№ 45525
гр. София, 20.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110127116 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба от 16.11.2023 г., подадена от адв. Б. Б., в качеството му на
процесуален представител на ищеца Л. И. К за изменение на решението от 27.10.2023 г. по
гр. д. № 27116/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, в частта му за разноските.
С цитираното решение от 27.10.2023 г. съдът е приел, че при съобразяване на
обстоятелството, че делото не е сложно от фактическа и правна страна, както и предвид
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, на процесуалния представител на ищеца следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът „П.К Б ЕООД не е депозирал отговор на
молбата за изменение на решението в частта му за разноските.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I Гражданско отделение, 167 състав , след като
обсъди възраженията на страните и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право
да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът е изложил подробни мотиви относно разноските в производството и след
съобразяване на възраженията в молбата по чл. 248 ГПК, не намира основания да ревизира
възприетото в цитираното решение от 27.10.2023 г., че на процесуалния представител на
ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. (в този
смисъл е и Определение № 8441 от 11.7.2023 г. по в.ч.гр.д. № 7344 от 2023 г. по описа на
СГС, ЧЖ, 1-К състав). В цитираните в молбата от 16.11.2023 г. от процесуалния
представител на ищеца определения на ВКС са разгледани спорове с голям материален
1
интерес, както и с правна и фактическа сложност, какъвто настоящият случай не е.
Отделно от изложеното следва да се отбележи, че с молба от 16.10.2023г.
процесуалният представител на ищеца е претендирал адвокатско възнаграждение в общ
размер на 2000 лв., а с молбата от 16.11.2023 г. претендира възнаграждение в общ размер на
800 лв., от които 400 лв. по иск с цена от 60 лв. и 400 лв. по иск с цена от 60 лв. В този
смисъл следва да се подчертае, че в Определение № 174 от 26.04.2021 г. по ч.гр.д. №
560/2021 г. по описа на ВКС, III г.о., е прието, че претенция за присъждане на разноски в
размер на 600 лв. по иск с цена 119,34 лв. представлява злоупотреба с право по смисъла на
чл. 3 от ГПК, с която злоупотреба се нарушават установените граници за упражняване на
субективните права и основните принципи на гражданския процес. Прието е още, че съдът
не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба, поради което разноските
не биха се дължали дори да се приеме, че са извършени в самостоятелно производство.
Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското
възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.
Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на
множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените
средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и
обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции. Правната
сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на релевантната
правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е уреден в
юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е наднационално това
само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната може да бъде
обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или множество жалби,
необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при отправяне на
преюдициално запитване. В процесния случай по изложените критерии, настоящото
производство не се отличава с фактическа и правна сложност.
На следващо място, в Определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. дело № 2186/2019
г. на ВКС, ІV г.о., е прието, че за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38, ал. 2 Закона за адвокатурата пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е
представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че
упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3
на чл. 38, ал. 1 Закона за адвокатурата. Размерът на адвокатското възнаграждение се
определя от съда, поради което не е нужен списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските,
дължими на страните. Съдът, също така, не е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил
конкретна сума. Настоящият състав на СРС напълно споделя тази практика. Правилото,
залегнало в чл. 78 от ГПК е, че на страната се дължат направените разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, като се имат предвид действително
направените разноски, а не бъдещи или уговорени такива. Списъкът по чл. 80 ГПК включва
разноските, претендирани от страната по делото, т.е. тези, които тя е направила в хода на
производството. При осъществена безплатна адвокатска защита страната не е направила
2
разноски за адвокатско възнаграждение, а такива следва да се присъдят в полза на
осъществилия безплатно процесуално представителство адвокат в размер, опреден от съда
по реда на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Следователно при оказано безплатно
процесуално представителство по реда на чл. 38 Закона за адвокатурата, съдът не е обвързан
от посочения от адвоката размер в представения по делото списък по чл. 80 ГПК - липсва
уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар като предпоставка за неговото заплащане.
Неоснователни са доводите на процесуалния представител на ищеца, че в конкретния
случай с оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 5 НМРАВ се дължало адвокатско възнаграждение
по всеки от предявените искове. Правилото на чл. 2, ал. 5 НМРАВ трябва да се тълкува
систематически и телеологично с разпоредбата на чл. 7 от НМРАВ, където при определяне
на адвокатското възнаграждение, като критерии е заложен материалният интерес. В случая
извършената от съда проверка касае едно правоотношение, независимо от броя на клаузите,
които са прогласени на нищожни. Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от НЗМРАВ би била
приложима, ако процесните клаузи бяха част от различни договори, какъвто настоящият
случай не е.
Ето защо молбата от 16.11.2023 г. за изменение на решението в частта за разноските е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изложеното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 ГПК на адв. Б. Б., в качеството му
на процесуален представител на ищеца Л. И. К за изменение на решението от 27.10.2023 г.
по гр. д. № 27116/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, в частта му за разноските.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на ищеца и ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3