П Р И С Ъ Д А
№
02.12.2009г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
наказателно отделение, І-ви състав
На втори
декември година
2009
В публично
заседание в следния състав:
Председател: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ
Съдебни заседатели: 1. К.Т.
2. Г.Д.
Секретар: Илияна Георгиева
Прокурор: И.К.
като разгледа
докладваното от съдията ГАЙДУРЛИЕВ
НОХ дело № 3997 по
описа за 2009 година
П Р И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия М.В.С., роден на ***г***, с постоянен и
настоящ адрес:***, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, осъждан, ЕГН **********
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 20.09.2009г., в гр. Бургас, к-с
„Меден Рудник”, в съучастие, като извършител с Т.Д.А., ЕГН ********** и А.П.П.,
ЕГН **********, в условията на опасен рецидив, извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото,
казвайки: „Мамичката ти ще еба, ще те направя като жена, ще те заколя, ще те
разпоря, мъртъв си, ще те изкормя”, замахвайки с нож и блъскайки по полицейския
автомобил, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта -
полицейски служители при ОД на МВР-Бургас, изпълняващи задължения по опазване на
обществения ред и по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и
дързост - престъпление по чл. 325, ал.
4, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК,
поради което и на основание чл. 325, ал. 4, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а
от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК ГО ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
ЗА СРОК ОТ ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, което наказание да изтърпи при първоначален
строг режим в затвор от закрит тип, на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал.
1 от ЗИНЗС.
ПРИЗНАВА подсъдимия М.В.С., ЕГН **********,
със снета по-горе самоличност
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че по същото време и
място, в условията на съвкупност с горепосоченото престъпление, в съучастие,
като извършител с Т.Д.А., ЕГН ********** и А.П.П., ЕГН ********** се заканил с
убийство на П.Д.Л., ЕГН ********** *** с думите: „Ще те убия, ще те заколя, ще
те разпоря”, и същевременно замахвайки с нож, и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр.
чл. 23, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а
от НК ГО ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ, при следните пробационни мерки: 1.
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години, като се явява
и подписва пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице,
два пъти седмично; 2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от две години; 3. безвъзмезден труд в полза на обществото от 200 часа
годишно за срок от две поредни години.
НАЛАГА на основание чл. 23,
ал. 1 от НК на подсъдимия М.В.С., ЕГН **********, със снета по-горе
самоличност, най – тежкото от определените му отделни наказания за всяко едно
престъпление по настоящото дело, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ
ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, което най – тежко наказание да изтърпи при първоначален
строг режим в затвор от закрит тип, на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал.
1 от ЗИНЗС.
ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал.
1, т. 1, предл. 1 от НК от наложеното на подсъдимия М.В.С., ЕГН **********, най
– тежко наказание лишаване от свобода за срок от единадесет месеца, времето,
през което М.В.С., ЕГН ********** е бил задържан по смисъла на чл. 59, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия А.П.П., роден на ***г***, с постоянен и
настоящ адрес:***, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, осъждан, ЕГН **********
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 20.09.2009г., в гр. Бургас, к-с
„Меден Рудник”, в съучастие като извършител с Т.Д.А., ЕГН ********** и М.В.С.,
ЕГН **********, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред
и изразяващи явно неуважение към обществото, казвайки: „Майка ти ще еба, мъртъв
си, ще те заколя, ще те изкормя” и блъскайки по полицейския автомобил, като
деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта - полицейски
служители при ОД на МВР-Бургас, изпълняващи задължения по опазване на
обществения ред и по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и
дързост - престъпление по чл. 325, ал.
2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 325,
ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл.
58а от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК ГО ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ,
при следните пробационни мерки: 1. задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от две години, като се явява и подписва пред пробационен служител
или определено от него длъжностно лице, два пъти седмично; 2. задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от две години; 3. безвъзмезден
труд в полза на обществото от 200 часа годишно за срок от две поредни години.
ПРИЗНАВА подсъдимия А.П.П., ЕГН **********, със снета по-горе
самоличност
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че по същото време и
място, в условията на съвкупност с горепосоченото престъпление, в съучастие
като извършител с Т.Д.А., ЕГН ********** и М.В.С., ЕГН ********** се заканил с
убийство на П.Д.Л., ЕГН ********** *** с думите: „Ще те убия, ще те заколя, ще
те разпоря” и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му - престъпление по чл.
144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, поради
което и на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а от НК ГО ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ,
при следните пробационни мерки: 1. задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от две години, като се явява и подписва пред пробационен служител
или определено от него длъжностно лице, два пъти седмично; 2. задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от две години; 3. безвъзмезден
труд в полза на обществото от 200 часа годишно за срок от две поредни години.
НАЛАГА на основание чл. 23,
ал. 1 от НК на подсъдимия А.П.П., ЕГН **********, със снета по-горе
самоличност, най – тежкото от определените му отделни наказания за всяко едно
престъпление по настоящото дело, а именно ПРОБАЦИЯ, при следните пробационни
мерки: 1. задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години,
като се явява и подписва пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице, два пъти седмично; 2. задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от две години; 3. безвъзмезден труд в полза на
обществото от 200 часа годишно за срок от две поредни години.
ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал.
1, т. 1, предл. 2 от НК от наложеното на подсъдимия А.П.П., ЕГН **********, най
– тежко наказание пробация, при
следните пробационни мерки: 1. задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от две години, като се явява и подписва пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице, два пъти седмично; 2. задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от две години; 3. безвъзмезден
труд в полза на обществото от 200 часа годишно за срок от две поредни години,
времето, през което А.П.П., ЕГН ********** е бил задържан по смисъла на чл. 59,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия Т.Д.А., роден на ***г***, с постоянен и
настоящ адрес:***, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, неосъждан, ЕГН **********
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 20.09.2009г., в
гр. Бургас, к-с „Меден Рудник”, в съучастие, като извършител с М.В.С., ЕГН **********
и А.П.П., ЕГН **********, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, казвайки: „Майка
ти ще еба, мъртъв си, ще те заколя, ще те изкормя”, блъскайки по полицейския
автомобил и правейки опит да хвърли камък по пристигналата на место линейка, като
деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта - полицейски
служители при ОД на МВР-Бургас, изпълняващи задължения по опазване на
обществения ред и по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и
дързост - престъпление по чл. 325, ал.
2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 325,
ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл.
58а от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК ГО ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ,
при следните пробационни мерки: 1. задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от две години, като се явява и подписва пред пробационен служител
или определено от него длъжностно лице, два пъти седмично; 2. задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от две години; 3. безвъзмезден
труд в полза на обществото от 200 часа годишно за срок от две поредни години.
ПРИЗНАВА подсъдимия Т.Д.А., ЕГН **********, със снета по-горе
самоличност
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че по същото време и
място, в условията на съвкупност с горепосоченото престъпление, в съучастие,
като извършител с М.В.С., ЕГН ********** и А.П.П., ЕГН ********** се заканил с
убийство на П.Д.Л., ЕГН ********** *** с думите: „Ще те убия, ще те заколя, ще
те разпоря” и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му – престъпление по чл.
144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, поради
което и на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а от НК ГО ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ,
при следните пробационни мерки: 1. задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от две години, като се явява и подписва пред пробационен служител
или определено от него длъжностно лице, два пъти седмично; 2. задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от две години; 3. безвъзмезден
труд в полза на обществото от 200 часа годишно за срок от две поредни години.
НАЛАГА на основание чл. 23, ал.
1 от НК на подсъдимия Т.Д.А., ЕГН **********, със снета по-горе самоличност,
най – тежкото от определените му отделни наказания за всяко едно престъпление
по настоящото дело, а именно ПРОБАЦИЯ, при следните пробационни мерки: 1.
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години, като се явява
и подписва пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице,
два пъти седмично; 2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от две години; 3. безвъзмезден труд в полза на обществото от 200 часа
годишно за срок от две поредни години.
ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал.
1, т. 1, предл. 2 от НК от наложеното на подсъдимия Т.Д.А., ЕГН **********, най
– тежко наказание пробация, при
следните пробационни мерки: 1. задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от две години, като се явява и подписва пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице, два пъти седмично; 2. задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от две години; 3. безвъзмезден
труд в полза на обществото от 200 часа годишно за срок от две поредни години,
времето, през което Т.Д.А., ЕГН ********** е бил задържан по смисъла на чл. 59,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
ОСЪЖДА подсъдимия М.В.С., ЕГН **********,*** да заплати на П.Д.Л.,
ЕГН **********,***, сумата от 1 500 (хиляда и петстотин) лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено
увреждане – от извършеното от подс. С. престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал.
1, вр. чл. 23, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на извършване на деянието – 20.09.2009г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА подсъдимия А.П.П., ЕГН **********,*** да заплати на П.Д.Л.,
ЕГН **********,***, сумата от 1 500 (хиляда и петстотин) лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено
увреждане – от извършеното от подс. П. престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал.
1, вр. чл. 23, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на извършване на деянието – 20.09.2009г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА подсъдимия Т.Д.А., ЕГН **********,*** да заплати на П.Д.Л.,
ЕГН **********,***, сумата от 1 500 (хиляда и петстотин) лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено
увреждане – от извършеното от подс. А. престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал.
1, вр. чл. 23, ал. 1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на извършване на деянието – 20.09.2009г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА подсъдимия М.В.С., ЕГН ********** да заплати по сметка ***
- гр. Бургас, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, сума в размер на 60 лева,
представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
ОСЪЖДА подсъдимия А.П.П., ЕГН ********** да заплати по сметка ***
- гр. Бургас, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, сума в размер на 60 лева,
представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
ОСЪЖДА подсъдимия Т.Д.А., ЕГН ********** да заплати по сметка ***
- гр. Бургас, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, сума в размер на 60 лева,
представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Присъдата може да бъде
обжалвана или протестирана пред Окръжен съд – гр. Бургас в 15 - дневен срок от
днес.
СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.
2.
Мотиви на присъда
№1716/02.12.2009г. по НОХД №3997/2009г. по описа на Районен съд гр.Бургас.
Производството по делото
е образувано по повод внесен обвинителен акт от прокурор при Районна
прокуратура гр. Бургас, с който против подсъдимите М.В.С., ЕГН **********, А.П.П.,
ЕГН ********** и Т.Д.А., ЕГН **********, са повдигнати следните обвинения:
- за извършени
престъпления по чл. 325, ал. 4, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК и по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2 от НК – за подсъдимия М.В.С.;
- за извършени
престъпления по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл.
144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК – за
подсъдимия А.П.П.;
- за извършени
престъпления по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл.
144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК – за
подсъдимия Т.Д.А..
В съдебно заседание, проведено
на 02.12.2009г., съдът, на основание чл. 84, ал. 1 от НПК, прие за съвместно
разглеждане в настоящото съдебно производство предявените от П.Д.Л., ЕГН **********
против подсъдимите М.В.С., ЕГН **********, А.П.П., ЕГН ********** и Т.Д.А., ЕГН
**********, граждански искове за осъждането на подсъдимите да заплатят на П.Д.Л.,
ЕГН **********, сумата от по 1 500
(хиляда и петстотин) лева, всеки един от тях, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане – от престъплението
по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от датата на извършване на
деянието – 20.09.2009г. до окончателното им изплащане, и конституира П.Д.Л.
като граждански ищец по делото.
