Р Е Ш Е Н
И Е
№ …………../………………2021г.,
гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ тричленен състав, в публично съдебно заседание на тридесети септември през
две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
ВАЛЕНТИН
ПУШЕВСКИ
и с участието на
прокурора от ВОП СИЛВИЯН ИВАНОВ при секретаря РУМЕЛА МИХАЙЛОВА, като разгледа докладваното от съдията Т. ДИМИТРОВА касационно
административнонаказателно дело № 1737/2021 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), подадена чрез
юриск. Н. А., против Решение № 260700 от 28.06.2021 г. по АНД № 742/2021 г. на Районен
съд – Варна (ВРС), с което е отменен Електронен фиш №
********** на АПИ, с който на И.П.П. от гр. Бяла е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 300 лв., на основание чл. 179, ал. 3,
във вр. с чл. 187а от Закона за движение по пътищата ЗДвП). С решението АПИ е
осъдена да заплати на П. сумата от 300 лв., представляваща разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
С касационната жалба се
поддържа, че постановеното решение е неправилно, поради нарушение на
материалния закон, както и необосновано. Възразява се срещу извода на ВРС за допуснато
процесуално нарушение при издаване на електронния фиш, състоящо се в неспазване
на процедурата по утвърждаване на образеца на фиша. Сочи се, че въззивният съд
не е анализирал в цялост доказателствата по делото, а именно решение на
Управителния съвет (УС) на АПИ по Протокол № 24400/20 от 16.01.2020 г. и
Заповед № РД-11-4/23.01.2020 г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ.
Изтъква се, че с решението на УС на АПИ се утвърждава образецът на електронен
фиш на основание чл. 18ж, ал. 1 ЗДвП и изрично в т.1.4. от протокола е
натоварен председателят да издаде съответната заповед, като посочената заповед
на председателя е издадена в изпълнение на решението на УС, което основание
изрично е вписано в нея – чл. 21г, т. 1 и т. 6 от Закона за пътищата (ЗП).
Според касатора вписването на номера на протокола от решението на УС в текста
на заповедта, не е условие за редовност на процедурата по утвърждаване на
образеца на електронен фиш и непосочването му не води до опорочаването на
правилата за издаването му.
На следващо място,
позовавайки се на нормите на чл. 10а, ал. 3 от ЗП и чл. 5, ал. 3 от Наредбата
за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесената
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база
време и на база изминато разстояние (Наредбата), касаторът настоява, че
отговорността за правилното деклариране на идентификационните данни на МПС е на
собственика или ползвателя на МПС. Твърди се, че неправилното деклариране на
националността на МПС при закупуване в случая на процесната електронна винетка,
както и незнанието, че винетната такса не е заплатена за МПС, не изключват
отговорността на водача на МПС.
Според касатора
неправилно ВРС е приложил в случая чл. 28 ЗАНН, като се сочат следните доводи:
Потвърждавайки решението на въззивния съд, могат да бъдат засегнати
обществените отношения, обект на защита от разпоредбата на чл. 139, ал. 6 ЗДвП
дотолкова, че АПИ ще дължи разноски по делото и държавният бюджет ще бъде
ощетен, поради допуснатото виновно поведение от страна на потребителя при
деклариране на регистрационните данни на ППС. Задължението за заплащане на
винетни такси и контролът за спазването му са свързани със събираемостта на
приходите относно поддържането на републиканската пътна мрежа. Наложеното
административно наказание е от категорията на абсолютно определените и не
подлежи на индивидуализация. Налице е възможност за възстановяване на недължимо
внесените такси по чл. 10 ЗП. Липсата на вредни последици не е релевантна, т.к.
нарушението е формално. Задължението за заплащане на винетна такса важи еднакво
спрямо всички водачи на МПС, движещи се по републиканските пътища и е
императивно и не следва да се толерират водачи, управляващи МПС без валидна
електронна винетка. Изрична е волята на законодателя, че при грешно декларирани
данни се счита, че за съответното превозно средство няма заплатена винетна
такса – чл. 5, ал. 3 от Наредбата. Законодателната промяна (чл. 10а, ал. 3 „б“
ЗП), допускаща корекция на грешно декларирани данни при закупуване на
електронна винетка, има действие занапред и то от момента на извършване на
корекцията.
Искането е да се отмени
обжалваният съдебен акт на ВРС и да се потвърди електронният фиш. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на касатора. В съдебно
заседание процесуалният представител на касатора поддържа жалбата и направените
с нея искания.
Ответникът
по касационната жалба – И.П.П., чрез адв. П.М., счита жалбата за неоснователна
и в хода по същество на делото прави искане за оставяне в сила на въззивното
решение като правилно, законосъобразно и добре мотивирано. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
Участващият
по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната
жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното
съдебно производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Административният
съд, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от ВРС от събраните
по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на
наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на
касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за
установено следното:
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на И.П.П., против Електронен фиш № **********
на АПИ, с който на П., на основание чл. 179, ал. 3, във вр. с чл. 187а, ал. 1 ЗДвП, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300
лв. за извършено нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6, във вр. с чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
Въззивния съд приема за
установена следната фактическа обстановка: На 03.04.2021 г. П. закупил
електронна винетка от "Теленор България" ЕАД. Винетката била годишна,
със срок на действия от 0:00 ч. на 04.04.2020 г. до 03.04.2021 г. и за лек
автомобил до 3.5 т, с рег. № ***, с посочена националност на МПС - VU - Вануату. На 28.04.2020 г., около 07:01 ч. лек
автомобил "Ауди" с рег. № *** преминал покрай устройство - елемент на
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, намиращо
се на път І-9, км. 150+249, включен в обхвата на платената пътна мрежа.
Устройството отчело, че автомобилът се движи без заплатена винетна такса по чл.
10, ал. 1 ЗП и след справка в системата на АПИ, срещу П. бил издаден оспорваният
фиш, в който е описано установеното нарушение. За нарушението е изготвен и
снимков материал. В хода на съдебното производство е представена справка от "Теленор"
с касов бон за закупуване на електронна винетка на 03.04.2020 г., справка от
електронната страница за тол продукти за валидност на регистрирано в България
превозно средство с рег. № *** със срок на валидност от 13.06.2020 г. до
12.06.2021 г. на стойност 97 лв, доказателства за утвърждаване на образец на
електронен фиш.
Въззивният съд приема, че П. е
допуснал нарушение на чл. 139, ал. 5 ЗДвП. Посочва се, че от събраните по
делото доказателства е установено, че П. е заплатил винетна такса в размер на
97 лв., за МПС с рег. № ***, но при въвеждане на данните от оператора на
"Теленор" като националност на МПС вместо РБългария, е била въведена VU - Вануату. Позовавайки се и на нормата на чл. 5,
ал.4 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране
на смесена система за таксуване на различни категории ППС на база време и на
база изминато разстояние (Наредбата), ВРС приема, че неправилното въвеждане на
държавата на регистрация на ППС представлява неправилно въвеждане на данни и се
приравнява на липса на винетка за лекия автомобил и заплатена винетка за
несъществуващо МПС.
За да отмени електронния фиш,
въззивният съд прави извод, че при издаването му е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила – въпреки, че в чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП е
предвидено образецът на електронен фиш да се утвърждава от УС на АПИ, в случая
образецът на електронен фиш е утвърден със Заповед № РД-11-4/23.01.2020 г.,
издадена еднолично от Председателя на УС на АПИ, т.е. не е спазена предвидената
в закона форма за издаване на електронния фиш.
На следващо място, ВРС намира,
че деянието по всички свои обективни характеристики може да бъде съотнесено към
хипотезата на чл. 28 ЗАНН. Направен е извод, че извършеното нарушение е с
изключително ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните
случаи от този вид, с позоваване на следните съображения: Тежестта на
нарушението не е висока, предвид незначителната обществена опасност и характера
на засягане на обществените отношения. П. е заплатил винетна такса за
превозното средство, макар и с неправилно въведена държава на регистрацията,
като впоследствие е заплатил още веднъж същата такса при правилно въвеждане на
държавата. От деянието не са произтекли каквито и да било вредни последици за
състоянието на пътя, както и за здравето и живота на останалите граждани.
Съобразена е законодателната промяна в сила от 19.03.2021 г. - чл. 10а, ал. 3б
ЗП, регламентираща процедура за поправка на техническа грешка, каквато
безспорно е допусната и в настоящия случай.
С Решение № 260732 от
15.07.2021 г. по АНД № 742/2021 г. на ВРС е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в диспозитива на Решение № 260700 от 28.06.2021 г. по АНД №
742/2021 г. на ВРС, като е посочено, че се отменя именно Електронен фиш №
********** на АПИ.
При
постановяване на решението районният съд не е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила, извършил е цялостна проверка на обжалвания електронен
фиш, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314, ал. 1 НПК, приложим по
препращане от чл. 84 ЗАНН. Районният съд не е нарушил и процесуалните правила
относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, подробно
е обсъдил доводите на страните и събраните по делото доказателства.
По приложението на материалния закон,
съдът намира следното:
Отговорността на П. е ангажирана за
извършено нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 ЗДвП, съгласно които движението
на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след
изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 ЗП. В ал.6 на същия член е
посочено, че водачът на ППС, преди движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, следва да заплати такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП в
случаите, когато такава е дължима според категорията на превозното средство.
Нормата на чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП предвижда такса за ползване на пътната
инфраструктура, която се заплаща за преминаването по републиканските пътища,
включени в трансевропейската пътна мрежа, както и за такива извън нея или по
техни участъци. Тази такса дава право на ППС да ползва за определен срок
изброената категория пътища, като размерът й се определя от МС. С разпоредбата
на чл. 179, ал. 3 ЗДвП се предвижда наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за водач, който управлява
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП.
Съгласно чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП образецът на електронния
фиш, издаван за нарушения на чл. 179, ал. 3 ЗДвП се утвърждава от УС на АПИ. От приетия
от ВРС като доказателство Протокол № 24400/20 от проведено на 16.01.2020 г.
заседание на УС на АПИ се установява наличието на изискуемото утвърждаване именно
от УС на АПИ на образец за електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. ЗП.
В случая е спазена предвидената за процесния електронен фиш форма, поради което
неправилно ВРС приема, че е налице съществено нарушение на процесуалните
правила в този аспект. След като законодателят е определил компетентния орган
за утвърждаване на образеца на въпросния електронен фиш – УС на АПИ, и след
като е налице въпросното утвърждаване от УС на АПИ с посоченото по-горе
протоколно решение, действително буди недоумение преценката на УС на АПИ за
необходимостта от одобряване на проект на заповед за утвърждаване на въпросния
образец и необходимостта от възлагане на Председателя на УС на АПИ да подпише
одобрения проект на въпросната заповед. В ЗДвП не е предвидена възможност за
делегиране на правомощието на УС на АПИ по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП и издаване на
отделна самостоятелна заповед, извън волеизявлението на УС на АПИ за
утвърждаване на образеца. Компетентността на административните органи винаги е
законоустановена. Издадената Заповед № РД-11-4/23.01.2020 г. от Председателя на
УС на АПИ, обективираща волеизявление за утвърждаване на образец на електронен
фиш, не намира правна опора в закона и не представлява упражняване на
правомощието на председателя на УС да организира дейността на АПИ или да организира
и привежда в изпълнение решенията на управителния съвет. В този смисъл е без
значение, че заповедта не се позовава на посоченото по-горе решение на УС на
АПИ (както неправилно приема ВРС), след като е налице нормативноизискуемото
утвърждаване на образеца на електронен фиш с решение на УС на АПИ.
Съдът споделя извода на ВРС, че
извършеното нарушение е установено по безспорен начин. Правилно въззивния съд е
извършил преценка на събраните по делото доказателства, от които се налага
извод, че П. е заплатил винетна такса в размер на 97 лв. за МПС с рег. № ***,
но при въвеждане на данните за националност на МПС, вместо Република България,
е въведена Вануату. Неправилното въвеждане на данни относно държавата на
регистрация на ППС се приравнява на липса на винетка за лекия автомобил.
Правилно ВРС е преценил, че
извършеното нарушение е маловажно.
С основание касаторът изтъква, че извършеното
нарушение е формално по своя характер. Липсата на вредоносен резултат обаче не
съставлява пречка да се извърши преценка за маловажност на нарушението.
Правилно ВРС е извършил анализ на обществената опасност на нарушението на база
на конкретните обективни обстоятелства и предвид субективното отношение на
нарушителя. Безспорно по делото е установено, че са налице данни за заплатена
винетна такса за МПС със същия регистрационен номер, но при неправилно въведена
националност на МПС.
Предвид безспорното обстоятелство, че
сумата от 97 лева за годишна винетна такса е била надлежно заплатена от П. и е
постъпила в бюджета на АПИ, степента на обществената опасност на деянието е
много по-ниска в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид - при
управление на МПС без въобще собственикът или ползвателят да са заплатили
дължимата сума за винетна такса. Следва да се отчете, че не е налице ощетяване
на държавния бюджет, в частност на бюджета на АПИ.
Несъстоятелно касаторът обуславя
твърдението си, че случаят неправилно е определен от ВРС като маловажен с това,
че заплащането на винетни такси и контролът по спазването са свързани със
събираемостта на приходите относно поддържането на републиканската пътна мрежа.
Винетната такса по своята същност е такса за услуга – ползването на
републиканската пътна инфраструктура, което предполага държавата да е осигурила
вече поддържана пътна мрежа, за ползването на която водачите и собствениците
заплащат такса. В случая, както се посочи, все пак в бюджета на АПИ е постъпил
дължимият размер на винетната такса от П., макар и за автомобил, с погрешно
посочена националност на регистрацията му. Не е ясно по каква причина АПИ
счита, че отмяната или потвърждаването на конкретно наложената глоба, респ.
санкционирането на П. понастоящем повлиява в случая на поддържането към 2020 г.
на републиканска пътна мрежа.
Обстоятелството, че при потвърждаване
на решението на ВРС, АПИ ще дължи заплащане на разноски по делото, въпреки
допуснатото виновно поведение на П. при деклариране на регистрационните данни на
ППС, не рефлектира на обществената опасност на деянието, респ. ирелевантно е за
преценката дали за случая е приложима нормата на чл. 28 ЗАНН. Ощетяването на
бюджета на АПИ с разноските по делото е вследствие преценката на АПИ по
отношение приложението на закона. Не влияе на преценката дали случаят е
маловажен и възможността П. да поиска възстановяване на платената сума за
погрешно посочената националност на регистрацията на процесното МПС.
Отделно от това липсват данни за
наличие на други извършени нарушения от П..
Позоваването на ВРС на законодателната
промяна – чл. 10а, ал. 3б ЗП, е само с оглед признаването от законодателя на
необходимостта да се регламентира процедура за поправката на допуснати
технически грешки във връзка със заплащането на винетните такси, като няма спор
за неприложимостта на новата възможност за конкретния случай.
Изложеното обосновава извод за
неоснователност на доводите на касатора за неправилност на извода на ВРС за
маловажност на конкретното деяние поради по-ниска степен на обществена опасност
на нарушението, в сравнение с обичайните случаи от този вид.
Обжалваното решение не страда от
посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни
основания за отмяна по чл. 348, ал. 1 НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН. При
извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на
обжалваното решение, не се установяват пороци във връзка с неговите валидност,
допустимост и правилност, поради което същото следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора и своевременно
направеното искане за разноски от ответника по касация на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в действащата
понастоящем редакция, следва да се присъди в полза на П. сумата от 300 лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260700 от 28.06.2021
г. по АНД № 742/2021 г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна
инфраструктура" да заплати на И.П.П., ЕГН **********, от гр. Бяла сумата в
размер на 300 (триста) лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: