РЕШЕНИЕ
№ 13299
гр. София, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20251110112111 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Предявен е установителен иск от „Клей Мастър“ ЕООД с ЕИК ........... срещу
„Топлофикация София“ ЕАД с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.
чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за заплащане на
сумата от 100 лева, представляваща имуществени вреди, претърпени следствие
материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес по изп. д. № 545/2022г.
по описа на ЧСИ С. Х. с рег. № .... на КЧСИ, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 10.12.2024г., до окончателното изплащане, за
която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 73856/2024г. по описа на СРС, 55 състав.
Ищецът твърди, че е бил страна по производство по ч.гр.д. №16531/2019 г., IV-Б
с-в, СГС, по което е постановено съдебно решение № 971 от 05.02.2020 г. Сочи, че в
резултат на недобросъвестно поведение от страна на служителите на „Топлофикация
София“ ЕАД, дружеството се е снабдило с изпълнителен лист от 25.02.2020 г. по
ч.гр.д. №16531/2019 г., IV-Б с-в, СГС, въпреки че вземането по изпълнителния лист е
било погасено чрез плащане на 30.06.2020 г. с платежно нареждане № ....... По молба
на ответника и въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело
№ 545/2022 г. по описа на ЧСИ С. Х. с рег. №..... на КЧСИ, като от страна на
взискателя било възложено извършването на изпълнителни действия по делото на
съдебния изпълнител. В хода на изпълнителното производство била принудително
събрана сумата в общ размер от 110 лева, която включвала сумите по изпълнителния
лист. Твърди, че поради неоснователно образуваното изпълнително дело от ответното
дружество, ищецът, за да защити правата си, е трябвало да ангажира адвокат, който да
проучи образуваното срещу него изпълнително дело, както и да предприеме
необходимите правни и фактически действия, във връзка с което на 15.06.2022 г.
1
ищецът сключил споразумение с адвокат, по което било уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 100 лева. Излага, че след като са предприети
необходимите действията от страна на ангажирания процесуален представител на
заявителя в изпълнителното производство, изпълнителното дело било прекратено.
Ищецът поддържа, че изпълнителното производство е образувано при липса на правно
основание, доколкото вземането по изпълнителния лист било погасено чрез плащане
преди датата на образуването му, с оглед на което и ответникът предприел действия по
принудително изпълнение при изначална липса на подлежащо на принудително
удовлетворяване право. С неоснователно образуваното изпълнително дело, ищецът
претърпял вреди на стойност 100 лева за заплатения размер адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, защита и
съдействие по образуваното изпълнително дело. Ищецът обосновава правния си
интерес от предявяване на установителен иск с издадената в негова полза заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 73856/2024г., срещу
която длъжникът възразил. С оглед на тези обстоятелства, моли да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника
дължимостта на търсеното вземане. Представя писмени доказателства. Претендира
разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по
чл. 131 ГПК от ответника, с който оспорва иска като недопустим, поддържайки, че за
ищеца не е налице правен интерес да претендира процесната сума, доколкото има
възможност да предяви осъдителен иск. По същество оспорва иска с довод, че
разместването на имуществените блага е между ищеца и адвокатското сдружение, по
което правоотношение ответникът не е страна. Излага и че платените от ищеца суми
не са постъпвали в патримониума на ответника, поради което и не се дължи тяхното
възстановяване в полза на ищеца, така и процесната сума не е довела до увеличаване
на патримониума на ответника. Оспорва да дължи претендираното от ищеца вземане и
с довод, че след образуване на производството за ищеца не са настъпили вреди, тъй
като сумите, предмет на изпълнителното производство, не са били събрани повторно
от ищеца. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
При проверка на представените по делото на материали съдът намира от
фактическа и правна страна за установено следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. За
основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1) деяние (действие или
бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на
имуществената сфера на увредения); 4) причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди, вкл. размерът на
същите (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията
в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от
виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента, която
съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6)
виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на
възложената работа, т. е. в конкретния случай с оглед твърденията - следва да докаже,
че (служители на) ответника (при изпълнение на работата си) са извършили
вредоносно деяния (образуване на изп. д., както и да докаже, че сумите, за които има
издаден ИЛ, са били недължими поради плащане преди образуване на изп.д.),
деянието да е непозволено, т. е. да е извършено в нарушение на определени законови
разпоредби, в пряка причинно-следствена връзка с което ищецът да е претърпял
твърдените имуществени загуби (заплатена сума за адвокатско възнаграждение за
защита и съдействие по изп. д.). В тежест на ответника, при установяване на
посочените обстоятелства, е да докаже, че е заплатил претендираната сума, респ., че
2
съществува основание за заплащане на процесната сума от ищеца.
Обявени за безспорни между страните са обстоятелствата, че по ч.гр.д.
№16531/2019 г., IV-Б с-в, СГС, на 25.02.2020 г. е издаден изпълнителен лист за сумата
в общ размер от 110 лева; че вземането по изпълнителния лист е погасено от ищеца
чрез плащане на 30.06.2020 г. с платежно нареждане № ..........; че за събиране на
сумата по изпълнителния лист след датата на плащането е образувано изпълнително
дело № 545/2022 г. по описа на ЧСИ С. Х. с рег. № .... на КЧСИ, както и че ищецът е
заплатил сумата от 100 лева в полза на адвокатско съдружие „С. Д.“ с ЕИК .... за
процесуално представителство по образуваното изпълнително дело №20228630400545
при ЧСИ С. Х. с рег. №....., район на действие СГС.
Отговорността за вреди по чл. 49 от ЗЗД е гаранционно обезпечителна, тъй като
възложителят на работата не отговаря за своя вина, действие или бездействие, а за
такива на негови работници или служители. Те трябва да се причинили вредите-
имуществени или неимуществени, при или по повод възложената им работа, както и те
да се дължат на техни противоправни действия или бездействия, които да са
извършени виновно. Предмет на доказване е както наличието на фактическия състав
на непозволеното увреждане, а така и също и факта на възлагане на работата. В случая
по чл. 49 от ЗЗД законодателят е възложил репариране на вредите на правен субект,
който отговаря на основание, различно от това на деликвента. Отговорността по чл. 49
от ЗЗД се реализира въз основа на правната норма, чиито фактически състав изисква
установяването на определени предпоставки. При осъществяването им се достига до
ангажиране на отговорността на възложителя на работата.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане се основава на
нарушаването на произтичащата от закона забрана да не се вреди другиму.
Противоправно е това деяние, което е свързано с нарушаване на правната норма. То
трябва да е в причинна връзка с претърпените вреди като вината се предполага до
доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Възложителят може да се освободи от
отговорност, ако докаже, че този, комуто е възложена работата не е причинил вреда и
действията му не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или
по повод на възложената работа /ПП на ВС № 7/29.12.1958 г./.
В случая се претендира ангажиране на отговорността на „Топлофикация София“
ЕАД за претърпени от ищеца имуществени вреди в предявения размер от 100 лева,
претърпени следствие материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес по
изп. д. № 545/2022г. по описа на ЧСИ С. Х. с рег. № ..... на КЧСИ. Ищецът поддържа
като противоправно поведение, извършено чрез действие, образуваното от страна на
ответника „Топлофикация София“ ЕАД на изпълнително дело № 545/2022 г. по описа
на ЧСИ С. Х. с рег. № .... на КЧСИ, за събиране на вземания по изпълнителен лист от
25.02.2020 г. по ч.гр.д. №16531/2019 г., IV-Б с-в, СГС, които вземания са били погасени
от ищеца преди образуване на изпълнителното производство чрез извършено плащане
на 30.06.2020г.
Установява се, че през 2022 г. е образувано изпълнително дело № 545/2022 г. по
описа на ЧСИ С. Х. с рег. № .... на КЧСИ, за събиране на вземане в размер от 110 лева,
за която сума е издаден на 25.02.2020 г. изпълнителен лист по ч.гр.д. №16531/2019 г.,
IV-Б с-в, СГС. Не е налице спор между страните, че на 30.06.2020г. ищецът е заплатил
по банкова сметка на ответника сумата в общ размер от 110 лева, представляваща
пресъдена сума по ч.гр.д. №16531/2019 г., IV-Б с-в, СГС.
Съдът като взе предвид за доказано плащане на сумата от 100 лева на адвокатско
съдружие „С. Д.“ с ЕИК .... за процесуално представителство по образуваното
изпълнително дело №20228630400545 при ЧСИ С. Х. с рег. №...., район на действие
СГС, на дата 20.06.2022 г., към която дата изпълнително дело не е било прекратено
поради липса на волеизявление в тази насока от взискателя „Топлофикация София“
3
ЕАД, следва да приеме, че към датата, на която е настъпило обедняването за ищеца с
процесната сума - 20.06.2022 г., е било налице основание същият да счита, че следва да
потърси защита на правата си, като по негова субективна преценка е било да направи
това, като потърси адвокатска помощ, която по своя характер в конкретния случай е
възмездна. /л. 9 от ч.гр.д. № 73856/2024г. по описа на СРС, 55 състав/
От събраните в производството доказателства се установява деяние, изразено
чрез действие, а именно: образуване на изпълнително дело за събиране на вземане,
което е било погасено чрез плащане преди образуване на изпълнителното дело, по
което ответникът „Топлофикация София“ ЕАД е имал качеството на взискател, за
което и двете страни не спорят, че към датата на образуването сумите, предмет на
изпълнителен лист от 25.02.2020 г. по ч.гр.д. №16531/2019 г., IV-Б с-в, СГС, са били
заплатени.
В производството е безспорно, а и това се установява от представените в
заповедното производство доказателства за упълномощаване и заплащане на
адвокатски хонорара в размер на 100 лева в полза на адвокатско съдружие „С. Д.“ с
ЕИК ..... за процесуално представителство по образуваното изпълнително дело
№20228630400545 при ЧСИ С. Х. с рег. №....., район на действие СГС. /л. 18 и л. 19 от
заповедното дело/ Доколкото плащането на вземането по изпълнителния лист е било
извършено чрез превод по банкова сметка на ответника „Топлофикация София“ ЕАД,
то последният е бил надлежно уведомен за извършеното погасяване от ищеца към
датата на образуване на изпълнително производство.
Изпълнително дело е било образувано въз основа на годен изпълнителен титул,
въпреки наличието на погасено чрез плащане вземане, което очевидно е налагало
ангажирането на адвокатска защита от страна на ищеца, длъжник по изпълнителното
дело. Поради неоснователното образуване въз основа на молба на служител на
ответника „Топлофикация София“ ЕАД на изпълнителното дело за събиране на
заплатеното задължение, ищецът е понесъл вреди в размер на 100 лева,
представляващи заплатено от него адвокатско възнаграждение, тъй като към датата –
20.06.2022 г., на която е заплатил на адвокат възнаграждение за правна защита и
съдействие, не се установява да е било налице искане на взискателя за прекратяване на
изпълнителното производство.
В настоящия случай не се твърди сумата да е възстановена на ищеца, поради
което следва да се приеме, че ищецът е понесъл вреди в размер на исковата претенция
предвид доказаното му обедняване с процесната сума, която същия заплатил на
адвокат за защита и процесуално представителство във основа на пълномощно от
15.06.2022 г. /л. 19 от ч.гр.д. № 73856/2024г. по описа на СРС, 55 състав/.
Противоправността като обективен юридически факт, включен във фактическия
състав, обуславящ отговорността за непозволено увреждане, представлява по своето
правно естество несъответствие между предписаното от уредените нормативни или
общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от дееца. При
доброволното изпълнение на съществуващо задължение снабдяването с изпълнителен
лист месеци след него и образуване на изпълнително производство, по което са
използвани едновременно няколко изпълнителни способа, поведението на ответното
дружество - чрез неговите служители, противоречи както на добросъвестната
търговска практика (съвкупност от правила, определящи пазарното поведение, които
произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите
нрави), така и на правилата, уреждащи добросъвестността при упражняване на
субективни права и изпълнение на правни задължения. Следователно, налице е
материалноправна незаконосъобразност на предприетото принудително изпълнение -
изпълняемото право не е съществувало към момента на издаване на изпълнителния
лист, респ. към момента на образуване на изпълнителното дело. Тъй като ответникът е
търговец, професионалист, и с оглед на обстоятелството, че е изминал значителен
период между доброволното изпълнение и образуването на принудителното
4
изпълнително производство, съобразно изискванията за добросъвестност ответникът
следва да се е уверил по несъмнен начин, че взискателят действително е носител на
твърдяното парично притезание. Следователно, образуването на изпълнително дело за
принудително изпълнение на парично притезание, което вече е удовлетворено, по
своето правно естество представлява противоправно поведение (несъответствие между
правно дължимото и фактически осъщественото).То е виновно, тъй като ответното
дружество до края на съдебното дирене и пред настоящата съдебна инстанция не
опроверга уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презупция за вина на лицето, което
противоправно е причинило вредоносния резултат. В този смисъл, в процеса на
доказване в настоящото съдебно производство е установен по несъмнен начин един от
юридическите факти, който е от субективно естество, включен във фактическия състав,
при проявлението на който се поражда деликтна отговорност - вината на причинителя
на вредата. /В този смисъл е Решение № 2994 от 04.05.2015 г. по гр. д. № 959/2015 г.
на СГС/
В процесния случай се установяват по делото всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане. Заплатеното адвокатско възнаграждение
представлява отрицателно засягане на патримониума на ищеца, тъй като с неговия
размер е намалено имуществото му, с оглед на което и съставлява претърпяна от
последния имуществена вреда. Налице е и пряка причинно-следствена връзка между
направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение и образуваното въз
основа на искане на служител на ответника изпълнително дело, доколкото ищецът е
сторил посочения разход във връзка с образуваното изпълнително производството и
същият не би заплатил сумата, ако не беше образувано изпълнително дело.
За настъпване на имуществена вреда за ищеца е без значение обстоятелството, че
процесната сума от 100 лева не е постъпила в патримониума на ответника във връзка с
образуваното и проведено изпълнително производство по издаден в полза на
ответника „Топлофикация София“ ЕАД за вземания, предмет на изпълнителния лист
от 25.02.2020г., доколкото обезщетение за вреди не се претендира на плоскостта на
неоснователното обогатяване, а като обезщетение за нанесена вреда.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че искът по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД е доказан по основание и следва да бъде уважен за сумата 100 лева,
представляваща имуществени вреди, претърпени следствие материалната
незаконосъобразност на изпълнителния процес по изп. д. № 545/2022г. по описа на
ЧСИ С. Х. с рег. № ..... на КЧСИ, за която е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 73856/2024г. по описа на СРС, 55
състав. Посочената сума е дължима ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК- 10.12.2024г., до окончателното изплащане.
По разноските
С оглед изхода на делото, разноските се разпределят по правилото на чл. 78, ал. 1
ГПК.
Ищецът своевременно е претендирал разноски, които в общ размер възлизат на
850.00 лева, от които 425.00 лева по ч.гр.д. № 73856/2024г. по описа на СРС, 55 състав,
включващи 25.00 лева държавна такса и 400.00 лева адвокатско възнаграждение, за
плащане на което /в брой/ има доказателства, и 425.00 лева – разноски в настоящото
производство, включващи 25.00 лева държавна такса и 400.00 лева адвокатско
възнаграждение, за плащане на което /в брой/ има доказателства.
Срещу адвокатското възнаграждение е релевирано възражение, което съдът приема за
основателно. Ответника е станал причина за образуване на делото, след като е образувал
изпълнително дело, след като е бил уведомен, че вземането е платено. Не са налице
предвидените в чл.78,ал.2 от ГПК предпоставки, които позволяват разноските да се възложат
на ищеца. Всяка сама преценява как да защити правата си, поради което и търсеното
обезщетение не следва да се определи като злоупотреба с право. Освен това, ответника е
5
могъл, след като е осъден, да заплати доброволно сумите на ищеца, като по делото липсват
доказателства за това. С оглед на горното и тъй като не са налице предпоставки за възлагане
на разноските за върху ищеца, то ответника следва да бъде осъден да ги заплати. Доколкото
възнаграждението се определя от съда и съдът не е обвързан от минималните размери на
адвокатските възнаграждения определени в Наредба № 1 от 2004г. съгласно съдебната
практика на СЕС, то съдът следва да определи размера воден от критерии за сложност и
продължителност на съдебното производство. Тези възнаграждения в наредбата могат да
служат на съда за ориентир, но в конкретния случай съдът намира, че следва да се слезе под
минималните размери и поисканото от пълномощниците на ищеца за всяко едно от
производствата. Касае се за иск за сумата от 100.00 лева. обезщетение за вреди. Не би
следвало адвокатското възнаграждение да надхвърля материалния интерес по спора, освен
ако не се касае за спор със завишена сложност и значителна продължителност. Заповедното
производство не е с фактическа сложност, касае се за попълване на бланка, не са правени
уточнения, заповедта е издадена от съда десетина дена след образуване на делото, поради
което се приема, че адв.възнаграждение по осъщественото представителство следва да
възлиза в размер на 50.00 лева. Възнаграждението за исковото производство съдът определя
в размер на 200 лева, тъй като делото е не се отличава с правна и фактическа сложност,
протекло е в едно открито съдебно заседание и не са събирани други доказателства, освен
вече представените по заповедното дело.
В обобщение, дължимите на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение и държавна
такса възлизат на 300.00 лева, от които 75.00 лева по ч.гр.д. № 73856/2024г., и 225.00 лева –
разноски в настоящото исково производство.
Мотивиран от гореизложеното Софийският районен съд, Второ гражданско
отделение, 55-ти състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Клей мастър“ ЕООД, ЕИК
....., със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Дуган Хисар“ № 2, ет.
партер, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 165, ет. 2, срещу
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Ястребец” № 23Б, иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.
49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, че ответникът „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...., дължи на
ищеца „Клей мастър“ ЕООД, ЕИК ...., сумата от 100.00 лева, представляваща
имуществени вреди, претърпени следствие материалната незаконосъобразност на
изпълнителния процес по изп. д. № 545/2022г. по описа на ЧСИ С. Х. с рег. № ..... на
КЧСИ, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК- 10.12.2024г., до окончателното изплащане, за която е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 73856/2024г. по описа
на СРС, 55 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...., да заплати на „Клей мастър“
ЕООД, ЕИК ....., разноски в общ размер на 300.00лева, от които: 75.00 лева по ч.гр.д.
№ 73856/2024г. по описа на СРС, 55 състав, и 225.00 лева в настоящото производство,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6