Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

№

гр. Добрич, 08.03.2021 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публичното заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:                                                                             

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ

                                                            

При участието на секретаря: Детелина Михова

Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ СЪДИЯ гр. дело № 1837/2020 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от ГПК. Видно от приложеното ч. гр. дело № 947/2020 г. Добричкият районен съд със заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 947/2020 г. Добричкият районен съд е разпоредил ДЛЪЖНИКЪТ „*** ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: **9*, представлявано от управителите М. К. К. и Н. Н. Г., ДА ЗАПЛАТИ на КРЕДИТОРА Община – гр. … с административен адрес: гр.*** представлявана от кмета Й. Т. Й., следните суми: 18 595,50 лв. /осемнадесет хиляди петстотин деветдесет и пет лева и петдесет стотинки/, представляваща дължима неустойка за част от шестата година по Договор № 98/15.03.2012 г. за предоставяне на концесия върху нежилищен имот, публична общинска собственост, представляваща бивша целодневна детска градина № 22; 134,17 лв. /сто тридесет и четири лева и седемнадесет стотинки/, представляваща законна лихва за периода от 15.04.2017 г. до 14.05.2017 г.; 474,59 лв. /четиристотин седемдесет и четири лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща сторените по делото съдебни разноски.

В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Предвид това и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК с разпореждане от 04.12.2019 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви искове относно вземанията си в едномесечен срок, като довнесе пълния размер на дължимата държавната такса /след приспадне на тази внесена по ч. гр. дело № 947/2020 г./. В изпълнение на посочените указания кредиторът е завел искова молба /предмет на настоящото дело/ срещу длъжника за установяване съществуване на вземането му относно посочените по-горе суми.

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани в съдебно заседание, чрез упълномощения юрисконсулт, Община гр. Добрич е собственик на недвижим имот, представляващ нежилищен имот, публична общинска собственост, представляваща бивша целодневна детска градина № 22, за който имот има съставен Акт за публична общинска собственост.

С Договор за предоставяне на концесия от 15.03.2012 г. Община гр. Добрич е предоставила на ответното дружество концесия за срок от 20 години върху процесния имот. По силата на този договор концесионерът се е задължили да плаща на концедента годишно концесионно плащане /ГКП/ в размер на 16 100 лв. без ДДС, което следва да се индексира с индекса на инфлация, посочен от НСИ.

Съгласно процесния Договор, при забавено изпълнение на задължения за плащане на концесионните плащания в срок 30 дни, концесионерът дължи и законната лихва, както и при неизпълнение или забавено изпълнение на задължения за плащания повече от срок 30 дни, концесионерът дължи неустойка в размер на 0,5% на ден, за всеки ден след тридесетия, върху стойността на незаплатената част от паричното задължение за съответния период. Към настоящия момент, ответникът ползва имота на ищеца, без да заплаща обезщетение или наем за това на общината, като по този начин ответникът се обогатява неоснователно, за сметка на обедняването на Община град Добрич.

 След справка с книжата се установява, че в срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, според който предявеният иск е недопустим, а в условията на евентуалност се оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана. 

Ответникът оспорва исковата претенция по отношение на претендираната договорна мораторна неустойка, по съображения, че клаузата от договора, въз основа на която се претендира това плащане, е недействителна. Същата следва да бъде заместена от повелителните разпоредби на закона - чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – при забава в плащанията си длъжникът дължи законната лихва, чийто размер се определя от Министерския съвет.

Добричкият районен съд, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото Акт № ***от 18.12.2014 г. за общинска частна собственост Община гр. Добрич се легитимира, на основание § 42 от ПР на Закона за общинската собственост, като собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с площ  8 300 кв.м., с идентификатор 72624.615.3232 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Добрич, УПИ V, кв. 572 по ПУП-ПРЗ на ж.к. „*** одобрен със заповед  № */21.07.1997 г. на Кмета на Община гр. Добрич,    представляващ масивна едноетажна сграда със застроена площ 319 кв.м., с идентификатор 72624.615.3232.6, находящ се в гр***

По силата на сключен между страните Договор за предоставяне на концесия върху бивша целодневна детска градина № 22, ***  бул. ***.2012 г. в гр. Добрич, на основание решение № 48-7 от 26.07.2011 г. на Общинския съвет на гр. Добрич, концедентът предоставя на концесионера, концесия върху имот: Публична общинска собственост - бивша целодневна детска градина № 22, съставляваща масивна сграда със застроена площ от 1 092 кв.м., представляваща съчетание от три двуетажни, едно едноетажна тяло и топла връзка с разгърната застроена площ 1 818 кв.м., ведно с 7 920 кв.м., застроено и незастроено дворно място, урегулирано в парцел № V, кв. 572 по Кадастрален и ЗРП на ж.к***. Имотът е актуван  С АОС  № 605 от 17.04.1998 г., вписан под № 68, том XXX, вх. регистър № 13114 от 24.08.2005 г., нот. дело 6691 от Службата по вписвания. Местонахождението на имота е гр. Добрич, *** По скица УПИ V, кв. 572 по Кадастрален и ЗРП на ***“, гр. Добрич има площ от 8 299 кв.м. Съгласно Раздел VIII, т. 2 от сключения договор за наем, наемателят се е задължил да заплаща 16 100 лв. без ДДС, платимо на една вноска в размер на 100% от годишното концесионна,  дължимо в срок до 30 дни след началото на всяка година по настоящия договор.

Установено е по делото, че Община град Добрич е изпратила поредица от писма: Писмо с изх. № ***16.01.2018 г. на Община град Добрич до ***; Писмо с изх. № ***/03.07.2018 г. на Община град ***“ ООД с известие за доставяне; № ***/18.12.2018 г. на Община град Добрич до „*** с известие за доставяне; № ***.04.2019 г. на Община град ***до „***“ ООД с известие за доставяне; № 70-00-1660/04.10.2019 г. на Община град *** до *** ООД с известие за доставяне; **/12.05.2020 г. на Община град Д. до ***“ ООД с известие за доставяне, с които е канила ответното дружество доброволно да изпълни задълженията си по договора за заплащане на дължимите концесионни такси, лихви за забава, и мораторна неустойка.

По делото е прието и заключението на вещото лице Е.Й., което не е оспореното от страните и като обективно и компетентно е приобщено към доказателствения материал. Според това заключение в счетоводството на Община гр. Д. са отразени задължения за концесионно възнаграждение по процесния Договор, сключен между ищеца и ответника, за ползване на недвижим общински имот, нежилищен имот, публична общинска собственост, представляваща бивша целодневна детска градина № 22.

Вещото лице е установило, че дължимото концесионно възнаграждение от ответника за шестата година по Договора от 15.03.2017 г. до 15.03.2018 г. е в размер на 16 100 лв., без ДДС, и 19 320 лв., с ДДС, е платено през 2018 г. в пълен размер чрез четири вноски: на 31.05.2018 г., на 13.06.2018 г.,на 15.06.2018 г. и на 18.06.2018  г. Експертът докладва, че законната лихва върху концесионното плащане за периода от 15.04.2017 г. до 31.12.2017 г. е в размер на 1 167,25 лв. По отношение на дължимата по договора неустойка в размер на 0,5% на ден, начислена за периода на забава  от 15.05.2017 г. до 31.12.2017 г. е в размер на 18 595,50 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове, предмет на разглеждане по настоящото дело, черпят правното си основание от разпоредбата на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.з., и касаят вземане, заявено по реда на чл. 410 от ГПК. Правният интерес у ищеца от установителната искова претенция е обусловен от депозираното от ответника, в качеството му на длъжник по издадената заповед за изпълнение, възражение срещу дължимостта на процесните суми, поради което законодателят е предвидил възможността ищецът – кредитор по заявеното по чл. 410 от ГПК парично вземане, да получи сила на пресъдено нещо относно същото, тъй като с депозираното възражение срещу издадената заповед за изпълнение, въз основа на последната не може да се издаде изпълнителен лист. Едва след уважаване на исковата претенция издадената вече заповед влиза в сила и съставлява годно основание въз основа на нея да бъде издаден изпълнителен лист.

Между страните е подписан концесионен договор, по силата на който ответникът е получил правото да експлоатира имот, представляващ публична общинска собственост - бивша целодневна детска градина № 22, съставляваща масивна сграда със застроена площ от 1 092 кв.м., представляваща съчетание от три двуетажни, едно едноетажна тяло и топла връзка с разгърната застроена площ 1 818 кв.м., ведно с 7 920 кв.м., застроено и незастроено дворно място, урегулирано в парцел № *, кв. 572 по Кадастрален и ЗРП на ж.к.“***“, гр. Д., срещу плащане на концесионно възнаграждение и задължение да управлява и поддържа обекта на концесия със свои средства и на свой риск, при предвидените в договора условия.

За да бъде основателна претенцията на ищеца за заплащане на неустойка е необходимо да се установи наличието на действителен договор, обвързващ страните, с включена в същия неустоечна клауза и виновно неизпълнение на конкретно задължение по договора. Настоящият състав приема, че концесионният договор е обвързал валидно страните по него, а предвидените в него клаузи за неустойка не са нищожни.

Договорената  по търговска сделка неустойка за забава,   би могла   да бъде прогласена за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, ако   уговорките относно вида на задължението и на неизпълнението, начина и базата за начисляването й, както и   други, посочени в договора, критерии са определени извън пределите на нравствената допустимост;  ако нарушава  принципа на справедливостта и създава условия за неоснователно обогатяване, при положение, че  заплащането ѝ цели и води до  неравностойност на насрещно дължимото по договора  или неустойката ще излезе извън обезпечителните или обезщетителните си функции, които са й придадени от страните- аргументи от чл. 307 от ТЗ, чл. 302 от ТЗ, чл. 289 от ТЗ. Като преценката  за това,  е ли е налице фактическия състав на чл.26, ал.1 ЗЗД, е дължима към момента на сключване на договора и следва да се прави за всеки конкретен случай.   

Съдебната практика приема, че не е налице нищожност на клауза за неустойка в търговски договори, дори когато тя е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който може да се начислява. Накърняване на добрите нрави, респ. нищожност може да има в случаите, когато неустойката е уговорена извън присъщите на института обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Настоящият състав приема, че уговорените в конкретния случай неустоечни клаузи не са в противоречие с добрите нрави – предвидената неустойка от 0,5 % не може да се определи като накърняваща принципа за справедливост и водеща до неоснователно обогатяване.

В договора са регламентирани правата и задълженията на двете страни, както и отговорността, която всяка една неизправна страна ще понесе при неизпълнение на вменените й задължения. Договорът е дългосрочен и предвид неговия характер и неговия предмет, е уговорен между тях размера на неустойките, който се дължи при неизпълнение. Тази договореност обвързва двете страни, те са се съгласили, с така определения им размер, който не е прекомерен, а е в рамките на обичайната практика, а и е съобразен с предмета на договора и неговия характер.

Дори да се приеме, че размерът от 0,5 % на ден е завишен, следва да се отчете факта, че това завишаване е обосновано и логично, поради особения характер на концесионния договор, свързан с предоставяне за ползване на обект, представляващ публична общинска собственост.  По-високият интензитет на обезпечителната и санкционната функция на неустойката в случая напълно съответства на принципите на добросъвестността и справедливостта.

Принципно е допустимо да се преценява дали неустойката е уговорена в нарушение на присъщите й функции, в каквато насока ищецът обаче не ангажира доказателства. Доводите му за нищожност на договорната клауза за неустойка поради противоречие с добрите нрави са неоснователни, предвид на обстоятелствата, че неустойката е за забава, а нарастването на размера й е поставено   изцяло в зависимост от поведението му на длъжник по концесионния договор. Когато е уговорена без краен предел или фиксиран срок,   клаузата за неустойка в търговските  договори не е нищожна.   

Правилото на  чл. 309 ТЗ е специално и дерогира правилото по чл. 92, ал. 2 ЗЗД, извън хипотезите на намаляване на неустоечно обезщетение при неправилно или частично неизпълнение. По така предявения иск се следва съобразяване на законовата  забрана за намаляване поради прекомерност на неустойката, дължима по търговска сделка.  Изключването на прекомерността, като основание за намаляване на неустойката, сочи на законодателна воля за придаване на наказателна функция на неустойката по търговските сделки между търговци. Правата и задълженията в отношенията между търговци възникват на основание на свободното договаряне и при презумпция за добросъвестност на страните. Справедливостта, като общо правно правило и конкретното й проявление и разбиране за всяка от страните, принципно е предоставена за регулиране от съдоговорителите. Разпоредбата на  чл. 309 от ТЗ е императивна и действието й не би могло да бъде дерогирано от търговците, поради което сключвайки търговска сделка същите са със съзнанието, че уговорената неустойка не би могла да бъде намалявана.  Докато преценката за нищожност на неустойката се следва  към момента на сключване на договора, то  преценката за нейната прекомерност е дължима  към момента на неизпълнение на договора.

В случаите на забава,   времето, през което ще се начислява неустойката, е поставено изцяло на волята и   отговорността на неизправния длъжник. Забавеното неизпълнение предпоставя определяне на неустойката за период и до размер, които биха могли да бъдат ограничени единствено от погасяването по давност на претенцията. Да се приеме, че липсата на краен предел за начисляване на неустойката накърнява моралните норми, означава индиректно да се стимулира длъжника към виновното неизпълнение на договорните задължения, основавайки се на възможността  да иска прогласяване на нищожността ѝ по исков път Непосочването в договора на краен срок, до който се дължи неустойката, не нарушава, а в определени случаи би могло в по-голяма степен да обезпечава точното изпълнение на задълженията по договора. Такава клауза за неустойка е в синхрон с общоприетото начало за добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения поради обстоятелството, че продължителността на времето, за което ще се дължи неустойката е поставено изцяло в зависимост от неизпълнението на неизправната по договора страна.  В този смисъл е и  задължителното тълкуване, дадено в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС. Според него не е нищожна поради накърняване на добрите нрави неустойка в търговските договори, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява.

С оглед сключения между страните договор, ищецът претендира неустойка за забава в размер на 0,5% от размера на задължението по договора за всеки просрочен ден. Следва да се има предвид, че неустойката изпълнява няколко основни функции – обезпечителна, обезщетителна, а по волята на страните може да изпълнява и наказателна или санкционна функция. Съгласно ТР № 1/2010 по т. дело № 1/2009 г. на ВКС неустоечната клауза би могла да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена излиза извън присъщите й функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Прекомерността на неустойката не я прави изначално нищожна поради накърняване на добрите нрави. В съдебната практика се приема, че липсата на краен предел, до който неустойката може да се начислява, не води до нейната нищожност. Преценката за нищожност на клаузата за неустойка следва да се извършва към момента на сключване на договора за всеки конкретен случай.

Установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ответника възражения по чл. 414 от ГПК нямат характера на правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи такива, които биха могли успешно да се противопоставят на вземането на кредитора. В този смисъл предявените установителни искове са основателни и доказани.

Изложените по-горе съображения налагат извода, че претенцията на ищеца е изцяло основателна и доказана, като на основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.з. предявеният иск за сумата от 18 595,50 лв. /осемнадесет хиляди петстотин деветдесет и пет лева и петдесет стотинки/, представляваща дължима неустойка за част от шестата година по Договор № 98/15.03.2012 г. за предоставяне на концесия върху нежилищен имот, публична общинска собственост, представляваща бивша целодневна детска градина № 22, подлежи на уважаване.

Основателен и доказан е и предявеният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 134,17 лв. /сто тридесет и четири лева и седемнадесет стотинки/ - (размерът на дължимото обезщетение за забава е изчислен с помощта на програмния продукт „Calculator.bg“), представляваща законна лихва за периода от 15.04.2017 г. до 14.05.2017 г. Според посочената разпоредба при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

По отношение искането за присъждане на сторените от ищеца разноски в заповедното и настоящото производства, същото се основава на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Според посочената норма ищецът има право на разноски съразмерно на уважената част от иска, като ответникът следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски, както в заповедното, така и в настоящото производство. В случая разноските в настоящото производство възлизат на сумата от 744,59 лв. /седемстотин четиридесет и четири лева и петдесет и девет стотинки/. Касателно разноските по ч. гр. дело № 947/2020 г. по описа на Добричкия районен съд, настоящият състав намира, че в полза на заявителя по делото следва да бъдат присъдени разноски в размер на 474,59 лв. /четиристотин седемдесет и четири лева и петдесет и девет стотинки/.

Водим от горното, Добричкият районен съд

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК, че „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. **” № * Е, представлявано от управителите М. К. К. и Н. Н. Г., в качеството му на концесионер по Договор № 98/15.03.2012 г. за предоставяне на концесия върху нежилищен имот, публична общинска собственост, представляваща бивша целодневна детска градина № 22, ДЪЛЖИ по издадената от Добричкия районен съд заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ***/18.05.2020 г. в полза на кредитора Община - град Д., ЕИК ., с административен адрес: гр. Добрич, ***, представлявана от кмета Йордан Йорданов, в качеството й на концедент по същия договор, следните суми: 18 595,50 лв. /осемнадесет хиляди петстотин деветдесет и пет лева и петдесет стотинки/, представляваща дължима неустойка за част от шестата година по процесния Договор; 134,17 лв. /сто тридесет и четири лева и седемнадесет стотинки/, представляваща законна лихва за периода от 15.04.2017 г. до 14.05.2017 г., начислена върху концесионното възнаграждение.

ОСЪЖДА „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Д., бул. „***, представлявано от управителите М. К. К. и Н. Н.Г., ДА ЗАПЛАТИ на Община - град Добрич, ЕИК ****, с административен адрес: гр. Д., ул. „***, представлявана от кмета Й.Й., сумите от: 744,59 лв. /седемстотин четиридесет и четири лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща сторените по настоящото дело съдебни разноски; 474,59 лв. /четиристотин седемдесет и четири лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща сторените по ч. гр. дело № 947/2020 г. по описа на Добричкия районен съд, съответно на уважената част от иска.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                             

                                                                                

                                                                   РАЙОНЕН   СЪДИЯ: