Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Русе,
11.06.2019 г.
Русенският окръжен съд, наказателна колегия, в публично
съдебно заседание на единадесети април,
през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлиян Стаменов
ЧЛЕНОВЕ : Росица Радославова
Ралица Герасимова
с участието на секретар Ева Димитрова, след като разгледа докладваното
от съдията Стаменов в.н.ч.х.дело № 84/2019 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производство по гл. двадесет и първа
от НПК.
Защитникът на подсъдимия И. Д. Д. адв.
С. е обжалвал присъдата по н.ч.х.д. № 1188/18 г. на РРС, с която
подсъдимият Д. е признат за виновен в това, че на 1.05.2018 г., в с.
Николово, Рус. обл., причинил на М.Й.К. *** телесна повреда, изразяваща се във
временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 130
ал. 1 от НК, като
на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание 1500 лв. глоба и
е уважен изцяло гражданския иск на пострадалия за сумата 3000 лв.
обезщетение за неимуществените му вреди.
В жалбата за конкретизирани оплаквания за материална и процесуална
незаконосъобразност по подробно изложени съображения, както ще се обсъдят
по-долу и се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна
такава с отхвърляне на претенцията за парична обезвреда.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа.
Частният тъжител и повереникът му -
адв. В. считат, че жалбата не е основателна.
След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на страните и
независимо от последните служебно провери изцяло правилността на
първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция прие следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от легитимна и надлежна
страна в процеса, при спазване на законоустановените с НПК срок, ред и форма.
По съществото си жалбата се явява основателна в частите си, визиращи
съществени процесуални нарушения на процесуалните правила по чл. 107 ал. 3 и 5,
103 ал. 1 и 2, 306, ал. 3, както и чл. 14 и чл. 13 /чието нарушение като
основни принципи винаги е съществено/ от НПК при анализирането на доказателствата
и формирането на решаващата воля на първоинстанционния съд. Опорочаването по
този начин на първоинстанционния съдебен акт води до невъзможност за проверката
му по същество в настоящата инстанция, респ. произнасянето и по тази част на
жалбата, а обуславя отмяната му на формално основание и делото за ново
разглеждане в първоинстанционния съд.
Следва се посочи преди всичко, че правилно първоинстанционният съд е
отказал обединяване на настоящото с н.ч.х.д. № № 1467/18 г. на РРС, образувано
за същия случай по частна тъжба на подсъдимия против тъжителя. Въззивната
инстанция си солидаризира напълно с доводите на РРС в определението му за това
относно недопустимонстта на съчетаването на качествата на тъжител и подсъдим в
едно и също производство, както и останалите, които не е нужно да се преписват
тук.
При тази предпоставка окръжният съд констатира и съобрази следното:
От фактическа страна първоинстанционният
съд е приел, че след извършен строителен ремонт в жилището му в с. Николово от
свид. С. Ф. и ангажирани от последния работници, между които и частния тъжител М.К.
на инкриминираната дата и място, в хода на ескалирало в пререкание обсъждане
на качеството на изпълнената от тъжителя шпакловка, подсъдимият се нахвърлил и
съборил на пода частния тъжител, хванал го за ушите и при опита на
присъствувалия брат на тъжителя - свид. Д. К. - захапал със зъби дясната му ушна
мида и стискал с ръце шията му.
В резултат на тъжителя били причинениразкъсно-контузни рани на дясната ушна
мида, одраскване на лявата ушна мида, кръвонасядане по лявата повърхност на шията
и в областта на лявата ключица и кръвонасядане в областта на лявата лопатка.
Разкъсно контузните рани на дясната ушна мида отговарят съгл. неоспорената
съдебномедицинска експертиза,да са получени при захапване със зъби и представляват временно разстройство на
здравето, неопасно за живота – лека телесна повреда по см. на чл. 130 ал. 1 от НК.
Същевременно при инцидента
на подсъдимият пък били причинени охлузвания в областта на долната челюст
вдясно, охлузване на дясната ушна мида, кръвонасядане в дясна слепоочна и дясна
тилна област и охлузване на ляв лакът. Същите отговарят да са получени при
тангециално действие на човешки нокти, с изключение на охлузването на лакътя,
отговарящо да е получено при падане. Преставляват лека телесна повреда по см.
на чл. 130 ал. 2 от НК – причинени болка и страдание без разстройство на
здравето.
При тези констатации
от правна страна РРС е възприел горепосочената квалификация на деянието на
подсъдимия, приел е, че деяние е съставомерно и от субективна страна, при
осъзнаване на обективните съставомерни признаци и извършено виновно, при
евентуален умисъл и е съобразил невъзможността за прилагане на реторсия в
случай поради различните по медикобиологичните си признаци, респ.от правна
страна, характеристики на причинените на пострадалия и подсъдимия телесни
повреди /съответно по ал. 1 и ал. 2 на чл. 130 от НК/.
Тази изводи са базирани на преди всичко на приетите като характеризиращи се
с последователност, изчерпателност и категоричност показания на сви. Д. К.
/брат на тъжителя/. Също и на приетите като взаимно допълващи се и
непротиворечащи с останалите показания на свид. С. Ф. и М. К. /тъжителя/. В същата насока, като доказващо
обвинителната теза, е възприето най-сетне на признанието от страна на
подсъдимия И. на части от приетата фактическа обстановка, а именно падането му с
пострадалия на пода и захапването на ухото му при опита си да се отскубне от
двамата братя. При това,
в нарушение на горепосочените правила и основни принципи при обсъждането и
анализа на доказателствата в пълнотата им и от всички, вкл. противоположни
гледни точки, както и относно формирането на решаващите фактически и правни
изводи, респ. излагането на съображенията за това, и то на плоскостта и в светлината на всички събрани доказателства и относими
факти и обстоятелства и конкретиката на делото
първоинстанционният съд е
игнорирал очевидно съществените за преценката на достоверността обстоятелства,
че свид. К. е брат на частния тъжител и граждански ищец, а свид. К., негова
майка. Тези обстоятелства по никакъв начин не се отразяват на
годността и важността ивм като свидетели, но при очевидните спорове и
диаметрално противоположни данни по делото /както ще се посочи долу останали
необсъдени/ са били задължителен повод за обсъждане на достоверността им. Вместо
това РРС е базирал изводите си в мотивите към присъдата основно на показанията
на приетите за „характеризиращи се с последователност, изчерпателност и
категоричност“ показания на св. Д. К.. По същия начин не са съобразени /поне
липсва такова обсъждане в мотивите към присъдата, което, наред с другото, я
прави невъзможна за проверка по същество/, че освен противоречащи на други
важни показания по делото, и то от незаинтересовани и нероднини лица /св. Ф./,
показанията на св. К. са тежко обременени с ангажираност с обвинителната
теза поради безспорните обстоятелства, че той е пряко намесен в конфликта, и то
в полза на брат си - тъжителя. Това е безспорно установено по делото. То е и част
от защитната теза на подсъдимия, при това останала необсъдена в това отношение,
според когото именно блъскането на
подсъдимия от свид. Д. К. в гърба е довело до неговото и на тъжителя падане на
пода, с последващите ескалиращи конфликта физически контакти между тях. Това
обстоятелство визира особено съществен интерес за свидетеля, респ. проверка
относно достоверността на изнесеното от него.
Не съобразено също, че свид. Д. К., съгласно изричните му показания, е
помагал на брат си при довършването на въпросната шпакловка, по точно при
отстраняването на недостатъците при изпълнението й, така че е очевидно и лично
заинтересован от случилото се и причините за него. При това, очевидно спекулативно
и недостоверно, този свид. говори за поставени по шпакловката „хиксове“, според
него незнайно от кого, дори предполага /очевидно също спекулативно/ че от
собственика – подсъдимия. За тези „хиксове“, обаче, „предприемачът“ по ремонта
– св. Ф., изрично установява, че ги е поставил като указание за отстраняване на
установени лично от него недостатъци при изпълнението на шпакловката от
тъжителя. Св. Ф. подробно и обстоятелствено установява, че по съобщение на
подсъдимия е проверил и установил тези недостатъци, както и че те са именно от
работата на тъжителя. Последният, обаче, твърди в тъжбата, че подсъдимият имал
претенции за недостататъци от работи, изпълнени от други лица, което напълно се
опровергава не само от показанията на Филипов, вкл. и за телефонния му разговор
с подсъдимия на инкриминираната дата и място, възприет и от тъжителя, но и от
показанията на брат му – св. Д. К., (че се касае именно за изпълняваната от
тъжителя по уговорка с Ф. и по поръчка на собственика /подсъдимия/ шпакловка. Очевидно
е, че не може да има други причини тъжителят и брат му да се захванат с
довършването на некачествената шпакловка без да им е плащано и без да е техен,
а на трети лица ангажимент. Всичко това, при също безспорните проблеми относно
качеството, респ. заплащането на извършената от тъжителя работа, поражда основателни
съмнения относно възможния /изрично
твърдян от подсъдимия/ личен принос за възникването и ескалирането на процесния
конфликт, вкл. физическа намеса, защитна или не, а така също и особено
относно достоверността на разказа му за случилото се и действията на
замесените.
Роднинската връзка на този свидетел, както и на свид. К, с тъжителя и
граждански ищец, при наличие от една страна на очевиден интерес за тъжителя при
доказването обвинителната му теза, а от друга страна очевидни и диаметрални
противоречия или непълноти в техните и на св. Ф. показания /противно на
обратното съображение в мотивите към присъдата/ са налагали сериозен анализ на
достоверността им, респ. доказаността или не на едни или други относими факти и
обстоятелства.
Този анализ, по нататък, би се отразил и на правния анализ по
обстоятелствата дали и какво субективно-психическо отношение са имали всеки от
участниците във физическия сблъсък, както се посочи всъщност между три лица -
подсъдимия от една страна - и тъжителя и брат му от друга.
Подсъдимият последователно поддържа, че не е нападал никого, а се е
отбранявал, принуден от проявени заплаха и непосредствена агресия от тъжителя и
брат му. В обясненията си в съдебно заседание, както и във възражението си по
делото, както и неговата тъжба против подсъдимия по н.ч.х.д. № 1467/18 г. на
РРС той твърди, че след като уведомил и получил съгласието на св. Ф. за отстраняването
на недостатъците по изпълнената от тъжителя шпакловка
на инкриминираната дата по покана на тъжителя се срещнал с него на
ремонтирания обект, за да обсъдят несъгласията си. Там за своя изненада заварил
освен тъжителя и непознато лице - св. Д. К., който му се представил,
многократно се намесвал в разговора въпреки заявлението на подсъдимия, че не го
познава, няма работа в къщата му и да излезе и чака навън за да се разберат с
тъжителя, последвал ги, отново без покана от подсъдимия и на третия етаж в
къщата. Там подсъдимият се оказал между двамата братя, „видимо по едрички“ от
него, „държали му тон“, искали да го убедят, че не може да има никакви
претенции. При това подсъдимият решил, че тия хора му гласят нещо и след като
на няколко пъти отказали да си тръгнат, подсъдимият се почуствувал „притеснен и
притиснат“, знаел , че тъжителят е осъждан за побои и тези неща не са му чужди.
Така притеснен се опитал да се измъкне от възникналата според него заплашителна
ситуация и бутнал с ръка в гърдите тъжителя за да го отмести и излезе от
помещението. В този момент намиращият се както се посочи зад гърба му брат /св.
Д. К.“ блъснал подсъдимия в гърба. Това довело до неговото и на тъжителя падане
на пода, последвали удари върху тялото му, затиснали го, задушавал се, с ръце
нищо не можел да направи и в хода на конфликта „от зор“ захапал тъжителя за
ухото. След случай тъжителят му заявявал че „няма само мен да ме съдят само,
сега ще те съдя и аз“
За разлика от свидетелите Д. К. и К.
свидетелят Ф. е единственият напълно незаинтересован от последиците от
случилото се и следователно без основания за съмнения за достоверността на
показанията му. При това, противно на приетото в мотивите към процесната
присъда
неговите показания не са „непротиворечиви и допълващи се с останалите“.
Напротив, по обстоятелства твърде съществени за възникването на конфликта и
мотивацията, респ. достоверността разказите на участниците в случилото се, тези
са диаметрално противоположни както на твърденията на тъжителя, така и на показанията
на неговия брат - св. К.. Така
свид. Ф., противно на твърденията на тъжителя и брат му, изрично
установява, че действително по сигнал на подсъдимия е установил многобройни
недостатъци при изпълнената именно от тъжителя шпакловка, за която му е бил
предал предварително заплатените от подсъдимия пари, че изрично е отбелязал с
„драскане на хиксове къде трябва да се оправи“, че на инкриминираната дата е
водил разговор с подсъдимия и присъствувалия там тъжител с изричното указание за
отстраняване на недостатъците и получил изрично обещание на тъжителя да го
свърши /диаметрално различно от твърдяното за случилото се от тъжителя/, както
и че след случая все пак имало недовършени работи и ходили с другите момчета и
довършили каквото има за оправяне. Тогава установили, че „имало бутано“ на
имало и недовършена работа именно на тъжителя.
Тези показания, също както и горепосочените поводи за проверка на
достоверността на показанията на роднините на тъжителя, а също и изводите на
съдебномедицинските експертизи за съществуваща вероятност, макар и малка,
телесните увреждания по телата на тъжителя и пострадалия да са настъпили и по
начина, посочен от подсъдимия
са останали необхванати и необсъдени в мотивите на първоинстанционния съд.
Те имат твърде съществено значение за преценка както на приетата за очевидна
достоверност на показанията на свиделите К. и К. Те са изключително съществени
и за преценката на обосноваността на защитната теза на подсъдимия, че той не е нападал
никого, а в ситуация и под въздействие на заплаха и непосредствена агресия се е
отбранявал. Тезата му съдържа твърдението, че блъскането на тъжителя с ръка в
гърдите, на което се позовал РРС, всъщност е било мотивирано представата и
желанието му да се измъкне от възникналата поради готвената от братята „засада“
опастност. Подобна ситуация очевидно напълно изключва съставомерността на
извършеното от него в процесната хипотеза по чл. 130 от НК от субективна
страна, вкл. и вината в приетата форма на евентуален умисъл. Впрочем
особено съществено нарушение на процесуалните правила, вкл. и ограничило
процесуалните права на подсъдимия, също основание за отмяна на присъдата, е и
необсъждането въобще на тези именно твърдения на подсъдимия, пряко относими
както към въпроса за съставомерността и виновността на действията му въобще,
така и при евентуално наличие на такива - към мотивацията му за извършеното с
оглед адекватността на дължимата санкция. В мотивите се съдържа обсъждане
/впрочем съвършено правилно/ единствено по въпроса за допустимостта на
евентуално претендираната от защитата на подсъдимия реторсия, но не и по
същинската й, пряко относими към главния факт, обстоятелствена част за начина и
причината на стореното от всеки от участвувалите в процесния конфликт.
Тези обстоятелства, анализи и
преценки, в конкретиката на делото и наличните доказателства, са
част от формирането на решаващата воля на първоинстанционния съд. Липсата им,
визираща частичмна липса на мотиви, приравнена както е известно от юрсдикцията
на пълна такава, прави неясно това
формиране, поради което, както се посочи, прави невъзможна проверката по
същество относно правилността или не на присъдата. Ето защо допуснатите
нарушения са неотстраними в настоящото производство, което има за същински
предмет проверката на правилността или не на вече формирана и то ясно и
изчерпателно в съответствие изложена воля на първостепенния съд. Още по-малко следва такава да се формира за
пръв и последен път тук, превръщайки производството в едноинстанционно като
се има предвид невъзможността за касационен контрол на въззивни присъди с
наложени санкции по реда на чл. 78а от НК. Те следва да бъдат обхванати при новото разглеждане на делото, имплантирайки
се в един постановен в съответствие със закона, теорията и юрисдикцията съдебен
акт.
Ето защо и на основание чл. 334 ал. 1 т. 1 вр. чл. 335 ал. 2, вр. чл. 348
ал. 3 т. 1 е 2 от НПК
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ присъда № 128/8.11.2018 г. по н.ч.х.д. № 1188/2018 г. на РРС - първи
нак. състав и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.