Р Е Ш Е Н И Е
№ 272 /14.4.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав,
в открито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Георги Видев
при секретаря Янка Вукева, като разгледа
административно дело № 1003 по описа на съда за 2019 г., докладвано от съдия
Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателката претендира пълна отмяна
на ревизионния акт в обжалваната му част. Излага съображения за постановяването
му в противоречие с относимите материалноправни разпоредби. Поддържа жалбата си
чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания и в представени
писмени бележки. Претендира разноски.
Ответникът – директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП – оспорва
жалбата също чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания
в представена писмена защита. Сочи доводи за правилност и законосъобразност на
ревизионния акт в обжалваната му част. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
На жалбоподателката е извършена ревизия за
установяване на задълженията ѝ за данък върху годишната данъчна основа по
чл. 17 от ЗДДФЛ, здравно осигуряване и ДДС за периода от 01.01.2017 г. до
31.12.2017 г. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001318006205-020-001 / 11.10.2018 г., издадена от началник сектор при ТД на
НАП Пловдив, изменена с последваща заповед за изменение на ЗВР на същия орган
по приходите. От ревизиращите органи е бил съставен Ревизионен доклад № Р-16001318006205-092-001
/ 29.03.2019 г., срещу който жалбоподателката е подала възражение в срока по
чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Възражението е прието за частично основателно и
ревизията е завършила с издаването на обжалвания ревизионен акт.
Определените задължения ревизираното лице
е обжалвало по административен ред. С Решение № 436/23.07.2019 г. директорът на
Дирекция "ОДОП" – Пловдив, е потвърдил ревизионния акт в частта му,
оспорена с настоящата жалба и го е отменил в останалите му части, като е върнал
преписката за извършване на нова ревизия.
В хода на съдебното дирене от ответника е
представена и приета административната преписка по съставяне и оспорване на
ревизионния акт. Представени и приети като доказателства са и 1 бр. CD-R диск,
съдържащ справки от публичния регистър на електронни подписи.
Съдът като взе предвид констатациите в
обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото
доказателства, прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна
легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол, в рамките
на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От външна страна същата
отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално
допустима за разглеждане по същество.
В настоящото производство и съгласно чл.
160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на
ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби
по издаването му. След служебно извършена проверка съдът установи, че
обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден от оправомощен орган, в
съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила в
срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК и РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и
съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му.
В съдържанието на всички заповеди за
възлагането и изменението на ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт, е
отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като
електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на
електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е
допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно
чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП, в
съответната редакция на закона към момента на издаване на документите)
електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически
свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство, но
според чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП само квалифицираният електронен подпис има значението
на саморъчен подпис. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗЕДЕП квалифициран електронен
подпис е този усъвършенстван електронен подпис, който е придружен от издадено
от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен
подпис, отговарящо на изискванията на чл. 24 от ЗЕДЕП и удостоверяващо връзката
между автора и публичния ключ за проверка на подписа и е създаден посредством
устройство за сигурно създаване на подписа. Според чл. 28, ал. 1 от ЗЕДЕП
доставчикът на удостоверителни услуги води електронен регистър, в който
публикува удостоверенията за електронен подпис, които използва в дейността си
като доставчик, издадените удостоверения и списъка на прекратените
удостоверения. Последната разпоредба е доразвита в чл. 37, ал. 2 от Наредба за дейността
на доставчиците на удостоверителни услуги, реда за нейното прекратяване и за
изискванията при предоставяне на удостоверителни услуги, според която
регистърът съдържа: 1. удостоверенията за квалифициран електронен подпис, които
използва в дейността си като доставчик на удостоверителни услуги; 2. списък на
издадените удостоверения за квалифициран електронен подпис; 3. списък на
прекратените удостоверения; 4. удостоверения за време за представяне на
електронен подпис, създаден за определен електронен документ, в случаите,
когато такива се издават от доставчика на удостоверителни услуги; 5. информация
по чл. 28, ал. 3 от ЗЕДЕП. Следователно публичния електронен регистър на
доставчика съдържа информация относно действащите и прекратените удостоверения
за квалифицираните електронни подписи, издадени от същия.
В случая
от направената служебна справка на представения от ответната
администрация CD-R и в публичния регистър на електронните подписи е видно, че
лицата са имали валидни квалифицирани електронни подписи към датата на издаване
на съответния документ и изброените ЗВР, РД и РА са подписани с квалифициран
електронен подпис от лицата, които са посочени. Следователно, не се установяват
пороци, касаещи формалната законосъобразност и обоснованост на РА, както и
компетентността на издателите му. Съдът намира, че процедурата по издаване на
оспорения ревизионен акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми
на ДОПК и не са налице процесуални нарушения, засягащи неговата
законосъобразност в цялост.
Във връзка с проверката за правилното
приложение на материалноправните норми съдът намира следното:
Жалбоподателката е физическо лице, което
не е регистрирано като едноличен търговец и не е декларирала доходи от
извършване на стопанска дейност. Ревизията е извършeна по реда на чл.
122 от ДОПК, като органите по
приходите са приели за
установени
наличие на обстоятелства по ал. 1, т. 2 от същия (посочени в уведомлението по
чл. 124 от ДОПК). За ревизирания период жалбоподателката е пенсионер, вдовица е и няма непълнолетни деца. Според ревизиращите тя е
извършвала онлайн
продажби на дрехи, като доставките са извършвани чрез куриерска фирма „Еконт
Експрес“ ООД въз основа на товарителници с изпращач Ф.Ф., а плащанията са
получавани чрез наложена платежи и чрез пощенски парични преводи. По данни от извършените насрещни
проверки и връчените ИПДПО на „Еконт Експрес“ ООД, както и предоставените
обяснения, справки и фотокопия
от документи за
извършени куриерски и пощенски услуги проверяващите са констатирали, че Ф.Ф. отговаря на изискванията за задължителна
регистрация по ЗДДС с достигнат облагаем оборот към 30.04.2017 г. в размер на
57 741,75 лева. Като са взели предвид, че дейността ѝ през ревизирания
период е търговия с облекла, органите по приходите са приложили нормата на чл.
67, ал. 2 от ЗДДС и са приели, че данъкът се смята за включен в договорената
цена. Според тях
извършените доставки на стоки, са облагаеми, съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС и
за тях се дължи ДДС, а
дължимия данък не е начислен от
жалбоподателката, с което са нарушени разпоредбите на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС. Данъчната основа на тези доставки е определена от органите по приходите по
реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК.
Изводите на ревизиращия екип се
опровергаха от събраните по делото доказателства. Преди всичко, от заключението
на вещото лице графолог, неоспорено от страните, безспорно се установи, че
върху документите за наложен платеж и парични преводи – разходни касови ордери
и разписки за прием на парични преводи не се е установило наличие на подпис от
името на жалбоподателката, нито подпис, положен от нея. Следователно не е доказано личното участие
на жалбоподателката в описаните продажби, като страна – продавач. Освен това
липсват писмени договори и други съпътстващи документи, поради което не
би могло да се приеме, че жалбоподателката (и то лично, от свое име) е
сключвала договори за продажба. Не на последно място, от показанията на
разпитания свидетел, се установи, че жалбоподателката е в тежко физическо
състояние, трудно подвижна, не посещава офисите на „Еконт“ и не му е известно
да се занимава с търговия. С такава се занимава нейният син. За тежкото
здравословно състояние на жалбоподателката по делото са приложени и медицински
документи.
Следователно, по делото безспорно се
установи, че жалбоподателката не е извършвала процесните търговски сделки.
Съобразно установената съдебна практика при
липса на подпис на получател в първичните документи, насрещните проверки не
могат сами по себе си да установят укрити доставки при съответния жалбоподател.
В тежест на органите по приходите е доказването на факта на извършване на
доставки, в резултат на което са реализирани укрити приходи от продажби, тъй
като дори и при извършване на ревизията по особения ред, с презумпция за истинност
се ползват само обоснованите констатации на органите по приходите. Доказателствената
тежест се носеше от органа по приходите, като указания в тази насока са дадени
още с определението за насрочване на делото. В случая, ответникът не се справи
с тази тежест, а напротив по делото се опровергаха направените с ревизионния
акт констатации.
Затова, като незаконосъобразен актът
следва да бъде отменен.
С оглед изхода е основателна претенцията
за разноски на жалбоподателя. Следва да му се присъдят 10 лв. платена държавна
такса и 1 000 лв., платени за адвокатско възнаграждение. Ответникът следва да
възстанови на Административен съд – Пазарджик сумата от 200 лв., платена от
бюджета на съда за възнаграждение на вещото лице.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
Отменя Ревизионен акт №
Р-16001318006205-091-001/30.04.2019 г., издаден от възложилия ревизията
началник сектор в ТД на НАП Пловдив,
както и от главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта
му, потвърдена с Решение № 436/23.07.2019 г. на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при Централно управление
на Националната агенция за приходите, а именно, в частта за допълнително
начислен ДДС на Ф.А.Ф. на стойност 21
150,64 лв. и лихви – 3 994,11 лв.
Осъжда Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при Централно управление на
Националната агенция за приходите да заплати на Ф.А.Ф., с ЕГН **********,
разноски по делото в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/.
Осъжда Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при Централно управление на
Националната агенция за приходите да заплати на Административен съд – Пазарджик
разноски по делото в размер на 200 лв. /двеста лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез
настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: /п/