Решение по дело №18900/2014 на Софийски градски съд

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И    Е

 

С., 03.10.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 9-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на петнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

при секретаря Юлия Асенова, като разгледа материалите по гр.д. №18900/2014г. по описа на СГС, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.226 от КЗ от Кодекса за застраховането(отм.).

 

ИЩЕЦЪТ- Ф.И.Ш. ***, К., ЕГН: **********, чрез адв. М.Ч. ***, съдебен адрес ***- адвокатска кантора, твърди, че на 13.02.2014г., около 03.45ч., управлявал притежавания от него автомобил марка ”Опел”, модел „Астра” с ДКН №****** от с. Г., общ. К., към гр. М. по главен път 1-5, км.349, когато в близост до десен завой видял, че в средата на пътното платно са разположени два автомобила, между които е настъпило ПТП. Виждайки произшествието, той решил да спре, за да изчака освобождаваните на пътното платно, както и евентуално да помогне, ако има поспадали. В този момент по платното с превишена скорост и с дълги светлини се приближил лек автомобил „Рено Лагуна”, управляван от С.С., която, без да се съобразява с пътните условия, нарушила разпоредбите на чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП и се ударила силно в задната част на неговия автомобил. Навежда, че в резултат от описаното ПТП са му причинени следните телесни увреждания: мозъчно сътресение, предшествано от загуба на съзнание, както и навяхвания и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, като било предприето лечение с поставяне на имобилизираща яка. Освен това страдал от силно главоболие, гадене, повръщане, силна болка в шията, която се засилвала при опит за движение. Имал и охлузване на кожата на дясната мишница, което му причинявало силна болка. Ищецът сочи, че  причинените му телесни увреждания са довели до болки и страдания, като освен физическата болка, претърпял и душевни страдания, изразяващи се в разстройство на психическото и емоционално му състояние, тъй като бил неработоспособен за един продължителен период от време и по този начин лишил близките си от финансова помощ. Продължителното обездвижване на врата и болките в гръбначния стълб довели до невъзможност да полага труд и съответно до душевни страдания, изразяващи се в чувство за непълноценност и страх. Това се отразило и на близките му, които в продължение на повече от два месеца полагали грижи за неговото здраве предвид факта, че изпитвал трудности при обслужването си. Излага, че понастоящем възстановителният период не е приключил и здравето му не е възстановено напълно. Все още изпитва болки в гръбначния стълб и врата, макар и не толкова интензивни, които ограничават обема на движенията му, като на моменти паметта му е нарушена и забравя. Освен това изпитвал непредвидима и безпричинна избухливост и нервност, което не било така преди произшествието. Заявява, че за процесния лек автомобил към момента на настъпване на ПТП е бил налице валиден застрахователен договор с ответника, поради което следва да се ангажира неговата отговорност на основание чл. 226 от КЗ, като моли съдът да му присъди обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

ОТВЕТНИКЪТ- „З.КО.Л.”, Н., К., регистрирана в Търговския и фирмен регистър на Р. К. под № ****** чрез „З.К.О. - КЛОН Б.” КЧТ, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г.Д.” № *******, представлявано от В.Г.М. - управител, чрез упълномощен процесуален представител - юрисконсулт Н.К., оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, както и вината на застрахования при него водач и твърдяната в исковата молба причинно- следствена връзка между сочените в нея травматични увреждания и ПТП. Заявява, при условието на евентуалност, възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорва размера на претендираното обезщетение, както и предявения иск за присъждане на законната лихва по основание и размер.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:

Видно от представеното зав. капие от влязло в сила решение по НОХД № 603/2014 г. по описа на РС К., ведно с ДП № 82/14 г. по описа на РПУ К., С.С., е бил признат за виновен- нарушил правилата за движение по пътищата и е станал причината за настъпването на ПТП.

Представени е медицинска документация, която е от значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.

Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.

От заключението на комлексната АТЕ и  СМЕ, изготвено от вещо лице- ортопед травматолог д-р Т. Димитрова и от от вещо лице инж. З., ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се установява, че  ищецът в резултат на процесното ПТП е получил сътресение на мозъка, навяхване на шийния отдел на гръбначния стълб. Травматичните увреждания, които е получил ищеца при процесното ПТП са в областта на главата и шийния отдел на гръбначния стълб. Състоянието на ищеца непосредствено след ПТП е наложило приемането му в болница, където са проведени изследвания, консултации и медикаментозно лечение от 13 02 2014 до 17 02 20 14 г, когато е изписан с подобрение. След това е продължил лечение в домашно-амбулаторно об становка с лекарства за около 5-6 месеца. Здравословното състояние на ищеца към настоящия момент е стабилизирано. Вещото лице посочва, че от преглед на невролог от 04 08 2014 г е видно, че възстановителният период при Ф.Ш. е продължил по-дълго поради настъпилите усложнения в здравословното му състояние: контрактура на шийна мускулатура - ограничение на движенията на шийния отдел на гръбначния стълб; дискоординационен синдром - нарушение на равновесието. При прегледите на 07 04 2015 г се установява, че тези усложнения са отзвучали. Оздравителният процес при пострадалия е завършил. Механизмът на възникване на настъпилото ПТП  е следният: на 13.02.2014 г., около 03.45 часа, водачът на Опел Астра с per № ****** се движи по главен път 1 - 5 с посока от с Г. към М.. При десен завой водачът вижда в средата на пътното платно разположени два автомобила, между които е настъпило ПТП. Спира в дясната лента за движение с цел да помогне. В този момент в същата посока се движи л.а. Рено Лагуна, управляван от С.С.. Несъобразявайки пътната ситуация, удря отзад л.а. Опел Астра, вследствие на което Опелът се измества напред и в дясно, а Рено Лагуна се установява по средата на пътното платно. Ударът е челен и леко кос за Реното и челно заден за Опел Астра. Вследствие на удара ищецът получава травми, които са характерни за камшичен удар и са в тясна причинно - следствена връзка с възникналото ПТП. Водачът на Рено Лагуна би могъл да предотврати ПТП, ако се е движел със скорост, равна или по ниска от 95 км/ч, при дълги светлини. Автомобилът на ищеца е произведен в 1996 година и е оборудван с предни и задни обезопасителни колани. Предните са триточкови с пиропатрони, а задните са два - триточкови и един двуточков с механично действие. Видът, степента и местоположението на травматичните увреждания на Ф.Ш., както и механизмът на получаването им, дават основание да се приеме, че той е бил с поставен предпазен колан по време на удара. Ако Ф.Ш. не е бил по време на удара с поставен предпазен колан, би получил травматични увреждания в по-голям обем и степен, а също така и в други области на главата и тялото.

По делото е прието и заключение на СМЕ, изготвена от вещо лице-невролог- д-р М., която посочва, че Ф.Ш. е получил мозъчно сътресение с краткотрайна загуба на съзнание и конградна амнезия / липсва спомен на случилото се събитие /.При ищеца  е налице стабилизиране на състоянието, но и налични остатъчни прояви от главоболие, замайване, емоционална нестабилност, раздразнителност, безсъние. Вещото лице изтъква, че тези оплаквания могат да бъдат в рамките на „ церебрастенен синдром", като късна проява на следтравмената болест.

По делото са събрани и гласни доказателства. Свидетелят С.Б.М. установява механизма като очевидец.

Доказателства за други факти не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Искът е основателен.

Разпоредбата на чл.226 от КЗ дава право на увреденото лице при пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно.

По отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав зачита, по правилото на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда(влязло в сила решение по НОХД № 603/2014 г. по описа на РС К.). Действително, според разпоредбата на чл.300 от ГПК задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, е влязлата в сила присъда. Производството по раздел ІV на глава ХХ от НПК обаче приключва с акт, който установява извършеното престъпление, извършителят и неговата вина със същите последици, с които тези факти се установяват с присъда. Крайният акт на съда в това производство е решение само поради обстоятелството, че процедурата по разглеждането се различава от общата. Това не променя характера на акта, който установява по задължителен и непререшаем начин въпросите по чл.299 от НПК. Поради това, както и поради постоянната съдебна практика в тази насока, съдът приема, че решението на РС-Варна има значението на влязла в сила присъда и е задължително по настоящето дело относно деянието противоправността му и вината на дееца.  

