РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Радомир, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
Административно наказателно дело № 20241730200356 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 72 от
ЗМВР.
Образувано по жалба на С. П. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „И.“ № .,
против заповед за задържане рег. № ./06.11.2024 г., издадена от А. В. З., на длъжност „ст.
полицай“ в РУ - Радомир, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР жалбоподателката е
задържана за срок от 24 часа в РУ - Радомир. Жалбоподателката твърди, че оспореният
административен акт е незаконосъобразен, като издаден в нарушение на
административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни норми. Моли
съда да отмени оспорената заповед.
В проведеното съдебно заседание жалбоподателката, чрез упълномощен представител
поддържа подадената жалба и моли за уважаването ú.
Ответникът – полицейски орган при РУ - Радомир, редовно призован, се явява лично
и оспорва жалбата.
Районна прокуратура – Перник, Териториално отделение – Радомир, редовно и
своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2
ГПК, във връзка с чл. 144 АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
В изпълнение на разпореждане от 21.11.2024 г. на настоящия съдебен състав по
1
делото е представено от административния орган заверено копие от цялата административна
преписка по издаването на заповед за задържане на лице с рег. № ./06.11.2024 г., видно от
която жалбоподателката е била задържана за срок от 24 часа в РУ – Радомир. На 06.11.2024
г., в 22,20 ч. задържаното лице е освободено.
При така установените факти, настоящият съдебен състав, като извърши по реда на
чл. 168, ал. 1 АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща правен
интерес да оспори заповедта, като неин адресат, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Със заповед за задържане на лице рег. № ./06.11.2024 г., издадена от Ан. В. З., на
длъжност „ст. полицай“ в РУ - Радомир, на основание чл. 72, ал. 1, т. 7 ЗМВР е наредено
задържането на лицето С. П. С. (настоящ жалбоподател) за срок от 24 часа.
Оспорената заповед е издадена от компетентен полицейски орган да задържа лица за
срок от 24 часа, която компетентност произтича пряко от нормата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР.
По делото не се спори, че издателят на заповедта заема длъжността „старши полицай“ в РУ
– Радомир, поради което се приема, че заповедта е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл. 30, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ) всеки има
право на лична свобода и неприкосновеност, а според чл. 30, ал. 3 КРБ в изрично посочените
от закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат граждани,
за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт. В срок от 24 часа от
задържането органът на съдебната власт се произнася по неговата законосъобразност.
В съответствие с чл. 5, § 1, изр. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи, ратифицирана със закон, приет от НС на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от
14.08.1992 г., в сила от 7.09.1992 г., всеки има право на свобода и сигурност. В
юриспруденцията на ЕСПЧ са изведени няколко стандарта при закрилата на това право.
Първият е изчерпателност на изключенията по чл. 5, § 1, изр. 2 ЕКПЧ, чието тълкуване
трябва да е задължително стриктно, а разширителните обосновки при приложението им са
недопустими. Целта е да се гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода
на основание, което не е предвидено в Конвенцията. Вторият е законност на лишаването от
свобода по националния закон както от процесуална, така и от материалноправна страна. За
целта чл. 5, § 2 - § 5 от ЕКПЧ гарантира сбор от материалноправни права, свеждащи до
минимум рисковете от произвол при лишаването от свобода. Такова е правото по чл. 5, § 2
ЕКПЧ задържаното лице незабавно да бъде уведомено за основанията за ареста си, при
задължение на държавата чрез компетентния национален орган да обоснове всяко едно
лишаване от свобода на всеки един етап.
В решение от 24 юни 2014 г. на ЕСПЧ по делото П. и П. срещу България по жалби №
50027/08 и № 50781/09 е посочено, че чл. 5, § 1, б. „с“ (буква „в“) от Конвенцията за защита
2
на правата на човека и основните свободи изисква лицето да е задържано по „обосновано
подозрение“, че е извършило престъпление. Такова подозрение не може да бъде общо и
абстрактно (§ 46). Позоваването само на приложимите разпоредби, но не на каквито и да
било специфични обстоятелства или действия само по себе си може да бъде достатъчно
основание за съда да заключи, че лишаването от свобода на жалбоподателите е
несъвместимо с принципа на защита от произвол (§ 47). ЕСПЧ е припомнил, че изискването
подозрението да се базира на разумни основания е съществена част от защитата срещу
произволен арест и задържане. За да е налице обосновано подозрение, следва да има факти и
информация, които биха убедили един обективен наблюдател, че въпросното лице може да е
извършило престъплението.
На следващо място, разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, посочена като правно
основание за издаване на заповедта, въвежда основание за задържане, различно от
изброените в чл. 72, ал. 1, т. 1 - 6 от закона и предоставя право на полицейските органи да
задържат лица в други случаи, определени със закон. Нормата е препращаща, поради което,
в заповедта следва да се посочат от фактическа и правна страна другите хипотези, при които
законът допуска задържането като мярка за административна принуда. При това положение
позоваването на чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР задължително изисква цитиране и на конкретна
законова норма, която предвижда задържане на лицето като мярка за административна
принуда (в същия смисъл: решение № 569/14.01.2020 г. по к. а. д. № 585/2019 г. по описа на
Административен съд – Перник). В случая това не е направено. В заповедта за задържане
дори не е посочен „другия закон“, даващ възможност на полицейския орган да издаде
заповед с такова съдържание. При това положение правно основание за издаване на
заповедта не е налице. В заповедта не са изложени и факти и обстоятелства, които да
мотивират прилагането на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, а обосноваването ú в хода
на съдебното производство със съображения и доводи, които не са включени като аргументи
в производството по издаване на административния акт е недопустимо. Отразеното в
заповедта за извършено нарушение на заповед за незабавна защита, издадена по реда на
ЗЗДН, не се подкрепя от доказателствата по делото, още повече, че в хода на съдебните
прения ответникът по жалбата изрично заявява, че е задържал лицето, въпреки че в
заповедта за незабавна защита не е посочено изрично на кой адрес се намира жилището,
което на жалбоподателката е забранено да доближава.
Доколкото от момента на задържане на лицето до освобождаването му не са
извършвани процесуални действия със задържания, следва, че заповедта е издадена и в
несъответствие с целта на закона и е несъразмерна с преследваната цел.
Въз основа на изложеното и като взе предвид, че заповедта за задържане е издадена в
нарушение на чл. 72, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, тъй като в нея не са посочени фактическите и
правни основания за постановяването ú, а такива не се съдържат и в останалите документи
по преписката, съдът приема, че същата е незаконосъобразна. Тези нарушения са
съществени, тъй като отсъствието на мотиви води до невъзможност за задържаното лице да
реализира правото си на защита. Същевременно, този недостатък обосновава несъответствие
3
на издадената заповед и с материалния закон, и с неговата цел, тъй като не са изпълнени
предпоставките за задържане по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 7 ЗМВР, а правото на свободно
придвижване на лицето е ограничено произволно, без законова необходимост.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира издадената заповед
за задържане за незаконосъобразна, което налага нейната отмяна.
По разноските:
С оглед изхода на делото, искането на процесуалния представител на
жалбоподателката за присъждане на направените съдебни разноски следва да се уважи, като
ответникът следва да заплати на жалбоподателката сумата в размер на 10 лева - внесена
държавна такса и 500,00 лева – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ
АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане рег. № ./06.11.2024 г., издадена от А. В. З., на
длъжност „старши полицай“ в РУ - Радомир, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 7 ЗМВР за
срок от 24 часа е задържано лицето С. П. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „Ил.“ №
., като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Перник да заплати на С. П. С., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. П., ул. „Ил.“ № . направените съдебни разноски по делото в размер
на 510,00 лева (петстотин и десет лева).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд - Перник в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4