Решение по дело №158/2018 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 274
Дата: 9 юли 2018 г. (в сила от 18 август 2018 г.)
Съдия: Минка Кирчева
Дело: 20183230200158
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Добрич, 09.07.2018г..

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

          Добричкият районен съд, пети съдебен състав, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на пети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

Председател : Минка Кирчева

 

При участието на секретаря Парашкева Христова, разгледа докладваното от Съдията н.а.х.д. № 158 по описа на Добричкия районен съд за 2018г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В.Г.А., ЕГН: **********, в качеството си на представляващ „..................срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство / ЕФ / Серия К № 1785070, издаден от ОД на МВР Д., с който на жалбоподателя, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „ глоба „  в размер на 400 лв.

С жалбата се иска отмяна на електронния фиш, като незаконосъобразен.

В проведеното на основание чл. 61, ал. 2 от ЗАНН съдебно заседание, жалбоподателят, неустановен на посочения в жалбата адрес, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява, като в писмено становище изразява мнение за законосъобразност на издадения ЕФ.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства, намира за установено следното:

Тъй като не са представени доказателства за връчване на ЕФ от въззиваемата страна, съдът приема, че жалбата е допустима, като депозирана в законоустановения 14 - дневен срок и от лице, което има правен интерес. Видно е от представените справки по делото на л. 11-13 от делото, че жалбоподателят не е бил установен на посочения адрес за връчване на ЕФ.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

На 14.09.2017г. търговско предприятие с фирма „..........., с ЕИК: .............е било собственик на МПС „ Пежо Боксер „ с рег. № В 05 39 НК, което на същата дата се е движило в гр................. В 14.10ч., до Туристическа спалня „.............., автомобилът бил управляван със скорост 84км/ч., когато бил заснет с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип ТFR1-М № 537, клип № 14947.

На 12.01.2018г. бил направен опит за връчване на ЕФ / л. 11 /, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП било наложено административно наказание „ глоба „ в размер на 400лв., но същият не бил открит на седалището на юридическото лице, собственик на МПС.

На 23.01.2018г., жалбаподателят депозирал жалба срещу процесния ЕФ в Сектор „ ПП „ при ОДМВР гр. Д..

В хода на съдебното дирене по безспорен начин се установи, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1 – M 537 е технически изправна и направените с нея измервания към дата 14.09.2017г. са в съответствие със Закона за измерванията / л. 4 /.

Описаната фактическа обстановка се установява от ЕФ, Серия К № 1785070 на ОД на МВР гр. Д., с копие от клип № 14947, радар № 537, карта на част от републиканската пътна мрежа, отразяваща местоизвършване на процесното нарушение в гр. Д., Справка от ПП КАТ В. за собственост на процесния автомобил, заверени за вярност копия от Протокол за използване на автоматизираното техническо средство и Протокол за извършена проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1 – M”.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на § 6, т. 63 ДР на ЗДвП "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.

Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с "електронен фиш" като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл.189 ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

 

 

 

 

 

 

 

 

С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189 ал.4 от ЗДвП  беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно § 6 т. 65 от ДР на ЗДвП- "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закон за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В съответствие с разпоредбата на чл.189 ал.8 от ЗДвП, АНО е изпратил на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от ЗДвП, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка.

 

 

 

 

В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол "TFR1-M 537, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.

 

 

 

 

 

 

 

 

При така възприетата и изложена фактическа обстановка от процесуална страна съдът констатира, че не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

Жалбоподателят, като законен представител на ЮЛ - собственик на процесния лек автомобил е санкциониран за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като при разрешена скорост 50км/ч., автомобилът е управляван със скорост 84км/ч. / наказуеми 81км/ч /, за което нарушение на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ глоба „ в размер на 400лв.

В.А. е годен субект на вмененото му нарушение, като законен представител на ЮЛ, собственик на процесния автомобил, който в 14 дневен срок от получаване на ЕФ не е попълнил Декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП императивно регламентира, че при избиране скоростта на движение в населено място е забранено да се превишава 50км/ч. По безспорен начин се установи от приобщените по делото доказателства, кредитирани от съда, като обективни и непротиворечиви, че процесният автомобил се е движил в населено място със скорост 81км/ч., т.е. с 31 км/ч над допустимата скорост. Действително системата за видеоконтрол № TFR1-M допуска грешка при измерване на скоростта плюс/минус 3км. до 100 км/ч, отчетена при издаване на ЕФ, независимо от което деянието си остава наказуемо по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, който предвижда налагане на административно наказание „ глоба „ в размер на 400лв. при превишаване на разрешената скорост в населено място от 31 до 40 км/ч. На жалбоподателя е наложено именно наказание „ глоба „ в законоустановения размер, поради което и не подлежи на преразглеждане от съда.

По изложените съображения настоящата инстанция счита, че описаното деяние осъществява, както от субективна, така и обективна страна, състав на административно нарушение по ЗДвП, за което жалбоподателят основателно и законосъобразно е бил санкциониран.

Съдът приема възраженията в жалбата за неоснователни по следните съображения:

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП / действаща към 14.09.2017г. / електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Всички тези реквизити се съдържат в конкретния електронен фиш, поради което доводите на жалбоподателя за пороци в тази насока са неоснователни.

Така мотивиран, съдът намира, че жалбата е неоснователна и издаденият електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство следва да се потвърди, като законосъобразен, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА ЕФ Серия К № 1785070, издаден от ОД на МВР Д., с който на В.Г.А., ЕГН: **********, в качеството на представляващ „..........., за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „ глоба „  в размер на 400 лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд гр. Д. в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

 

Председател:

                                                                                                            / М. Кирчева /