Безспорно са установени  неимуществените вреди, търпяни от ищеца в резултат на ПТП, реализирано от деликвента, изразяващи се в болки и страдания. Причинната връзка между вредоносното действие и вредите е извън съмнение с оглед заключенията на СМЕ.

Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.

Относно възражението на ответника за наличие на съпричиняване: съдът приема като неоснователно, тъй като в тази насока не се събраха доказателства.

Досежно размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. В изложената по-горе фактическа обстановка са посочени травматичните увреждания, тяхната продължителност, възстановителния период, болките и страданията, причинени на ищеца. Отчитайки травматичните увреждания на ищеца,  срокът на възстановяване, както и обстоятелството, че ищецът  е възстановен напълно- не са настъпили трайни увреждания, отчитайки и икономическите условия в страната, установения застрахователния лимит, настоящият съдебен състав определя обезщетение в размер на 10 000 лв., за колкото искът следва да се уважи, а за разликата да се отхвърли.

По правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД деликвентът се счита в забава за обезщетяване на причинените от него вреди от момента на увреждането. Отговорността на застрахователя е функция на отговорността на застрахования – каквото дължи той, това следва да изпълни и застрахователят. Поради това ответникът е в забава от момента на увреждането и дължи обезщетение за забавено изпълнение в размер законната лихва върху главното парично задължение до окончателното изплащане на сумата, както и направените от ищеца разноски по делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК.  Съобразно уважената част от иска разноските от ищеца са- 892лв. от 4460лв. При това решение на съда и ищецът, и ответникът имат право на разноски –– съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от исковете. Съразмерно с отхвърлената част от исковете ответникът има право на 984лв. от 1230лв. След компенсация остават да се присъдят на ответника разноски в размер на 92лв.  

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на  400лв.

По изложените съображения съдът

 

                 Р        Е        Ш        И      :

 

 

ОСЪЖДА З.КО.Л.”, Н., К., регистрирана в Търговския и фирмен регистър на Р. К. под № ****** чрез „З.К.О. - КЛОН Б.” КЧТ, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г.Д.” № *******, представлявано от В.Г.М. - управител да заплати на Ф.И.Ш. ***, К., ЕГН: **********, чрез адв. М.Ч. ***, съдебен адрес ***- адвокатска кантора, по иск с правно основание  чл.226 от КЗ(отм.) обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 10 000 лв.  (десет хиляди лева), заедно със законната лихва върху тази сума от 13.02.2014г. до окончателното й изплащане,  като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 10 000 лв. / десет хиляди лева/ до пълния предявен размер от 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/.

ОСЪЖДА Ф.И.Ш. ***, К., ЕГН: **********, чрез адв. М.Ч. ***, съдебен адрес за призоваване в гр. М., ул. „********” № **, ет. 1- адвокатска кантора, основание чл.78,ал.3 от ГПК да заплати на „З.КО.Л.”, Н., К., регистрирана в Търговския и фирмен регистър на Р. К. под № ****** чрез „З.К.О. - КЛОН Б.” КЧТ, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г.Д.” № *******, представлявано от В.Г.М. – управител, направените по делото разноски в размер на 92лв. (деветдесет и два лева).

ОСЪЖДА „З.КО.Л.”, Н., К., регистрирана в Търговския и фирмен регистър на Р. К. под № ****** чрез „З.К.О. - КЛОН Б.” КЧТ, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г.Д.” № *******, представлявано от В.Г.М. - управител,  да заплати   по сметка на СГС държавна такса в размер на 400лв.(четиристотин лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в  двуседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

     

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: