№ 25
гр. Бургас, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Т. Канакиева
Членове:Мая П. Величкова
Даниел Н. Марков
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
в присъствието на прокурора Кр. Г. К.
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно частно
наказателно дело № 20222000600045 по описа за 2022 година
Производството е по Глава двадесет и първа от НПК, вр. чл.306 ал.3, вр.
ал.1 т.1 от НПК.
С Протоколно определение № 32/31.01.2022г. по ЧНД № 1/2022г. по
описа на Окръжен съд Сливен, по молба на осъдения Г. П. С. за определяне на
общо наказание, като се присъединят изцяло наказанията по посочените в
молбата наложени наказания по НОХД № 429/2013г. и по НОХД №
234/2019г., двете по описа на ОС Сливен, окръжният съд е оставил без
разглеждане молбата на осъдения като процесуално недопустима и е
прекратил съдебното производство.
Недоволен от така постановеното определение е останал осъденият С.,
който го обжалва в срок, по реда на въззивното обжалване, пред Апелативен
съд Бургас. Счита, че исканото от него групиране на наказанията по НОХД №
429/2013г. и по НОХД № 234/2019г., с прилагане на разпоредбата на чл.27
ал.1 от НК, и определяне на едно общо наказание в размер на две години и
три месеца, не противоречи на закона, включително и на принципа за най-
благоприятно за осъдения съчетание, съобразно Постановление № 4/1965г. на
ПВС. Иска определяне на общо наказание по двете посочени дела.
В съдебно заседание жалбоподателят С. и назначеният му служебен
защитник адв.М. от АК Сливен, се явяват лично и заявяват, че поддържат
въззивната жалба и изложените в нея доводи. Защитникът на осъдения
пледира за уважаване на депозираната жалба. В своя защита осъденият
1
обяснява, че иска да му се наложи едно общо наказание с цел да се промени
режима за изтърпяване на наказанията в лек, за да може да излиза всеки
месец и да контролира работниците си, както и да се грижи за детето си. В
последната си дума иска да се групират наказанията в едно общо наказание.
Представителят на Апелативна прокуратура Бургас намира жалбата за
неоснователна. Излага доводи, че на осъдения С. с Определение №
46/14.07.2021г. по ЧНД № 222/2021г. на СлОС е извършено групиране на
наказанията му, като липсва ново осъждане, което би било предпоставка за
ново произнасяне по чл.306 ал.1 от НПК. Пледира за потвърждаване на
обжалваното определение.
Бургаският апелативен съд, след цялостна проверка на определението,
независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите
на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 НПК, намира жалбата за
неоснователна.
Въз основа на приложената справка за съдимост първоинстанционният
съд е направил обосновани изводи относно съдимостта на осъденото лице С..
Въззивната инстанция намира, че С. е осъден както следва:
1. С Определение № 263/14.06.2013г., постановено по НОХД №
285/2013г. по описа на Районен съд Нова Загора, влязло в сила на
14.06.2013г., е одобрено споразумение, с което на осъдения С. за осъществено
на 12.06.2013г. деяние по чл.343б ал.1 от НК, е определено наказание
пробация.
2. С определение от 03.09.2013г., постановено по НОХД № 429/2013г.
на Окръжен съд Сливен, влязло в сила на 03.09.2013г., на осъдения С. за
осъществено от м.02.2011г. до м.12 2012г. деяние по чл.252 ал.1 предл.1 от
НК, е определено наказание от две години лишаване от свобода, което на
основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от четири години.
3. С Присъда по НОХД № 234/2019 год. по описа на Окръжен съд –
Сливен, влязла в сила на 14.04.2021г., на осъдения С. за осъществено на
16.06.2017г. престъпление по чл.248а ал.3, вр.ал.2 предл.1, вр.ал.1 от НК, му е
определено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца при
първоначален общ режим, като на основание чл.68 ал.1 от НК е приведено в
изпълнение наложеното на осъдения С. с влязло в сила на 03.09.2013г.
определение, с което е одобрено споразумение по НОХД № 429/2013г. на
СлОС наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да изтърпи
при първоначален общ режим.
С влязло в сила Определение № 96/14.07.2021г. по ЧНД № 222/2021г.
по описа на Сливенски окръжен съд, на основание чл. 306 ал.1 т.1 от НПК,
вр.чл.25 ал.1, вр.чл.23 ал.1 от НК, на осъдения С. е определено едно общо
наказание по НОХД № 285/2013г. на Районен съд Нова Загора и по НОХД №
429/2013г. на Окръжен съд Сливен, а именно лишаване от свобода за срок от
две години, което на основание чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение
2
при първоначален общ режим и да се търпи отделно от наложеното му по
НОХД № 234/2019г. на Окръжен съд Сливен, наказание лишаване от свобода
за срок от три месеца, което се търпи при първоначален общ режим. На
основание чл. 25 ал. 3 от НК от определеното общо наказание лишаване от
свобода за срок от две години е приспаднато изтърпяното наказание
пробация, наложено по НОХД № 285/2013г. на Районен съд Нова Загора. На
основание чл. 25 ал. 2 от НК е приспаднато времето, през което осъденият С.
е изтърпявал наказание лишаване от свобода, по което и да е от трите дела,
както и на основание чл.59 ал.1 от НК е приспаднато времето, през което той
е бил задържан или по отношение на него е била взета мярка за неотклонение
домашен арест, по което и да е от трите дела.
Предмет на настоящото дело са осъжданията на С. по следните дела -
НОХД № 234/2019г. по описа на ОС Сливен и НОХД № 429/2013г. по описа
на ОС Сливен. При гореописаните данни за предходните осъждания на С.,
съобразно конкретните дати на извършване на всяко от деянията по тези
съдебни актове и като съобрази наложените наказания по вид и размер, както
и всички относими към въпроса за начина на изпълнение на определеното
общо наказание обстоятелства, въззивният съд намира, че
първоинстанционния съд правилно е съобразил задължителните указания на
ТР № 3/16.11.2009г., ОСНК, ВКС, за осъществена цялостна преценка на
цялата престъпна дейност на осъдения, във връзка с групиране на наказанията
му, с оглед липсата на ново осъждане, след определяне на общото наказание с
Определение № 96/14.07.2021г. по ЧНД № 222/2021г. по описа на СлОС,
където бил решен въпросът за определяне на общо наказание на осъдения С.,
включително и за престъпленията, разгледани по цитираните в молбата за
групиране, дела.
В съответствие със закона и задължителната съдебна практика,
определената съвкупност по ЧНД № 222/2021г. на СлОС, е активирана и е
приведено в изпълнение определеното общо наказание лишаване от свобода
за срок от две години, като правилно е определено да се търпи отделно от
наложеното му по НОХД № 234/2019г. на Окръжен съд Сливен наказание
лишаване от свобода за срок от три месеца. Наказанието по НОХД №
234/2019г. на СлОС е наложено за извършено деяние в определения
изпитателен срок на наложеното наказание по НОХД № 429/2013г. на СлОС,
поради което на основание чл.68 ал.1 от НК е активирано определеното общо
наказание, в което е включено и наложеното наказание по НОХД №
429/2013г. на СлОС. Поради това и предвид активирането на групираното
наказание по ЧНД № 222/2021г. на СлОС, в което е включено и наказанието
по НОХД № 429/2013г. на СлОС, е невъзможно присъединяването на това
наказание на основание чл.27 ал.1 от НК към наложеното ефективно
наказание по НОХД № 234/2019г. на СлОС (деянието е извършено в
определения изпитателен срок на наказанието, наложено по НОХД №
429/2013г.), в какъвто смисъл е настоящото искане на осъдения С.. Щом
предходното наказание е било отложено и е станало изпълнимо заради
3
рецидивиращото престъпление, налице е пречка за приложението на чл.27
ал.1 от НК. В този смисъл съдебната практика последователно се придържа
към разрешението, дадено с ППВС № 2/1970г., изм. и доп. с ППВС №
7/1987г. (т.5 от раздел „Относно приложението на чл.27 от НК“), съгласно
което чл.27 ал.1 и ал.2 от НК не намират приложение относно подлежащи на
изпълнение условни присъди, макар лицето да е осъдено повторно. В тази
хипотеза се прилага съответната специална разпоредба на чл.68 от НК и
наказанията се търпят поотделно, както е определено при извършеното
групиране на всички наложени наказания на осъдения С. по ЧНД №
222/2021г. на СлОС.
Предвид обстоятелството, че С. няма други осъждания, след
осъждането му по НОХД № 234/2019г. на СлОС, и след това му е определено
общо наказание, то няма основание за ново групиране на наказанията на
осъдения, тъй като окръжният съд правилно е определил най-благоприятната
за него съвкупност, поради което настоящата инстанция намира, че не може
да се приложи и разпоредбата на чл.27 от НК за ново групиране, чрез
присъединяването на наказанията едно към друго, по гореизложените
аргументи. Апелативният съд споделя направените от първата инстанция
правни изводи, че в казуса липсват основания за повторно групиране на
наложените на осъдения С. наказания - тези по НОХД № 234/2019г. и НОХД
№ 429/2013г., двете по описа на ОС Сливен, поради което молбата на
осъдения е процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното и въззивният съд намира, че обжалваното
определение следва да се потвърди.
Ето защо и на основание чл.338 от НПК, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение № 32/31.01.2022г. по ЧНД
№ 1/2022г. по описа на Окръжен съд Сливен.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4