Решение по дело №92/2023 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 215 във вр. с чл. 214, т. 3 във вр. с чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Постъпила е жалба от Б. С. Ш., ЕГН-********** от с. С., обл. Р., против Заповед № 212 от 27.04.2023г. на Кмета на Община - Самуил за премахване на незаконен строеж, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, е наредено премахване на незаконен строеж „Преустройство с промяна на предназначението на съществуваща сграда в Амбулатория за първична медицинска помощ – индивидуална практика (АПМП-ИП) и аптека“, в това число и канализация, намиращи се в с. Самуил, обл. Разградска, ул. „Хаджи Димитър“ № 3Б, УПИ № II – „за жилищни нужди, обществено обслужване“, в кв. 86 по ЗРП на с. Самуил, с идентификатор 65276.501.756 по кадастралната карта на селото. Оспорват се като неверни констатациите на работната група относно изграждането на незаконен строеж, които констатации са намерили отражение и в обжалваната заповед, като жалбоподателят определя извършените от него ремонтни дейности върху сградата като текущи, за които не се изисква разрешение за строеж. Изложени са и съображения за противоречие на заповедта с целта на закона. В съдебно заседание и в представено писмено становище чрез процесуалния представител, са развити доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон при издаването на оспорения административен акт, с оглед на което се претендира за цялостна отмяна на заповедта с произтичащите от това законни последици, вкл. и присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът Кмет на Община – Самуил, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ангажира становище, с което оспорва жалбата и претендира за отхвърлянето й като неоснователна и недоказана. Поддържат се съображения, че оспорената заповед е законосъобразно издадена, с оглед на фактическите обстоятелства, установени към дата на издаването й и събраните по делото доказателства подкрепят този извод. Претендира за присъждане на разноски по делото.

Административен съд - Разград, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Б. С. Ш., ЕГН-**********, е собственик на „Самостоятелен обект с начин на ползване - сграда със застроена площ от 255.75 кв. м., застроена при отстъпено право на строеж в североизточната част на поземлен имот – публична общинска собственост, с трайно предназначение – урбанизирана територия и начин на трайно ползване – за жилищни нужди и обществено обслужване, находящ се в чертите на с. Самуил, ул. “Хаджи Димитър“, за който по дворищно-регулационния план на селото, одобрен със Заповед № 908/1983г., изм. със Заповед № 282/2003г., е отреден УПИ ІІ, целият с площ от 2070 кв.м., в кв. 86 по плана на селото, заедно с отстъпеното право на строеж върху 1/3 идеална част от описания имот, без правото на собственост върху земята“, съгласно представени по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 120, том VII, рег. № 10107, дело № 1044 от 2019г. по описа на Нотариус, рег. № 254 на Нотариалната камара, с район на действие РС-Исперих (л.69 от делото) и АПОбС № 5396 от 29.11.2022г. (л. 46 от делото).

Бившият собственик на сградата Н. И. М. – продавач по цитирания горе договор, е придобил собствеността върху същата сграда, като завършена в груб строеж , след сделка за покупко-продажба от 13.12.2002г. с „Тракция“ АД - с. Самуил (представен НА № 108, том V, рег.№ 3578, дело № 652 от 2002г. по описа на същия Нотариус).

На 15.01.2020г. е издадена Виза за проектиране (презаверена на 08.09.2021г.) от Главния архитект на Община-Самуил за изработване на инвестиционен проект за преустройство на съществуващата в процесния имот сграда в амбулатория за първична медицинска помощ и аптека, на основание чл. 140 от ЗУТ. Визата е нанесена върху комбинирана скица № 7 от 15.01.2020г. с данни от действащия ПУП на с. Самуил, одобрен със Заповед № 908 от 1983г., изменен със Заповед № 282 от 28.02.2003 г. (л. 71 от делото).

Между страните по делото е било на производство адм. дело № 121/2022г. по описа на Административен съд – Разград, образувано по жалба на Б. С. Ш. против Заповед № 275 от 20.05.2022г. на Кмета на Община – Самуил, с която в производство по чл. 196 от ЗУТ е наредено в интерес на сигурността, здравето, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите, да бъде премахнато неподходящото по местоположение и разположение канализационно съоръжение от ПВЦ тръби Ф110 с дължина 40 м., положено в изкоп с дълбочина около 75 см., от съществуващата сграда, собственост на оспорващия Ш., през УП - II за жилищни нужди и ОО и УПИ - III – за пазар за селскостопанска продукция, в кв. 86 по РП на с. Самуил до съществуващите канализационни съоръжения, собственост на Община-Самуил, изградени за собствени нужди.

С влязлото в сила на 25.03.2023г. Решение № 30 от 08.03.2023г., постановено по цитираното горе дело, Административен съд - Разград отменил оспорената Заповед за премахване на канализационното съоръжение, като в мотивите на съдебния акт е обсъдено, че строежът не попада в приложното поле на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, поради което като не е провел предвидената в чл. 225а процедура за премахване на незаконен строеж, а е провел процедурата по чл. 196, ал.1 и ал. 2 във вр. с чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Във връзка с това съдебно решение и на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, Кметът на Община-Самуил издал Заповед № 173 от 20.03.2023г., с която възложил на работна група от служители в Общината, в състав: Председател – арх. Е. П. – Главен архитект на Община-Самуил и Членове: инж. Н. М. – Директор на Дирекция „ОСРРСД“, А. Н. – гл. специалист „Строителен техник“ и В. М. – гл. специалист „КС и ИК“, да извършат проверка на терен на извършените строително-монтажни работи на процесния самостоятелен обект – сграда със застроена площ от 255.75 кв. м., разположена в УПИ ІІ за жилищни нужди и обществено обслужване, в кв. 86 по ПУП на с. Самуил и в случай на констатирани нарушения да се състави констативен протокол.

В изпълнение на същата Заповед, на 29.03.2023 г., работната група извършила проверка на терен в процесния имот, в присъствието на оспорващия Б. С. Ш., както и проверка по документи. Установено е, че в североизточната част на имота (с идентификатор 65276.501.756 по кадастралната карта на селото) е извършено „Преустройство с промяна на предназначението на съществуваща сграда в амбулатория за първична медицинска помощ - индивидуална практика (АПМП-ИП) и аптека“, което представлява строеж по смисъла § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.

Сградата е с идентификатор 65276.501.756.1 по кадастралната карта на с. Самуил.

Съществуващата сграда е едноетажна, без сутерен, с размери в план 22,40/10,70 м, със средна височина около 3.00 м, ситуирана на разстояние 2,10 м от североизточната граница на имота; 4.80 м от югоизточната граница на имота; 6.80 м от северозападната граница на имота, 6,70 м от съществуваща триетажна сграда на Община-Самуил в посока югозапад и на разстояние 16,70 м от съществуваща двуетажна жилищна сграда през улица в посока североизток. Сградата е строена през 90 години на 20 век и е била проектирана като триетажна жилищна сграда с партерен етаж за гаражи, но е изграден само партерния етаж, с предназначение гаражи и складови помещения. Изградена е със скелетно-гредова стоманобетонова конструкция и ограждащи тухлени зидове, укрепени със стоманобетонови пояси и колони. Фундирането е на ивични стоманобетонови основи и единични фундаменти.

Възложителят Б. С. Ш. е извършил премахване на тухлени зидове, зазиждане на отвори за врати и отваряне на нови. Североизточната част на сградата е преустроил в амбулатория за първична медицинска помощ - индивидуална практика (АПМП-ИП) и е обособил следните помещения: чакалня, лекарски кабинет, манипулационна, два склада и санитарен възел. По същия начин югозападната част на сградата е преустроил в аптека и е обособил следните помещения: приемно помещение (търговска зала), два склада, склад за опиати и тоалетна с мивка, като нивото на пода на приемното помещение е на кота -0,40 м. Едната гаражна клетка до аптеката, в средата на сградата е обособил като офис със санитарен възел. Съществуващите стълби са запазени, като възможност за бъдещо надстрояване. Върху стоманобетонната плоча над партерния етаж е направил надзид и е изградил едноскатен покрив от дървена конструкция и покритие от ЛТ ламарина.

Също така е положил ПВЦ тръби ф 110 с дължина около 40 м в изкоп с дълбочина около 75 см от сградата, през УПИ ІІ - за жилищни нужди и обществено обслужване и УПИ III - за пазар за селскостопанска продукция, в кв.86 по регулационния план на с. Самуил, а по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-112/07.12.2021 г. на Изп. директор на АГКК - поземлени имоти с идентификатори 65276.501.756 и 65276.501.4855, собственост на Община - Самуил и е заустил отпадните води от сградата към съществуващите канализационни съоръжения, собственост на Общината за собствени нужди.

Строежът е водоснабден и електроснабден.

Установено е, че Амбулаторията за първична медицинска помощ - индивидуална практика (АПМП-ИП) към момента на проверката се ползва като такава без да е въведена в експлоатация.

Във връзка с писмо изх.№ 407/20.03.2023г., изпратено до възложителя за представяне на всички строителни книжа за строежа, било представено копие от изготвени инвестиционни проекти по части Арх., СК, Ел„ ВиК, ПБ и ЕE, които не били одобрени от Главния архитект на Община-Самуил.

След извършена проверка в техническия архив на Община-Самуил е установено, че няма строителни книжа за извършения строеж и е изпълнен без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж, не са представени Протокол за откриване на строителна площадка, Протокол за определяне на строителна линия и ниво, и Заповедна книга.

За описаните обстоятелства проверяващите служители на Община-Самуил съставили Констативен акт № 1 от 29.03.2023г. в който контролната работна група приела, че извършеното „Преустройство с промяна на предназначението на съществуваща сграда в амбулатория за първична медицинска помощ - индивидуална практика (АПМП-ИП) и аптека“, в това число и канализация, представлява пета категория строеж, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“ от ЗУТ и чл. 10, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 30.07.2003г. на МРРБ. Изграден е след началото на 2020г., без изискуемите от закона строителни книжа - без разрешение за строеж, издадено от овластения за това орган и без одобрен от Главния архитект на Община-Самуил инвестиционен проект, в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, не попада в изключителната хипотеза на чл. 151, ал. 1 от същия закон и представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

Копие от Констативния акт е връчен на Б. Ш. - лично на 12.04.2023г., удостоверено с подписа му, като в определеният от закона 7-дневен срок по чл. 225а, ал. 2, изр. второ от ЗУТ не е постъпило възражение, за което е съставен Констативен протокол от 24.04.2023г. от техническа комисия при Община-Самуил (л. 31 от делото).

Като неразделна част към обсъдения Констативен акт № 1 от 29.03.2023г. са приложени 6 листа снимков материал, както и използвани изображения от 18.08.2018г., 13.03.2020г. и от 02.07.2021г. от интернет приложението „google earth“ - 2 листа, за допълнително установяване състоянието на строежа преди и след започване на преустройството. При сравнение - на изображението от 13.03.2020г. се вижда трасето на изградената канализация, изградената покривна конструкция на сградата и изградените две пътеки.

На 27.04.2023г. Кметът на Община - Самуил издал процесната Заповед № 212, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и в съответствие с правомощията си по чл. 223, ал. 1, т. 8 от същия закон, разпоредил оспорващият Б. С. Ш. да премахне установения незаконен строеж „Преустройство с промяна на предназначението на съществуваща сграда в амбулатория за първична медицинска помощ - индивидуална практика (АПМП-ИП) и аптека“, в това число и канализация, намиращи се в с. Самуил, обл. Разградска, ул. „Хаджи Димитър“ № 3Б, УПИ № II – „за жилищни нужди, обществено обслужване“, в кв. 86 по ЗРП на с. Самуил, с идентификатор 65276.501.756 по кадастралната карта на селото. Определил двумесечен срок за доброволно изпълнение и разпоредил принудително премахване при неспазване на този срок.

В оспорената заповед административният орган се е позовал на съставения от работната група Констативния акт № 1 от 29.03.2023 год., като възприел изцяло фактическите обстоятелства, установени от проверяващите служители за контрол по строителството относно изпълнението на строежа, описан по идентичен с Констативния акт начин.

По отношение на строежа приел, че същият е V категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а” от ЗУТ и чл. 10, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 30.07.2003г. на МРРБ, и е изпълнен в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ - без издадено разрешение за строеж и без одобрен инвестиционен проект, поради което подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.

Заповедта е връчена на Б. Ш. на 28.04.2023г. – лично, удостоверено с подписа му, който депозира жалбата, сезирала настоящото производство – на 10.05.2023г. чрез Кмета на Община - Самуил.

В хода на съдебното производство е назначена съдебно-техническа експертиза с изготвено заключение вх.№ 1791/15.11.2024г. от специалист – арх. Е. Б. (л. 278-282 от делото), което установява същите обстоятелства, констатирани и с оспорваната Заповед, а именно, че няма одобрени инвестиционни проекти и разрешения за строеж за изграждане на процесната сграда „Преустройство с промяна на предназначението на съществуваща сграда в АПМП-ИП и аптека" в процесния УПИ № ІІ от кв. 86 по плана на с. Самуил, с идентификатор 65276.501.756 по кадастралната карта на селата, в това число и канализация.

Въз основа на извършения оглед на място индивидуализира извършените строителни дейности без одобрени инвестиционни проекти и разрешения за строеж: съборени са неносещи стени, зазидани са отвори и са отворени нови, изградени са допълнителни разпределителни стени. Северната част на сградата е преустроена като амбулатория за първична медицинска помощ. Обособени са чакалня, лекарски кабинет, манипулационна, два склада и санитарен възел. Южната част на сградата е преустроена в аптека. Обособени са: приемно помещение (търговска зала), два склада, склад за опиати и санитарен възел. В средата на сградата е обособен офис със самостоятелен санитарен възел. Направена е дървена конструкция над съществуващата стоманобетонова плоча и е поставена хидроизолация от LT ламарина.

При разпита в съдебно заседание вещото лице допълва, че помещенията са довършени, но много ниски, като не отговарят на нормативите за височина и санитарните норми за такъв вид помещения – 2 метра светла височина, което допуска, че е вероятната причина за неодобряването на проекта. Уточнява, че констатираните строителни дейности са извършвани във връзка с преустройството и са част от него, тъй като първоначално сградата са били гаражи, които са с циментова замазка, а според изискванията за кабинет и предназначението за пациенти, има различни изисквания за пода, стените, осветлението. Вещото лице не ангажира мнение дали тези дейности са извършени след издаването на визата за проектиране или преди това.

Експертизата определя процесната сграда като строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, IV (четвърта) категория, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.

Констатира, че е изградена и описаната в оспорената заповед канализация, която е свързана със съществуваща сграда - собственост на оспорващия. Същите обстоятелства са установени и в експертното заключение вх. № 277 от 16.02.2024г., изготвено от специалист ВиК – инж. А. Л. А. въз основа на документална проверка и оглед на място в имота. Според това заключение (л. 328 - 331 от делото) процесната сграда е била предвидена за триетажна, но е бил изграден само партерния етаж с предназначение гаражи и складови помещения към тях, с малка височина. В деня на огледа функционира като Амбулатория за първична помощ-индивидуална практика, офис и аптека с обзавеждане. Канализацията зад постройката с променено предназначение от жилищни нужди в сграда за амбулатория, офис и аптека, е изградена подземно в началото на 2020г. от северната страна към имота, видно от справката с изображенията от 13.03.2020г., приложена по делото. Положена е преди изготвените варианти в проектите на част „ВиК“ и изкопът се е слегнал на места по нейната дължина, видимо от изображенията и при огледа за делото. Над нея трасето е очертано с пропаднали очертани линии, без ревизионни шахти за почистване, при промяната посоката на свързващите я хоризонталните клонове. Вещото лице отбелязва, че по тази причина не е възможно да се установи с какъв максимален наклон е изпълнена - дали е 0,15м/м. в съответствие с количеството на провежданите отпадни води и с оглед предотвратяване на утаяване и запушвания, съгл. изискването на чл. 117, ал. 1 от Наредба № 4 от 17.06.2005г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации. Според експертизата потъналите неравномерно земни участъци от обратния насип, над положените тръби на канализацията не дават гаранция за първоначално правилно положени тръби и спазени наклони. Канализацията представлява строеж, съгласно ЗУТ и е изградена от тръби с диаметър 110 мм. Заустена е на 75см. от нивото на терена в друга ревизионна шахта извън имота, без доказано право на преминаване. В процесния имот липсва изградена водоплътна яма. При огледа на място не е установено съответствие с приложения ПУП-схема за канализацията и проектите в делото по отношение на сечението (диаметрите) на канализационните тръби и наличие на РШ-1 и РШ-2 от приложения чертеж „Ситуация на площадковата ВиК мрежа” от април 2020г. (стр. 54 от делото) и с водоплътна яма лист 4/6 (стр. 84), които не съществуват. В близост няма пожарен хидрант. Експлоатационното дружество „ВиК“ ООД - гр. Исперих не експлоатира канализационна мрежа в населеното място, съгласно Писмо с изх.№ 33-21/25.06.2021г. (стр.75 от делото). Присъединяването към водопроводната мрежа на сградата в населеното място е с договор от 27.10.2021г. (стр.78 от делото).

Според експертното заключение канализацията не отговаря на техническите правила и норми съгласно ЗУТ и Наредба № 4 от 17.06.2005г. при проектиране, изграждане, експлоатация и реконструкция на съществуващи сградни водопроводни и канализационни инсталации в жилищни, обществено-обслужващи, селскостопански, производствени, курортни и вилни сгради и в сгради със смесено предназначение. В процесния имот и сграда не са съществували водопроводни и канализационни инсталации. Не са установени изискващите се документи, съгласно нормативната уредба, а именно: разрешение за строеж, протокол откриване на строителна площадка и протокол за определяне на строителна линия и ниво. Липсват документи за приемане на канализацията, а именно: заповедна книга на строежа и актове за скрити работи; съответствие на изградената канализационна инсталация с инвестиционния проект; наклоните на тръбите, надеждността на укрепването, водоплътност на връзките и санитарните прибори със средства за уплътняване в съответствие с указания на производителя им; документи за удостоверено съответствие на всички вложени продукти със съществено изискване към тях. Няма приемо-предавателна документация, съдържаща най-малко: актове за скрити работи, протоколи от изпитванията за херметичност, одобрен инвестиционен проект или заверена екзекутивна документация на канализационната инсталация и на външната площадкова канализационна мрежа; документи за удостоверено съответствие на всички вложени продукти със съществено изискване към тях; указания за техническа експлоатация.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна Административен съд - Разград прецени следното:

Жалбата срещу процесната Заповед № 212 от 27.04.2023г. на Кмета на Община - Самуил за премахване на незаконен строеж, е допустима. Оспорва се индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 3 от ЗУТ и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Жалбоподателят е лице с правен интерес от обжалването - адресат на акта, чиято правна сфера е неблагоприятно засегната от него и жалбата е подадена в определения от закона 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, с оглед на данните за съобщаване на акта и датата на подаване на жалбата.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При дължимата по чл. 168 от АПК проверка съдът не констатира наличие на отменителни основания по чл. 146 от АПК.

Оспорената заповед е издадена от кмета на Община – Самуил в рамките на неговата териториална и материална компетентност по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Компетентността зависи пряко от категорията на строежа – в случай, че строежът е четвърта, пета или шеста категория компетентен да издаде заповед по чл. 225а от ЗУТ е кметът на съответната община. По данни от приетото и неоспорено заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвено от арх. Е. Б., процесният строеж е IV (четвърта) категория, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, с оглед на което съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, в пределите на предоставената му от закона власт.

Спазена е предвидената от закона писмена форма за издаване на акта, като Заповедта съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 228 от ЗУТ. Изложените в нея фактически и правни основания са достатъчни да се установи волята на административния орган и в същото време позволява на съда да осъществи нужния контрол за законосъобразност върху акта. От фактическа страна заповедта е мотивирана с релевантните факти, обуславящи премахването на незаконен строеж - отсъствието на строителни книжа за изпълнението на съществуващ строеж, което е квалифицирано като нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, определящо строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. От правна страна актът е основан на разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, от която ответникът черпи правомощията си.

Извършеното „Преустройство с промяна на предназначението на съществуваща сграда в амбулатория за първична медицинска помощ - индивидуална практика (АПМП-ИП) и аптека“, в това число и канализация, по естеството си предполага съвкупност от строително монтажни дейности (арг. от § 5, т. 40 от ДР на ЗУТ), които са индивидуализирани по вид и местоположение, в достатъчна степен за безспорното им разграничаване от останалите обекти в имота и в този смисъл липсва твърдяната от жалбоподателя неяснота относно предмета на разпореденото за премахване незаконно строителство. Става ясно, че съществуващ партерен етаж, предназначен за гаражи и складови помещения е преустроен в Амбулатория за първична медицинска помощ - индивидуална практика и аптека, в това число и канализация, като елемент от техническата инфраструктура (арг. от § 5, т. 38 във вр. с т. 31 от ДР на ЗУТ). В този смисъл, в мотивите на заповедта ясно и точно е описан наредения за премахване строеж, с характеристики и местоположение, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. Точно описание на строежа се съдържа и в Констативния акт, въз основа на който е издадена оспорената заповед. Единството на СМР, обединени от постигнатия резултат на преустройството, формират в своята цялост констатирания строеж като допустим обект на премахване. Ето защо съдът не възприема и възражението за неяснота на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК, тъй като разпоредителната част на оспорения административен акт обвързва премахването на строежа с възстановяването в първоначалния му вид – в състоянието преди извършените СМР по преустройството.

Заповедта е издадена при спазване на общите административнопроизводствени правила, регламентирани от АПК, както и след изпълнение на предвидената в специалния закон процедура. В изпълнение на изискването по чл. 225а, ал. 2 във връзка с чл. 223, ал. 2 от ЗУТ заповедта за премахване на незаконен строеж е издадена въз основа на Констативен акт, съставен от служители в администрацията на Община – Самуил, чиито функции за контрол по строителството са били възложени с нарочната и представена по делото Заповед № 173 от 20.03.2023г. на Кмета на Община - Самуил. По този начин е без правно значение факта дали работната група, извършила проверката е включвала назначени по щат служители за контрол по строителството. Констативният акт е редовно връчен на жалбоподателя Б. С. Ш. като адресат на акта, с което е извършено редовно уведомяване за започване на административното производство (арг. чл. 26, ал. 1 от АПК). Същият не се е възползвал от правото си на възражение по констатациите, които са приобщени като фактически мотиви на заповедта предвид изричното позоваване на Констативния акт в съдържанието на същата. След като на страната е била гарантирана възможността за участие в производството, се налага разбирането, че органът е осигурил начин и способ за организиране и провеждане на защитата на засегнатите права и интереси. Ето защо съдът приема, че в хода на протеклото административно производство не са допуснати нарушения на процедурните правила от категорията на съществените, които да са ограничили правото на защита на оспорващия и да са го препятствали да я упражни в пълен обем.

Съдът намира оспорената заповед и за материалнозаконосъобразна.

Въз основа на събраните по делото доказателства категорично се установи, че към датата на издаване на процесната Заповед от 27.04.2023г., установеното в процесния общински имот „Преустройство с промяна на предназначението на съществуваща сграда в амбулатория за първична медицинска помощ - индивидуална практика (АПМП-ИП) и аптека“, в това число и канализация, има характеристиките на „строеж“ по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Както се посочи по-горе, процесният строеж е такъв от IV-та категория, съответно по арг. от чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал.1 от ЗУТ за извършването му се изисква одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж.

По делото се установи, а и не се твърди от жалбоподателя, да са одобрявани строителни книжа. Отсъствието на одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж квалифицира строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и съответно подлежащ на премахване по реда на чл. 225а, ал.1 от същия закон – въз основа на заповед на кмета на общината.

Установените в хода на административното производство обстоятелства, отразени в съставения за целта Констативен акт, касаещи вида, характеристиките и параметрите на строежа, не са оборени от оспорващия, а напротив, потвърдени са посредством събраните по делото доказателства. По този начин съдът приема за несъмнени фактите за това кой е извършителят на строежа, както и че липсват необходимите строителни книжа за изграждането му - инвестиционен проект и разрешение за строеж. Жалбоподателят не твърди, че такива документи съществуват, а и вещите лица по съдебно-техническите експертизи не ги откриват при извършените документални проверки. Неоснователни са възраженията по жалбата, че извършените от оспорващия ремонтни дейности върху сградата са текущи такива, за които не се изисква разрешение за строеж. Констатациите на експертизите опровергават твърдението за извършен текущ ремонт на сградата, тъй като строителните дейности не са предприети с цел да подобрят и поддържат в изправност сградата или с цел вътрешно преустройство (по аргумент от § 5, т. 43 ДР ЗУТ), а очевидно изпълняват различна функция - преустроеният обект от партерен етаж, предназначен за гаражи и складови помещение да се използва за конкретен вид специфична дейност - амбулатория за първична медицинска помощ - индивидуална практика и аптека, в това число и канализация, функционирането на които поставя редица специфични изисквания при изграждането им. Установените от двете съдебно-технически експертизи строително-монтажни работи са идентични с тези, описани в процесната заповед и същите несъмнено доказват извършено преустройство със съдържанието на понятието в общоупотребимия смисъл, доколкото то не е дефинирано изрично в закона.

Доказателствата по делото не установяват нито една от хипотезите на закона (арг. от чл. 147, ал. 1, чл. 151, ал. 1 от ЗУТ) регламентиращи строителство, за извършването на което не се изисква разрешение за строеж. След като строежът, предмет на процесната заповед, не попада сред тези изключения, то на общо основание за него е бил необходим изричен разрешителен акт по смисъла на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, при липсата на който строежът е незаконен в хипотезата чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, както и правилно го е квалифицирал административният орган. Изпълнен е без одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, респективно налице е посоченото в заповедта фактическо основание за издаването ѝ. Правилно е определено и лицето, което трябва да предприеме действия по премахването на строежа, ангажиращо отговорност за състоянието му в противоречие с нормативната уредба.

Предвид констатирания и неоспорен в хода на делото факт, че строежът е извършен след закупуването на сградата на 20.12.2019г. и в началото на 2020г., то този факт изключва въобще изследването за неговата търпимост по § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, чиито обхват е за строежи, изградени до 31.03.2001 г.

При това положение, с оглед на кумулативното отсъствие на необходимите строителни книжа за извършването на строежа и на възможността същият да се ползва от статуса на търпим, премахването му е било разпоредено законосъобразно. Липсата на строителни книжа, което е безспорен факт по делото, сочи на незаконен строеж, което е основание за административният орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване.

Заповедта е издадена при наличие на материалноправните основания, предвидени в текста на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Извършеното преустройство е изпълнено в противоречие с нормативните изисквания и правила, и законосъобразно е приложен съответният законов ред за премахването му.

Не е налице и несъответствие на оспорената заповед с целта на закона. В процедурата по издаване на заповеди по чл. 225а ЗУТ административният орган действа служебно, като при установен незаконен строеж за него не е налице друга законова възможност освен да разпореди премахването му. Действията са в условията на обвързана компетентност с оглед императивния характер на нормата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Доколкото целта на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство, то намесата на държавата, съответно на общинската администрация в случая е напълно пропорционална на предвидената в закона цел. Премахването на незаконния строеж, изпълнен без строителни книжа, е единственият способ, чрез който може да се постигне тази цел.

С оглед на всичко гореизложено оспорването срещу издадената заповед за премахване на незаконен строеж е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

При този изход на делото и при условията на чл. 143, ал. 3 от АПК, искането на ответната страна за присъждане на разноски е основателно и следва де бъде уважено. Разноските са доказани в общия размер от 1 304 лева, от които: 904 лева – заплатени възнаграждения на вещите лица по съдебно-техническите експертизи и 400.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 28.06.2023г.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РEШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Б. С. Ш., ЕГН-********** от с. С., обл. Р., против Заповед № 212 от 27.04.2023г. на Кмета на Община - Самуил.

ОСЪЖДА Б. С. Ш., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Община - Самуил, сумата от 1 304.000 (хиляда триста и четири) лева – направени разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.