Съдът разгледа делото по
реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК, като с протоколно
определение от 02.12.2009г., на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимите, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В хода на съдебните
прения, прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна страна, така
както е формулирано с обвинителния акт, и излага съображения в подкрепа на
обвинителната си теза, че подсъдимите със своите действия са осъществили
съставите на престъпленията хулиганство и закана за убийство. Прокурорът пледира
с оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, на подсъдимите да се определят
следните наказания: на подсъдимия С. – наказание лишаване от свобода за срок от
единадесет месеца, което на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС да
се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип; на подсъдимите А. и П. – наказание пробация при следните
пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две
години с периодичност два пъти седмично; задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от две години; безвъзмезден труд в полза на
обществото по 200 часа годишно за срок от две поредни години. На следващо място
прокурорът пледира, на основание чл. 59 от НК, да се приспадне времето, през
което тримата подсъдими са били задържани с мярка за неотклонение „задържане
под стража”, като спрямо подсъдимия С. се зачете един ден „задържане под
стража” за един ден лишаване от свобода, а по отношение на подсъдимите А. и П.
– един ден „задържане под стража” за три дни пробация. Що се отнася до
предявените граждански искове, прокурорът изразява становище, че същите са
основателни и предлага да бъдат уважени в пълен размер.
Поверениците на
гражданския ищец – адв. И.С. и адв. Н.К., по време на съдебните прения, молят
съда да уважи изцяло предявените граждански искове, ведно със законните
последици.
Защитникът на подсъдимите
М.В.С., А.П.П. и Т.Д.А., в лицето на упълномощения от тях адв. Б.П. ***, по
време на съдебните прения, пледира за постановяване на оправдателна присъда, с
която подсъдимите да бъдат признати за невинни по повдигнатите обвинения, а
гражданските искове да бъдат отхвърлени изцяло. В подкрепа на изразената теза
защитникът излага доводи, че деянията на тримата подсъдими са несъставомерни по
чл. 325, ал. 1 от НК и по чл. 144, ал. 3 от НК, както от обективна, така и от
субективна страна. При условията на алтернативност, в случай, че съдът приеме,
че подсъдимите са осъществили състава на престъплението хулиганство, защитникът
пледира, при определяне на наказанието по отношение на подсъдимите П. и А.,
съдът да замени лишаването от свобода с пробация, като им наложи наказание
пробация, включващо пробационните мерки: задължителна регистрация по настоящ
адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок между шест
и осем месеца, а по отношение на подсъдимия С. - деянието му да се преквалифицира
по чл. 325, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, и да му се наложи наказание лишаване от
свобода за срок от три месеца.
Подсъдимият М.В.С.
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
и заявява, че не желае да се събират доказателства за тези факти. В защитната
си реч, по време на съдебните прения, заявява, че е бил шокиран от смъртта на
неговия приятел, който познавал от дете, и моли за по-лека присъда.
Подсъдимият А.П.П.
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
и заявява, че не желае да се събират доказателства за тези факти. В защитната
си реч, по време на съдебните прения, също заявява, че е бил шокиран от
случилото се и почти не си спомня какво е станало. Изразява съжаление за това,
което е станало.
Подсъдимият Т.Д.А.
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
и заявява, че не желае да се събират доказателства за тези факти. В защитната
си реч, по време на съдебните прения, изразява съжаление за това, което се е
случило, като посочва, че всяко едно негово действие е било извършено, поради
това, че е видял приятеля си да умира.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, след като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, и с оглед разпоредбата на чл.
373, ал. 3 НПК, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 20.09.2009 г., около
13.00 часа, в гр. Бургас, на кръстовището до бл. 410 в к-с „Меден Рудник”, св. П.Д.Л.,
след възникнал конфликт, придружен с физическа саморазправа с лицата К.С.С.,
ЕГН ********** и подс. Т.А., произвел изстрели със законно притежаваното си
оръжие, марка „Глок 17”. В следствие на това К.С. починал. По случая е
образувано досъдебно производство №516/2009г. по описа на ОД на МВР - гр.Бургас,
ДП №492/2009г. по описа на Окръжна прокуратура – гр.Бургас.
Непосредствено след
извършеното убийство, подс. Т.А. се оттеглил бягайки в посока север, към
главното шосе. Св. П.Л. останал до простреляния С. и започнал да маха на
автомобили с цел оказване на първа помощ и уведомяване на органите на МВР.
Малко след това на мястото пристигнал патрул на Четвърто РУ на МВР – гр. Бургас
в състав - св. Т. Ч. и св. П.Д., на които св. Л. обяснил какво се е случило.
Органите на реда незабавно повикали по ефира линейка, а също съобщили на
дежурната част за случилото се, като предприели действия по запазване на
местопроизшествието. В този момент се върнал подс. Т.А., заедно с подс. А.П. и подс.
М.С., като тримата пристигнали с лек автомобил, марка „” с peг. № управляван от
подс. С.. Тримата подсъдими се насочили заплашително към св. П.Л., като подс. С.,
държейки нож в ръката си му отправил заплахи с думите: „Ще те убия, ще те
заколя, ще те разпоря”, както и „Мамичката ти ще еба, ще те направя като жена,
мъртъв си, ще те изкормя”. Другите двама подсъдими отправили към св. Л. същите
заканителни и обидни реплики. Тогава св. Л. насочил пистолета си към тях, в
следствие на което тримата започнали да се прикриват зад близките автомобили и
гаражи. Св. Добрев разпоредил на св. Л. незабавно да му предаде оръжието си,
последният обезопасил пистолета и го предал на полицейския служител. Св. Добрев
оставил оръжието в багажника на полицейския автомобил, след което с колегата си
вкарали св. Л. в него и го заключили, за да предотвратят настъпването нов
инцидент. Тъй като подс. С. налетял с ножа си в ръка към автомобила и насочвал
острието към св.Л., и същевременно продължавал да отправя на висок глас
заканителни реплики, и да блъска по тавана на патрулния автомобил, въпреки
разпореждането на органите на реда, св. Ч. издебнал удобен момент, сграбчил
ръката на подс. С. в която държал ножа, след което го повалил на земята, а св.Д.
взел ножа и го прибрал в багажника на автомобила при оставения преди това
пистолет на св.Л.. Св.Ч. си насочил вниманието към другите двама подсъдими, за
да види какво ще предприемат те, и тогава подс. С. успял да се отскубне, след
което се качил в автомобила си, като се отправил в посока към бл. 413. Докато
св.Ч. и св.Д. се опитвали да успокоят обстановката и да установят самоличността
на другите двама подсъдими, подс. С. се върнал отново с нож в ръка и се насочил
към полицейския автомобил, където все още бил св.Л., отправяйки същите
заканителни реплики. Няколко пъти св.Ч. разпоредил на подс. С. да хвърли ножа,
но същият не се подчинил. Св.Ч. извадил желязната си палка за да респектира подс.
С., но последният отново не се подчинил. Полицаят прибрал палката и хванал подс.
С. отзад, след което го повалил на земята. Св.Д. отново взел ножа от ръката на подс.
С. и го прибрал при другия в багажника на патрулния автомобил. В този момент на
местопроизшествието пристигнал втори патрулен автомобил от Първо РУ на МВР - гр.Бургас
в състав - св. К.И., св. Д.Т. и св. Р.К.. Независимо от засиленото вече
полицейско присъствие, тримата подсъдими започнали да крещят към св. Л. с
думите „Майка ти ще еба!”, „Ще те убия!”, „Ще те заколя!”, „Ще те изкормя”, „Ще
те мушкам!” и други подобни реплики. Крещейки и тримата се опитвали да се
доберат до автомобила, в който бил св. Л., и полицейските служители едва
успявали да ги удържат. Същевременно пристигнала линейка от МБАЛ гр.Бургас. Подсъдимият
Т.А. взел от земята камък и се опитал да го хвърли по линейката. Св. К. успял
да му хване ръката и го избутал настрани. В последствие на местопроизшествието
пристигнали и служители на СПОММ-ББ при ОД на МВР - гр.Бургас, както и
началника на Четвърто РУ на МВР – гр. Бургас. След като била докладвана
обстановката на последния, той разпоредил тримата подсъдими да бъдат задържани
и отведени в Четвърто РУ на МВР – гр. Бургас.
Очевидци на описаните
непристойни действия, станали и множество граждани, които били струпани наоколо
по повод настъпилия инцидент.
При извършения от
разследващ орган при ОД на МВР – гр. Бургас оглед на местопроизшествие, заедно
с оръжието на св.Л., са били иззети и 2-та броя ножове, отнети от подс. С..
Извършено е било и претърсване на автомобила му, като от същия са били иззети и
1 бр. мобилен телефон, както и още 1 бр. нож с дървена дръжка.
Подсъдимият М.В.С. е
роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес:***, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, с ЕГН **********. Видно от
приложената по делото справка за съдимост на подс. С., същият е осъждан – Със
споразумение от 29.09.2006г. по НОХД №135/2006 г. по описа на Бургаски окръжен
съд, влязло в сила на 29.09.2006г., за извършено на 27.12.2005г. престъпление по
чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК му е
било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест
месеца, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК; Със
споразумение от 03.11.2006г. по НОХД №1166/2005 г. по описа на Районен съд –
гр. Бургас, влязло в сила на 03.11.2006г., за извършени престъпления по чл. 195,
ал. 1, т. 3, пр. 2 и 3, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по
чл. 339, ал. 1 от НК, на основание чл. 23, ал. 1 от НК му е било наложено общо наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което не е било
отложено по чл. 66 от НК. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК,
на М.С. е било определено общо наказание измежду наказанията, наложени му по
НОХД №135/2006 г. по описа на БОС и по НОХД №1166/2005 г. по описа на БРС, в
размер на най-тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от една година
и шест месеца, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК.
Наказанието е било изтърпяно от подс. С. на 06.07.2007г.
Подсъдимият А.П.П. е
роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес:***, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, с ЕГН **********. Видно от
приложената по делото справка за съдимост на подс. П., същият е няколкократно
осъждан, като последното му осъждане е със споразумение от 11.09.2007г. по НОХД
№1429/2007 г. по описа на Районен съд – гр. Бургас, влязло в сила на
11.09.2007г., с което за извършено престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 2, пр.
2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК му е било наложено наказание лишаване от
свобода за срок от две години, както и глоба в размер на 1 000 лева, като на
основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е
било отложено за срок от четири години. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23,
ал. 1 от НК, на А.П. е било определено и наложено общо наказание измежду
наказанията, наложени му по НОХД №2038/2006 г. по описа на БРС и по НОХД №1429/2007
г. по описа на БРС, в размер на най-тежкото от тях, а именно лишаване от
свобода за срок от две години, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК
изпълнението на наказанието лишаване от свобода е било отложено за срок от
четири години. На основание чл. 23, ал. 3 от НК е било присъединено и
наказанието глоба в размер на 1 000 лева.
Подсъдимият Т.Д.А. е
роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес:***, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.
Спрямо тримата подсъдими
има множество висящи досъдебни производства.
Изложената фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от направеното от тримата подсъдими
самопризнание и от доказателствата, събрани в досъдебното производство, които
изцяло го подкрепят, инкорпорирани в гласните доказателствени средства –
показанията на свидетелите П.Д., Т. Ч., Р.К., Д.Т., К.И., П.Л., Д.Т. и показанията
на двама свидетели с тайна самоличност – с идентификационни номера 1 и 2; в
приложените по делото писмени доказателствени средства, и по специално от
приобщените към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 НПК –
протоколи за оглед на местопроизшествие, за разпознаване на лица и за
освидетелстване, 3 бр. справки за регистрирани криминални прояви на
подсъдимите, заверено копие на постановление за привличане на обвиняем на
лицето М.В.С. по ДП №533/2009г. по описа на ГД „Досъдебно производство” при ОД
на МВР - сектор „БОП” - гр. Бургас, заверено копие на постановление за
привличане на обвиняем на лицето Т.Д.А. по ДП №533/2009г. по описа на ГД
„Досъдебно производство” при ОД на МВР - сектор „БОП” - гр. Бургас и справките
за съдимост на подсъдимите; и в заключението на вещото лице по извършената по
делото токсикохимична експертиза. Съдът счита, че посочените доказателствени
източници установяват по несъмнен начин фактите, очертани в обстоятелствената
част на обвинителния акт и признати от тримата подсъдими.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
На първо място съдът
приема, че тримата подсъдими са осъществили от обективна и субективна страна, в
съучастие, като извършители състава на престъплението хулиганство, а именно престъпление
по чл. 325, ал. 4, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1,
б. „а” от НК - за подс. М.С., и престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 от НК – за подсъдимите А.П. и Т.А., тъй като
- на 20.09.2009г., в гр.
Бургас, к-с „Меден Рудник”, в съучастие, като извършител с Т.Д.А., ЕГН **********
и А.П.П., ЕГН **********, в условията на опасен рецидив, подс. М.В.С., ЕГН **********
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, казвайки: „Мамичката ти ще еба, ще те направя
като жена, ще те заколя, ще те разпоря, мъртъв си, ще те изкормя”, замахвайки с
нож и блъскайки по полицейския автомобил, като деянието е съпроводено със
съпротива срещу орган на властта - полицейски служители при ОД на МВР-Бургас,
изпълняващи задължения по опазване на обществения ред и по своето съдържание се
отличава с изключителен цинизъм и дързост;
- на 20.09.2009г., в гр.
Бургас, к-с „Меден Рудник”, в съучастие като извършител с Т.Д.А., ЕГН **********
и М.В.С., ЕГН **********, подс. А.П.П., ЕГН ********** извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото,
казвайки: „Майка ти ще еба, мъртъв си, ще те заколя, ще те изкормя” и блъскайки
по полицейския автомобил, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган
на властта - полицейски служители при ОД на МВР-Бургас, изпълняващи задължения
по опазване на обществения ред и по своето съдържание се отличава с
изключителен цинизъм и дързост;
- на 20.09.2009г., в гр.
Бургас, к-с „Меден Рудник”, в съучастие, като извършител с М.В.С., ЕГН **********
и А.П.П., ЕГН **********, подс. Т.Д.А., ЕГН ********** извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, казвайки: „Майка ти ще еба, мъртъв си, ще те заколя, ще те
изкормя”, блъскайки по полицейския автомобил и правейки опит да хвърли камък по
пристигналата на место линейка, като деянието е съпроводено със съпротива срещу
орган на властта - полицейски служители при ОД на МВР-Бургас, изпълняващи
задължения по опазване на обществения ред и по своето съдържание се отличава с
изключителен цинизъм и дързост.
От обективна страна са
налице деяния извършени против редът, установен в страната и общественото
спокойствие, като под обществен ред като обект на престъплението хулиганство
следва да се разбират установените в държавата обществени отношения, основани
на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на обществения
живот. Съгласно разясненията дадени с Постановление №2/29.VI.1974г. по н.д.
№4/74 г. на Пленума на ВС на Република България - т. 2, основният признак на
деянието, чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са „непристойни
действия”, а такива са онези, които са неприлични, безсрамни, които се
изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи
обществото. На второ място с непристойните действия трябва грубо да се нарушава
общественият ред и да се изразява явно неуважение към обществото. Грубо нарушение на обществения ред има, когато деецът чрез действията си
изразява брутална демонстрация против установения ред, а явно неуважение към
обществото има, когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен
на неуважение към личността. В т. 4 на същото Постановление №2/1974г. е указано, че
хулиганските действия може да се извършват в най-разнообразни форми, едни от
които са хулигански действия на обществени места (напр. на улицата), които са
свързани с посегателство върху интересите на много хора, а други са свързани с
посегателства върху личността – напр. нанасяне на обида.
В разглеждания случай
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК се състои в
извършване на непристойни действия от тримата подсъдими, изразяващи се в
отправяне на ругатни и нецензурни изрази и викове към св. Л., в буйство,
арогантно поведение и неподчинение на органите на полицията – блъскане по
полицейския автомобил, замахване с нож и опит на подс. А. да хвърли камък по
пристигналата на место линейка. От обективна страна деянието е извършено от тримата
подсъдими – в съучастие, чиято форма е извършителство (съизвършителство), тъй
като и тримата са участвали в изпълнителното деяние. Със своите действия всеки
един от тях, обективно е допринесъл с нещо отрицателно за засягане на обекта,
респективно за постигане на престъпния резултат. Гореописаните непристойни
действия на тримата подсъдими очевидно противоречат на установения в обществото
морал и порядък, грубо нарушават обществения ред и изразяват явно неуважение
към обществото. Това е така защото независимо от присъствието на полицаи и на
множеството граждани в близост до местопроизшествието, подсъдимите на висок
глас, крещейки, са отправяли ругатни и закани, буйствали, не се подчинили на
предупрежденията на полицаите да прекратят неправомерното си поведение. Съдът
счита, че непристойните действия на подсъдимите на обществено място и в
присъствие на множество хора, не само грубо са нарушили обществения ред и са
демонстрирали явно неуважение към обществото и законовия ред, но и се отличават
с изключителен цинизъм и дързост. Изключителната дързост и цинизъм се обосновават
както с използваните от тримата подсъдими изрази и реплики по време на
инцидента, така и от факта, че с действията си са засегнали в много груба форма
обществените отношения. Установените по делото факти сочат и на съпротива на
орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, тъй
като на местопроизшествието е имало униформени полицейски служители при ОД на
МВР-Бургас, които се опитвали да удържат подсъдимите и да предотвратят
саморазправа, но въпреки това подсъдимите не се подчинили на органите на
полицията. Така установените фактически данни, обосновават правния извод, че от
обективна страна деянията на тримата подсъдими са съставомерни по чл. 325, ал.
2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Само по отношение на
подс. М.С. е налице и квалифицирания състав на чл. 325, ал. 4, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК.
Извършеното от подс. С. престъпление представлява опасен рецидив, по смисъла на
чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК, тъй като преди извършване на сегашното хулиганство
е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК - със споразумение от
29.09.2006г. по НОХД №135/2006 г. по описа на Бургаски окръжен съд, влязло в
сила на 29.09.2006г., за извършено на 27.12.2005г. престъпление по чл. 199, ал.
1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК му е било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца,
изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК (впоследствие, на
основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, това наказание е било
наложено на подс. С. като общо най – тежко наказание, измежду наказанията,
наложени му по НОХД №135/2006 г. по описа на БОС и по НОХД №1166/2005 г. по
описа на БРС). Наказанието е било изтърпяно от подс. С. на 06.07.2007г.
Субект на престъплението
са подсъдимите М.В.С., А.П.П. и Т.Д.А., за които по делото няма данни да
страдат от умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство
на съзнанието, да не разбират свойството или значението на извършеното или да
не могат да ръководят постъпките си, следователно пълнолетни и вменяеми,
наказателноотговорни лица.
От субективна страна
престъплението хулиганство е извършено от тримата подсъдими при евентуален
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. последно от НК. Подсъдимите са
съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са неговите общественоопасни
последици и са допускали настъпването на тези последици, но са се отнасяли с
безразличие с настъпилия престъпен резултат - грубото нарушаване на обществения
ред. Субективното отношение на дееца, умисълът, се обективира от извършеното от
него. В конкретния случай по делото се установи, че независимо от присъствието
на полицаи и на множеството граждани в близост до местопроизшествието,
подсъдимите на висок глас, крещейки, са отправяли ругатни и закани, буйствали,
не се подчинили на предупрежденията на полицаите да прекратят неправомерното си
поведение. Макар да са били водени от чисто личен мотив – да се саморазправят
със св. Л., за това, че той по-рано същия ден е причинил с огнестрелно оръжие
смъртта на техния приятел Калоян Славов Стоянчов, действията на подсъдимите се
квалифицират като хулиганство по смисъла на чл. 325, ал. 1 НК, извършено при
евентуален умисъл, тъй като са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред
и изразяват явно неуважение към обществото. В съзнанието на подсъдимите е имало
представи за общественоопасния характер на извършваното от тях, имало е и
представи за общественоопасните последици – че с непристойните си действия на
обществено място и в присъствие на множество хора, грубо нарушават обществения
ред, към чието настъпване директно те не са се стремили, не са ги искали, но са
ги допускали и са се съгласявали с евентуалното им настъпване, преследвайки
целта си да се саморазправят физически със св. Л.. Същевременно подсъдимите
съзнателно се съгласили с настъпването на престъпния резултат - грубото
нарушаване на обществения ред (в този смисъл виж т. I. 3. от Постановление
№2/29.VI.1974г. по н.д. №4/74 г. на Пленума на ВС на Република България). От
субективна страна също така е налице и общ умисъл на подсъдимите при извършване
на престъплението хулиганство, тъй като всеки от тях, при осъществяване на
действията си, е имал съзнанието за личното си участие в изпълнението на престъплението
заедно с другите подсъдими, допускал е в резултат на тази обща дейност да настъпят
общественоопасните последици, и съзнателно се е съгласил с настъпването на
престъпния резултат.
С оглед на
гореизложените правни изводи, настоящият състав на Районен съд – гр. Бургас,
намира за неоснователни изложените от защитника на подсъдимите доводи, че в
конкретния случай с действията си подсъдимите не са осъществили от обективна и
субективна страна състава на престъплението хулиганство по чл. 325, ал. 1 от НК,
тъй като не били налице кумулативно дадените в чл. 325, ал. 1 от НК обективни и
субективни признаци.
На следващо място, съдът
приема, че в условията на идеална съвкупност, тримата подсъдими са осъществили
от обективна и субективна страна, в съучастие, като извършители състава на
престъплението закана с убийство, а именно престъпление по чл. 144, ал. 3, вр.
ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като
- по същото време и
място, в условията на съвкупност с престъплението хулиганство, в съучастие,
като извършител с Т.Д.А., ЕГН ********** и А.П.П., ЕГН **********, подс. М.В.С.,
ЕГН ********** се заканил с убийство на П.Д.Л., ЕГН ********** *** с думите:
„Ще те убия, ще те заколя, ще те разпоря”, и същевременно замахвайки с нож, и
това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му;
- по същото време и
място, в условията на съвкупност с престъплението хулиганство, в съучастие като
извършител с Т.Д.А., ЕГН ********** и М.В.С., ЕГН **********, подс. А.П.П., ЕГН
********** се заканил с убийство на П.Д.Л., ЕГН ********** *** с думите: „Ще те
убия, ще те заколя, ще те разпоря” и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му;
- по същото време и
място, в условията на съвкупност с престъплението хулиганство, в съучастие,
като извършител с М.В.С., ЕГН ********** и А.П.П., ЕГН **********, подс. Т.Д.А.,
ЕГН ********** се заканил с убийство на П.Д.Л., ЕГН ********** *** с думите:
„Ще те убия, ще те заколя, ще те разпоря” и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му (за възможността престъплението
хулиганство да се осъществи в реална или идеална съвкупност с едно или повече
престъпления сравни т. I. 7. от Постановление №2/29.VI.1974г. по н.д. №4/74 г.
на Пленума на ВС на Република България).
От обективна страна
деянията са извършени от тримата подсъдими чрез думи – с казване на думите – „Ще
те убия, ще те заколя, ще те разпоря”, и само от подс. С. и чрез действие -
същевременно замахвайки с нож. По този начин тримата подсъдими са осъществили
изпълнителното деяние заканване, като заплахата е била конкретизирана с
убийство. Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №
53/18.09.1989 г. по н. д. № 47/89, ОСНК на ВС на РБ, за осъществяване на
престъплението по чл. 144, ал. 3 НК от обективна страна се изисква обективиране
чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е
възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й,
като не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да
съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Разяснено е също
така, че за извършване на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК не се изисква в
момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши убийство,
нито да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално
може да настъпи. В конкретния случай думите, които подсъдимите са използвали са
красноречиви – „Ще те убия, ще те заколя, ще те разпоря”, а съдържанието им е
недвусмислено - вещаещо смърт. На следващо място действията на подсъдимия М.С.,
изразили се в замахване с нож към св. Л., безспорно е от естество да възбуди
основателен страх у всеки човек от наръгване с нож. Анализирайки горепосоченото
и отчитайки създалата се ситуация – малко след като св. Л. е прострелял Калоян
Славов Стоянчов, на местопроизшествието са пристигнали неговите приятели - тримата
подсъдими, които се насочили заплашително към св. Л., отправяйки му закани, че
ще го убият, като подс. С. е държал и нож в ръката си, т.е. действията на
подсъдимите очевидно са сочили на намерението им да се саморазправят физически със
св. Л., като последният е възприел тези действия на подсъдимите, поради което и
като защитна реакция е насочил пистолета си към тях, която постъпка на св. Л. единствено
възпряла подсъдимите за кратко време, съдът приема, че заканването с убийство обективно
е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. В подкрепа на този
извод са и показанията на св. Добрев, че когато е разпоредил на св. Л. да му
предаде оръжието си, последният го е молил да не му го взема, защото ще го
убият и трябва да се самоотбранява. От обективна страна деянието е извършено от
тримата подсъдими – в съучастие, чиято форма е извършителство
(съизвършителство), тъй като и тримата са участвали в изпълнителното деяние.
Със своите действия всеки един от тях, обективно е допринесъл с нещо
отрицателно за засягане на обекта, респективно за постигане на престъпния
резултат.
Субект на престъплението
са подсъдимите М.В.С., А.П.П. и Т.Д.А., за които по делото няма данни да
страдат от умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство
на съзнанието, да не разбират свойството или значението на извършеното или да
не могат да ръководят постъпките си, следователно пълнолетни и вменяеми,
наказателноотговорни лица.
От субективна страна
престъплението закана с убийство е извършено от тримата подсъдими при пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Подсъдимите са съзнавали
общественоопасния характер на деянието, предвиждали са неговите общественоопасни
последици и са искали настъпването на тези последици. Подсъдимите са съзнавали
съдържанието на отправяните от тях закани и че те са възприети от заплашения
като действителна заплаха. От субективна страна също така е налице и общ умисъл
на подсъдимите при извършване на престъплението закана с убийство, тъй като
всеки от тях, при осъществяване на действията си, е имал съзнанието за личното
си участие в изпълнението на престъплението заедно с другите подсъдими, предвиждал
е в резултат на тази обща дейност да настъпят общественоопасните последици, и е
искал настъпването на тези последици.
С оглед на
гореизложените правни изводи, настоящият състав на Районен съд – гр. Бургас,
намира за неоснователни изложените от защитника на подсъдимите доводи, че в
конкретния случай с действията си подсъдимите не са осъществили от обективна и
субективна страна състава на престъплението закана с убийство по чл. 144, ал.
3, вр. ал. 1 от НК, тъй като не били налице обективните и субективни признаци
на това престъпление.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и
размера на наказанието, с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът следва да определи наказанията за извършените от подсъдимите
престъпления: по чл. 325, ал. 4, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК и по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2 от НК – за подсъдимия М.В.С.; по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 от НК – за подсъдимия А.П.П.; по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2 от НК – за подсъдимия Т.Д.А., при условията на чл. 58а от НК.
За престъплението по чл.
325, ал. 4, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а”
от НК, извършено от подсъдимия М.С., се предвижда наказание лишаване от свобода
от една до шест години. С оглед разпоредбата на чл. 58а от НК, съдът следва да
определи наказанието при условията на чл. 55 от НК. В случая е предвидена долна граница на наказанието лишаване от свобода по чл. 325, ал.
4, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и приложение следва да намери
хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като съдът определи наказанието под най –
ниския предел, т.е. под лишаване от свобода от една година.
За престъплението по чл.
325, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено от подсъдимите А.П. и
Т.А., се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години. С оглед
разпоредбата на чл. 58а от НК, съдът следва да определи наказанието при
условията на чл. 55 от НК. В случая не е предвидена долна граница
на наказанието лишаване от свобода по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради
което и приложение следва да намери хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б”
от НК, като съдът замени наказанието лишаване от свобода с пробация.
За престъплението по чл.
144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено и
от тримата подсъдими, се предвижда наказание лишаване от свобода до три години
или пробация. С оглед разпоредбата на чл. 58а от НК, съдът не може да наложи наказанието лишаване от свобода до три години, а следва
да наложи по лекото алтернативно предвидено наказание – пробация.
Съдът намира, че
доказателствата по делото обосновават извод, че обществената опасност и на
тримата подсъдими е висока. Подсъдимите С. и П. са с обременено съдебно минало,
като подс. С. е изтърпявал вече наказание лишаване от свобода, но предходните
им осъждания не са оказали превъзпитателно въздействие върху тях. Същевременно и
срещу тримата подсъдими има множество висящи досъдебни производства. На
следващо място съдът счита, че е и обществената опасност на инкриминираните
деяния е изключително висока, предвид мястото и начина на тяхното извършване,
използваните средства, продължителността и интензитета на съпротивата, оказана
на органите на властта.
Като единствено
смекчаващо отговорността обстоятелство спрямо и тримата подсъдими съдът отчита
раздразненото състояние, в което са се намирали същите, след като са разбрали,
че св. Л. по-рано същия ден е причинил с огнестрелно оръжие смъртта на техния
приятел К.С.С.
При тези данни и съобразно
изискванията на чл. 54 от НК, съдът прие, че наказанията по отношение на тримата
подсъдими, за извършените от тях престъпления, следва да се определят при превес
на отегчаващите вината и отговорността обстоятелства, поради което и с оглед
изпълнение целите на наказанието, съобразно изискването на чл. 36 НК, съдът
наложи на подсъдимите следните наказания:
За престъплението по чл.
325, ал. 4, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а”
от НК, извършено от подс. М.С., съдът на основание чл. 325, ал. 4, вр. ал. 2,
вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК, вр. чл. 373, ал.
2 от НПК, вр. чл. 58а от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложи наказание лишаване от свобода за срок от единадесет
месеца. Предвид на това, че за подс. С. не са налице предпоставките на
чл. 66, ал. 1 НК, съдът постанови същият да изтърпи ефективно наложеното му
наказание лишаване от свобода за срок от единадесет месеца, при първоначален
строг режим в затвор от закрит тип, на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал.
1 от ЗИНЗС.
За престъплението по чл.
325, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено от подсъдимите А.П. и
Т.А., съдът на основание чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК,
вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б”
от НК, наложи на всеки един от тези двама подсъдими наказание пробация, при следните пробационни мерки: 1.
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години, като се явява
и подписва пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице,
два пъти седмично; 2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от две години; 3. безвъзмезден труд в полза на обществото от 200 часа
годишно за срок от две поредни години.
За престъплението по чл.
144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено от
подсъдимите М.С., А.П. и Т.А., съдът на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1,
вр. чл. 23, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл.
58а от НК, наложи на всеки един от тримата подсъдими наказание пробация, при следните пробационни мерки: 1.
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години, като се явява
и подписва пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице,
два пъти седмично; 2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от две години; 3. безвъзмезден труд в полза на обществото от 200 часа
годишно за срок от две поредни години.
На основание чл. 23, ал.
1 от НК, съдът наложи на подсъдимия М.С., най – тежкото от определените му
отделни наказания за всяко едно престъпление по настоящото дело, а именно лишаване от свобода за срок от единадесет
месеца, като на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС
определи посоченото най – тежко наказание да се изтърпи при първоначален строг
режим в затвор от закрит тип.
На основание чл. 59, ал.
1, т. 1, предл. 1 от НК, съдът приспадна от наложеното на подсъдимия М.С., най
– тежко наказание лишаване от свобода за срок от единадесет месеца, времето,
през което М.С. е бил задържан по смисъла на чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
На основание чл. 23, ал.
1 от НК, съдът наложи на подсъдимия А.П., най – тежкото от определените му
отделни наказания за всяко едно престъпление по настоящото дело, а именно пробация, при следните пробационни мерки: 1.
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години, като се явява
и подписва пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице,
два пъти седмично; 2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от две години; 3. безвъзмезден труд в полза на обществото от 200 часа
годишно за срок от две поредни години.
На основание чл. 59, ал.
1, т. 1, предл. 2 от НК, съдът приспадна от наложеното на подсъдимия А.П., най
– тежко наказание пробация, с
горепосочените пробационни мерки, времето, през което А.П. е бил
задържан по смисъла на чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
На основание чл. 23, ал.
1 от НК, съдът наложи на подсъдимия Т.А., най – тежкото от определените му
отделни наказания за всяко едно престъпление по настоящото дело, а именно пробация, при следните пробационни мерки: 1.
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години, като се явява
и подписва пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице,
два пъти седмично; 2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от две години; 3. безвъзмезден труд в полза на обществото от 200 часа
годишно за срок от две поредни години.
На основание чл. 59, ал.
1, т. 1, предл. 2 от НК, съдът приспадна от наложеното на подсъдимия Т.А., най
– тежко наказание пробация, с
горепосочените пробационни мерки, времето, през което Т.А. е бил
задържан по смисъла на чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
Съдът намира, че
предявените от П.Л. против подсъдимите М.С., А.П. и Т.А. граждански искове, с
които се претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено
увреждане – от престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2 от НК, са доказани по основание при условията на чл. 45 от ЗЗД. Основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието на
подсъдимия, предмет на обвинението. Когато това деяние представлява
престъпление, както е в настоящия случай гражданският иск следва да се уважи.
Налице е причинна връзка между деянията на подсъдимите, съставомерни по чл.
144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и причинените
неимуществени вреди на пострадалия, изразяващи се в преживения от него страх от
отправените към него закани с убийство. На следващо място съдът счита, че гражданските
искове са доказани и по размер, в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Предвид на това съдът
осъди всеки един от тримата подсъдими да заплати на П.Д.Л., ЕГН **********, сумата от по 1 500 (хиляда и петстотин) лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено
увреждане – от извършеното от подсъдимите престъпление по чл. 144, ал. 3, вр.
ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието – 20.09.2009г. до
окончателното й изплащане.
На основание чл. 189,
ал. 3 НПК, съдът осъди всеки един от тримата подсъдими, да заплати по сметка ***
- гр. Бургас, сума в размер на 60 лева,
представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Мотивиран от изложените
съображения, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Илияна
Георгиева