато за продължаване
на съдопроизводствените действия. Оспореното решение
на началника на РДНСК-СИР е съобщено на 15.02.2019 г.(л.33), а жалбите срещу
него са подадени на 21.02.2019 г.
Жалбите са подадена в законоустановения 14 - дневен срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ, срещу
годен за оспорване административен акт и изхождат от надлежна страна, участник
в производството по чл.216 (отм) от ЗУТ пред
началника на РДНСК-СИР .
От фактическа страна се
установява, че пред началника на РДНСК-Североизточен район - Варна на
20.12.2018 г. по жалба на „***“ АД с вх. № ДЧ-177-01-035 е открито производство
по реда на чл.216 от ЗУТ (отм. ДВ, бр.25 от 26 март 2019 г.) по оспорване на
валидността и законосъобразността на Разрешение за строеж (РС) № 100/04.05.1995
г.(л.40), издадено от началник управление към Общински народен съвет –Балчик.
С писма от 20.12.2018 г. от
24.01.2019 г. (л.114) до главния архитект на Община Балчик, до Държавно
лесничейство - Балчик и до Р.С.Р. административният
орган е изискал цялата административна преписка по издаване на оспореното
разрешение за строеж.
От приложеното в представената
административната преписка РС № 100/04.05.1995 г. (л.40) се установява, че то е
издадено по реда на чл.120, ал.4 от Правилника за приложение на Закона за
териториално и селищно устройство (ППЗТСУ) (отм.) в полза на Държавно
лесничейство - Балчик като с него се разрешава изграждане на временна постройка
за срок от 10 години, представляваща „дървено бунгало за летен отдих“ в к.к. „***“,
община Балчик. Върху представеното копие на РС № 100/04.05.1995 г. е
отбелязано, че е презаверено на 05.03.1997 г.
РС№ 100/1995 г. е издадено въз
основа на одобрена на 04.05.1995г. виза към скица № 712/11.04.1995 г., издадена
на основание чл.120, ал.4 от ППЗСТУ (отм). и два
бр.одобрени графични проекти (л.119-121).
От представения Договор за наем №
8 от 23.03.1997г., представен на л.109, сключен между Държавно лесничейство -
Балчик и Р.С.Р., е видно, че процесният обект е
изграден в държавна гора „Балтата“, отдел 79, пототдел 7. Р. е инициирал административно производство за
въвеждане на обекта в експлоатация, във вр. с което
са представени Акт за установяване годността на строежа от 11.03.1997 г.,
Протокол на Държавна приемателна комисия-Образец 16, в който е отразено, че
инвеститори и собственици на обект „Временна постройка за летен отдих в к.к. „***“
са Държавно лесничейство - Балчик и Р.С.Р., въз основа на договор за наем.
На 24.04.1997 г. е издадено
Разрешение за ползване № 21, в което процесният обект
е определен като „Временна постройка за летен отдих“. В издаденото Санитарно
разрешително с № КМ-09-842/26.03.1997 г. обектът е наречен Семеен хотел
„Аркус“.
На началника на РДНСК-СИР е изпратена и административната преписка по издаване на Заповед № 1379/16.11.2005 г., с която впоследствие през 2005 г. е одобрен изработеният ПУП- План за застрояване на имот № 00019 по плана за земеразделяне на с.Кранево, в който попада процесния строеж. От данните в тази преписка се установява, че ПУП-ПЗ е изработен по искане на заинтересованата страна Р.С.Р., който е придобил чрез договор за покупко-продажба № 235/03.09.2004 г. от Национално управление по горите земята с площ от 0,289 кв.м. застроена и прилежаща към т.нар. семеен хотел в местността „Балтата“, представляваща проект на имот с № 000019 в землището на с.Кранево, община Балчик. Договорът е вписан в Служба по вписванията-Балчик.
Заповед № 1379/16.11.2005 г. е
оспорена с искане за обявяването й за нищожна като спорът е приключил окончателно
с Решение №
3448/05.03.2020 г. постановено по адм.д. № 7822/2019
г. на Върховен административен съд, Второ отделение.
С оспорената Заповед №
ДК-10-СИР-02/12.02.2019 г. ответникът е разгледал възраженията за нищожност на РС
№ 100/04.05.1995г. и ги е отхвърлил като неоснователни. В тази връзка са изложени
мотиви, че разрешението за строеж е подписано от началник управление на
ОНС-Балчик - компетентен орган за това по силата на чл.227, ал.1 от ППЗТСУ (отм.),
приложима към датата на издаване на акта, при спазване на установената законова
форма.
Направените с жалбата възражения
за незаконосъобразност РС № 100/04.05.1995 г. са отхвърлени като недопустими,
поради просрочие.
Затова настоящото производство е
образувано по две жалби, едната от които, наречена частна.
Заинтересованата страна Р.С.Р. се
легитимира като собственик на разрешения с оспореното РС№ 100/1995г. обект с нотариален
акт № 155, том 111 от 12.11.1998 г. на Служба по вписванията –Балчик(л.273), с
който е признат по писмени доказателства като собственик на Масивна двуетажна
сграда-Семеен хотел с дървена обшивка и застроена площ от 85 кв.м. на два
етажа, построена върху земя на Горско стопанство гр.Балчик в държавна гора „Балтата“ , представляващ имот отдел 79, подотдел 7 при граници и съседи к.к.“***“
и Горско стопанство.
От допуснатата по делото първа техническа
експертиза, изготвена от архитект Д.Б., вещото лице установява идентичността на
процесния обект, разрешен с оспореното строително
разрешение, построен в имот № 000019, който е идентичен с имот № 39459.507.510
по КККР на землището на с.Кранево, община Балчик. При огледа на място вещото лице
дава заключение, че обектът е изграден върху бетонна основа с размери 12,2 на
6,2 м. и представлява двуетажно бунгало със стръмен алпийски покрив като
външният му вид е идентичен на съседните постройки. Към момента на разрешаване
на строителството територията, в която попада обекта няма одобрен ПУП. Такъв за
първи път е одобрен през 2005 г., с цитираната по-горе заповед. В заключението
се сочи, че процесният имот попада в местността
„Блатно кокиче“ – защитена местност и буферна зона към резерват „Балтата“.
Поради оспорване на заключението
в последната му част по делото бе допусната геодезическа експертиза.
Вещото лице- геодезист
потвърждава констатациите на първото вещо лице относно идентичността на имота и
затова, че имот с кад. идентификатор 39459.507.510, в
който е изграден процесния обект е идентичен с имот с
№ 000019 по КВС на с.Кранево като същият имот е бил с предишни
идентификатори 39459.507.507 и 39459.507.508.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира оспорената заповед за незаконосъобразна, тъй като е
постановена в недопустимо производство, инициирано от лице без правен интерес
да оспорва строителното разрешение.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен административен орган- началникът на РДНСК-Североизточен район, инж.Кирил
Москов, който е компетентен съгласно чл.216, ал.2 и ал.6 от ЗУТ, в действащата
им редакция към датата на издаване на заповедта, 12.02.2019 г., да се произнася
по жалби по спорове за законосъобразност, респ. валидност на строителните
разрешения.
Оспореният административен акт е
издаден в предписаната от закона писмена форма и съдържа мотиви – фактически и
прави основания, от които може да се разбере, какви са основанията на
административния орган да постанови акт с подобно съдържание.
Съдът констатира съществено нарушение на административно-производствените правила при издаване на обжалваната заповед. Административният орган не изпълнил задължението си служебно да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и се е произнесъл по недопустима жалба.
В административното производство
е прието за установено, че „***“ АД е заинтересована страна, тъй като е лице с
ограничено вещно право на строеж, което се установявало от нотариален акт за
собственост № 41, том ІІ, дело № 359/1998 г. и Заповед № 2808/21.09.1970 г. на
министъра на горите и горската промишленост. От същите обаче не се установява
извършено вписване на вещни права в процесния имот,
тъй като в нотариалния акт имотът не е индивидуализиран по КВС или по КК.
В представения по делото АЧДС №
2651/16.06.2003 г.(л.123) и АЧДС № 4825/12.04.2011 г. и представената към него
скица № 5278/04.04.2011г. на СГКК-Добрич за имот с кад.идентификатор 39459.507.507, който е с нов
идентификатор 39459.507.510, „***“ АД не се легитимира като носител на вещни
права в имота.
В съдебното заседание от
30.06.2020 г. процесуалният представител на жалбоподателя представя Скица №
15-458725 от 03.06.2020 г. на СГКК за имот с кад.идентификатор
39459.507.510 ( със стари идентификатори 39459.507.507 и 39459.507.508), от
която е видно, че на 22.05.2020 г. „***“ АД е направило искане за вписване в
имотния регистър на като носител на вещни права върху 39459.507.510 и
вписването е извършено, но към датата на подаване на жалбата срещу строителното
разрешение, въз основа на която е постановена оспорената заповед, „***“ АД не
обосновава правен интерес от оспорването.
Към кой момент следва да се
преценява правния интерес, е определено с Тълкувателно решение № 3 от
16.04.2013 г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСК на ВАС. Според тълкувателното решение,
при оспорване на административни актове с искане за обявяване на нищожност правният
интерес за оспорващия следва да се преценява към момента на подаване на
жалбата. В административните производства административният орган и съдът
зачитат вписванията в регистрите относно правата на собственост.
Към момента на подаване на
жалбата пред началника на РДНСК - СИР, 20.12.2018 г. „***“ АД не е било вписано
като носител на вещни права в имота, в който е разрешено строителството. Това е
видно и от скица на ПИ 39459.507.510 с № 10192/02.07.2012 г. на СГКК. За първи
път „***“ АД е вписано като носител на вещни права върху процесния
имот на 03.06.2020 г.
Следователно към датата на подаване
на жалбата пред РДНСК-СИР, 20.12.2018 г., началникът на РДНСК СИР е образувал
производство и се е произнесъл по недопустима жалба на лице, което не доказва
чрез извършените вписвания в имотния регистър на КК наличие на правен интерес
по см. на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ от
оспорването на РС № 100/04.05.1995г.
В преписката няма и данни, че
към датата на разрешаване на строителството „***“ АД е носител на вещни права в
процесния имот. Това обстоятелство е видно и от
договор за покупко-продажба № 235/03.09.2004 г. , сключен между Р. и Национално
управление по горите земята с площ от 0,289 кв.м. застроена и прилежаща към т.нар. семеен хотел
в местността „Балтата“, представляваща проект на имот
с № 000019 в землището на с.Кранево, община Балчик. Към този момент също няма
наличие на вписани противопоставими вещни права на
собственост на жалбоподателя.
По подобен начин е разрешен и спорът между
същите страни относно валидността на Заповед № 1379/16.11.2005 г. на кмета на
Община Балчик (л.390 и сл.), с която е одобрен ПУП-План за застрояване на същия
имот, в който е изграден процесния обект- имот №
000019 по КВС на с.Кранево, идентичен с имот с кад.идентификатор
39459.507.510, в който е изграден процесния обект. С влязло в сила Решение № 3448/05.03.2020 г.
постановено по адм.д. № 7822/2019 г. на Върховен
административен съд, Второ отделение, е прието, че в качеството си на отразен в
кадастралната карта собственик на съседен имот с идентификатор 53120.506.9505 „***“
АД не е заинтересована страна да обжалва заповедта на основание чл.131, ал.2,
т.1 и т.4 от ЗУТ. Макар, че производствата са различни, общото между тях е
моментът, към който подателят на жалбата следва да обоснове правния си интерес
от оспорването. В конкретния случай това е моментът на подаване на жалбата пред
началника на РДНСК-СИР, 20.12.2018 г., който е релевантен в настоящото съдебно
производство по оспорване на издадената заповед с оглед постановеното в Тълкувателно
решение № 3 от 16.04.2013 г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСК на ВАС.
Следователно жалбата на „***“ АД против
разрешението за строеж е недопустима, тъй като към момента на подаването й,
подателят й не доказва правен интерес от оспорването. Поради това, органът е следвало да прекрати
административното производство съгласно чл. 216, ал. 5 ЗУТ (отм.), без да се
произнася по същество. В случая това не е направено. Това налага заключението,
че оспорената Заповед № ДК-10-СИР-02/12.02.2019 г. на началника на РДНСК-СИР
–Варна е постановена при допуснато съществено процесуално нарушение. Заповедта
е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, а образуваното производство по
оспорване на Разрешение за строеж № 100/04.05.1995 г. на началник управление на
ОНС –Балчик следва да се прекрати. (Относно диспозитива,
Решение № 4416 от 14.04.2020 г. по адм.д. № 9400/2019
г, ІІ отд. на ВАС)
Жалбоподателят претендира
разноските по делото, каквито не му се следват при този изход на спора,
приключил не в негова полза, макар и с отмяна на оспорения акт.
Заинтересованата страна
претендира разноски по списък (л.343) за адвокатски хонорар в размер на 1440
лв. и в размер на 240 лева и 30 лв. държавна такса за обжалване на определение,
за които представя доказателства за заплащането им. На заинтересованата страна
следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1680 лева и 30 лева платени по делото държавни такси, като възражението
за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно. С оглед резултата от
оспорването на определение № 276/23.07.2019 г. се дължи присъждане и сумата от
30 лева - разноски за държавна такса за оспорването.
Така мотивиран и на основание
чл.171, ал.2 от АПК, Административен съд - Добрич, трети състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №
ДК-10-СИР-02/12.02.2019 г. на началника на РДНСК - Североизточен район – Варна,
издадена в производство по чл.216 (отм.) от ЗУТ по повод оспорване на
Разрешение за строеж № 100/04.05.1995 г. на началник управление на ОНС –Балчик.
ПРЕКРАТЯВА административното
производство, образувано по жалба на „***“ АД против Разрешение за строеж №
100/04.05.1995 г. на началник управление на ОНС –Балчик.
ОСЪЖДА РДНСК-Добрич, правоприемник
на РДНСК-СИР, да заплати на Р.С.Р. с ЕГН ********** ***80 ( хиляда шестстотин и
осемдесет) лева - разноски за адвокатско възнаграждение и 30 (тридесет) лева – разноски
за платени държавни такси.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред Върховния административен съд на РБ с касационна жалба или протест в 14 (четиринадесет)
дневен срок, считано от съобщението за постановяването му и връчването на
препис от него на страните.
Решението да се съобщи на страните
по реда на чл.138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:
Н.КАМЕНСКА