Р Е Ш Е Н И Е
№ 751 / 18.4.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА – 2 състав,
на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно
заседание, в следния състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : Антони Николов
като разгледа докладвано от
съдията АНД № 5616 / 2018 г. по описа на РС – Варна, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производство по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано
е по въззивна жалба от Ю.К.К.,
ЕГН : **********, срещу НП № 085 / 28. 05. 2018 г. на Зам. кмет Община – Варна.
Със същото на жалбоподателя:
- за нарушаване разпоредбата на чл. 98,
ал. 2, т. 4 от ЗДвП и на основание чл. 178 Д от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на двеста лева.
Жалбоподателят моли съда за
цялостна отмяна на атакуваното НП, с довод незаконосъобразност, в частност необоснованост.
Жалбата е подадена в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в
съдебно заседание се явява лично. Поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, в съдебно заседание се представлява
от процесуален представител. Счита, че жалбата е неоснователна и моли НП да
бъде потвърдено. Сочи, че същото е законосъобразно, като наложената санкция е в
рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена
следната фактическа обстановка :
На 03. 03. 2018 г. в гр. Варна,
възз. Ю.К.К. паркирала л. а. с ДК№ В 11 51 КР на
място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания. В
моторното превозно средство бил нейн възходящ – майка – Марийка Стоева К. –
освидетелствана като пожизнен инвалид, притежаваща карта за паркиране на хора с
трайни увреждания с № 1162 / 20. 04. 2016 г. и валидност до 31. 12. 2022 г.
Получавайки сигнал за горното, свид. Г.Д.Г. - служител при ОД – МВР – Варна
приел, че въззивника е паркирал на място, определено за превозно средство,
обслужващо хора с трайни увреждания, без да има това право. Съставен бил АУАН,
предявен и подписан с възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били
депозирани писмени такива. Административно – наказващият орган приел
констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания, както и от
приложените и приети по делото писмени документи. Съдът кредитира така
посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се,
логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с
приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен
към предмета на доказване по делото. Следва да се отчете липсата на
заинтересованост от страна на свидетеля от изхода на делото.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи :
Настоящият състав
намира, че производството е проведено без нарушаване на процесуалните правила
визирани в ЗАНН, от категорията на съществените такива, даващи основание за
отмяна. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа
необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно
предявен. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл.
57 от ЗАНН и е надлежно връчен.
Фактическата обстановка е еднакво отразена в АУАН и НП.
Безспорно въззивникът е паркирал
моторно превозно средство на място, определено за хора с трайни увреждания.
Същевременно същият е превозвал възходящ – майка, инвалидизирана с 91 % трайно
намалена работоспособност, като й е издадена карта за паркиране на хора с
трайни увреждания с № 1162 / 20. 04. 2016 г. и валидност до 31. 12. 2022 г. Актосъставителят
приел, че въззивника е паркирал на място, определено за превозно средство,
обслужващо хора с трайни увреждания, но не съобразил, че има това право,
предвид изложеното по – горе. Това по никакъв начин не може да обоснове извод,
че е нарушена визираната норма, респективно заключението в тази насока не е обосновано,
напротив оборва се категорично от събрания по делото доказателствен материал.
Ноторно известно е, че ангажирането на административно – наказателната
отговорност изисква категорично и безпротиворечиво доказване на извършеното
нарушение, каквато безспорност в конкретния случай липсва. Без коментар следва
да бъде оставен въпроса защо административно – наказващ орган, след като е
знаел, че въззивника има право да паркира на въпросното място, е издал НП.
С оглед гореизложеното съдът
счита, че атакуваното НП следва да бъде отменено, поради което и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
РЕШИ :
ОТМЕНЯ НП № 085 / 28. 05. 2018 г.
на Зам. кмет Община – Варна, с което на Ю.К.К., ЕГН :
********** :
- за нарушаване разпоредбата на чл. 98,
ал. 2, т. 4 от ЗДвП и на основание чл. 178 Д от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на двеста лева.
Решението подлежи на съдебен
контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :