Р Е Ш Е
Н И Е
№ 402
Велико Търново, 06.01.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми административен
състав, в открито съдебно заседание на осми
декември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
при
секретаря С.Ф.
и
в присъствието на прокурора ………………………………………………..
разгледа
докладваното от съдията адм.дело № 682/2022г.
по описа на съда. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл.167,
ал.2, т.2 от Закона за движение по пътищата.
Образувано е по Жалба, вх. № 5568/25.10.2022г. в АСВТ,
подадена от К.Й. ***.
След разделяне на производството в рамките на настоящото се оспорва принудителна
административна мярка/ПАМ/ по чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП, реализирана на
02.08.2022г. Задържане на автомобила на жалбоподателя чрез използване на техническо средство за принудително задържане
на пътното превозно средство/скоба/, за което не е заплатена дължимата цена за
паркиране по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита, че задържането
на автомобила му и задължението да заплати 21лв. за това, че е ползвал своя син
талон за „безплатно паркиране“ е неправилно. Отношението на служителите било
грубо. Не било разгласено по подходящ начин
за промяната в общинската Наредба за паркиране. Местата за паркиране за
инвалиди били недостатъчни. Освен това, поради заболяването си той лично
изпитва затруднения с придвижването и не е без значение къде точно е паркирал.
В о.с.з. страната се явява лично. Поддържа жалбата и
моли съда да я уважи.
Ответникът
- служител на ОДПГ,
приложил ПАМ П. Д. Г.не се явява в о.с.з. Представлява се от
упълномощения адвокат, който оспорва жалбата в депозиран писмен отговор. В с.з.
и представената писмена защита ПП пледира за недопустимост, алтернативно за неоснователност
на жалбата. Счита, че ПАМ е законосъобразно приложена от компетентен орган, при
наличие на материалните предпоставки за това. Настоява, че буквалното тълкуване
на разпоредбата на чл.99а от ЗДвП сочи, че безплатно паркиране за лица с трайни
увреждания може да бъде осъществено само на местата, определени за тях,
обозначени с пътен знак Д21 и пътна маркировка. Уточнява, че измененията в
чл.14 от Наредбата на Община В. Търново, гласувани на 26.05.2022г. не въвеждат това правило, а ограничават
времето за безплатно паркиране до 3 часа. По тези съображения моли съда да
отхвърли оспорването. Претендира разноски.
Съдът намира, че жалбата е подадена след 14-дневния срок
по чл.149, ал.1 от АПК, броен от 02.08.2022г. Независимо от това същата следва
да бъде разгледана от съда, т.к. са налице основания за приложението на чл.161
от АПК. Срокът за обжалване следва да се счита възстановен, т.к. в жалбата са
посочени обстоятелства, които сочат, че жалбоподателят е бил въведен в
заблуждение от администрацията. Още на същата дата/02.08.2022г./ Й. ***.
Търново срещу същата ПАМ – сочи вх. № 94КК-3499-1/02.08.2022г. От там не му
отговарят. При направена справка го информират, че са препратили жалбата на
ОДПГ, неясно кога. При посещение на място в ОДПГ на 04.10.2022г. е провел разговор с лице, на
чийто кабинет пишело юрисконсулт, но отговор по жалбата си така и не получил.
Затова сезирал съда с жалба срещу задържането на автомобила му при посочените
обстоятелства на дата 02.08.2022г. От фактическа страна безспорно са налице
обстоятелства/които впрочем не се оспорват от ответника/, сочещи поведение на
администрацията, което е въвело в заблуждение Й. да чака техния отговор, вместо
да сезира съда. Предвид така установените факти, съответстващи на посочените в
хипотезата на чл.161, ал.1 от АПК, съдът намери жалбата за подадена при възстановен
срок за обжалване.
ПАМ е подлежащ на съдебен контрол административен акт.
Делото е подсъдно на АСВТ по правилата на родовата и местна подсъдност като съд
по постоянния адрес на адресата на мярката, съгласно чл.133, ал.1 от АПК.
Предвид изложеното, съдът прие жалбата за допустима.
Разгледана по същество
същата е ОСНОВАТЕЛНА по изложените
по-долу фактически и правни съображения.
Доказателствената тежест за предпоставките за задържане на
МПС е указана върху ответника, действал като административен орган, а върху
жалбоподателя за факта, че е инвалид и притежава син талон за паркиране. Делото
е основано изключително на писмени доказателства. Представените с
административната преписка и тези от жалбоподателя не са оспорени от страните.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателствени средства, съдът намери за
установено следното по фактите:
На 02.08.2022 г. в 9:51 часа в гр. Велико Търново по
отношение на МПС, марка "Дачия", с рег. № ***, е приложена мярка
"принудително задържане на ППС", посредством поставяне на техническо
средство - скоба, което е отразено под №5 в Протокол за
принудително задържане на ППС № 290 от 02.08.2022г. Оформено е и съобщение №109015 от
същата дата, поставено на автомобила.
По делото са представени: 9 броя снимки на автомобила при
поставяне на скобата. От Заповед № РД22-1490/17.09.2014г. на Кмета на Община В.
ТърновоПловдив е видно, че на основание чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП за служба
за контрол е определено дружеството
„ОДПГ“ЕООД. Със Заповед № РД 22-1618/27.10.2020г. кмета на общината е определил
служителите в това дружество, които имат качеството на длъжностни лица, които
да използват техническо средство“скоба“ за принудително задържане на ППС, за
които не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл.99, ал.3 от ЗДвП. Сред
тези лица е посочен и ответникът П.Д.Г.. Приложени са и трудов договор, доп.
Споразумение и длъжностна характеристика на същия, таблица за отчитане
явяването и неявяването на работа. В с.з е представена и схема за организация
на движението в синя зона за платено паркиране №14 на булевард „България“ в гр. Велико Търново.
Представено е и копие на Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на гр. В. Търново,
приета с Решение № 175/10.04.2012г. на ОбС В.Търново.
От страна на
жалбоподателя са представени: копие от фискален бон; копие от карта за
паркиране за хора с увреждания, копие от ЕР на ТЕЛК № 2510/05.11.2021г. От
съдържанието на последния документи и присъствието му в о.с.з. съдът установи,
че жалбоподателят има сериозни двигателни затруднения, придружени с изявен
болков синдром.
Страните не спорят по въпроса, че жалбоподателят е паркирал в рамките на „синя зона“ за платено
паркиране, на място, което не е обозначено със знак Д 21-инвалид и пътна
маркировка като такова за паркиране на лица с трайни увреждания. При това карта
за паркиране на хора с трайни увреждания по образец е била поставена в автомобила и е
била в срок на валидност. Няма данни по делото дали мястото непосредствено
пред паркирания автомобил, което е било
предназначено за инвалиди, е било заето, нито имало ли е други такива
паркоместа в близост до отдел „Пенсии” на НОИ в града. Общоизвестно е, че тази
част от зоната е разположена в централната градска част. Известните на съдията места,
обозначени със знак Д21 в близост до приемната на отдел „Пенсии“ на НОИ са общо
5 на три различни улици, 2 от които до кооперативния пазар, които са най-близо
разположени. Поради това съдът приема, че възможността за паркиране на така
обозначено място е сведена до минимум, т.к. нуждата от паркоместа изобщо, не
само за инвалиди, е по-голяма от
възможността на градоустройството.
Въз основа на така установените факти настоящият състав на
съда формира следните правни изводи:
Съдът е сезиран с правен спор с
административен характер. Търси се защита срещу правните последици на принудителна
административна мярка, наложена с конклудентни действия/чл.59, ал.3 от АПК/ от
служители на дружеството „ОДПГ“ ЕООД, които са действали като носители на
административни правомощия в хипотезата на §1, т.1 от ДР на АПК.
Според конкретното предметно
съдържание на спора, приложим процесуален закон при издаване и обжалване на
акта е АПК, а материален такъв Закона за движение по пътищата.
Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП службите за контрол, определени
от кметовете на общините, използват техническо средство за принудително
задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена
за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по
прилагане на техническото средство.
В чл. 22 от Наредба за реда за
спиране, престой и паркиране на ППС на територията на град В. Търново е
посочено, че поставянето на "скоба" може да се извършва само от службата
за контрол, определено със Заповед на Кмета на общината, на основание чл. 167,
ал. 2, т. 2 от ЗДвП. По правилото на чл. 28 от същия подзаконов нормативен акт,
кметът на общината или определено с негова писмена заповед служба за контрол и/или длъжностни лица
осъществяват контрол по спазването на Наредбата. Съгласно ал.2 на с.р. контролът
включва използването на техническо средство за принудително задържане на
пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране
до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство.
В случая се установи,че кметът на Община В. Търново е издал Заповед, с
която на основание чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е определил дружеството
„ОДПГ”ЕОО за служба за конторл по смисъла на закона като оъществява
принудителни мерки, вклч. принудително задържане на ППС чрез използване на
техническо средство/скоба/. С нарочна заповед на кмета са определени поименно и
длъжностни лица от ОДПГ ЕООД, на които е възложена дейност по принудително
задържане и блокиране на МПС с техническо средство тип "скоба".
Конституираният като ответник в процеса П.Д. Г.е част от тази група. Видно от
приложената по делото длъжностна характеристика лицата, заемащи длъжност
"контрольор в звено Принудително задържане на ППС" осъществяват
блокиране колелата на неправилно паркирали автомобили с техническо средство тип
"скоба" за принудително задържане и на автомобили, чиито водачи не са
заплатили таксата за платено паркиране. Изложените обстоятелства налагат
извода, че процесната ПАМ е наложена от компетентен орган.
В ЗДвП не е предвидено съставяне на нарочен акт в писмена форма за
налагане на конкретната мярка. Аргумент в тази насока се извлича при тълкуване
на разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, според която изброените в чл. 171,
т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 принудителните
административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. По аргумент на противното за мярката по
чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП не се изисква писмена форма. Същата се налага чрез
фактически действия – използване на техническо средство за принудително
задържане. Издаването на ИАА чрез конклудентни действия е предвидено в ЗДвП,
съгласно чл.59, ал.3 от АПК. Поради това липсата на писмена форма не лишава
акта от неговата валидност.
По правното си естество извършеното принудително блокиране на
превозното средство е принудителна административна мярка, чийто фактическият
състав, съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, изисква да е налице паркиране на
моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във време,
за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към съответния
времеви период. За установяване законосъобразността на мярката е необходимо по
несъмнен начин да са установени всички елементи на фактическия й състав. В
случая, съставения по приложената мярка констативен протокол и снимки не
съдържа конкретни и коректни данни за мястото на извършване на нарушението, но
доколкото не се оспорва от страните, съдът приема, че това е била синя зона,
определена за платено паркиране.
В ЗДвП не са разписани, както и в Наредбата нарочни
процедурни правила за осъществяването на ПАМ, но логично поризтичащите такива
за уведомяване на водача за поставената скоба и причините за това, както и
разясняване на условията за освобождаване на автомобила са били доведени до
знанието на жалбоподателя чрез съставените съобщения за целта, приложени по
преписката. Поради това съдът приема, че съществени нарушения на процедурата по
прилагане на ПАМ не са осъществени.
Жалбоподателят не оспорва, че не е паркирал на паркомясто, обозначено
със знак Д21-Инвалид, а е спрял на друго място, в синя зона за платено
паркиране. Не е заплатил дължимата такса с талон, SMS или др. начин, защото е
разчитал, че картата му на инвалид го освобождава от това задължение, т.е. ползва
привилегия. В тази връзка относно приложениетона материалния закон съдът прие
следното:
Според чл. 99, ал. 1 от ЗДвП, в населените места собственикът
или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или
части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на
денонощието. Според ал. 2, местата за паркиране се обозначават с пътни знаци,
пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за
паркиране, а съгласно ал. 3 общинският съвет определя цената за паркиране на
обозначените места, както и условията и реда за плащането й от водачите на
специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1,
т. 5 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на
тези места, включително приема годишния инвестиционен план.
С Решение № 175/10.04.2012 г. Общински съвет Велико Търново е
приел Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни
средства на територията на град Велико Търново(Наредбата). Според чл. 9, ал. 1
от цитираната Наредба, на територията на общината се определят райони, улици
или части от улична регулация за зони за платено паркиране /"Синя зона"/ в
определени часове на денонощието. Зоните и таксите се определят с Решение на
ОбС по предложение на кмета на Общината. Според чл.3, ал.1, т.1 от Наредбата
местата за паркиране в зоната, се
указват с хоризонтална маркировка и вертикална пътна сигнализация и надписи.
В чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата е посочено, че във всяка
зона за платено паркиране се осигуряват фиксирани и обозначени със знак
Д21–"Инвалид" места за безплатно паркиране на ППС, превозващи и/или управлявани
от хора с увреждания. На тези места могат да престояват до 3 часа само автомобили, снабдени с карта, удостоверяваща правото на
ползване на такова място – вж. ал.3 на с.р.
Картата задължително съдържа международния
знак "Инвалид" и трябва да бъде поставена от вътрешната страна на
предното стъкло, по начин, осигуряващ видимостта на изображението отвън. Според чл. 99а от ЗДвП карта за паркиране на
местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания
и използване на улеснения при паркиране, се издава от кмета на съответната
община или оправомощено от него длъжностно лице по образец съгласно
приложението. Картата е валидна на територията на цялата страна и трябва да
отговаря на изискванията на стандартизиран модел на Общността от Приложението
към Препоръка 98/376/ЕО на Съвета от 4 юни 1998 г. относно картата за паркиране
на хора с трайни увреждания.
В случая, видно и от приложения по преписката снимков
материал на предното стъкло на процесния блокиран автомобил, е била поставена
именно такава карта, чиято валидност не е оспорена от ответника и
като официален документ същата има обвързваща съда материална доказателствена
сила. Няма съмнение, а и съдът е запознат с практиката на касационната
инстанция, че правото на безплатно паркиране в синя зона се свързва с паркиране
именно на озоначено за целта място за инвалид при наличие на валдна карта за
това в автомобила и е ограничено със срок от 3 часа.
Действително жалбоподателят не е заплатил дължимата цена за паркиране и не е
паркирал на място, което го освобождава от това задължение, но в конкретния
случай съдът счита, че при осъществяванена принудителното задържане на
автомобила на жалбоподателя ответникът е действал в противоречие на целта на
закона, а именно:
Служителите на ОДПГ се позовават на действието на нормата на
чл.14, ал.5 от Наредбата, нова разпоредба, приета с Решение № 977/26.05.2022г.,
която безспорно е в сила към дата 02.08.2022г. Същата гласи, че при недостиг на
паркоместа, обозначени със знак Д21-Инвалид, право на паркиране с карта за паркиране на хора с увреждания имат
първите заели тези паркоместа, а всички останали паркират по общия ред , при
режим на почасово платено паркиране. Съдът намира, че тази разпоредба от
местната Наредба противоречи на нормтивен акт от по-висока степен и на
основание чл.15, ал.3 от ЗНА, съдът следва да приложи по-високия по степен акт,
а именно Закона за хората с увреждания. Разписаното в посочения текст от
Наредбата влиза в противоречие с основен принцип на ЗХУ – да бъде предоставена
подкрепа на хората с увреждания/чл.2, т.2 ЗХУ/. Съгласно чл.5, т.5 и т.6 от
с.з. достъпната среда в урбанизираните територии и траспортът са области, в
които хората с уврежданията се нуждаят от подкрепа категорично. В тази връзка в
чл.53, ал.1 от ЗХУ е закрепено, че хората с увреждания трябва да имат равен
достъп до транспорт и вс. др. удобства в урбанизираните територии. В ал.2 на
разпоредбата на чл.53 от ЗХУ е посочено изрично, че достъпната среда предполага
именно достъпни места за паркиране за
хората с увреждания. В случая от
фактическа страна да бъде принуден
инвалид, който се придвижва трудно и с болка да обикаля незнайно колко време и
да паркира незнайно на какво отстояние от дестинацията си е равносилно на
лишаването му от достъпно място за паркиране. Това за него създава сериозни
затруднения и неудобства, които на практика го лишават от привилегията му.
Затруднения, които са несъизмерими с цената от 1лв. за час за паркомясто,
пропусната полза от Общината. Освен неудобства емоционални и физически,
инвалидът е пострадал и финансово, т.к. е заплатил 21лв. за освобождаване на
автомобила си. В тази връзка съдът намира, че подходът на Община В. Търново,
приложен от служители на ОДПГ в случая се явява и непропорционален.
Съгласно преамбюла и посочените в чл.3 принципи, Конвенцията
за правата на хората с увреждания /Ратифицирана със закон, приет от НС на 26.01.2012 г., обн. ДВ, бр. 12 от
10.02.2012 г., в сила от 21.04.2012г. / също провежда принципите на достъпна
среда и пълноцено включване в обществото. В тази връзка дефинира в чл.2 и
понятието „разумни улеснения” за целите на Конвенцията. От друга страна,
съгласно чл.4, §1, б.а от КПХУ, държавите - страни по конвенцията, следва да
предприемат необходимите стъпки с оглед гарантиране и признаване на
пълноценното упражняване на всички права и основни свободи за хората с
увреждания без каквато и да било дискриминация по признак на увреждане. За
целта държавите - страни по конвенцията, следва да приемат всички необходими
законодателни, административни и други мерки за прилагането на правата,
признати по настоящата конвенция. Изпълнението на държавната политика за
интеграция за хората с увреждания има за цел създаване на условия и гаранции за
равнопоставеност на хората с увреждания, социална интеграция на хората с
увреждания и упражняване на правата им, подкрепа на хората с увреждания и
техните семейства.
В подкрепа на тези споделени ценности на договарящите страни
и в изпълнение на тези задалъжения по
Конвенцията, Република България закрепя в чл. 53, ал. 1 от ЗХУ правото на хората
с увреждания на равен достъп до физическата среда на живеене, труд и отдих,
лична мобилност, транспорт, информация и комуникации, включително до
информационни и комуникационни системи и технологии, както и до всички останали
удобства и услуги за обществено обслужване в урбанизираните територии. Според
ал. 2, т. 1 на цитираната разпоредба, достъпът се осъществява чрез
идентифициране и премахване на всякакви пречки и прегради пред достъпността,
които се отнасят към елементите на достъпната среда в урбанизираната територия,
сред които и достъпни места за паркиране. В случая ответникът не е представил информация
колко са местата за паркиране в "синя зона" обозначение със знак Д21
"Инвалид", но общоизвестно е, че в централната градска част на В.
Търново те са недостатъчни. Поради това съдът приема, че не са изпълнени
условията за равнопоставеност на хората с увреждания по отношение на местата за
паркиране. Отделно от това съдът като се запозна с ЕР на ТЕЛК и посочените там
диагнози, а и непосредствено видя в о.с.з. затрудненията при придвижване на
жалбоподателя, намира, че заболяванията му рефлектират върху способността му за
придвижване. Поради това АСВТ в
настоящия състав намира, че целта на българското законодателство в духа на
Конвенцията за правата на хората с увреждания, не е да създава пречки и
затруднения на хората с увреждания, а напротив да гарантира равнопоставеност на
хората с увреждания, социалната им интеграция и упражняване на правата им,
включително и чрез достъпни места за паркиране. В случая приложението на чл.14,
ал.5 от Наредбата не съответства на тези цели и на основание чл.15, ал.3 от ЗНА
съдът прилага чл.53 от ЗХУ и КПХУ като международен договор, съгласно чл.5,
ал.4 от Конституцията на България.
Настоящия съдебен
състав счита, че приложената мярка по отношение на автомобил, за който не се
твърди да е препятствал по някакъв начин движението с начина, по който е бил
паркиран, само защото не е заплатена определената такса за паркиране, се явява
непропорционална и засяга в много по-голяма степен жалбоподателя, като водач на
МПС, превозващо инвалид, спрямо засегнатия защитен от закона обществен интерес.
Освен това, ответникът не е ангажирал доказателства, дали определения брой
места в „синя зона”, обозначени със знак Д21 "Инвалид", е съобразен и
адекватен на броя на регистрираните и издадени карти от Общината,
удостоверяващи правото на ползване на такова място. В този ред на мисли съдът
намира, че като непропорционална намеса
в личната му сфера, процесната ПАМ лишава инвалида от разумно улеснение, дължимо
съгласно посочения ЗХУ и международния договор-КПХУ.
По изложените мотиви
съдът намира, че наложената принудителна мярка е незаконосъобразна и следва да
се отмени.
При този изход на спора разноски не се присъждат, т.к. не са
поискани.
Воден от горните
мотиви, на основание чл. 172, ал.2, предлож. 2-ро от АПК, VII-ми състав на АСВТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ,
по жалба на К.Й.Й. наложената му с конклудентни действия принудителна
административна мярка от служители на „ОДПГ”ЕООД В. Търново, изразяваща се в
задържане на 02.08.2022г. на автомобила на жалбоподателя чрез използване
на техническо средство за принудително
задържане на пътното превозно средство/скоба/, за което не е заплатена
дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване, пред Върховен административен
съд на Република България, с касационна жалба, която се подава чрез АСВТ, в 14-дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи
от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: