Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр.
В, 26.11.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, деветнадесети състав в публично съдебно заседание, проведено на
12.11.2010г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря В.Т. сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.
дело № 12770 по описа за 2010 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от И.Ц.Х. с ЕГН ********** ***25
против „***”ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.В, ж.к.” В”,
бл.**, вх.*, ех.*, ап.*искове с правно основание чл.128, чл.245, ал.1, чл.224 и
чл.221 от КТ за осъждане на последното да му заплати сумата от 3220 лева,
представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждение за периода
01.11.2009г. до 30.06.2010г., сумата от 116.90 лева, представляваща обезщетение
за забава върху неплатените месечни трудови възнаграждения за периода от края на
месеца, следващ месеца, за който възнаграждението е дължимо, до предявяване на
иска, сумата от 210 лева, представляваща обезщетение за 10 дни неползван платен
годишен отпуск за 2010г., сумата от 530 лева, представляваща обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие, ведно
със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на иска
/24.08.2010г./ до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът поддържа, че за периода 21.10.2008г. – 30.06.2010г. е бил в трудовоправни
отношения с ответното дружество, по силата на сключен договор за изпълнение на
длъжността „монтьор електрооборудване”. Трудовото правоотношение било
прекратено на основание чл.327, т.2 от КТ едностранно от работника без
предизвестие. Твърди, че не е получавал трудово възнаграждение за периода от
м.11.2009г. – м.06.2010г., както и дължимите обезщетения по чл.224 и чл.221 от КТ. По тези съображения обективира искане за осъждане на ответника да заплати
дължимите възнаграждения и обезщетения в посочените по-горе размери.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор
на исковата молба, в който признава иска по основание и го оспорва по размер.
Излага, че размерът на дължимото трудово възнаграждение следва да бъде
определен след приспадане на законоустановените удръжки.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и приложимите към
спора правни норми, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, че са се намирали в трудово правоотношение, по
силата на трудов договор 32/21.10.2008г. с основно трудово възнаграждение в
размер на 420 лева. Трудовото правоотношение е прекратено едностранно от ищеца
на основание чл.327, т.2 от КТ с уведомление от 30.06.2010г.
Съгласно неоспореното от страните и прието от съда като обективно и
компетентно изготвено заключение на вещото лице по допуснатата в хода на
производството съдебно-счетоводна експертиза, размерът на брутното трудово
възнаграждение на ищеца съобразно допълнителните трудови възнаграждения за периода
01.11.2009г. до 29.06.2010г. възлиза на 4241.21 лева, в размер на 533.18 лева
месечно, като след приспадане на дължимите удръжки чистата сума за получаване за
периода е 3346.58 лева. Начисленото брутно трудово възнаграждение на ищеца по
разплащателни ведомости е в размер на 3443.05 лева, а след приспадане на
дължимите удръжки възлиза на 2721.81 лева, формирана както следва: м.ноември
2009г. – 340.50 лева, м. декември 2009г. – 357.85 лева, м.януари 2010г. – 421.80 лева,
м.февруари 2010г. – 126.53 лева, м.март 2010г. – 268.41 лева, м. април 2010г. –
382.29 лева, м. май
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.128 от КТ установява възмездност на полагания от
работниците/служителите труд, като на работодателя е вменено задължението да
заплаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение. В този
смисъл за успешното провеждане на иск с посоченото правно основание, в тежест
на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение между него и
ответника, а последният, да установи точното в количествено и времево отношение
изпълнение на задължението си за престиране на трудово възнаграждение.
В конкретния случай безспорно установено се явява обстоятелството, че
страните са били във валидни трудовоправни отношения, по силата на които ищецът
е изпълнявал задължението си да престира труд на длъжността „монтьор
електрооборудване” в ответното дружество.
От своя страна ответникът не е ангажирал доказателства за плащане на
дължимото трудово възнаграждение в пълен размер през процесния период. В тази връзка исковите претенции на ищеца се явяват доказани по
основание. По отношение размера на дължимото възнаграждение съдът съобрази
следното: Работодателят има право да приспадне от възнаграждението, изплатените на
работника (служителя) аванси, надвзети от него суми, вследствие на технически
грешки и суми във връзка с осъществяване на ограничената имуществена
отговорност, както и задължение да удържи съответно дължимите от работника
(служителя) данъци и осигурителни вноски и суми по наложени по съответния ред
запори. Тези удръжки работодателят може да направи и без съгласието на
работника, следователно, задължението му към последния е в размер на остатъка
от чистата сума за получаване. От размера на нетното
трудово възнаграждение следва да се приспаднат и периодите, през които ищецът е
бил в неплатен отпуск и в отпуск по болест.
След съобразяване на посочените параметри, размерът на дължимите трудови
възнаграждения за процесния период възлиза на сумата от 2721.81 лева, съобразно
неоспореното от страните експертно заключение. Между страните не е налице спор, че
възнаграждението за м.ноември 2009г. е частично погасено до размера от 100
лева, поради което тази сума следва да бъде приспадната от задължението за
месеца. С оглед диспозитивното начало
претенциите за месеците януари и май 2010г., следва да бъдат уважени до
предявения размер от 415.00 лева, вместо до посочения от вещото лице размер от 421.80
лева.
