Р Е Ш Е Н И Е
№…….
Димитровград, 27.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в
публичното заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Членове:
Секретар: Силвия Димова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1356 по описа
за 2019г., за да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 от ГПК – установителен за
вземане.
В исковата молба се твърди, че
ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД, в качеството си на краен снабдител,
съгласно разпоредбата на чл.98а от ЗЕ, продавал ел.енергия на клиентите си при
публично известни условия. Действащите през процесния период Общи условия на
договорите за продажба на ел.енергия били в сила от 27.06.2008г. Съгласно чл.35
ал.1 от тях, те влизали в сила в 30-дневен срок след първото им публикуване,
без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите
условия били публикувани на сайта на дружеството-ищец. Последното имало
задължение да снабдява с ел.енергия обект на потребление на ответника А.Н.Т., с
ИТН ***, община Димитровград, за който бил открит клиентски номер ***. От своя
страна ответникът бил длъжен да заплаща всички свои задължения, свързани със
снабдяването с ел.енергия, в сроковете и по начините, определени в чл.18 ал.1 и
ал.2 от ОУ. В изпълнение на своите задължения ищецът доставил до обекта на
ответника, за периода от 05.10.2018г. до 04.01.2019г. ел.енергия на стойност
461,61 лева, която до момента не била заплатена от потребителя. Поради забава в
плащането, ответникът дължал законна лихва в размер на 19,42 лева за периода от
21.11.2018г. до 27.05.2019г. На 28.05.2019г. ищцовото дружество подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК до
РС-Димитровград. Образувано било ч.гр.д.№906/2019г. по описа на съда, по което
била издадена заповед за изпълнение по отношение на ответника. Тъй като същия
не бил открит на декларираните от него постоянен и настоящ адрес, на ищеца било
указано, предвид разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, че може да предяви иск
против А.Н.Т. за вземането си, посочено в издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК. Предвид изложеното ищецът иска съдът да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответника дължи на „ЕВН
България Електроснабдяване“ЕАД сумата от 461,61 лева, представляваща стойността
на консумираната от обекта на потребителя ел.енергия за периода от 05.10.2018г.
до 04.01.2019г., обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за
периода от 21.11.2018г. до 27.05.2019г., а именно 19,42 лева, законна лихва
върху главницата, считано от 27.05.2019г. до окончателното изплащане на
задължението. Претендира присъждане на направените разноски по
ч.гр.д.№906/2019г. по описа на РС-Димитровград, както и тези направени в
настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК,
ответникът А.Н.Т., чрез назначения му от съда особен представител адв.М.З. ***,
депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявените искове са
допустими, но неоснователни и недоказани. Поддържа, че от представените
доказателства по делото не се установява наличието през процесния период на
облигационно правоотношение по доставяне на услуга- снабдяване с ел.енергия до
процесния обект, при условията, твърдяни в исковата молба. Ищецът не доказвал,
че начисленото количество ел.енергия е доставено и реално употребено от
ответника, което да обоснове дължимост на цената й. Към делото нямало приложен
констативен протокол, оформен по надлежния ред за констатации по
електроизмервателния уред и отразяващ действителната консумация- кога са
извършвани периодични проверки и кога е била последната от тях; документи за
годност на СТИ към момента на измерване на ел.енергията по предоставените
фактури, на база на какви данни са изчислени сумите по фактурите. Представената
Справка по лице от служба по вписванията-Димитровград не доказвала откриването
на клиентски номер *** в качеството на собственик на посочения имот през
процесния период или пък употребяването на ел.енергия в този обект и незаплащането
й от страна на ответника, а представлявала хронологичен опис на разпоредителни
сделки през периода от 01.01.1992г. до 17.07.2019г. Ответникът притежавал
няколко имота в с.Злато поле, като не можело категорично да се установи кой от
тях е обекта до който ищцовото дружество било доставило ел.енергия.
Представените копия от фактури представлявали частни свидетелстващи документи,
като не доказвали основателността и доказаността на процесното вземане. Същите
съдържали противоречива и непълна информация. Предвид изложеното иска съдът да
отхвърли предявените от ищеца искове като неоснователни и недоказани.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Действащите Общи
условия на „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД на договорите за продажба на
ел.енергия са били одобрени с Решение №ОУ-013/10.05.2008г. на ДКЕВР. Съгласно
тези ОУ клиент на дружеството е всеки потребител на електрическа енергия, а
именно физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“АД, което
ползва ел.енергия за домакинството си. Съгласно чл.13 ал.2 от ОУ, снабдяването
с ел.енергия на нови клиенти от ЕВН ЕС започва 7 дни от датата на подаване на
писмено заявление от клиента. Съгласно чл.18 от ОУ, потребителят заплаща на
продавача стойността на консумираната ел.енергия и дължимата сума за извършения
пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по
утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение. Периодът за
плащане е 10 дни за всички фактури. Окончателното плащане е до 10-то число на
месеца следващ текущия.
Съгласно приетата
като доказателство по делото Справка по лице, изготвена от Служба по
вписванията-Димитровград за периода от 01.01.1992г. до 17.07.2019г., ответникът
А.Н.Т. е придобил на 31.03.2011г. чрез покупко-продажба недвижим имот,
представляващ ПИ 9 пл.№65, парцел 4, с площ по документи 1367 кв.м. в с.Злато
поле, община Димитровград, ведно с построените в имота жилищна сграда, гараж и
второстепенна сграда.
Видно от
приложеното към исковата молба Препис –извлечение от сметка на потребител А.Н.Т.,
с адрес ***, с ИТН ***, за периода от 05.10.2018г. до 04.01.2019г. по издадени
от ищцовото дружество 3бр.фактури, той дължи задължения за доставена до обекта
му и потребена ел.енергия на стойност общо 461,61 лева. Наред с това дължи и
обезщетение за забава за периода от 21.11.2018г. до 27.05.2019г. в размер на
общо 19,42 лева.
От приетите като
доказателства по делото 3бр.фактури, издадени от ищцовото дружество на името на
А.Н.Т., с адрес ***, с ИТН ***, се установява, че той дължи по фактура
№**********/09.11.2018г. за отчетен период от 05.10.2018г. до 04.11.2018г.
сумата от 107,68 лева; по фактура №**********/09.12.2018г. за отчетен период от
05.11.2018г. до 04.12.2018г. сумата от 157,37 лева; по фактура №
**********/09.01.2019г. за отчетен период от 05.12.2018г. до 04.01.2019г.
сумата в размер на 196,56 лева.
Тъй като А.Н.Т. не
изпълнил в срок задълженията си по горепосочените три фактури, на 28.05.2019г.
ищецът депозирал в РС-Димитровград против ответника Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В тази връзка в съда било образувано
ч.гр.д.№906/2019г., по което на 29.05.2019г. била издадена Заповед №532 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Със същата заповед на
ответника било разпоредено да плати на ищеца сумата от 461,61 лева- главница,
неизплатена сума за доставена през периода от 05.10.2018г. до 04.01.2019г.
ел.енергия и мрежови услуги, лихва за забава за периода от 21.11.2018г. до 27.05.2019г.
в размер на 19,42 лева, законна лихва върху главницата, считано от 28.05.2019г.
и деловодни разноски от 75 лева. Заповедта била връчена на А.Н.Т. при условията
на чл.47 ал.5 от ГПК, като на ищцовото дружество била указана възможността да
предяви против него иск, съгласно разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК.
Преди провеждане на
първо по делото съдебно заседание на 10.12.2019г., ищецът депозира молба
вх.№12676/15.11.2019г., в която посочва, че след стартиране на производството
по делото ответника му заплатил изцяло претендираните суми, включително
направените в настоящото производство разноски. С оглед на това и предвид
разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК иска съдът да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове, поради извършено в хода на процеса плащане от страна на
ответника.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
С предявения
установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато
съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед
№532/29.05.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена от РС-Димитровград по ч.гр.д.№906/2019г.
По делото няма
спор, че между ищеца и ответника са възникнали договорни отношения, съгласно
които първият е следвало да доставя ел.енергия до обекта на втория, находящ се
в с.Злато поле община Димитровград, клиентски номер ***, с ИТН ***, който е
станал собственост на А.Н.Т. на 31.03.2011г. Безспорно е установено, че през
периода от 05.10.2018г. до 04.01.2019г. ищецът е доставял до обекта на
ответника ел.енергия, като във връзка с това е издал на негово име 3бр.фактури
на обща стойност 461,61 лева, която не е била заплатена от абоната в срок. Не
се спори, че след като не е изпълнил своевременно задълженията си по тези
фактури А.Н.Т. е изпаднал в забава, като за периода от 21.11.2018г. до
27.05.2019г. дължи обезщетение на ищеца за това в размер на общо 19,42 лева. На
последно място, от направеното от страна на ищцовото дружество изявление от
15.11.2019г. безспорно се установява, че ответника е заплатил преди първо по
делото съдебно заседание всички свои задължения в това число и тези за
деловодни разноски.
Доколкото между
страните не се спори, че след започване на производството по настоящото дело
ответникът е заплатил на ищеца изцяло задълженията си, за които е била издадена
Заповед №532/29.05.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
по ч.гр.д.№906/2019г. по описа на РС-Димитровград, то за „ЕВН България
Електроснабдяване“ЕАД вече липсва правен интерес от така предявения иск. Поради
това и предвид извършеното от длъжника плащане, установителния иск с правно
основание чл.422 от ГПК следва да бъде отхвърлен, поради погасяване на
вземанията чрез плащане от страна на ответника, извършено след завеждане на
настоящото дело.
Предвид това, че
ищецът изрично заявява, че ответника му е заплатил изцяло и направените за
настоящото производство деловодни разноски, то съдът не дължи произнасяне в
тази насока.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ №37, представляван от ***, против А.Н.Т., с ЕГН **********,***,
иск с правно
основание чл.422 от ГПК за признаване за установено по отношение на А.Н.Т., с
ЕГН **********, че дължи на „ЕВН
България Електроснабдяване“, ЕАД, с ЕИК ***, сумата от 461,61 лева /четиристотин шестдесет и един
лева и шестдесет и една
стотинки/ – главница, неизплатена сума за доставена през периода от 05.10.2018г. до 04.01.2019г. ел.енергия и мрежови
услуги, лихва за забава за периода от 21.11.2018г. до 27.05.2019г. в размер 19,42
лева /деветнадесет
лева и четиридесет и две
стотинки/, законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението –
28.05.2019 г. до изплащане на вземането, за които суми е била издадена
Заповед №532/29.05.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
по ч.гр.д.№906/2019г. по описа на РС-Димитровград, поради погасяване на
вземанията, чрез плащане, извършено след завеждане на настоящото дело.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: