Р Е Ш Е Н И Е
№ 454/2.6.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на
трети май, две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
по
адм. дело № 1409 по описа на съда за 2021 г.
Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител и е образувано
по жалбата на Д.И.И., ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Б.Т.,***, против
Заповед № ДП-З-2/09.12.2021 г. на Директора на РИОСВ гр. Пловдив, с която на
държавния служител е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“.
В жалбата се твърди, че обжалваната
заповед е неправилна и незаконосъобразна по изложени подробни съображения в
същата. Моли се да бъде отменена. Претендират се направените по делото
разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят –
редовно призован, се явява лично и с адв. Т., която по изложени съображения
моли съда да уважи подадената жалба, като отмени оспорената заповед като
необоснована и незаконосъобразна. Претендира направените по делото разноски,
съгласно представен списък на разноските.
Ответникът – Директорът на РИОСВ гр.
Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. С., изразява становище за
неоснователност на жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена, респективно да
се потвърди обжалваната заповед като правилна и законосъобразна. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Началото на административното
производство е поставено с подаден Доклад с вх. № 0-4005/22.11.2021 г. от И. К.
– началник-отдел „Управление на отпадъците и опазване на почвите“ в Дирекция
„Контрол на околната среда“, в който се сочи за констатирано неизпълнение на
служебните задължения от страна на служителката Д.И.И., на длъжност „главен
експерт“ в Отдел „Управление на отпадъците и опазване на почвите“ в Дирекция
„Контрол на околната среда“, виновно е извършила нарушения по смисъла на чл.
89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител, а именно – неизпълнение на
служебните задължения, състоящи се в следното:
-
В
периода от 07.10.2021 г. до 19.10.2021 г. жалбоподателката не е спазила
изискванията на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за
класификация на отпадъците, а именно в срока по чл. 7, ал. 3 от същата наредба
да изготви мотивирано становище, с което да бъде изискано отстраняване на
нередовностите в попълнения от ЕТ „Д-р Соня Гърнева-Янкова АИПППДМ“ работен
лист за класификация на отпадъците. Вместо това същата е изготвила Писмо изх. №
УО-2240-2 от 11.10.2021 г., с което преписката е изпратена за становище на РЗИ –
Пловдив на основание чл. 8, ал. 1 от Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за
класификация на отпадъците. С това свое деяние г-жа Д.И. не е изпълнила
служебните си задължения, регламентирани в т. 5.7., т.7.1. и т.7.7. от
утвърдената на 21.05.2021 г. длъжностна характеристика. Неизпълнението на
служебните задължения е установено на 22.11.2021 г. обективирано в Доклад с вх. № О-4005/22.11.2021 г.
-
На
29.11.2021 г. с утвърждаване в електронната система НИСО на работните листове
на „Супермаркет Христо Ботев“ ЕООД, както и с изготвяне на придружително писмо
с утвърдените работни листове, жалбоподателката не е спазила изискванията на
чл. 4, ал. 5 от Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците,
съгласно която разпоредба, ал. 1 не се прилага за причинителите на домакински
отпадъци, както и на подобните на домакински отпадъци, образувани от търговски
обекти и административни сгради. С това свое деяние същата не е изпълнила
служебните си задължения, регламентирани в т. 5.9., т. 7.1. и т.7.7. от
утвърдената на 17.11.2021 г. длъжностна характеристика. Неизпълнението на
служебните задължения е установено на 01.12.2021 г., обективирано в Докладна записка с № 0-4089/01.12.2021 г.
-
На
24.11.2021 г. с предаването за съгласуване на придружително писмо с ненадлежно
оформени работни листове за класификация на отпадъци, чието образуване е
преустановено, без да е отразена дата, от която е преустановено образуването
им, жалбоподателката не е спазила изискванията на чл. 21, ал. 3 от Наредба № 2/2014
за класификация на отпадъците. С това свое деяние същата не е изпълнила
служебните си задължения, регламентирани в т. 5.9., т. 7.1. и т.7.7. от
утвърдената на 17.11.2021 г. длъжностна характеристика. Неизпълнението на
служебните задължения е установено на 01.12.2021 г. обективирано в Докладна записка с № 0-4089/01.12.2021 г.
Във връзка с установеното и на основание
чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, с писмо изх. № О-4005-4/01.12.2021 г., служителката е
поканена за изслушване, както и са й изискани писмени обяснения. В указания
срок Д.И. е представила писмени обяснения с вх. № О-4005-5 от 02.12.2021 г.,
депозирани в РИОСВ – Пловдив, като се е възползвала от дадената и възможност да
бъде изслушана. На
03.12.2021 г. в 14:00 ч. е проведено изслушване от дисциплинарно-наказващия
орган. По време на изслушването служителката е заявила, че няма какво да добави
към вече представените писмени обяснения и е изразила становище, че освен
квалификация, човек трябва да притежава и морал; запозната е с нормативната
уредба и не е съгласна с публикуваната на официалната интернет страница на
РИОСВ – Пловдив информация, касаеща неприложимостта на разпоредбата на чл. 4,
ал.1 от Наредба № 2/2014 г. за класификация на отпадъците по отношение на
причинителите на домакински отпадъци, както и на подобните на домакински
отпадъци, образувани от търговски обекти и административни сгради.
Така на 09.12.2021 г. Директорът на
Регионална инспекция по околната среда и водите – Пловдив е издал процесната Заповед
№ ДП-З-2 от 09.12.2021 г., с която на Д.И., на длъжност: главен експерт в отдел
„Управление на отпадъците и опазване на почвите“ в Дирекция „Контрол на
околната среда“ в Регионална инспекция по околната среда и водите – Пловдив е
наложено дисциплинарно наказание „порицание“.
В процесната заповед като мотиви за
издаване е посочено, че дисциплинарното наказание „порицание“ се налага на
жалбоподателката за констатирано неизпълнение на служебните си задължения,
вменени й в т.5.9., т. 7.1., и т. 7.7. от утвърдената на 17.11.2021 г. длъжностна
характеристика.
По делото е разпитана като свидетел Д.К.Г.
***, към момента в отпуск по майчинство, чиито показания съдът кредитира като
достоверни, непротиворечиви и съотносими на представените по делото
доказателства. Свидетелката заяви пред съда, че е била пряк ръководител, като
началник на отдел, впоследствие и Директор на РИОСВ, на жалбоподателката. Според
същата жалбоподателката е наказана, затова че е утвърдила работни листове за
класификация на отпадъците на фирма, която е подала в инспекцията формуляр за
утвърждаване на същите от 15 група. Счита, че не са налице съществени
нарушения, които да послужат за база за налагане на наказание. Обяснява пред
съда механизма и движението на преписката, съответните действия, които се
предприемат от длъжностните лица при утвърждаването на работните листове.
Свидетелката заяви пред съда, че сегашният
началник на отдел е бил началник на този отдел и преди, с когото г-жа И. е
имала несъответствия във виждането по доста въпроси. Сочи, че жалбоподателката е от много дълги години
експерт в тази област. Тя е много добър експерт, на когото като неин пряк
ръководител е разчитала в нейната работа. Свидетелката посочи, че отскоро
Министерството въвежда т. нар. система НИСО – Национална информационна система
за отпадъците, най-общо казано информационна система, в която текущо се следи
всички фирми как управляват своите отпадъци – говорим за разрешителни
документи, класификация на отпадъци, за отчетност, за годишни отчети –
абсолютно всичко минава през тази национална система. Данните могат да бъдат
въведени както от оператора, така и ако бъдат представени на хартиен носител,
то задължително се въвежда от експертите на РИОСВ в тази национална система.
Това е едно от задълженията на г-жа И. във връзка с работата. Ако е въведено от
оператора, тя преглежда преписката и утвърждава, а ако е представена на хартиен
носител – тя въвежда в националната система и така се поддържа актуална
информация. Представянето на тази информация под формата на стар формуляр на
работния лист не води до липса на информация, ако работният лист за
класификация съдържа изискуемата документация и необходимата информация, това
че е на стара бланка, не е съществено.
При така установената фактическа
обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд – Пазарджик
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от
обжалването.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, при извършване на служебната проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт, съдът следва да провери
дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при
спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на
закона. По отношение компетентността на органа, издал административния акт,
предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема следното:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 92 от ЗДСл и в предвидената от закона писмена форма, и съдържа всички реквизити, установени в чл. 97, ал. 1 от ЗДСл, включително фактически и правни основания за нейното издаване. Съгласно посочената разпоредба дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването, с изключение на случаите по чл. 6, ал. 2 и 3.
В случая и с
оглед изложеното, дисциплинарно-наказващ орган по отношение проведеното
дисциплинарно производство за извършените от жалбоподателката нарушения се
явява Директорът на РИОСВ – Пловдив, тъй като се установява, че в полза на
същия е предоставено от материално-компетентния орган правомощие за налагане на
конкретното дисциплинарно наказание. Ето защо не се следва извод за нищожност
на процесната заповед.
Съдът намира, че не са налице нарушения
на изискванията за форма и съдържание на акта, нито има допуснати съществени
процесуални нарушения при осъществяване на производството по налагане на
наказанието.
Спазен е срокът, посочен в чл. 94, ал. 1
от ЗДСл, който предвижда, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно
от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от
извършването му. В случая нарушението е открито с изготвяне на Доклад с вх. №
О-4005/22.11.2021 г. и Докладна записка с № О-4089/01.12.2021 г., а
дисциплинарното наказание е наложено с обжалваната заповед на 09.12.2021 г.,
тоест в законоустановения двумесечен срок.
По отношение изискването на чл. 93, ал.
1 от ЗДСл за изслушване на държавния служител от дисциплинарно-наказващия
орган, както и вмененото задължение да му бъде предоставена възможност да
представи писмени обяснения по случая, съдът намира, че по делото са налице
доказателства за изпълнение на това императивно задължение на дисциплинарно-наказващия
орган.
Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл
гарантира реализирането на реална защита от страна на обвинения служител, както
да спомага за обективно и всестранно изясняване на релевантните факти и
обстоятелства, поради което неизпълнението й винаги представлява съществено
процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна на заповедта, с която
се налага конкретно дисциплинарно наказание. В случая се установява, че на Д.И.
е предоставена възможност да се запознае с повдигнатото й дисциплинарно обвинение
и със събраните в хода на производството доказателства, както и е предоставена
възможност да даде своите обяснения и възражения, от която същата се е
възползвала и е дала писмени обяснения.
Ето защо съдът не счита, че са налице
данни за действия на дисциплинарно-наказващия орган, които да водят до
ограничаване правата на оспорващата в хода на проведеното производство, които
да ограничават правото и на ефективна защита. Заповедта е обективирана в
задължителната писмена форма, съдържа конкретни фактически основания, на които
има дадена и правна обосновка. Ето защо не се установяват обстоятелства, които
да правят процесната заповед незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 2 и т. 3
от АПК.
Обжалваната заповед съдът намира за
издадена и при правилно приложение на материалния закон:
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалваната заповед обхваща преценката дали са налице
установените от дисциплинарно-наказващия орган релевантни юридически факти
(изложени като мотиви в акта), доколко същите запълват конкретен състав за
налагане на дисциплинарно наказание за нарушение на служебната дисциплина и
правилното определяне на вида и размера на наложената дисциплинарна санкция.
Съгласно чл. 97, ал. 1 от ЗДСл, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед на дисциплинарно-наказващия орган, като в т. 1 до т. 7 на
посочената норма по императивен начин са регламентирани реквизитите, които е
необходимо да съдържа заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В чл.
97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл е предвидено, че в заповедта задължително следва
да има описание на извършеното от държавния служител нарушение, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават и служебните задължения, които са били
виновно нарушени. Законовото въвеждане на тези изисквания за съдържанието на
акта за налагане на дисциплинарно наказание не е самоцелно. Смисълът на
императивните изисквания на специалната норма на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от
ЗДСл е да бъдат сочени всички съставомерни от обективна и субективна страна
елементи на деянието (неговото съдържание; формата на вината, време, място и
обстоятелствата, при които е извършено), по начин, даващ възможност да се
направи индивидуализация на дисциплинарното нарушение, т.е. заповедта следва да
съдържа описание на всички обстоятелства, които имат значение към релевантните
юридически факти и обосновават наличието на виновно поведение, квалифицирано
като дисциплинарно нарушение по смисъла на някоя от хипотезите на чл. 89, ал. 2
от ЗДСл. Това е от съществено значение за правилното приложение на материалния
закон при определяне съставомерността на деянието, неговата правна квалификация
и съответствието на наложеното наказание с извършеното нарушение по критериите
на чл. 91 от ЗДСл.
За да бъде доказано дисциплинарното
нарушение и законосъобразно ангажирана дисциплинарната отговорност на едно
лице, е необходимо да се установи от фактическа страна действие или бездействие
на конкретния служител, което е противоправно, т.е. да е налице обективно
несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, а
от субективна страна да е налице вина на дееца, както и да се прецени
цялостното поведение на служителя по време на изпълнение на задълженията му. С
оглед на това, за да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно
наказание, следва същият да установява посочените елементи на дисциплинарната
отговорност и органът да е направил преценка, и да е изложил мотиви за тях.
В случая претендираните от ответника
нарушения, като извършени от жалбоподателката, се изразяват в неизпълнение на
служебните й задължения, регламентирани в: т. 5.7. от утвърдената 21.05.2021 г.
длъжностна характеристика, според разпоредбата на която служителят извършва
класификация на отпадъците, съгласно Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за
класификация на отпадъците; т. 7.1. от утвърдената 21.05.2021 г. длъжностна характеристика,
според която служителят е длъжен да прилага и познава законите и нормативните
актове в неговата област на дейност, както и норма; и т.7.7. от утвърдената
21.05.2021 г. длъжностна характеристика, според която служителят е длъжен да
събира и анализира информация, във връзка със задълженията си и носи
отговорност за систематизирането и обработката й.
Установеното деяние правилно е
квалифицирано от дисциплинарно-наказващия орган като дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, което от своя страна е основание за
налагане на дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 2 от ЗДСл „порицание“
по повод установеното виновно неизпълнение на служебните задължения, регламентирани
в т. 5.9., т. 7.1. и т. 7.7. от утвърдената на 17.11.2021 г. длъжностна
характеристика. Касае се за неизпълнение на основни задължения, като нарушението
правилно е преценено като съществено, даващо основание за налагане на
наказанието „порицание“.
Констатациите за неизпълнение на
служебните задължения от жалбоподателката не са оборени от представените по
делото доказателства, включително и от разпита на допуснатия свидетел.
Безспорно се установи, че в срок до
19.10.2021г. служителката не е издала мотивирано становище за изискване на
отстраняване на нередовностите, съгласно чл. 7, ал. 3 от Наредба № 2 от
23.07.2014 г. Вместо това е изготвила писмо на основание чл. 8, ал. 1 от
Наредба № 2 от 23.07.2014 г., с което преписката е изпратена за становище на
РЗИ - Пловдив. В периода от 07.10.2021г. до 19.10.2021г. служителката не е
спазила изискванията на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за
класификация на отпадъците, а именно в срока по чл. 7, ал. 3 от същата наредба
да изготви мотивирано становище, с което да бъде изискано отстраняване на
нередовностите в попълнения от ЕТ „Д-р Соня Гърнева - Янкова АИПППДМ” работен
лист за класификация на отпадъците. Вместо това служителката е изготвила Писмо
изх. № У0-2240-2/11.10.2021г., с което преписката е изпратена за становище на
РЗИ — Пловдив на основание чл. 8, ал. 1 от Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за
класификация на отпадъците. Дисциплинарно-наказващият орган правилно е приел,
че г-жа И. е била длъжна да съблюдава за
коректността на всички реквизити в съответните документи, вкл. детайлите по
бланката. Като не е сторила това тя не е изпълнила служебните си задължения,
регламентирани в т. 5.7., т.7.1. и т.7.7. от утвърдената на 21.05.2021г.
длъжностна характеристика.
Не са оборени и констатациите относно
приложението на чл. 4, ал. 5 от Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на
отпадъците, която не се прилага за причинителите на домакински отпадъци, както
и на подобните на домакински отпадъци, образувани от търговски обекти и
административни сгради. При изпълнение на служебните си задължения държавният
служител не е взел предвид, че на 16.06.2021г. на официалната си интернет
страница РИОСВ - Пловдив е обявила съобщение, с което е информирала
собствениците на търговски обекти и административни сгради, че образуваните в
резултат от дейността им отпадъци от опаковки не подлежат на класификация по
реда на Наредба № 2 от 23 юли 2014 година за класификация на отпадъците. В тази
връзка те не трябва да подават в екоинспекцията работни листове за класификация
на отпадъци, каквато е зачестилата погрешна практика напоследък. Изискването за
отпадъците от опаковки, формирани в резултат на дейността на посочените видове
обекти (хартия и картон, стъкло, пластмаса и метали) е да се събират разделно,
като за тази цел могат да се използват съществуващите системи за разделно
събиране на отпадъци от опаковки в общините, в които има изградени такива.
В резултат на това на 29.11.2021г. с
утвърждаване в електронната система НИСО на работните листове на „Супермаркет
Христо Ботев“ ЕООД, както и с изготвяне на придружително писмо с утвърдените
работни листове г-жа Д.И. не е спазила изискванията на чл. 4, ал. 5 от Наредба
№ 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците, съгласно която разпоредба,
ал. 1 не се прилага за причинителите на домакински отпадъци, както и на
подобните на домакински отпадъци, образувани от търговски обекти и
административни сгради.
Съдът намира, че административният орган
правилно е приел, че Д.И. не е изпълнила и служебните си задължения,
регламентирани в т.5.9., т.7.1. и т.7.7. от утвърдената на 17.11.2021г.
длъжностна характеристика, тъй като същата е приложила ненадлежно оформени
работни листове за класификация на отпадъци, чието образуване е преустановено,
без да е отразена датата, считано от която е преустановено образуването им. С
тези си действия жалбоподателката не е спазила изискванията на чл. 21, ал. 3 от
Наредба № 2/2014 за класификация на отпадъците.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че
са налице материалноправните предпоставки на визираното от ответника правно
основание за налагане на конкретното наказание – неизпълнение на служебните
задължения, сочещо на съставомерно от обективна и субективна страна
неправомерно поведение, квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина,
изразяващо се в неизпълнение на служебните задължения, за което в случая на
основание чл. 90, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 89, ал. 1, т. 1 от Закона за
държавния служител, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ по повод
установено виновно нарушение на т. 5.9., т. 7.1. и т. 7.7. от утвърдената на
17.11.2021 г. длъжностна характеристика.
Съдът намира също, че видът на наказанието е
правилно определен от страна на дисциплинарно-наказващия орган, съобразно
изискванията, съдържащи се в разпоредбата на чл. 91 от ЗДСл. Следователно
оспорената заповед на директора на РИОСВ – Пловдив е издадена при правилно
приложение на материалния закон. Обосновано, в съответствие с установените
факти и обстоятелства, доказани по безспорен начин от събраните в хода на
дисциплинарното производство доказателства, дисциплинарно-наказващият орган е
приел, че Д.И. е извършила виновно вмененото й дисциплинарно нарушение, като за
това законосъобразно и е наложено и съответното дисциплинарно наказание.
С оглед на гореизложеното, съдът намира оспорената
заповед за правилна и законосъобразна, а подадената жалба за неоснователна,
поради което същата ще следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото на ответника ще
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
в размер на 80 (осемдесет) лева, предвид фактическата и правна сложност на
делото.
Решението, на основание чл. 124, ал. 1
от ЗДСл, е окончателно и не подлежи на обжалване.
Воден от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІІІ-ти
състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.И.И., ЕГН **********,***
против Заповед № ДП-З-2/09.12.2021 г. на Директора на РИОСВ гр. Пловдив, с
която на държавния служител е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“.
ОСЪЖДА Д.И.И., ЕГН ********** ***, да
заплати на РИОСВ – Пловдив, гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 122, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: (П)