№ 89
гр. Пловдив , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20215001000293 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 26029 от 26.01.2021 г., постановено по т.д. № 137 по описа
за 2019 г., Старозагорският окръжен съд е:
- осъдил „З.к. Л.и." АД, ЕИК: *********, да заплати на Г. Н. АС. , ЕГН
********** сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес,
вследствие на получените телесни увреждания при ПТП, настъпило на
30.06.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.10.2018
г., до окончателното изплащане на сумата.
- отхвърлил предявения иск за останалия претендиран размер – за
разликата над 100 000 лв. до претендираните 140 000 лв., като неоснователен
и недоказан.
- осъдил „З.к. Л.и." АД, ЕИК: *********, да заплати на Г. Н. АС. ЕГН
**********, сумата 431.56 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес, вследствие на
получените телесни увреждания при ПТП, настъпило на 30.06.2018 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 13.10.2018 г., до окончателното
1
изплащане на сумата.
- постановил е присъдените суми следва да се заплатят на следната
банкова сметка: ********* Титуляр: Г. Н. АС.
- осъдил „З.к. Л.и." АД ЕИК: *********, да заплати на адвокат П.К. от
САК сумата 4246.36 лв., с начислен ДДС - възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
- осъдил „З.к. Л.и." АД, ЕИК: ********* да заплати ДТ в размер на
4017.26 лв. и сумата 99.68 лв., възнаграждение за вещи лица по сметка на ОС
- Стара Загора.
Решението е обжалвано от ищеца Г. Н. АС. в частта, с която е
отхвърлен предявения от него против „З.к. Л.и." АД иск за заплащане на
сумата 40 000 лева – разликата над присъдените 100 000 лева до предявените
140 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки, страдания и стрес, вследствие на получените телесни
увреждания при ПТП, настъпило на 30.06.2018 г., както и в частта относно
началната дата на законната лихва върху главницата.
Във въззивната жалба на ищеца се поддържа становището, че
решението в частта, с която е отхвърлен иска е неправилно поради
несъответствие на размера на присъденото обезщетение с претърпените от
него болки, страдания и неудобства, и в противоречие с принципа за
справедливост.
Искането е да се отмени обжалваното решение, като се постанови друго,
с което се уважи изцяло предявения иск за обезщетение за претърпените
вследствие увреждането неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху цялата сума, смятано от 08.07.2018 г. /датата в която изтича срока по
чл. 429, ал. 3 КЗ, вр. с чл. 430, ал.1 КЗ/ до окончателното изплащане на
главното вземане, както и да се присъди адвокатско възнаграждение на
представляващия ищеца в производството адвокат.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника по исковете „З.к. Л.и." АД, с който се изразява становище за
неоснователност на жалбата и искане да бъде оставена без уважение, както и
да се присъдят деловодни разноски за въззивното производство.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на
страните, приема за установено следното:
Производството пред Старозагорския окръжен съд е образувано по
предявени от Г. Н. АС. против „З.к. Л.и." АД обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД, за заплащане на следните суми: 25 500 лв. частичен иск от 80 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки, страдания и стрес, вследствие на получените телесни
увреждания при ПТП, настъпило на 30.06.2018 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 08.07.2018 г. /датата в която изтича срока по чл. 429,
ал. 3 КЗ, вр. с чл. 430, ал.1 КЗ/, до окончателното й изплащане; 431.56 лева,
2
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в направени разходи за закупуване на лекарствени средства и заплащане на
потребителска такса и такса придружител, свързани с лечението на
получените телесни увреждания от същото ПТП.
Спорът е търговски и е бил разгледан по реда на Глава 32 ГПК,
възражение по чл. 369 ГПК не е било повдигано.
В първото редовно открито заседание, проведено на 23.06.2020 г.
ищецът първоначално е поддържал предявените искове в посочените размери,
като след изслушване на заключенията на съдебно автотехническата
експертиза и на съдебно медицинската експертиза, както и на допуснатите
свидетели, същият е изменил размера на предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди, като го е увеличил от 25 500 лева като частичен от
80 000 лева на сумата 140 000 лева, без ново уточнение за „частичен“.
В същото съдебно заседание от 23.06.2020 г. (л. 114 и сл.) съдът е
допуснал увеличението. В следващото редовно съдебно заседание на
27.10.2020 г. Старозагорския окръжен съд е приключил съдебното дирене, дал
е ход на устните състезания и съответно ги е обявил за приключени.
Увеличението на иска е било недопустимо. Срокът за изменяне на иска,
включително и за увеличаване на размера му, е бил най-късно до подаването
на допълнителната искова молба (чл. 372, ал. 2 ГПК). Нормата е особено
правило по отношение общата разпоредба на чл. 214, ал. 1, изр. 3-то, предл. 1-
во ГПК, която в случая е била неприложима (чл. 377 ГПК).
Съгласно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, пр. 2 ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по допустимостта на решението в обжалваната му част.
Налице са предпоставките по чл. 270, ал. 3, изр. 1-во ГПК и обжалваното
решение ще следва да се обезсили в частта му, с която предявеният от Г. Н.
АС. иск за обезщетение за неимуществени вреди е бил отхвърлен до размер
на сумата 40 000 лева (горницата над присъдената сума от 100 000 лева до
претендираната сума от 140 000 лева), като производството в тази негова част
ще следва да се прекрати.
В полза на въззиваемия „З.к. Л.и." АД следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за представляващия го юрисконсулт, което съдът, съобразно
с правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, определя на 300 лева за
въззивното производство.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 26029 от 26.01.2021 г., постановено по т.д. №
137 по описа за 2019 г., Старозагорският окръжен съд в частта, с която е
3
отхвърлен предявения от Г. Н. АС., ЕГН ********** против „З.к. Л.и." АД,
ЕИК: *********, иск за заплащане на разликата над присъдените 100 000
лева до претендираните 140 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес,
вследствие на получените телесни увреждания при ПТП, настъпило на
30.06.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.10.2018
г., до окончателното изплащане на сумата, като в тази част ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
ОСЪЖДА Г. Н. АС. , ЕГН ********** да заплати на „З.к. Л.и." АД,
ЕИК: ********* сумата 300 лева деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение на представляващия дружеството юрисконсулт в
производството по в.т.д. №293 по описа за 2021 г. на Пловдивския апелативен
съд.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4