Определение по дело №97/2022 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 163
Дата: 3 май 2022 г. (в сила от 3 май 2022 г.)
Съдия: Кремена Иванова Краева
Дело: 20223400500097
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 30 март 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 163
гр. Силистра, 03.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на трети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева

Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500097 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
– цесионер с ЕИК ********* срещу Разпореждане № 167/01.03.2022г.,
постановено по ч. гр. д. № 64/2022г. по описа на Районен съд - Тутракан, с
което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ИВ. АНТ. ИВ. с ЕГН ********** за:
главница 300 лева; договорна лихва 10,25 лева за периода 12.01.2019-
11.02.2019; обезщетение за забава 84,95 лева за периода 12.02.2019-
21.01.2022 законна лихва от подаване на заявлението на 21.01.2022 до
изплащане на
задължението,дължими по договор за кредит № 267361/12.01.2019, сключен с
„Ай ти еф груп“ АД - цедент с ЕИК *********.
Преди да постанови обжалвания акт, първоинстанционния съдебен
състав с нарочно разпореждане указал на заявителя да поясни дали
процесният заем въобще е усвоен от длъжника и погасил ли е някаква част от
него; начислена ли е неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на
2,59 лева на ден (за 29 дни) и длъжникът извършвал ли е погашения на тази
неустойка.; как кредиторът се е убедил в идентичността на лице, което се е
представило чрез средствата за комуникация от разстояние за ИВ. АНТ. ИВ..
Заявителят не изпълни указанията, както и първоначални дадени за
представяне на такива документи, в които да личи валидно даденото съгласие
на длъжника с изявленията, обективирани в тях.
За да постанови обжалваното разпореждане, заповедният съд е обсъдил
1
твърденията на заявителя, че договорът е сключен съгласно Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, но счел, че в случая
преписът на договора и общите условия не съдържат волеизявленията на
длъжника и затова квалифицирал тези доказателства
само като проект на договор и неподписани общи условия. Освен това
отказът да се даде информация на коя дата, как и в какъв размер е усвоен
процесният заем и извършвани ли са плащания по кредита от страна на
длъжника, препятстват съда, след като прецени валидността на договора и
ако приеме същия за недействителен, да присъди поне разликата между
реално усвоената сума и направените погашения.Изтъкнато е , че макар
неустойка да не се претендира със заявлението, ако е била начислена и ако
длъжникът е правил плащания, които са отивали за погасяване на обсъденото
нищожното задължение, вместо за погасяване на главницата по заема, то
тогава претендираната главница няма да е в размер на усвоената сума от 300
лева.
В тази връзка в атакуваното разпореждане съдията обосновал основание
за отказ да се издаде заповед за изпълнение по чл. 411, ал. 2, т. 1
(неотстраняване на нередовностите на заявлението) и по т. 2 (противоречие с
безспорния характер на производството, т.е. със закона) от ГПК.
Жалбоподателят не е съгласен с мотивите на първата инстанция като
излага, че в конкретния случай договарянето между страните се е
осъществило чрез средствата за комуникция от разстояние /електронна поща,
уеб-сайт и телефон/, като договорът се сключва във формата на електронен
документ или на хартиен или друг траен носител и правоотношението се
реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и
платежни системи /ЗПУПС/, Закона за електронния документ и електронния
подпис /ЗЕДЕП/, Закона за потребителския кредит. В конкретния случай
договорът за кредит се счита за сключен след изпращане от
Кредитополучателя на кредитора съгласието за сключване на Договора за
кредит и Общите условия, като отговорът на Кредитополучателят
потвърждава неговото желание за незабавното превеждане на кредита по
неговата банкова сметка или чрез система ePay.bg. Предвид това, няма как
договорът за кредит да съдържа подписи на страните.
Останалите изложени от жалбоподателя въззивни аргументи не
кореспондира с мотивите на заповедния съд, но се отбелязва като
допуснатото от състава процесуално нарушение, изразяващо се в
неприлагане на чл. 23 от ЗПК
Искането е да се отменени обжалваното разпореждане и да бъде
издадена заповед за изпълнение за претендираните със заявлението суми.
Силистренският окръжен съд намира частната жалба за допустима, но
неоснователна.
Дори да бъдат споделени доводите в жалбата, че в процесния случай
неизпълнението на дадени от съда указания за представяне на такива
2
документи, в които да личи валидно даденото съгласие на длъжника с
изявленията, обективирани в тях, не влече нагативни последици за страната в
заповедното производсво, изводът на съда, че са налице пречки за уважаване
на заявлението, се подкрепя от доказателствата по делото и е правилен.
Въззивникът не е навел самостоятелни довод за неправилност на изводите на
първата инстанция по останалите повдигнати с разпореждането въпроси,
коментира други неподдържани от първостепенния съд мотиви, които не са
били развити и не са сочени, като основание за отхвърляне на претенциите за
заявителя.Независимо от това съгласно Тълкувателно решение № 6/2017 от
15.01.2019 г. по тълк.д.№ 6/2017 на ВКС, ОСГТК ограниченията относно
обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК,
не се прилагат в производството по частна жалба. Окръжният съд в
настоящото производство действа в условията на „пълен въззив“ и може да се
позове на непосочени в жалбата обстоятелства, за да я уважи. В случая
останалите подробно изложените мотиви на заповедния съд, с които е
отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение, въззивната
инстанция преценява като правилни и препраща към тях на основание чл. 272
от ГПК, като се има предвид и следното: В чл. 1.7 и 3.3 от процесния договор
за паричен заем № 267361/12.01.2019г. е договорено, че непредоставянето на
банкова гаранция или поръчителство - поне двама поръчители, всеки от които
да има нетен доход 1500 лева, да е над 20 годишен, да работи на безсрочен
трудов договор, да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж
и т.н., е източник на парично задължение, фиксирано в размер на начисление
на 2,59 лева на ден. В случая е налице неравноправна клауза, тъй като с
цитираната уговорка се създава задължение за потребителя (заемополучателя)
да заплати неустойка, която е прекалено висока както спрямо задължението,
което е поел, така и с оглед вида и предмета на договора (чл. 143, т. 5 ЗЗП).
На потребителя са поставени завишени изисквания за предоставяне на
обезпечение, като и двете страни са съзнавали, че такова няма да бъде
предоставено. Налага се извод, че клаузата предвиждаща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение на длъжника да предостави
обезпечение, последващо сключването на договора, е уговорка във вреда на
потребителя, което я прави нищожна на основание чл.21 ЗПК.
Това означава, че липсва безспорност на претенцията за главницата –
резултат от неизпълнението на указанията на съда, поради което чл.23 от
ЗПК не може да бъде приложен.
В заключение, поради достигане до идентични на първата инстанция
правни изводи, въззивният съд намира, че разпореждането следва да бъде
потвърдено изцяло.

Воден от горното, Окръжен съд – Силистра

ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 167/01.03.2022г., постановено по ч.
гр. д. № 64/2022г. по описа на Районен съд – Тутракан.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4