№ 1152
гр. Русе, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20224520101232 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, чрез “БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, гр.София, твърди, че със съобщение по
ч.гр.д.№ 5286/2021 г. по описа на Районен съд-Русе, му е предоставена възможност за
предявяване на иск за установяване дължимостта на вземането му по договор за
потребителски револвиращ кредит № САRD-17936842 в размер 855.72 лева - главница,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането.
Твърди, че съгласно договора, за използването на револвиращия кредит
кредитополучателят дължал лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния
лимит за времето на ползването му. След усвояването на суми по кредитната карта за
кредитополучателя възникнало задължение за заплащане на месечна погасителна
вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума, до пълното
погасяване на задължението. Ответницата преустановила редовното обслужване на
револвиращия потребителска кредит на 01.09.2020 г., към която дата било последното
постъпило плащане по кредита. Поради забава на погасителните вноски
кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата. При просрочване на две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора
ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени по
1
договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава. На 05.02.2021 г. на
длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение, с която кредитът бил
обявен за изискуем. Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
парично задължение по чл. 410 ГПК в съда непогасеното задължение по револвиращия
кредит, отпуснат на АЙЛ. ИЛХ. П., бил в общ размер 855.72 лева. Тъй като на
01.09.2020 г. кредитополучателят преустановил обслужването на заема, кредитната
карта била блокирана и от страна на кредитора било подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което да се
признаете за установено, че ответницата му дължи сумата 855.72 лева - главница по
договор за потребителски револвиращ кредит № САRD-17936842, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане. При условията на
евентуалност, в случай че установителният иск бъде отхвърлен поради ненадлежно
обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на
заявлението, предявява осъдителен иск за същото вземане. Претендира и разноските за
двете производства.
Ответницата, чрез назначения й особен представител, оспорва иска по основание
и размер и моли същият да бъде отхвърлен. Счита, че между страните не е възникнало
валидно облигационно отношение, тъй като на ответницата не била предоставена
преддоговорна информация за ГЛП по кредита, за годишен процент на разходите
/ГПР/, както и за размера на такса „ангажимент". Представеният по делото договор за
потребителски револвиращ кредит не бил подписан от нея, не са й представени Общи
условия към него, такива не са подписвани от ответницата, както и придружаващите ги
декларации, формуляри и приложения. Оспорва да й е предадена и да е получила
кредитна карта, ведно с ПИН код, както и че А.П. е активирала тази кредитна карта и е
усвоила посочената в исковата молба сума.
Счита, че представеният по делото Договор за потребителски револвиращ кредит
е недействителен на основание чл. 22, вр. с чл.10, ал.1 и чл. 11, ал. 1, т. 7, т.9 и т. 10 п
ал. 2 от ЗПК.
Покана за изпълнение/за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита не
била изпращана и получена от ответницата и кредитът не можел да се счита за
предсрочно изискуем, а издадената заповед за изпълнение на парично задължение
следвало да бъде обезсилена.
Исковата молба не съдържала изрично волеизявление на ищеца, че се възползва
от правото си да обяви процесния кредит за предсрочно изискуем, поради което счита,
че и връчването на ИМ не води до настъпване на предсрочна изискуемост па кредита.
Съдът, като съобрази представените по делото доказателства, приема за
установена следната фактическа обстановка:
По гр.д.№ 5286/2021 г. по описа на РС-Русе, “БНП Париба Пърсънъл Файненс”
С.А., клон България се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение
2
по реда на чл.410 ГПК срещу АЙЛ. ИЛХ. П. за заплащане на сумата 855.72 лева,
представляваща главница по договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № CARD-17936842, ведно със законната лихва от
28.09.2021 г. Същевременно с разпореждане № 6219/14.10.2021 г. заповедният съд е
отхвърлил заявлението за сумите, претендирани за договорна лихва и лихва за забава,
приемайки, че договорът за потребителски кредит е недействителен /като неотговарящ
на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като както той, така и ОУ и съгласие за
обработка на лични данни са на шрифт с размер 10/ и потребителят дължи само
чистата стойност на кредита.
В исковата молба ищецът твърди, че процесният договор за кредит е сключен от
разстояние, съгласно чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, като описва с подробности процедурата за това.
Делото, обаче, съдържа твърде оскъдни писмени доказателства - Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
№ CARD-17936842/28.06.2020 г., неразделна част от който е Тарифата на банката и
Съгласие за обработване на лични данни във връзка с искане за отпускане на кредит.
Липсват доказателства за изложените твърдения за наличие на подадена от
ответника заявка за кредит, за изпратена му парола по имейл, чрез която да подпише
договора и останалите документи, че преди да подпише контракта /съгласно
посоченото на последна, 8 страница от същия/ е получил преддоговорна информация,
Общи условия и екземпляр от договора. Не са ангажирани и доказателства, че
кредитната карта е връчена на кредитополучателя. Не са представени и предвидените
извлечения, които кредиторът е следвало да издава месечно, за да се установи
усвояването и погасяването на кредита. Ето защо съдът намира за основателно
възражението, изложено от особения представител на ответника, че в случая не се
доказва наличието на валидно облигационно отношение между страните.
Отделно от горното, приложеният договор за потребителски кредит се явява и
недействителен на няколко основания. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител,
по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора. Представеният по делото договор е изготвен на шрифт
по-малък от 12. В него кредиторът се е задоволил единствено с посочването като
абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно
разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от
33,45 %. Посочен е фиксиран лихвен процент по заема, но не се изяснява как тази
стойност се съотнася към ГПР по договора. Не е ясно включена ли е застраховка, която
3
фигурира на 1 страница от договора, в претендирания размер на главницата, като това
обстоятелство дори не фигурира в условията на договора за револвиращ кредит. Следва
да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и
приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин,
различен от законовия е недопустимо. Тези съставни елементи, както стана ясно,
остават неизвестни и на практика, така се създават предпоставки кредиторът да ги
кумулира, завишавайки цената на предоставения ресурс.
Разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, според която когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, не може да бъде приложена
в настоящия случай, тъй като това би било в противоречие с принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес (чл.6 от ГПК). Същата е проявление на
водещия в облигационното право принцип за недопустимост на неоснователното
обогатяване и на практика урежда извъндоговорно основание за връщане на
главницата, различно от това, на което същата е претендирана в заявлението.
Прилагането на последиците по чл. 23 от ЗПК по почин на съда, без заявителят да е
поискал връщане на чистата стойност, основано на недействителността на договора, би
било недопустимо.
При това положение ищецът не е доказал твърдяния в исковата молба
правопораждащ спорното право юридически факт, а именно възникването на валидно
договорно правоотношение между него и ответника, по силата на което последният е
получил в заем претендираната сума със задължение да я върне, ведно с уговорените
лихви, такси и разноски. В случая не се касае за договор, сключен под отлагателно
условие – активиране на издадената кредитна карта, тъй като изобщо липсва валидно
сключен договор за револвиращ кредит.
Както беше посочено вече, от материалите по делото не се установява и ищецът
да е предал на ответника кредитна карта САRD-17936842, нито че последният е усвоил
кредитния лимит по нея с покупка на стоки на изплащане.
По горните съображения предявеният установителен иск се явява изцяло
неоснователен и недоказан и подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора на ищеца не следва да се присъждат разноските,
претендирани за двете производства.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж рег.№ *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
4
Файненс“ С.А, клон България, ЕИК: *********, установителен иск против АЙЛ. ИЛХ.
П., с ЕГН **********, за дължимост на сумата 855.72 лева - главница по договор за
потребителски револвиращ кредит № САRD-17936842, със законната лихва от
28.09.2021 г., предмет на Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 5286/2021 г. по описа на
РС-Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5