№ 2739
гр. София, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110130133 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.411 ал.1 от КЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 08.11.2019г. пътнотранспортно
произшествие /ПТП/, настъпило в района на гр. Пловдив, кв. Прослав, е изплатил по
застраховка “Каско” обезщетение за причинени имуществени вреди на увредения автомобил
„Фолксваген Поло“ с рег. № СВ 7473 МС в размер на 2574,68 лв. Посочва, че ПТП е
настъпило по вина на водача, управлявал застрахования при ответника по застраховка
„Гражданска застраховка” автомобил „Шевролет Нубира“ с рег. № РВ 4641 РН. Счита, че с
изплащане на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в правата на застрахования
срещу ответника като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” и въпреки
отправените покани до него, същия не е заплатил изцяло дължимата сума, с включени
ликвидационни разноски в размер на 15 лв., както и законна лихва за забава от датата на
подаването на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира също на осн.
чл.86 ал.1 от ЗЗД обезщетение за забавено изпълнение в размер на 246,04 лв. за периода от
10.06.2020г. – 30 дни след получаване на надлежна покана за доброволно изпълнение до
17.05.2021г. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер, оспорва наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“. Оспорва механизма на ПТП
описан в исковата молба и причинната връзка между настъпилото ПТП и вредите, прави
възражение, че водачът на автомобила, застрахован при ищеца има изключителна вина за
настъпване на ПТП, алтернативно – прави възражение за съпричиняване. Твърди
необосновано завишаване на размера на определеното от ищеца обезщетение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
1
съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
Относно иска по чл.411 ал.1 от КЗ
От разпоредбата на чл.411 ал.1 от КЗ се установява, че предпоставките уважаване на
предявения иск са: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице - 1) да е
бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2)
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2.
причинителя на вредата да има сключен валиден застрахователен договор с ответника по
застраховка „Гражданска отговорност” /ГО/.
С доклада по чл. 146 ГПК като безспорно между страните е отделено:
Валидно към 08.11.2019г. облигационно правоотношение по договор за „Гражданска
отговорност на автомобилиста” между собственика на автомобил „Шевролет Нубира“ с рег.
№ РВ 4641 РН и ответното дружество ЗД „....“ АД.
Недоказано, обаче, остава валидно към 08.11.2019г. облигационно правоотношение
по договор за имуществена застраховка „Каско” между собственика на автомобил
„Фолксваген Поло“ с рег. № СВ 7473 МС и ищцовото дружество ЗАД „....“ АД. Това
обстоятелство се оспорва от ответника в отговора на исковата молба. С доклада по чл. 146
ГПК доказването на този факт е разпределено в тежест на ищеца, но въпреки това такова
доказване не е било проведено.
Съгласно чл. 344, ал. 1 КЗ застрахователният договор се сключва в писмена форма
като застрахователна полица или друг писмен акт. Писмената форма е форма за
действителност на застрахователната сделка. Към исковата молба е приложена
застрахователна полица №19-0300/332/5001726 за сключена между страните застраховка
„Каско“ за л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. № СВ 7473 МС и специални условия към нея.
Същите, обаче, не са подписани саморъчно нито от страна на представител на
застрахователя, нито на застраховащия. Действително възможно е застрахователният
договор да се сключи под формата на електронен документ на осн. чл. 344, ал. 2 КЗ.
Въпреки това, ищецът не твърди процесният договор да е бил сключен в електронна форма,
нито представя доказателства в тази насока. Ето защо съдът счита, че не е доказана една от
предпоставките за суброгиране в правата на увреденото лице от страна на застрахователя,
предвидена в чл. 411, ал. 1 КЗ, а именно: Валидно сключен договор за имуществено
застраховане /застраховка „Каско“/ между увреденото лице и застрахователното дружество.
С оглед горното съдът счита, че искът следва да бъде отхвърлен, поради липсата на
един от елементите на състава на чл. 411, ал. 1 КЗ.
Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като акцесорен на главния, също следва да бъде
отхвърлен.
Относно разноските по производството:
Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане от страна на ответника
и разпоредбата на чл.78 ал. 3 от ГПК, ищецът носи отговорността за заплащане на
направените от ответника разноски в пълен размер. Разноските направени в производството
от страна на ответника са, както следва: депозит за АТЕ – 175 лв., депозит за свидетел – 30
лв., юрк. възнаграждение, определено от съда по чл. 25 НЗПП, в размер на 100 лв. или общо
305 лв., дължими от ищецът.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗАД „....“ АД с ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “Княз А. Дондуков“ № 59 срещу ЗД „....“ АД с ЕИК: ..., със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 , искове, както
следва:
- с основание чл. 411, ал.1 КЗ за сумата 2589,68 лв., представляваща неплатен
размер на регресна претенция за платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско” относно автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № СВ 7473 МС, поради
настъпило на в района на гр. Пловдив, кв. Прослав, пътнотранспортно произшествие на
08.11.2019г. по вина на водача на автомобил „Шевролет Нубира“ с рег. № РВ 4641 РН,
чиято деликтна отговорност е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД
„....“ АД, вкл. с 15,00 лв. - ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 28.05.2021г. до окончателното изплащане;
-с основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 246,04 лв., представляваща обезщетение
за забавено изпълнение на парично задължение от 2589,68 лв. за периода 10.06.2020г. –
17.05.2021г. в размер на законната лихва.
ОСЪЖДА ЗАД „....“ АД с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. “Княз А. Дондуков“ № 59 да заплати на ЗД „....“ АД с ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 на основание чл.78 ал.3 от ГПК
разноските по делото в размер на 305 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3