РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. гр. Д.град, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на единадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело
№ 20215610101870 по описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124
от Гражданско-процесуалния кодекс(ГПК).
В така подадената искова молба ищците твърдят следното: Трите ищци
са собственици на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ************ по КККР одобрени със заповед РД-18-
38/05.07.2006 г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение на
КККР, засягащо поземления имот от 24.09.2021 г., адрес на имота гр. Д.град
ул. О.№*** с площ 563 кв.м, трайно предназначение - урбанизирана
територия, начин на трайно ползване - киско застрояване, предишен
идентификатор - няма, номер по предходен план - 592, квартал 32, парцел
XXXVII, съседи ************. Съсобствеността на имота е поделена между
ищците, както следва - 2/3 ид.ч. за първата и 1/3 ид.ч. общо за втората и
третата и е възникнала по следния начин: За парцела е издаден нотариален
акт по регулация № 13 от 24.03.1954, том 1, дело № 28/54г., в полза на Н.Т.П.
и Х.А.Т., в който са описани площите от дворищата, които са включени в
парцела, а именно: 350 кв.м. от дворище пл. № 445 1 -А, 65 кв. м. от дворище
пл. № 4451, 150 кв.м.- от дворище пл. № 4453., т.е. по регулация създаденият
1
парцел XXXVII е станал с площ 565 кв.м. В нотариалният акт са посочени
документите,с които придаваемите места са заплатени на собственици на
трите дворища. Собствениците на парцел XXXVII, са въведени в
придаваемите места от съдебен изпълнител, за което на 20.04.1954 г. е
съставек протокол за въвод на недвижим имот. С разрешение за строеж №
101/10.08.1954 г. в парцел XXXVII е построена двуетажна жилищна сграда
(калканна). Впоследствие съсобственици са се разпоредили с идеална си част
от парцел XXXVII, както следва: 1.С нот. акт № 2, том 4, дело № 1083/1975 г.
Х.Т. заедно със съпругата си е прехвърлил срещу задължение за издръжка и
гледане 193/565 ид.ч. от урегулиран парцел XXXVII в кв.- 32, заедно с къщата
със северен вход на дъщеря си Т. Х. Т. (втората ищца по делото).
Прехвърленият имот е станал СИО между Т. Х. Т. и нейният съпруг Т.П.Т..
След смъртга на Т.Т. - 11.08.1976 г., неговата 1/2ид.ч. от придобития имот е
наследена от съпругата му и от дъщеря му, и Т.Т. (втората ищца по делото) е
станала собственик общо на 3/4 ид.ч. от 193/565 ид.ч. от урегулиран парцел
XXXVII в кв.- 32, а Б. Т. П. (третата ищца по делото) е станала собственик на
'/< ид.ч. от 193/565 ид.ч. от урегулиран парцел XXXVII в кв.- 32 2.С нот. акт
№ 82, том 1, дело № 177/1970 г. Н.Т.П. е продал на М.И.С. -1/3 ид.ч. от
урегулиран парцел XXXVII в кв. 32, ведно с втория етаж от къщата с вход от
запад. С нот. акт № 181, том 9, дело № 2360/1993 г. М.И.С. заедно със
съпругата си е прехвърлила на дъщеря си Н.М.С. 1/3 ид.ч. от урегулиран
парцел XXXVII в кв. 32, ведно с втория етаж от къщата с вход от запад. С
нот. акт № 200, том 2, рег. 3439, дело № 211/2020 г. Н.М.С. е продanа на Д.П.
Д. 1/9 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ************ по КККП
(урегулиран парцел XXXVII в кв. 32), ведно с целия СОС с идентификатор
************ .1.2 )втория етаж от къщата с вход от запад). С нот. акт № 93,
том 4, рег. 7316, дело № 693/2002 г. Н.М.С. е прехвърила (чрез замяна) на
В.А.Ст. и Е.Н.С. 2/3 ид.ч. от собствената й 1/3 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ************ по КККП (урегулиран парцел XXXVII в кв. 32).
С нот. акт № 154, том 3, рег. 4511, дело № 308/2020 г. Д.П. Д. е продал на Р.В.
Д. (лървата ищца) 1/9 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
************ по КККП (урегулиран парцел XXXVII в кв. 32), ведно с целия
СОС с идентификатор ************ .1.2) втория етаж от къщата с вход от
запад). След извършените сделки Р. В. Д. е придобила собственостга на 1/9
ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ************ по КККП
2
(урегулиран парцел XXXVII в кв. 32), а В.А.Ст. и Е.Н.С. са станали
собственици на 2/9 ид.ч. от имота. На 11.08.2011 г. е починал В.А.Ст., а на
13.12.2013 г. е починала съпругата му Е.Н.С. и са оставили двама наследника
- С.В.А. и Р. В. Д. (първата ищца). С.В.А. се е отказа от наследството на
родителите си - съдебни удостоверения № 3717/10.10.2018 г. и№
3718/10.10.2018 г. Така собствените им 2/9 ид.ч. са оставапи в 2 наследство на
Р. В. Д. (първата ищца) и тя е придобила станала собственик общо на 1/3 ид.ч.
от имота (1/9 ид.ч. по нотариален акт и 2/9 ид.ч. - по наследство). З.С нот. акт
№ 20, том 1, дело № 44/1974 г. Н.Т.П. е продап на Ексения Николова
Станишева - 1/3 ид.ч. от урегулиран парцел XXXVII в кв. 32. След нейната
смърт на 13.12.2013 г., както посочихме по-горе са останали двама
наследника - С.В.А. и Р. В. Д. (първата ищца) и след отказа от наследство на
С.В.А. , идеапната част е останала в наследство на Р. В. Д. (първата ищца).
Изложеното дотук сочи, че парцел XXXVII в кв. 32 по плана на гр.
Дишмитровград с площ 565 кв.м., отразен в КККР на гр. Д.град като
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ************ по КККР одобрени със
заповед РД-18- 38/05.07.2006 г. на изпълнителния директор на АК, последно
изменение на КККР, засягащо поземления имот от 24.09.2021 г., адрес на
имота гр. Д.град ул. О.№*** с площ 563 кв.м., трайно предназначение -
урбанизирана територия, начин на трайно ползване - ниско застрояване,
предишен идентификатор - няма, номер по предходен план - 592, квартап 32,
парцел XXXVII, съседи ************от създаването му по регулация с нот.
акт № 13 от 24.03.1954, том 1, дело № 28/54г., е частна собственост и след
извършените прехвърлителни сделки описани по-горе, към настоящият
момент е собственост на двете ищци. Този имот никога не е напускан от
собствениците и техните праводатели и наследодатели и само и единствено те
са го владяли и лолзвали. Имотьт е бил деклариран от датата на
придобиването му и за него се заплащат дължимите данъци и такси. След
справка в ККР ищците са установили, че в КР на гр. Д.град одобрен през 2006
г. като собственик на имота, наред със собствениците физически лица е
записака и Община Д.град (без данни за идеални части) с Акт за общинска
собственост № 205 от 16.07.1997 г. издаден от Кметство Д.град. Ищците са
поискали от Кмета на Община Д.град да деактува имота, поради неистинност
на съставения акт за общинска собственост, но са получили отказ. АОС е
издаден за целия имот -парцел XXXVII в кв. 32 пл. № 593 на основание чл. 2,
3
ал. 2, т. 2 от ЗОС /ДВ бр. 44/1996 г./ от 01.01.1992 г.,който определя като
общинска собственост „застроените и незастроените имоти и движимите
вещи, придобити със средства на общината, и имотите, изградени с
доброволен труд и парични средства на населението". В АОС - т. 12
„отстъпено право на строеж" е посочено „за построяване на жилищен имот"
на „Е.Н., Т.Н., Х.Т. и др." на основание -„НА 20-1-1974 г., НА 2-4-1083-1975
г., НА 1 8 1 -9-2360/1 993 г., „безвъзмездно". Съставеният нотариален акт е
неистински, тъй като за Община Д.град не е възникнало право на собственост
върху парцел XXXVII в кв. 32 пл. № 593, респ. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 2 1 052. 1 0 1 7.292 по КККР. Имотьт не е придобит със
средства на общината или изграден с доброволен труд и парични средства на
населението,на каквото основание е актуван. Както посочихме по-горе той е
придобит от лицата Х.Т. и Н.П. през 1954 г., които (респ. техните
правоприемници) не са изгубили правото си на собственост досега. Аргумент
в тази посока са и записаните в т. 12 от АОС нотариални актове, от
съдържанието на които (описано подробно по-горе) се установява, че
собствеността на имота, е частна, а не общинска. Съгласно чл. 5 ЗОС
Общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на
правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост, 3 т,
който е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма,
определени в закона и той няма правопораждащо действие. Съгласно чл. 38
ПП30С, актьт за общинска собственост е официален писмен документ,
съставен по определения в закона ред и установена форма и утвърден от
съответните длъжностни лица. Обстоятелствата, констатирани в акта за
общинска собственост, съставен по ндцлежния ред, имат доказателствена
сила до доказване на противното. Посочените законови текстове установяват
материална доказателствена сила на АОС (чл. 179 ГПК), която ищците
оборват на осн. чл. 154 ГПК и оспорват истинността отразените в него
обстоятелства на осн. чл. 193 ГПК, с твърдения, че АОС е неистински и
съставен в нарушение на закона. Община Д.град не е придобила правото на
собственост върху процесния имот, поради което за ищците, притежаващи
самостоятелно право на собственост върху имотата, е налице правен интерес
от предявяване на отрицателен установителен иск (Тълкувателно решение №
8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тьлк. д. № 8/2012 г., ОСГТК).
Фактическа искова претенция:след установяване на твърденията
4
изложени в исковата молба, да постановите решение, с което да приемете по
отношение на ищците, че Община Д.град не е собственик на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор ************ по КККР одобрени със заповед РД-18-
38/05.07.2006 г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение на
КККР, засягащо поземления имот от 24.09.2021 г., адрес на имота гр. Д.град
ул. ******, с площ 563 кв.м., трайно предназначение — урбанизирана
територия, начин на трайно ползване — ниско застрояване, предишен
идентификатор — няма, номер по предходен план — 592, квартал 32, парцел
XXXVII, съседи ************
Претендират се направените по делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок ответникът депозира писмен
отговор, в който твърди следнтото: Предявения иск е допустим, но по
същество е неоснователен.Възражения срещу иска и обстоятелства, на които
те се основават:Считам, че предявения иск от ищцовата страна са
неоснователни и недоказани поради следните съображения: На първо място,
действително за процесния поземлен имот с идентификатор ************ по
КККР или нормер по предходен план УПИ 37-593, кв. 32 и еквивалентно с
парцел XXXVII / тридесет и седми/ в кв. 32 по плана гр. Д.град е бил издаден
Нотариален акт №13, том I, по нот. дело 28/1954г. за придобиване на
собственост по регулация. Това обстоятелство се е извърщило по смисъла на
действащия към този момент нормативен акт, а именно Закон за плановото
изграждане на населените места отм. /ЗПИНМ/ Обн. ДВ. бр.227 от 1 октомври
1949г., изм. ДВ. бр.ПЗ от 15 май 1950г., изм. ДВ. бр.54 от 6 декември 1956г.,
изм. ДВ. бр.91 от 12 ноември 1957г., но преди изменението му с изм. ДВ.
бр.90 от 11 ноември 1958г. В този смисъл с изменението с ДВ. бр.90 от 11
ноември 1958г. ех lege и по смисъла на разпоредбата на Чл. 55а. (Изм. - Изв.,
бр. 91 от 1957 г., бр. 90 от 1958 г.) от ЗПИНМ е бил приложен последващ
регулационен план, което е одържавило процесния поземлен имот по смисъла
на закона и води до загуба на правото на собственост, което е било придобито
по одворяване или така наречената доворищна регулация, в този смисъл
имота е спрял да бъде частен, а се е превърнал в обществен спрямо
названието и нуждата за която е бил одържавен и спрямо разпоредбите на
действащия към момента нормативен акт ЗПИНМ. Съгласно общите
положения в чл. 55а ЗПИНМ /отм./, също изменен с ДВ, бр. 90/1958 г., се
отчуждават в полза на държавата и върху тях се отстъпва право на строеж. На
5
следващо място, ще обърна внимание, че всеки един акт на ИК на ГНС
представен от ищцовата страна е с датировка преди 1958 г. или преди
изменението на ЗПИНМ, което още веднъж подкрепя направените от мен
изводи. Налице са два документа обаче издадени от ИК на ГНС, които не са
приложени от ищците, а именно: молба от 16.02.1966г. и Протокол № 4
22.03.1966г., с който се дава разрешение за продажба на Н.П. и Х.Т. да
продадат 1/3 от жилищната си сграда на ******, с 1/3 от обществен парцел
XXXVII кв. 32 - в качеството и на земя обслужваща имота, но не и частна
собственост, което пряко подкрепя правните изводи направени от мен.
Обръщам внимание на съда, че в този документ ясно е указано, че процесния
поземлен имот е обществен, т.е. за обществени нужди, което по смисъла на
разпоредбите след 1958г. говори, че е бил одържавен. В този смисъл, всеки
последващ нотариален акт след 1954г., с който се извършва разпореждане с
процесния имот в качеството му на частна собственост е нищожен в тази си
част, тъй като правото на собственост е било загубено по смисъла визираното
от мен по-горе изменение на ЗПИНМ и Нотариален акт №13, том I, по нот.
дело 28/1954г. за придобиване на собственост по регулация е спрял да
поражда вещноправния си ефект и последици. Считам, че ако същото право
на собственост придобито по регулация е било възстановено след 1958г. по
см. на закона и с оглед разпоредбата на чл.55а ЗПИНМ, следва да се приложи
изричен акт. От друга страна, във връзка със становището на ищцовата страна
в исковата молба се установява, че последната изобщо не е коментирала и
възприела обстоятелства коментирани от мен по реда на ЗПИНМ и
законодателните рещения направени с пзм. ДВ. бр.90 от 11 ноември 1958г. на
последния, което е довело и до изграждане на неоснователни изводи и
твърдения. С оглед наличните материали, представени от наша страна,
доказателствената сила на представените нотариални актове след 1954г.
относно съществуването на правото на собственост върху процесния
поземлен имот (за разлика от обвързващата им доказателствена сила по чл.
179. ал. 1 от ГПК не е абсолютна и не задължава безусловно съда да приеме за
собственик ползващите се от актовете лица, както се твърди от ищеца. При
преценка, че констатацията на нотариуса относно придобиването на правото
на собственост противоречи на закона, респ. при наличие на доказателства,
обуславящи извод в противен смисъл, съдът има право да не зачете
нотариалния акт като титул за собственост. На трето място, за изведените от
6
моя страна разсъждения, считам, че ищцовата страна много пресметливо е
пропуснала да представи на съда Нотариален акт №100, том I, по дело
149/1967г., с който се урежда собственост върху жилище, построено върху
държавна земя и в съдържанието, на който е посочено цитирам: Протокол №4
от 09.1.195Зг., допълнен със протокол №4 от 22 март 1966 година-за
отстъпено право на строеж."\ което говори за неяснотата, неоснователността
и противоречието на последващите нотариални актове, които уреждат
правото на собственост на процесния имот в качеството му на частна
собственост, ползвана е единствено документация от 1954г. и не са били
съобразени визираните изменения от 1958г. и чл.55а от ЗПИНМ. Изключение
обаче прави един, а именно: Нотариален акт №100. том I. по дело 149/1967г..
който е отразил правилно и последователно всички събития и свидетелства за
тях, а както споменах ищеца нито го е приложил, нито коментирал. За
изведените от мен правни изводи и разсъждения по разпоредбите на ЗПИНМ
и изменението му с изм. ДВ. бр.90 от 11 ноември 1958г. с оглед чл.55а от
последния е налице множество категорична и задължителна съдебна практика
на съдилищата, което говори и за правилността им. От друга страна,
твърденията за собственост върху спорния поземлен имот на ищците
противоречат със съдържанието на още един документ, който също считам, че
целенасочено не е приложен към исковата им молба, а именно Договор за
доброволна делба вписан под №8, том 1/20.02.1967г. от Народен съдия, с
които отново се удостоверява, че парцела не е частна собственост. С оглед
горевизираните обстоятелства и хронологичност и предвижданията на
разпоредбите в ЗМСМА и с оглед на визираните в АОС 205/16.07.1997г.
разпоредби имота е преминал в собственост на общината. Считам, че всеки
един от гореизложените изводи дава ясна преценка за обстоятелствата и
правилна хронологичност на събитията, за разлика от избирателната
хронологичност избрана от ищцовата страна, което говори за
неоснователност в твърденията на насрещната страна. Във връзка с
гореизложеното Ви моля да оставите без уважение исковата претенция. Моля
да ни присъдите направените разноски. Ако счетете исковата претенция за
основателна. Ви моля да редуцирате искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение съобразно минимално предвидения размер по см. на Наредба
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
7
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от представените документи, които са приети като доказателства по
делото се установи следното: За процесния парцел е издаден нотариален акт
по регулация № 13 от 24.03.1954, том 1, дело № 28/54г., в полза на Н.Т.П. и
Х.А.Т., в който са описани площите от дворищата, които са включени в
парцела, а именно: 350 кв.м. от дворище пл. № 445 1 -А, 65 кв. м. от дворище
пл. № 4451, 150 кв.м.- от дворище пл. № 4453., т.е. по регулация създаденият
парцел XXXVII е станал с обща площ 565 кв.м. В нотариалният акт са
посочени документите, с които придаваемите места са заплатени на
собственици на трите дворища. Собствениците на парцел XXXVII, са
въведени в придаваемите места от съдебен изпълнител, за което на 20.04.1954
г. е съставен протокол за въвод на недвижим имот. Не се оспорва от
ответника, поради което съдът приема за безспорно, че с Разрешение за
строеж № 101/10.08.1954 г. в парцел XXXVII е построена двуетажна
жилищна сграда (калканна), както и че впоследствие съсобственици са се
разпоредили с идеална си част от парцел XXXVII, както следва: С нот. акт №
2, том 4, дело № 1083/1975 г. Х.Т. заедно със съпругата си е прехвърлил
срещу задължение за издръжка и гледане 193/565 ид.ч. от урегулиран парцел
XXXVII в кв.- 32, заедно с къщата със северен вход на дъщеря си Т. Х. Т.
(втората ищца по делото). Прехвърленият имот е станал СИО между Т. Х. Т. и
нейният съпруг Т.П.Т.. След смъртга на Т.Т. - 11.08.1976 г., неговата 1/2ид.ч.
от придобития имот е наследена от съпругата му и от дъщеря му, и Т.Т.
(втората ищца по делото) е станала собственик общо на 3/4 ид.ч. от 193/565
ид.ч. от урегулиран парцел XXXVII в кв.- 32, а Б. Т. П. (третата ищца по
делото) е станала собственик на 1/4 ид.ч. от 193/565 ид.ч. от урегулиран
парцел XXXVII в кв.- 32 2.С нот. акт № 82, том 1, дело № 177/1970 г. Н.Т.П. е
продал на М.И.С. -1/3 ид.ч. от урегулиран парцел XXXVII в кв. 32, ведно с
втория етаж от къщата с вход от запад. С нот. акт № 181, том 9, дело №
2360/1993 г. М.И.С. заедно със съпругата си е прехвърлила на дъщеря си
Н.М.С. 1/3 ид.ч. от урегулиран парцел XXXVII в кв. 32, ведно с втория етаж
от къщата с вход от запад. С нот. акт № 200, том 2, рег. 3439, дело №
211/2020 г. Н.М.С. е продaла на Д.П. Д. 1/9 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ************ по КККП (урегулиран парцел XXXVII в кв. 32),
ведно с целия СОС с идентификатор ************ .1.2 /втория етаж от
къщата с вход от запад). С нот. акт № 93, том 4, рег. 7316, дело № 693/2002 г.
8
Н.М.С. е прехвърила (чрез замяна) на В.А.Ст. и Е.Н.С. 2/3 ид.ч. от
собствената й 1/3 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ************
по КККП (урегулиран парцел XXXVII в кв. 32). С нот. акт № 154, том 3, рег.
4511, дело № 308/2020 г. Д.П. Д. е продал на Р.В. Д. (първата ищца) 1/9 ид.ч.
от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ************ по КККП (урегулиран
парцел XXXVII в кв. 32), ведно с целия СОС с идентификатор ************
.1.2/ втория етаж от къщата с вход от запад/. С оглед извършените сделки Р.
В. Д. е придобила собственостга на 1/9 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ************ по КККП (урегулиран парцел XXXVII в кв.
32), а В.А.Ст. и Е.Н.С. са станали собственици на 2/9 ид.ч. от имота.
Безспорно установено по делото е, че на 11.08.2011 г. е починал В.А.Ст., а на
13.12.2013 г. е починала съпругата му Е.Н.С. и са оставили двама наследника
- С.В.А. и Р. В. Д. (първата ищца), като С.В.А. се е отказал от наследството на
родителите си – предвид съдебни удостоверения № 3717/10.10.2018 г. и №
3718/10.10.2018 г. Така собствените им 2/9 ид.ч. са останали в наследство на
Р. В. Д. (първата ищца) и тя е придобила и станала собственик общо на 1/3
ид.ч. от имота (1/9 ид.ч. по нотариален акт и 2/9 ид.ч. - по наследство). С нот.
акт № 20, том 1, дело № 44/1974 г. Н.Т.П. е продал на ******** - 1/3 ид.ч. от
урегулиран парцел XXXVII в кв. 32. След нейната смърт на 13.12.2013 г., са
останали двама наследника - С.В.А. и Р. В. Д. (първата ищца) и след отказа от
наследство на С.В.А. , идеалната част е останала в наследство на Р. В. Д.
(първата ищца). Съгласно Акт за общинска собственост № 205 от 16.07.1997
г. издаден от Кметство Д.град, издаден за целия имот -парцел XXXVII в кв.
32 пл. № 593, на основание чл. 2, ал. 2, т. 2 от ЗОС /ДВ бр. 44/1996 г./ от
01.01.1992 г./определят се като общинска собственост „застроените и
незастроените имоти и движимите вещи, придобити със средства на
общината, както и имотите, изградени с доброволен труд и парични средства
на населението"/. В т.12 на АОС „отстъпено право на строеж" е посочено „за
построяване на жилищен имот" на „Е.Н., Т.Н., Х.Т. и др." на основание -„НА
20-1-1974 г., НА 2-4-1083-1975 г., НА 1 8 1 -9-2360/1 993 г., „безвъзмездно".
В хода на настоящото производство, по искане ищците е открито
производство по оспорване на истинността на документ, на основание чл.193
ГПК на АОС №205/16.7.1997г., с твърдение че не е истински и е съставен в
нарушение на закона.
Така изложената фактическа обстановка налага следните правни
9
изводи: Видно от представените документи,които са приети като
доказателства по делото се установи безспорно, че трите ищци са
собственици на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ************ по КККР одобрени със заповед РД-18-
38/05.07.2006 г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение на
КККР, засягащо поземления имот от 24.09.2021 г., адрес на имота гр. Д.град
ул. О.№*** с площ 563 кв.м,трайно предназначение - урбанизирана
територия, начин на трайно ползване - ниско застрояване, предишен
идентификатор - няма, номер по предходен план - 592, квартал 32, парцел
XXXVII, съседи ************.Безспорно установено е, че съсобственостга на
имота е била поделена между ищците, както следва - 2/3 ид.ч. за първата и 1/3
ид.ч. общо за втората и третата.Твърди се, че Община Д.град не е придобила
правото на собственост върху процесния имот, поради което за ищците,
притежаващи самостоятелно право на собственост върху имотата, е налице
правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск
(Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тьлк. д. № 8/2012 г.,
ОСГТК), поради което искът е допустим. В отговора на исковата молба,
Община Д.град не оспорва, че с нотариален акт по регулация № 13 от
24.03.1954, том 1, дело № 28/54г., собствеността върху парцел XXXVII в кв.
32 пл. № 593, респ. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ************ по
KKKP е придобита от Н.Т.П. и *******. Община Д.град излага твърдения, че
на осн. чл. 55а ЗПИНМ(отм.) приет с ДВ бр. 90/11.11.1958 г. е бил приложен
последващ регулационен план, който е одържавил процесния поземлен имот
и физическите лица са изгубили правото си на собственост. Имотьт се е
превърнал в обществен спрямо названието и нуждата за която е бил
одържавен и спрямо разпоредбите на действащия към момента нормативен
акт. За установяване на това твърдение, към отговора на исковата молба,
Община Д.град е представила: - молба от 16.02.1966 г. и Препис от Препис-
извлечението на Протокол № 4/22.034.1966 г., с който се дава разрешение на
Н.П. и ******за продажба на 1/3 ид.ч. от жилищната сграда с 1/3 ид.ч. от
обществен парцел XXXVII. В протокола изрично е посочено, че в парцела
няма общинско място.
Прилагат се и са приети като доказателства Нотариален акт № 100, том 1,
дело № 149/1967 г., договор за доброволна делба № 8/20.02.1967 г. и скица №
774/27.08.1997 г., - АОС № 205/16.07.1997 г., от съдържанието на които
10
документи, от една страна не се доказва твърдението на ответника, че с
влизане в сила на разпоредбата на чл. 55а ЗПИНМ (отм.) ДВ бр. 90/11.11.1'958
г. праводателите на ищците са изгубили правото на собственост върху имота,
за който притежават право на собственост с нот. акт № 13 от 24.03.1954, том
1, дело № 28/54г., а от друга страна не доказват и твърдението на ответника,
че Община Д.град е придобила сОбствеността върху имота поради
отчуждаването му.
Представеният по делото нот. акт № № 13 от 24.03.1954, том 1, дело №
28/54г., какта съдът обсъди по-горе в мотивите си установява в полза на
праводателите на ищците възникване право на собственост върху парцел
XXXVII, създаден по регулация. Нотариалният акт е издаден на основание
обяснителна записка № 563/24.03.1954 г. издадена от ГНС - Д.грвд и скица на
мястото, при изпълнение на формалностите по Закона за плановото
изграждане на населените места, както е посочено в края на НА.
Собствениците на парцел XXXVII, са въведени в придаваемите места от
съдебен изпълнител, за което на 20.04.1954 г. е съставен протокол за въвод на
недвижим имот. Съгласно разпоредбите на §108 и § 109 от ППЗПИНМ (към
които препраща чл. 47 от ЗПИНМ), за недвижимите имоти (местата със
сградите, пОстройките, съоръженията и другите подобрения в тях),
придадени към парцели на други лица, нотариусите издават нотариални
актове след изпълнение на условията за заемане на имота. Нотариалните
актове се издават по искане на общината въз основа само на обяснителна
бележка и скица. Правоимaщите се въвеждат във владение на придадените
недвижими имоти по тяхна молба от съдебния изпълнител въз основа само на
нотариаляня акт по предходния параграф(§ 109) , което пък доказва че
праводателите на ищците са придобили правото на собственост върху парцел
XXXVII, създаден по регулация, като са изпълнили предвидената в 3ПИHM и
ППЗПИНМ процедура.Съгласно разпоредбите на ЗПИНМ и ППЗПИНМ,
както и на действащите към 1958 г. закони, правото на собственост в полза на
държавата е възниквало с отчуждаване на имота от гражданите, т.е.
провеждане на процедура по промяна на собственостга от частна в държавна.
Разпоредбата на чл. 55а ЗПИНМ (отм.) ДВ бр. 2 90/11.11.1958 г., изрично
посочва, че образуването и групирането на парцелите и отчуждаването на
имотите за градовете София, Пловдив, Варна, Русе, Бургас, Стара Звгора,
Плевен, Д.град, Габрово, Сливен, Казанлък, Кърджали, Мадан и Д.о се
11
извършва с решение на изпълнителния комитет на градския народен съвет, а
за другите населени места - с решение на изпълнителния комитет на
окръжния народен съвет. Решенията на изпълнителните комитети на
народните съвети са окончателни и не подлежат на обжалване. Съгласно
разпоредбата на чл. 55б имотите, включени в парцелите по предходния член,
се оценяват съгласно одобрена от Министерския съвет нарочна тарифа и се
заемат след обезщетяване на собственика.
В настоящото производство, въпреки наведеното от ответника възражение,
Община Д.град не представи решение на ИК на ГНС, с което придобитият от
праводателите на ищците имот да е отчужден за групово жилищно
строителство, а при отчужденията по чл. 55-а ЗПИНМ собствеността върху
отчуждения имот преминава с решението за отчуждение.
Съдът не приема твърдението на ответника, че е извършено надлежно
отчуждаване на парцел XXXVII, защото както посочи по-горе в представения
Протокол № 4/22.03.1966 г., се дава разрешение на Н.П. и Х.Т. за продажба на
1/3 ид.ч. от жилищната сграда с 1/3 ид.ч. от обществен парцел XXXVII и
изрично е посочено, че в парцела няма общинско място. В този протокол
изрично е дадено съгласие за продажба и на 1/3 ид.ч. от парцела, а не за
отстъпване право на строеж върху него. Отделно от това за парцел XXXVII не
е бил съставен акт за държавна собственост, тъй като съгласно т. 21 от
Правилник за държавните имоти (отм.)( приет с ПМС № 545 от 5.07.1952 г.,
обн., Изв., бр. 59 от 15.07:1952 г., изм., бр. 23 от 19.03.1954 г., бр. 80 от
4.10.1957 г., бр. 82 от 14.10.1958 г., бр. 66 от 18.08.1959 г., ДВ, бр. 99 от
20.12.1963 г., отм., бр. 79 от 14.10.1975 г., в сила от 1.11.1975 г.), за
държавните недвижими имоти се съставят актове по образец, установен от
Министерството на финансите. Актовете се съставят за имоти в градовете - от
службите за жилищното стопанство и държавните имоти при градските
народни съвети на депутатите на трудещите се, а за имотите в селата - от
същите служби при окръжните народни съвети на депутатите на трудещите
се. Съставените актове се подписват от председателя на изпълкома на
съответния народен сьвет на делегатите на трудещите се. Посочено е в т.
22,че Актовите книги за имоти в градовете се съставят при градските народни
съвети на депугатите на трудещите се по местонахождението на имота.
Актовите книги за имоти в селата се съставят при окръжния народен съвет на
12
депутатите на трудещите се и при селския народен съвет до
местонахождението на имота, а съгласно т. 24 всички промени в
управлението и стопанисването на държавните недвижими имоти, както и
основните промени в състоянието им се отбепязввт в актовете.
Процесният и оспорен от ищците АОС № 205/16.07.1997 г., от който Община
Д.град черпи правата си на собственост е съставен на осн. чл. 2, ал. 2, т. 2 от
ЗОС /ДВ бр. 44/1996 г./ от 01.01.1992 г., който определя като общинска
собственост „застроените и незастроените имоти и движимите вещи,
придобити със средства на общината, и имотите, изградени с доброволен труд
и парични средства на населението". От съдържанието на този акт е видно, че
за имота няма съставени по-рано актове, т.е. не е бил съставен акт за
държавна собственост, съгласно Правилника за държавните имоти (отм.). В
допълнение в хода на това производство не се представиха доказателства
парцел XXXVII да е придобит от Община сьс средства на общината или с
паричнн средства на населението.АОС е издаден за целия имот —парцел
XXXVII в кв. 32 пл. № 593 и в т. 12 „отстъпено право на строеж" е посочено
„за построяване на жилищен имот" на „Е.Н., Т.Н., Х.Т. и др." на основание —
„НА 20-1-1974 г., НА 2-4-1083-1975 г., НА 181-9-2360/1993 г.,
„безвъзмездно". Така изброените и посочени нотариални актове
представляват разпореждане с правото на собственост върху същия този
парцел XXXVII, като с нот. акт № 20, том 1, дело № 44/1974 г. Н.Т.П. е
продал на Е.Н.С.— 1/3 ид.ч. от урегулиран парцел XXXVII в кв. 32. -С нот,
акт № 2, том 4, дело № 1083/1975 г. Х.Т. заедно със съпругата си е
прехвърлил срещу задължение за издръжка и гледане 193/565 ид.ч. от
урегулиран парцел XXXVII в кв: 32, заедно с къщата със северен вход на
дъщеря си Т. Х. Т. (втората ищца по делото), а с нот. акт № 181, том 9, дело
№ 2360/1993 г. М.И.С. заедно със съпругата си е прехвърлила на дъщеря си
Н.М.С. 1/3 ид.ч. от урегулиран парцел XXXVII в кв. 32, ведно с втория етаж
от къщата с вход от запад.
Единствения извод, който съдът може да направи е, че към датата на
съставяне на нотариалния акт, Община Д.град е знаела, че имота е частна
собственост, тъй като сама е посочила нотариалните актове, които
установяват правото на собственост върху този парцел XXXVII в кв. 32 на
частните лица.
13
Ищците оспориха истинността на процесния АОС, като се откри от съда
производство в тази насока. Съгласно разпоредбата на чл. 5 ЗОС, Общината е
тази, която удостоверява възникването, изменението и погасяването на
правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост, който
е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма,
определени в закона и той няма правопораждащо действие. Съгласно чл. 38
ППЗОС, актът за общинска собственост е официален писмен документ,
съставен по определения в закона ред и установена форма и утвърден от
съответните длъжностни лица. Обстоятелствата, констатирани в акта за
общинска собственост, съставен но надлежния ред, имат доказателствена
сила до доказване на противното. Тези законови текстове установяват
материална доказателствена сила на АОС, но ищците обориха материалната
доказателствена сила на АОС на осн. чл. 154 ГПК и оспориха истинността на
отразените в него обстоятелства на осн. чл. 193 ГПК, с твърдение, че АОС е
неистински и съставен в нарушение на закона. Съдът откри производство по
оспорване истинността на Акта. Съгласно съдебната практика актовете за
държавна и за общинска собственост се явяват официални документи, като
предвид разпоредбите на чл. 5, ал. 3 ЗДС и чл. 5, ал. 3 ЗОбС само констатират
правото на собственост на държавата или общината и нямат правопораждащо
действие за правото на собственост, както няма правопораждащо действие и
констативния нотариален акт за собственост по чл. 587 ГПК. За да се ползват
съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, като официални документи, с обвързваща сьда
материална доказателствена сила относно удостовереното право на
собственост, тези актове следва да съдържат не само описание на имота и
местонахождението му, но и посочване на фактическото и правно основание,
по силата на което имотьт е придобит от държавата или от общината.
Липсата на oпиcaнue на фактическото и правно основание за придобиване на
собствеността в актове за държавна или общинска собственосг води до
липсата на такава материална доказателствена сила. Поради това, когато
едната страна по иск за собственост се легитимира с нотариален акт, визиращ
вещни права, установени с констативен нотариапен акт по чл. 587 ГПК, а
другата - с акт за държавна или общинска собственост, който се ползва с
материална доказателствена сила, в тежест на всяка от страните е да докаже
своето придобивно основание на право на собственост и в този смисъл
ответника Община Д.град не доказа придобивното основание на правото на
14
собственост върху парцел ХХХVII в кв.32, тьй като при липсата на описание
на фактическото и правно основание за придобиване на собствеността на
парцела, акта за общинска собственост няма материална доказателствена
сила. В настоящото производство не се представиха доказателства, които да
установяват, че за Община Д.град е възникнало право на собственост върху
парцел XXXVII в кв. 32 пл. № 593, респ. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ************ по КККР. Имотьт не е придобит със средства на
общината или изграден с доброволен труд и парични средства на
населението, на каквото основание е актуван.
При тези изводи на съда, искът като основателен, следва да се уважи,
като съдът следва да постанови решение, с което да приеме по отношение на
ищците, че Община Д.град не е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ************ по КККР одобрени със заповед РД-18-
38/05.07.2006 г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение на
КККР, засягащо поземления имот от 24.09.2021 г., адрес на имота гр. Д.град
ул. *******, с площ 563 кв.м., трайно предназначение — урбанизирана
територия, начин на трайно ползване — ниско застрояване, предишен
идентификатор — няма, номер по предходен план — 592, квартал 32, парцел
XXXVII, съседи *************, като се произнесе и по преюдициално
повдигнатия въпрос по доказателствената сила на акта за общинска
собственост с решението при разрешаване на спор за материално право.
С оглед изхода на производството ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищците направените от същите разноски във връзка с
производството, предвид представен списък с разноски/л.91/, а именно
изплатено адвокатско възнаграждение от ищцата Р.Д. в размер на 555.60 лева,
изплатено адвокатско възнаграждение от Т.Т. и Б.П. в размер на 420 лева,
държавна такса-50.08 лева и ДТ за вписване на ИМ-10 лева, или в общ размер
от 1035.68 лева.
Въведеното от ответника, на основание чл.78 ал.5 от ГПК възражение за
прекомерност на платеното от ищците адвокатско възнаграждение и неговата
редукция до минималния размер, предвиден в Наредба №1 от 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, е неоснователно,
предвид действителната правна и фактическа сложност на делото.
15
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищците Р. В. Д.,
ЕГН ********** от град Д.град, бул.“Г.С.Раковски“№8-А-20, Т. Х. Т., ЕГН
********** от град Д.град, ул.“О.№ *** и Б. Т. П., ЕГН **********от град
Д.град, ул.“О.№ ***, че Община Д.град, бул.“Г.С.Раковски“№15, ЕИК
*********, представлявана от Кмет Иво Тенев Димов не е собственик на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ************ по КККР одобрени със
заповед РД-18- 38/05.07.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, последно
изменение на КККР, засягащо поземления имот от 24.09.2021 г., адрес на
имота гр. Д.град, ул. О.№*** с площ 563 кв.м., трайно предназначение —
урбанизирана територия, начин на трайно ползване — ниско застрояване,
предишен идентификатор — няма, номер по предходен план — 592, квартал
32, парцел XXXVII, съседи ************ и ОТМЕНЯ Акт за общинска
собственост № 205 от 16.07.1997 г. издаден от Кметство Д.град, като
неистински и съставен в нарушение на закона.
ОСЪЖДА Община Д.град, бул.“Г.С.Раковски“№15, ЕИК *********,
представлявана от Кмет Иво Тенев Димов, да заплати на Р. В. Д., ЕГН
********** от град Д.град, бул.“Г.С.Раковски“№8-А-20, сумата от
555.60/петстотин петдесет и пет лева и 60 ст./ – разноски по делото,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Община Д.град, бул.“Г.С.Раковски“№15, ЕИК *********,
представлявана от Кмет Иво Тенев Димов, да заплати на Т. Х. Т., ЕГН
********** от град Д.град, ул.“О.№ *** и Б. Т. П., ЕГН **********от град
Д.град, ул.“О.№ ***, сумата от 420/четиристотин и двадесет/ лева – разноски
по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Община Д.град, бул.“Г.С.Раковски“№15, ЕИК *********,
представлявана от Кмет Иво Тенев Димов, да заплати на Р. В. Д., ЕГН
********** от град Д.град, бул.“Г.С.Раковски“№8-А-20, Т. Х. Т., ЕГН
16
********** от град Д.град, ул.“О.№ *** и Б. Т. П., ЕГН **********от град
Д.град, ул.“О.№ ***, сумата от 60.08/шестдесет лева и 8 ст./-разноски по
делото, представляващи заплатени държавни такси.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Д.град: _______________________
17