Налага се изводът,
че неизплатеният остатък от дължимите трудови възнаграждения възлиза на сумата
от 2608.21 лева, формирана както следва: м.ноември 2009г. – 240.50
лева, м. декември 2009г. – 357.85 лева,
м.януари 2010г. – 415 лева, м.февруари 2010г. – 126.53 лева, м.март 2010г. –
268.41 лева, м. април 2010г. – 382.29 лева, м. май
По делото не са
ангажирани доказателства за основанието за заплащане на сумите от 150 лева и
200 лева, поради което същите не биха могли да се квалифицират като частично
изпълнение на задължението за трудово възнаграждение. Обстоятелството, че по
делото не се доказа наличието на други правоотношения между страните извън
трудовите, не изключва възможността посочените суми да са заплатени под формата
на допълнително материално стимулиране. Заплащането на трудови възнаграждения
следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване, като за
целта са допустими единствено писмени доказателства, които недвусмислено да
установяват основанието за плащането. Полагането на дължимата грижа изисква
платежните документи да бъдат оформени по надлежния ред, като в противен случай
е приложим общият принцип на правото, че който плаща зле, плаща два пъти. По
изложените съображения не са налице основанията за приспадане на посочените
суми от общия сбор на задълженията.
По изложените
съображения предявените искове с правно основание чл.128 и чл.245, ал.2 от КТ
се явяват частично доказани до посочените по-горе размери, съответно 2608.21
лева и 89.33 лева, а за разликата над уважения до пълния предявен размер следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съобразно чл. 224,
ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят
има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално
на времето, което се признава за трудов стаж. Това парично обезщетение се дължи
само за неизползвания отпуск, на който работникът/служителят има право, но не е
използвал до датата на прекратяване на трудовия договор. В случая не се спори
между страните, че към датата на прекратяване на правоотношението ищецът не е
използвал платен годишен отпуск в размер на 10 дни, това се установява и от
заключението на ССЕ, поради което за него е възникнало правото да бъде парично
компенсиран. От заключението на ССЕ, се установява, че размерът на
обезщетението възлиза на 280.60лв., поради което с оглед диспозитивното начало
искът следва да бъде уважен до пълния предявен размер от 210 лева.
По силата на чл.221,
ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или
служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а,
работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение
за срока на предизвестието. От събраните по делото доказателства се установява,
че безсрочното трудово правоотношение е прекратено едностранно от работника с
писмено уведомление на основание чл. 327, т.2 от КТ, поради което съдът намира
за доказани всички елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба. С
оглед диспозитивното начало предявеният иск следва да бъде уважен до предявения
размер от 530 лева, доколкото същият не надвишава размера на БТВ на ищеца за
пълен отработен месец преди датата на
прекратяването на трудовия договор, установен със заключението на вещото лице /533.18 лева./.
При това развитие на
спора ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.6 от ГПК да
заплати в полза на държавата в бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС сумата
от 361.55 лева разноски по делото съобразно с уважената част от исковете, от
общо 428.80 лева, формирана както следва: държавна такса в размер на 278.80 лв.
/128.80 лева по иска по чл.128 КТ и по 50 лева за исковете по чл.245, 221 и 224
от КТ/ и платеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер на 150.00
лв.
При този изход от
спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени по реда на чл.78, ал.1 от ГПК сторените от ищеца в производството съдебно-деловодни разноски съразмерно с
уважената част от исковете в размер на 379.43 лв., направени под формата на платено
адвокатско възнаграждение в размер на общо 450 лева. Заплатеният адвокатски
хонорар не се явява прекомерен, тъй като не надвишава трикратния размер на
възнагражденията, определени в Наредба 1/09.07.2004г. При оценяемите трудови
искове, размерът на възнагражденията се определя по чл.7, ал.2 от Наредбата.
Отговорността на
ответника за заплащане на разноски не може да бъде изключена чрез заявяване на
готовност за доброволно уреждане на спора, тъй като при липса на изпълнение до
датата на предявяване на иска причина за завеждане на делото е именно
поведението на ответника.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.237, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „***”ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.В,
ж.к.”В”, бл.**, вх.*, ех.*, ап.*ДА ЗАПЛАТИ на И.Ц.Х. с ЕГН ********** ***25, сумата от 2608.21 /две хиляди шестотин и осем и 0.21/ лева, представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждение за периода
01.11.2009г. до 30.06.2010г., сумата от 89.33 /осемдесет и девет и 0.33/ лева, представляваща обезщетение за забава върху неплатените месечни трудови
възнаграждения за периода от края на месеца, следващ месеца, за който
възнаграждението е дължимо, до 23.08.2010г., сумата от 210 /двеста и десет/ лева, представляваща обезщетение за
10 дни неползван платен годишен отпуск за 2010г., сумата от 530 /петстотин и тридесет/ лева, представляваща
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие,
ведно със законната лихва върху главниците общо 3348.21 лева от датата на
предявяване на иска /24.08.2010г./ до окончателното изплащане, на основание
чл.128, чл.245, ал.2, чл.224 и чл.221 от КТ, като отхвърля предявения иск с правно основание чл.128 от КТ за
разликата от 2608.21 лева до 3220 лева и предявения иск с правно основание
чл.245, ал.2 от ГПК за разликата от 89.33 лева до 116.90 лева.
ОСЪЖДА „***”ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.В,
ж.к.”В”, бл.**, вх.*, ех.*, ап.*ДА ЗАПЛАТИ на И.Ц.Х. с ЕГН ********** ***25, сумата от 379.43 /триста
седемдесет и девет и 0.43/ лева, представляваща направени в
производството съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от
исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „***”ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.В,
ж.к.”В”, бл.**, вх.*, ех.*, ап.*ДА ЗАПЛАТИ в полза на
държавата, в бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС сумата от 361.55 /триста
шестдесет и един и 0.55/ лева,, разноски съразмерно с уважената част от
исковете, за държавна такса и платено от бюджета на съда
възнаграждение на вещо лице, на основание чл.78, ал.6 от ГПК
Решението подлежи на
обжалване пред ВОС в двуседмичен срок, считано
от датата на обявяването му /26.11.2010г./.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: