Р Е Ш Е Н И Е
№ 260011
гр. Троян, 25.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски
районен съд, първи състав, в открито съдебно заседание на дванадесет и пети
август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. С.
при секретаря Ц. Б., като разгледа докладваното от съдията С. АНД № 492 по описа на Троянски районен съд за 2019 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производство
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
С наказателно
постановление № 1114 от 25.11.2019 г., издадено от инж.П.П.Б.–
Директор на Регионална дирекция по горите /РДГ/ гр. Ловеч, на Д.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 300.00 лева за нарушение по чл.257, ал.1, пр.2, т.1, пр.1 от Закона за горите,
вр. чл.108, ал.3 от същия закон, във вр. чл.61 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите във
вр. чл.47, ал.1, т.1 от същата наредба във вр. чл.12б,
ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии.
Наказателното постановление е обжалвано в
законоустановения срок от Д.И.С., като с
жалбата се иска от съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателката Д.И.С. се явява лично в
съдебно заседание и с адв. Х.Н. ***, който поддържа жалбата и по същество на
делото доразвива аргументи в подкрепа на искането за отмяна на наказателното постановление.
Ангажирани са доказателства.
За въззиваемата РДГ гр.Ловеч, редовно призовани,
в съдебно заседание се представляват от юрисконсулт С.Т., която оспорва жалба и
моли НП да бъде потвърдено, като подробни аргументи са представени в постъпила
писмена защита по делото. Ангажирани са доказателства.
От приложените към делото и приети писмени
доказателства, както и
от показанията на разпитаните по
делото свидетели Н.К.Л., Б.Ц.Ц., Ц.Т.Ц. и В.В.В., както и от обясненията
на жалб.Д.С., преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 04.09.2019
г. свидетелите Н.К.Л. – ст. Горски инспектор в РДГ-Ловеч и Б.Ц.Ц. – горски надзирател в ТП ДГС-Троян, извършили проверка в сечище, находящо се в землището на с.Врабево,
обл.Ловешка, отдел 232, потодел „д“, в имот с кадастрален номер 12108.314.9, частна горска
територия, за който имало издадено позволително за сеч № 0490188 от 15.03.2019
година на Д.С.-регистриран лесовъд на частна
лесовъдска практика, със срок за
провеждане на сечта от 18.03.2019г. до 30.09.2019 г. При проверката, на която жалб. С. отказала да присъства при уведомяването й по
телефон, служителите на
РДГ-Ловеч и ТП ДГС-Троян установили,
че има отсечени 10 бр. дървета от
цер и 7 бр. дървета от габър, на които нямало поставена контролна горска марка в основата на пънете. След като констатирали
незаконната сеч, двамата служители уведомили за това жалб. С., която заявила,
че желае да отиде на място в сечището, поради което служителят на РДГ-Ловеч и
служителят на ДГС-Троян отново посетили имота, но заедно с нея.
Свид.Н.Л.
съставил констативен протокол № 000205/04.09.2019 г., в който отразил
констатациите при проверката. В КП били посочените диаметрите на пънете на установените
неправомерно отсечени дървета. В същия е отбелязано, че „видимо
от оцветяването на пъновете и от засъхването на вършината незаконната сеч в
имота е извършена по едно и също време със сечта на маркираните дървета, преди
около 4-5 месеца“. Препис от протокола бил връчен на жалбоподателката Д.С. на 04.09.2019
г.
Проверяващите горски инспектори
приели, че на неустановена дата в периода
от 15.03.2019г. до 04.09.2019г. Д.С., като лице по чл.108, ал.2 от ЗГ, на което е издадено позволително за
сеч № 0490188 от 15.03.2019 година, не е
упражнила контрол, като е допуснала да се извърши сеч на посочените дървета без
същите да са маркирани с КГМ в основата на пънете. Неправомерно отсечената
дървесина била изчислена в следните количества: 9 пл. куб.м. дърва за огрев от цер и 2
пл.куб.м. от келяв габър.
На 25.09.2019 г. св.Н.Л.
съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с № 000678,
заведен в регистъра на РДГ гр.Ловеч под № 1114/2019г., на Д.И.С. за
нарушение по чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите, вр. чл.108, ал.3 от
същия закон, във вр. чл.61 от
Наредба за сечите в горите вр. чл.47, ал.1, т.1 от същата наредба. В акта е посочено време на извършване на
нарушението-на неустановена дата в периода от 15.03.2019 г. до 04.09.2019 г.
АУАН е
съставен в присъствие на Д.И.С., в качеството й на нарушител, която подписала същия и удостоверила с подписа си, че е получила
екземпляр от него на датата, на която е съставен, а именно - 25.09.2019 година.
В тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН С. не е направила писмено възражение
срещу акта.
На 25.11.2019 г. Директора на Регионална дирекция по горите гр.
Ловеч е издал атакуваното наказателно постановление.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с
правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от
този текст, от легитимиран субект /срещу когото е издадено атакуваното НП /,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение
/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се установи спазена ли е
процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното
административно нарушение; съставеният
акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът
предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено
предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като
нарушител, и дали е извършено виновно;
наказателното постановление издадено ли е от компетентен орган и при
спазване на императивните разпоредби за
съдържание, реквизити и срокове.
По
приложението на процесуалния закон:
Обжалваното НП е издадено от упълномощен за това орган, с оглед
разпоредбата на чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ и Заповед № РД-49-199 от
16.05.2011 година на Министъра на земеделието и храните, поради което издалото НП лице е компетентно. С оглед длъжностното
качество на актосъставителя и във връзка с разпоредбите на ЗГ, съдът намира че
АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни
задължения.
Атакуваното
наказателно постановление е издадено в
рамките на шестмесечния срок. При
извършената проверка относно реквизитите на акта за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, съдът не констатира допуснати процесуални нарушения по
приложението на императивните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, тъй като и
АУАН, и НП съдържат изискуемите по закон реквизити.
След извършената проверка за
законосъобразност съдът счита, че в хода на производството по издаване на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя и
да обосновават отмяна на наказателното постановление. В
тази връзка не се споделят възраженията на адв.Н., че не са спазени
императивните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
По
приложението на материалния административен закон:
Съдът
счита, че нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, е осъществено от него от обективна и субективна
страна и доказано със събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Не се оспорва от жалбоподателя
обстоятелството, че тя е вписана в регистъра на Изпълнителна агенция по горите
като лице, упражняващо частна лесовъдска практика с Удостоверение № 2423/21.10.2011г. и че на нея
е издадено ползволително за сеч № 0490188,
отнасящо се за процесното сечище.
Съгласно разпоредбата
на чл.257, ал.1, пр.2,
т.1, пр.1 от Закона за горите, за което нарушение
е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката Д.И.С., «наказва се с глоба от
300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, лице, упражняващо
лесовъдска практика, което не изпълни задължения или контролни правомощия,
възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и
предписания, основани на тях.“
В нормата на
чл.257, ал.1, т.1, от ЗГ са посочени изпълнителни деяния „не изпълни задължения или
контролни правомощия“, която е препращаща диспозиция, тъй като визираните
задължения или контролни правомощия трябва да са възложени по този закон,
подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани
на тях. В АУАН и в НП е посочено, че Д.И.С. не е изпълнила задълженията си да упражнява
контрол, като по този
начин е допуснала да се извърши сеч на 17 бр. немаркирани дървета, което задължение
й е вменено с разпоредбите на чл.61 във вр. чл.47, ал.1, т.1 от Наредба № 8 за
сечите в горите и в чл.12б,
ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии.
Съгласно чл. 61 от Наредба № 8 от 05.08.2011г.
за сечите в горите, до освидетелстване на сечището лицето,
на което е издадено позволителното за сеч, носи
отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на чл. 47 и 48,
както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина.
В
чл. 47, ал.1, т.1 от същата наредба е регламентирано, че при
провеждане на сечите лицата, извършващи добив на дървесина, са длъжни да секат
само определените и отбелязани за сеч дървета.
Съгласно чл.
108, ал. 2 и ал. 3 от Закона за горите, позволителното за сеч се
издава на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска
практика, при условия и по ред, определени в наредбата
по чл.
101, ал. 3. Лицето по ал. 2, на
което е издадено позволителното за сеч, упражнява
контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по
извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на
остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата
по чл.
148, ал. 11, до освидетелстване на сечището.
В чл. 12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии е регламентирано, че лицата
по чл.
108, ал. 2 ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят
за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само
в границите на насаждението на
определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч – на всички
дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в
позволителното за сеч;
Съдът приема, че Д.И.С. е субект на нарушението, тъй като е
лице, упражняващо лесовъдска практика. Тя
е осъществила от обективна страна съставът на нарушението, като не е изпълнила
контролните си правомощия да следи да се секат само маркирани дървета и с
бездействието си е допуснала да бъдат отсечени немаркираните 10 бр. дървета от цер и 7 бр. дървета от габър. Отговорността й в настоящия случай произтича
от вменените й с посочените нормативни разпоредби контролни правомощия, които тя
не е изпълнила. Нарушението правилно е определено на неустановена дата в
периода от от 15.03.2019г. до 04.09.2019г. – от деня на издаденото позволително
за сеч до деня на проверката. Периодът на нарушението е определен с оглед
периода за законната сеч. От представения протокол за освидетелстване на
сечището е видно, че на 24.09.2019г. е удостоверено приключването на сечта,
което е след датата на нарушението и къв която датата контролните задължения на
С. са съществували.
Поради
изложеното съдът приема, че С. е била длъжна и е могла да установи, ако не
лицата, които незаконно са отсекли 17 броя дървета, то поне времето на незаконната
сеч и да предприеме съответните действия съгласно задълженията си.
Поради което не се споделят доводите на адв.Н., че жалбоподателката не следва
да носи отговорност за отсечените дървета, предвид неустановяване на лицата,
които са извършили сечта.
Не
се споделят доводите и възраженията на жалбоподателката и нейния пълномощник
досежно обстоятелството, че групата, осъществявала защконната сеч, е напуснала
сечището на 31.05.2019г. и е отишла на друг обект, и към датата на констатиране
на нарушението сеч в процесния имот не е осъществявана. Видно е от разпоредбата
на чл. 61 от Наредба № 8
от 05.08.2011г. за сечите в горите, че до освидетелстване
на сечището / в настоящия случай 24.09.2019г./ лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност и осъществява контрол
по спазване изискванията на чл. 47 и 48, а именно- да се секат само
определените и отбелязани за сеч дървета. Поради което настоящият състав приема
за несъстоятелни твърденията на жалб.С., че тя не е
горски пазач и не може да осъществява постоянен контрол върху сечището, тъй
като контролните й задължения и правомощия са валидни, считано до
освидетелстване на сечището, което е след датата на констатираното нарушение.
Съдът
намира, че нарушението е осъществено и от субективна страна. Д.С.
е действала виновно, като е съзнавала своите контролни задължения във връзка
със сечта, като е могла да предвиди, че в резултат на бездействието й могат да
настъпят съставомерни вреди. В тази връзка отново следва да се отчете, че не се
споделят доводите, изложени от адв.Н., че С., като
лице по чл.108 ЗГ, не може да изпълнява всеобхватни функции, вкл. и физическа
охрана, а следва да упражнява контролни правомощия само върху лицата, участващи
в разрешената сеч.
Съдът счита, че извършеното нарушение
не е маловажен случай, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното
деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на деяние от този вид. Съдът не
счита, че конкретното нарушение, извършено от жалбоподателката, е с по-ниска
степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид. В
резултат на това нарушение, изразяващо се в бездействие, са причинени
имуществени вреди. Следва да се отчете и обстоятелството, че жалб.С. е санкционирана неколкократно за нарушения по
Закона за горите. Поради което правилно наказващият орган не е приложил
разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
За извършеното нарушение на жалбоподателя Д.И.С.
е наложена глоба в минимално установения размер за това наказание - 300 лева.
Съгласно 257, ал.1,т.1 от ЗГ параметрите на глобата са от 300 до 5000 лева. Наложеното наказание е в минимален размер,
поради което не подлежи на промяна. Съдът счита, че при определяне на размера
на административното наказание са спазени разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и ал. 2
от ЗАНН и наказанието е определено както в законоустановеният размер, така и
при съобразяване на наличието на смекчаващи вината обстоятелства. Глоба
в този размер би изпълнила задачите и целите, които поставя чл. 12 от ЗАНН, а
именно да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения
правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
граждани.
Предвид изложеното съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление се явява законосъобразно и правилно, и като такова следва да бъде
потвърдено, поради което и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 1114
от 25.11.2019 г., издадено от инж.П.П.Б.– Директор на
Регионална дирекция по горите /РДГ/ гр. Ловеч, с което на Д.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 300.00 лева за нарушение по чл.257, ал.1, пр.2, т.1, пр.1 от Закона за горите,
вр. чл.108, ал.3 от същия закон, във вр. чл.61 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите във
вр. чл.47, ал.1, т.1 от същата наредба във вр.
чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии, като законосъобразно
и правилно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр. Ловеч по реда на глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено с мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: