НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№
Гр. Лом, 27.07.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломският районен съд, първи гражданск състав, в публично
съдебно заседание на първи декември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА
при секретаря Румяна Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 134
описа за 2020 г.,за да се произнесе,
взе предвид следното:
Искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД и вр. чл. 99 ЗЗД. Аксесорен иск по чл. 86 ЗЗД.
Предявени са обективно съединени
искове от «КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ»
ЕООД, ЕИК № *******, гр. София, , чрез пълномощник ю.к. срещу В.Г.Ц., ЕГН **********,***, за дължими суми по договор за
кредит.
Ищецът
твърди, че между ответника
и третото лице 4ФИНАНС ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под
търговската си марка ВИВУС е бил сключен Договор за кредит по реда на чл. 6
ЗПФУР – след заявка на интернет-страницата на заемодателя.
Ответникът е получил кредит в размер на 700 лв., които е следвало да върне
в рамките на 15 дни – с падежна дата 07.11.2016 год., ведно с договорените
лихви и начислените такси.
Сумата по кредите е отпусната на името на ответника чрез системата ИЗИПЕЙ.
На 25.11.2016 год. длъжникът е погасил 200 лв. от задължението, и се е
възползвал от договорената възможнос за удължаване срока за погасяване на
кредита, като е договорена нова падежна дата – 25.12.2016 год.
На 22.12.2016 год. длъжникът е заявила искане за отпускане на нов кредит, в
размер на 370 лв., като е заявила и услуга експресно разглеждане. Кредитът е
отпуснат същия ден, с падеж за погасяване 25.12.2016 год.
Поради неплащане в срок, от следващия ден кредитодателят е започнал да
начислява наказателна лихва.
С Договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ № BGF-2018-033/23.11.2018
год., сключен между 4ФИНАНС ЕООД и ищеца, последният като цесионер придобил вземанията срещу
ответника, за което последният е бил уведомен.
Ищецът направил опит за
извънсъдебно уреждане на спора, но без резултат.
За това сезира съда със следното искане: да бъде осъдена ответната
страна да заплати на ищеца сумата от 1291,99 лв., представляваща:
- 990,46 лв. главница по Договор за кредит № **********, сключен между него
и 4ФИНАНС ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на
исковата молба в съда /06.02.2020 год./ до окончателното изплащане;
- 301,53 лв. – лихва за забава за периода 06.02.2017 – 06.02.2020 год.,
Претендират се и направените разноски.
Писмен отговор в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
Предвид процесуалното
поведение на ответника, съдът приема, че между страните няма спорни фактически
твърдения.
Предявеният иск е допустим. Налице
е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и срещу надлежна
страна. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.
В
срока за отговор по чл.131 ГПК ответника не е депозирал писмен такъв.
Страните
са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.
Ищецът
не се явява, с писмена молба,чрез процесуалния си представител ю.к. П.Т.не
възразява делото да бъде разгледано в негово отсъствие, поддържа предявения
иск.
Моли да бъде постановено
неприсъствено решение, предвид неявяването на ответника и неупражняването от
негова страна на правото на отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Претендира
разноски и представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът,
редовно и своевременно призован не се е явил в съдебно заседание и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът намира, че с връчените
на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба с оглед
упражняване правото на подаване на писмен отговор /и Разпореждане от 14.02.2020
год. по чл.131 ГПК, което е получил лично на 18.02.2020 год. и призовка за
страна за открито съдебно заседание /чл. 142 ГПК/, ведно с Определение от 12.10.2020
г. по чл. 140 ГПК, получено отново лично 14.10.2020 год., са указани изрично последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването на страната в
съдебно заседание.
С оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, предявеният
иск се явява вероятно основателен.
На основание горното, съдът
намира, че с оглед направеното искане и наличието на предвидените в чл. 238 ал.
1 и чл. 239 ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се постанови неприсъствено
решение, като иска бъде уважен в предявения размер.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК
ответника следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за
тази инстанция по заповедното и по общия исков ред, в общ размер на 250 лв., от
които 100,00 лв. държавна такса и 150,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горните
съображения и на осн.чл. 239 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.Г.Ц., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ
на «КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ» ЕООД, ЕИК № *******, гр. София, сумата от 1291,99 лв. (хиляда двеста деветдесет и един лева, 99 ст.),
представляваща:
- 990,46 лв. главница по Договор
за кредит № ***********, сключен между него и 4ФИНАНС ЕООД, ведно със законната
лихва върху главницата от подаването на исковата молба в съда /06.02.2020 год./
до окончателното изплащане;
- 301,53 лв. – лихва за забава
за периода 06.02.2017 – 06.02.2020 год.,
както и сумата от 250,00 лв. (двеста и петдесет лева) –
съдебни разноски за водене на делото пред първата инстанция.
Решението
не подлежи на обжалване.
На страните да се изпратят преписи от
решението.
Районен съдия: