Р Е
Ш Е Н
И Е
№...........
гр.ЛОВЕЧ , ................... г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав в публично
съдебно заседание десети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: И.ИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
секретар ДАНИЕЛА КИРОВА, като разгледа докладваното от съдия Константинова
в.гр. дело № 99 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производство
с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 347 от 31.07.2019 г., постановено
по гр.дело № 1218 по описа за 2018 година, Ловешкият районен съд признал за
установено по отношение на В.И.Д., с
ЕГН ********** и Е.А.Д., с ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, че Д.Д.Д., с
ЕГН **********, с адрес *** и Б.Д.Д.,
с ЕГН **********, с адрес ***, са собственици на реална част с площ от
Против решението
е подадена въззивна жалба от И.И.Р.,
В.И.Д. и Е.Д., чрез адвокат Д.Д. от САК, с която обжалва решението като
недопустимо, а по същество неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
противоречащо на процесуалния и на материалния закон.
Изтъкват, че като страна в производството е следвало да бъде конституирана Община ***, като единствен легитимиран собственик на поземлен имот № 40261.220.578 с представен по делото АОС № 536/16.07.2007 г. и който факт ищците не са оспорили. Считат, че по този начин Община *** е била лишена от възможността да проведе защитата на правото си на собственост. Акцентират, че никъде не се спори, че ищците притежават само и единствено право на строеж върху процесния имот и затова е недопустимо съдът да приеме, че са собственици на реални части от поземлен имот 40261.220.578.
На второ място сочат, че съдът е допуснал нарушение на процесуалния закон, тъй като ищците не са доказали по нито един от допустимите начини процесуалното си качество на заинтересована страна, което е в хипотезата на чл.54, ал.2 ЗКИР. Позовават се на ТР № 8/23.02.2016 г. на ВКС по тълк.д.№ 8/2014 г. на ОСГК като поддържат, че когато се претендира установяване на право на собственост върху реална част от ПИ, която грешно е заснета в границите на записан на името на ответника поземлен имот, вместо в записания на името на ищеца ПИ, предмет на делото е само тази спорна част. Затова правят извод, че решението е недопустимо, тъй като ищците не са доказали да са собственици на процесния имот с ид. 40261.220.578.
Като нарушения на процесуалните правила навеждат твърдението, че Община *** е собственик на процесния имот, който е актуван с Акт за общинска собственост. Ищците са собственици на построените в имота жилищна и стопански сгради на основание отстъпено право на строеж, но няма данни за законност на строежите и те не съответстват на строителните правила и норми, което е условие да се приеме, че са търпими по пар.127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
На следващо място въззивните поддържат, че съдът неправилно е приел, че спорните 25 и 144 кв.м. са реални части от недвижимите имоти и могат да бъдат предмет на делото в хипотезата на чл.54, ал.2 ЗКИР, тъй като не са реални части от недвижим имот и не могат да бъдат индивидуализирани, не могат да бъдат предмет на самостоятелни права.
Направено е и възражение, че съдът неправилно е приел, че при разделяне на съсобствения имот с ид.№ 40261.220.577, с одобрен ПУП, с който са обособени два имота, съгласно заповед № 173/08.06.2016 г. и договор за доброволна делба от 13.07.2017 г., всъщност владеят и процесните недвижими имоти от имот пл.№ 40261.220.578 и затова не следва да заплатят разноски по делото.
Като нарушение сочат и неясно формулирания петитум на исковата молба.
Молят да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решението като недопустимо, а по същество неправилно и незаконосъобразно, като им бъдат присъдени и разноските по делото.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Д.Д.Д. и Б.Д.Д., чрез адвокат С.С., с който молят да бъде потвърдено решението на районния съд.
Оспорват твърдението във въззивната жалба за допуснато процесуално нарушение при конституиране на страните, като се позовават на чл.5 от Закона за общинска собственост, че актът за общинска собственост няма правопораждащо действие, а има само декларативен характер.Поддържат, че от събраните доказателства са доказали, че парцелите им никога не са били актувани като държавни, нито като общински, но са владени от техните наследодатели, а впоследствие – и от тях повече от 70 години, с което доказват правото си на собственост по наследство и давностно владение.
Оспорват и твърденията за допуснати нарушения на материалния закон. Развиват и съображения относно правната същност на иска по чл.54, ал.2 ЗКИР и поддържат, че са необосновани доводите на ищците, че частите от имотите на ответниците, за които е предявен искът, не били индивидуализирани.
Страните не са направили доказателствени искания.
В съдебно заседание, въззивниците се явяват лично, поддържат въззивната жалба и молят да бъде уважена. Въззиваемия Д.Д. моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Въззивното производство е допустимо,
тъй като срокът по чл.259, ал.1 от ГПК за обжалване на решението на районния съд
е спазен.
Решението на Ловешкия районен съд е валидно,
тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност и е допустимо. След разглеждане на спора по
същество и след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата
инстанция счита, че е и правилно.
Ищците Д.Д.Д. и Б.Д.Д. са предявили срещу И.И.Р. и В.И.Д. обективно и
субективно съединени искове за признаване правото им на собственост върху части
от недвижими имоти, които считат, че са заснети неправилно като части от
имотите на ответниците- техни съседи.
В срока за отговор ответниците са оспорили исковете като недопустими и
неоснователни.
От представените доказателства
по гр.дело № 1218/2018 година на Ловешкия районен съд, от преценката на
становището на страните, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Ищците Д.Д.Д. и Б.Д.Д. са наследници- внуци на Ц.Н. Д., б.ж. на с.***, починала на 14.06.1993 г., деца на нейния син Д.Б. Д., починал на 28.11.2013 г., видно от удостоверение за наследници изх. № 182/17.04.2018 г., издадено от Община ***, с. ***. Според удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх.№ 183/17.04.2018 г. Ц.Н. Д. и имената Ц.Н. Д. и Ц.Б. Д. са имена на едно и също лице.
От удостоверение за родствени връзки № 184/17.04.2018 г. се установява, че съпруг на Ц.Н. Д. е Б. Д. С., починал на 23.01.1944 г. в землището на с. *** (акт за смърт № 27 от същата дата).Същият е имал брат И. Д. С. (починал на 005.04.1981 г.), сестра С. Д. Д. ( починала на 01.01.1990 г.).
С нотариален
акт № 17 том ІV, рег.№ 3297 д.№300/2006 г. бащата на ищците Д.Б. Д. е признат
за собственик по наследство и давност на масивна жилищна сграда със застроена
площ от
С нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот Д.Б. Д., е продал на децата си Д.Д.Д.
и Б.Д.Д. при равни права, следния свой собствен недвижим имот, находящ се в с. ***,
община ***, обл. Ловеч: масивна жилищна сграда със застроена площ от
А. С. Д. и С. Ц.
С. са признати за собственици при равни права на следния недвижим имот: дворно
място с площ от
С нотариален
акт за собственост на недвижим имот по давностно владение и обстоятелствена
проверка № 34, том X,
рег. № 8764, дело № 1417 от
Ответницата И.И.Р.
се легитимира като собственик, по силата на договор за дарение, сключен с И. С.И., обективиран в № 1, том XI, рег. № 9567, дело № 1569
от
От нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 180, том IX, рег. № 4586, дело № 641 от
Със Заповед № 173 от 08.06.2016 г. на кмета на Община *** е одобрено изменение в ПУП-ПРЗ на с. ***, община *** отнасящо се до УПИ IV – 399, УПИ VI-401, УПИ VII – 402 и УПИ XXVI – за озеленяване кв. 52, с възложители И.Р. *** и М. В. С. от с. ***. С това изменение от УПИ IV – 399 са образувани два нови УПИ- IV-575 и XI-575, а от УПИ VI-401 са образувани два нови УПИ – VI-577 и XII-577, като за двата нови урегулирани поземлени имоти се осигурява транспортен достъп чрез новопроектирана улица, която разделя кв. 52, а за новообразуваните имоти се образува нов кв.7. С предходно изменение от 2005 г. на плана парцелите от кв.7 са преминали към кв.52.
На 13.07.2013
година ответниците са сключили договор за доброволна делба, по силата на който В.И.Д. получава в дял и става
изключителен собственик на поземлен имот
с идентификатор 40261.220.614, по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. ***, община ***, одобрени със Заповед № РД-18-69/02.06.2008 г.
на ИД на АГКК, изменена със Заповед № 18-8534/27.10.2016 г. на Началника на
СГКК, с адрес на поземления имот с. ***, п. к. ***, с площ от 839 кв. кв. м., с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване, със стар идентификатор 40261.220.577, номер по предходен план –
имот пл. № 401, кв. 7, парцел VI,
при съседи имоти с № ра: 40261.220.576, 40261.220.615, 40261.220.578,
40261.220.521, заедно и реално с построените в него сгради - едноетажна сграда
за обитание, с идентификатор 40261.220.614.1, със застроена площ от
По делото са събрани и гласни доказателства.
Свидетелите В. И. Я., В. Н. С., С. Ц. С. и К. Й. К. дават непротиворечиви показания относно собствеността на имота на ищците в с.*** и го описват подробно. От показанията им става ясно, че имотът е застроен с къща, построена на лицето на улицата и лятна кухня след нея.Зад къщата има тревна площ, след нея- дере, след което следва и другата част от имота. В северната част, преди дерето, от двете страни имотът на ищците е ограден с дувар, а след дерето- с мрежа с колове, без бетонова основа (св. Я. и С.). В южната част имотът е ограден с каменен дувар с порта откъм изток (показанията на свидетелите Я., С. и С. ). За преминаване през дерето, разделящо имота на две части, има направени два моста Първият се намира след лятната кухня, в близост до западната граница на имота (до границата с имота на ответниците Д.), а вторият е каменен и е разположен в близост до източната граница на имота на ищците- до границата на имота, ползван от А.И.А. Дерето е част от имотите на живущите в района, като ги разделя на две части, а по отношение на имотите на ответниците са обособени два отделни имота в резултат на делбата.
Потвърждават се
от показанията на свидетелите твърденията на ищците, че имотът е принадлежал на
Б. С. и неговия брат И. С..През 1944 година Б. С. и съпругата му Ц. С.а започнали да строят къщата. През зимата
на
За изясняване на спора, съдът е допуснал и приел съдебно-техническа експертиза, която кредитира като компетентно и обосновано изготвена и срещу която страните не са направили възражения.
От анализа на
писмените доказателства, проследяване на плановете на с.*** и записванията в
разписните листи, експертът е констатирал, че за с.*** е имало два плана – първият
е недействащ кадастрален и регулационен план от 1923 година , а следващият
недействащ кадастрален и действащ регулационен план е от
Експертът е
констатирал, че по плана от 20-те години на миналия век имотите на изток от
тези на ищците са записани като общински. Експертът уточнява, че представения
по делото АДС е съставен при действието на първия регулационен план на с. *** (на
01.3.1962 г.), а новият план е одобрен на 06.08.1962 г. С оглед на това
актувания с него имот следва да е индивидуализиран по първия регулационен план.
Съгласно разписните листове този имот – парцел
VII, в кв. 7, е записан като общински, като в едно от
представените копия на акта имотът вече е индивидуализиран по новия план от
В плана от
Имотът на ответниците е нанесен в плана
под № VI – 401, в кв.
7, като в разписните книги е записан първоначално на С. Д. – без документ, а
след това на А. С. Д. и С. Ц. С., на основание нотариален акт № 31/1990 г. Със
заповед от 08.09.1967 г. на председателя на ОНС-Ловеч е одобрено попълване на
кадастралната основа между имоти пл. № 401 и 402 и изменение на регулацията
между парцел VI – 401 и
VII-402 в кв. 7, като
дворищно регулационната линия между тях минава по западната фасада на къщата на
ищеца.За изменението на плана през
В експертизата
е отразено, че при изработването на кадастралната карта на с. *** не е
извършвано заснемане на терен, а имотните граници са определяни по стари
кадастрални и регулационни граници. След проверка на място, експертът е констатирал,
че имот с идентификатор 40261.220.578 е ограден от юг с каменен зид с ширина
около
При така изложените
факти, съдът направи следните правни
изводи:
Предявените при условията на обективно и субективно
съединяване положителни установителни искове са с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР, тъй като ищците търсят защита на правото си на собственост и правният им
интерес произтича от наведените в
исковата молба твърдения за допусната в
кадастралната карта непълнота или грешка, изразяваща се в неправилно заснемане
на част от имота им към съседния имот на ответниците.
Разпоредбата на § 1,т.16 от ДР на ЗКИР дефинира непълнотите или грешките в кадастралната карта като "несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри". Когато тези несъответствия не са свързани със спор за право на собственост, поправянето им се извършва по административен ред. Когато непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта или кадастралния регистър са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред съгласно чл.54, ал.2 ЗКИР. Предмет на този иск е установяване на пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта.
В ТР № от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК се приема ,че определението, дадено в § 1,т.16 от ДР на ЗКИР следва да се тълкува в смисъл, че установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право, по принцип е към момента на предявяване на иска, респективно - на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези настъпили след одобряване на кадастралната карта юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото.
Първото възражение на ответниците, което е и оплакване във въззивната жалба, е за недопустимост на предявения иск, поради липса на процесуална легитимация на ищците.
Последователна е съдебната практика на ВКС и ВС, че процесуалната легитимация се обуславя не от някакви обективни факти, а от заявената от ищеца принадлежност на спорното право, което се претендира или отрича. (Определение № 284/16.04.2010г. по ч.т.д. № 518/2009 на ВКС, ТК, II т.о.). В настоящия случай се търси защита на вещно право (право на собственост) , което е оспорено от ответниците. Процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца. Материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение- кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението си и по който се произнася и това обосновава основателността на иска, а не неговата недопустимост. Затова възражението на ответниците за липса на активна процесуална легитимация за ищците е неоснователно.
Неоснователно е и оплакването във въззивната жалба за недопустимост на решението на РС.Според правната теория недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество (Т.р.№ 13-76 ОСГК). Такова е решението, постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и при десезиране на съда. Въззивникът обосновава твърдението си недопустимост на решението на РС с липсата на активна процесуална легитимация на ищците, което съдът намира за неоснователно по изложените по- горе мотиви, поради което и твърдението за недопустимост на първоинстанционния съдебен акт е неоснователно.
Неоснователно е твърдението за допуснато процесуална нарушение поради това, че РС-Ловеч не бил счел за необходимо да конституира като страни в процеса всички заинтересовани в производството страни, каквато е Община *** като единствен легитимиран собственик на поземлен имот № 40261.220.578 с представен по делото АОС № 536/16.07.2007 г. В случая въпросът отново опира до съществото на спора, т.е. до основателността на претенцията, а не до легитимацията на страните.Надлежна (легитимирана) страна е носителят на право на иск за разрешаване на правния спор, предмет на исковия процес. Ищците претендират, че са носители на правото, засегнато от правния спор, поради което са упражнили правото си на иск срещу ответниците, които отричат техните права, а ищците не са навели доводи за права на община *** върху имота. Предмет на спора са правата на ищците върху процесния имот (придобили ли са правото на собственост върху имотите по силата на давностно владение) и какви са пространствените предели на правото им на собственост, респ. има ли допусната грешка при заснемането им по кадастралната карта.
От събраните
по делото доказателства се установява, че за с.***, община ***, е имало два
регулационни плана.По плана от 1923 година имотът на ищците е идентичен с имоти
VI-235 и XV-235, които по разписни
листове са записани на името на И. С. (брат на Б. Д. С. и съпруг на наследодателката
на ищците Ц.Н. Д.). След смъртта на Б. С. през 1944 година в имот VI-235 е построена къщата на Ц.
Б., в която тя е живяла до смъртта си през
При съвкупната
преценка на събраните доказателства съдът формира извод за основателност на
предявените искове.Настоящият съдебен състав приема, че ищците са доказали
правото си на собственост върху имота, тъй като от показанията на свидетелите,
които не са противоречиви, се установява, че е владян от техните наследодатели
необезпокоявано, спокойно и непрекъснато много повече от 10 години. Процесният
имот има наследствен характер, като първоначално през
В ТР № 4/2012
г. на ОСГК се приема, че ако едно лице е владяло недвижими имот в изискуемия по
чл.79 ЗС срок, но е починало преди да се позове на последиците от придобивната
давност, то в наследството се включва владението върху имота, както и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на
наследодателя им придобивна давност щом са продължили владението. В този случай
ще се счита, че придобивното основание е осъществено от наследодателя. Това
важи и за ищците, като наследници на Д. Д.. Доказва се, че в северната част на
поземления имот се намира жилищна и стопанска постройка. От изток и от запад до
дерето и от юг имотът е огладен с дувар (от камък и кирпич), а източната и
западната му част, след дерето, са оградени от телена мрежа. В тези пространствените
предели имотът е ползван и след
От своя страна ответниците се легитимират като собственици на имотите, западно от този на ищците чрез придобивни сделки (дарение и покупко-подажба). По силата на прехвърлителните договори те могат да придобият правата върху всеки от тях такива, каквито са били притежавани от техните праводатели. След като прехвърлителите на ответниците никога не са владели процесните части и не са собственици, не могат да разпореждат с права, които не притежават.
Одобрената през 2008 година кадастрална карта не отразява правилно графично имота на ищците в действителните му размери, към настоящия момент няма промяна в обема на техните права и имотът продължава да съществува в същите си границите, поради което следва да се приеме ,че при изготвяне на действащата кадастрална карта на с.*** досежно процесните имоти има допусната грешка.
Съобразявайки заключението на експерта, съдът приема, че ищците са собственици на 25 кв.метра, които са част от техния имот с кад.№ 40261.220.578 и които поради грешка в кадастралната карта на с.*** неправилно са заснети като част от имот с кад.№ 40261.220.614,собственост на ответниците В.И.Д. и Е.А.Д., както и да се признаят и правата им върху 144 кв.метра, част от техния имот с кад. № 40261.220.578 и неправилно заснети по КК като включени в имот с кад.№ 40261.220.615, собственост на ответника И.И.Р., съгласно геодезическото заснемане по скицата на стр.33 от делото, неразделна част от решението на съда.
Поради изложените съображения и съвпадане на направените изводи от
въззивната инстанция, атакуваното решение на РС-Ловеч като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК
препраща и към мотивите на първостепенния съд.
При този изход на процеса възизвниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 400.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 347/31.07.2019 година и Решение № 600/16.12.2019 година, постановени по гр.д. № 1218 по описа за 2018 година на Ловешкия районен съд.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, В.И.Д., с ЕГН ********** и Е.А.Д., с ЕГН **********, двамата с
адрес: *** и И.И.Р., с ЕГН **********,
с адрес ***, да заплатят на Д.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, направените по делото разноски за
настоящата инстанция в размер на 400.00 (четиристотин) лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: