РЕШЕНИЕ
гр. ЛЕВСКИ, _11.07._
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд гр. Левски в публичното съдебно
заседание на _единадесети юни_
Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА_
при
участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора __, като
разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _86_ по описа за _2019_ год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
В
РС – Левски е постъпила искова молба от Г.А.М., ЕГН**********,***, чрез
пълномощник адв. Р. Р. от АК-Плевен,
срещу
********,
ЕИК:********, със седалище и адрес и управление: гр. ****, с правно основание
чл. 439, във вр. с чл. 124 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че с молба от
17.01.2011 г., депозирана от „***” АД, ЕИК:***, ведно с приложен изпълнителен
лист от 12.10.2010г., издаден след влизане в сила на заповед за изпълнение
№468/12.10.2010г. по ч.гр.д. №702/2010г. по описа на РС – Левски на основание
чл. 426, ал.1 от ГПК е образувано изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ Т. К.,
рег.№…, с район на действие ОС – П..
Твърди се, че страни по образуваното
изпълнително дело са „***” АД (взискател) и Г.А.М., В. А. А., Д. А. А., А. А.
А. (в качеството на наследници на А. А. М.), като последните били осъдени да
заплатят на взискателя сумата от 4016.29 лв. главница, договорна лихва върху
тази сума в размер на 541.09 лв. за периода от 25.05.2009г. до 06.10.2010г.,
наказателна лихва за просрочена главница в размер на 329.85 лв. за периода от
25.05.2009г. до 06.10.2010г. и законна лихва върху главницата, считано от
07.10.2010г. до изплащане на вземането, както и сумата от 450 лв. разноски по
ч.гр.д. №702/2010г. по описа на РС – Левски.
Твърди се, че с договор за прехвърляне
на вземане (цесия) от 31.01.2018г. „***” АД е прехвърлила на „***” ЕООД
вземането си по изп. д. №***.
Твърди се, че на 27.05.2011г. РС –
Левски е издал удостоверение №10 за отказ от наследство на В.А. А. и Д. А.,
получено от ЧСИ Т. К. на 06.06.2011г., като на осн. чл. 53, ал.2 от ЗН, отказът
от наследство имал за последица уголемяване на дяловете на другите наследници,
поради което М. била длъжник за ½ част от сумите по изпълнителния лист,
а А. А. – за останалата ½ ид. част, като посочва, че наследниците
отговаряли разделно, а не солидарно на задълженията, включени в наследствената
маса.
В
исковата молба се твърди, че с молба от 11.01.2013г. било поискано от
взискателя по изп.д. №147/2011г. по описа на ЧСИ Т. К. изпълнително действие (запор) върху личната
пенсия на ищцата, като същият не бил изпълнен на основание чл. 446, ал.1 от ГПК.
След
изтичане на повече от 2 години било инициирано следващо изп. действие – молба
от 19.02.2015г., с която взискателят поискал справка и в случай на установяване
на недвижимо имущество, молел същото да
бъде възбранено.
Ищцата
навежда подробни съображения, че от горното следвал извод, че изп.д. №*** по
описа на ЧСИ Т.К. ex lege е било прекратено, независимо от липсата на
съответно постановление за прекратяване от съдебния изпълнител.
Счита, че в настоящия случай
погасителната давност по отношение на ищцата е започнала да тече от
11.01.2013г. (последното валидно изпълнително действие) и към датата на
предявяване на иска вземането на взискателя е погасено. Счита, че са налице
новонастъпили обстоятелства – погасяване на вземанията поради изтекла
погасителна давност.
Моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено че ищцата не дължи на ответника ½ от сумата
8985.88 лв. /4492,94лв./, представляваща общо задължение към 08.02.2019г. по
изп.дело №20118150400147 по описа на ЧСИ Т. К., както следва:
-
неолихвяема сума -1132.15 лв.;
- главница – 4016.29 лв.;
- лихви – 3417.28 лв.;
-
присъдени разноски – 279.61 лв.;
-
допълнителни разноски – 22 лв.;
-
начислени такси – 118.55 лв.
Претендират
се направените разноски по настоящото производство.
Представени
са писмени доказателства.
Направени
са доказателствени искания.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, в който изразява становище, че предявеният иск е недопустим и
неоснователен, тъй като изложените в него твърдения били неправилни и
необосновани.
По
отношение на фактическата обстановка навежда съображения, че на 03.09.2007г. е
сключен договор за потребителски кредит между А. А. М. – кредитополучател и
„***” АД, като по силата на договора „***” АД е предоставила парична сума, а А.
М. се бил задължил да погаси задължението съгласно уговореното в договора,
поради което било възникнало валидно облигационно правоотношение, по което кредитополучателят
е следвало да изпълнява основното си задължение, изразяващо се в това да погаси
задължението си съгласно уговореното. Сочи, че поради неизпълнение на
задължението по договора, „***” АД е инициирала процедура по събиране на
вземането си по принудителен ред, в резултат на което срещу наследниците на А.
М. била издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 12.10.2010г.,
постановена по ч.гр.д. №***г. по описа на РС – Левски и изпълнителен лист от
12.10.2010г. Въз основа на издадения изпълнителен лист и молба от банката за
образуване на изпълнително дело било образувано изпълнително производство №***
по описа на ЧСИ Т. К..
Твърди
се в отговора, че на 31.01.2018г. е сключен договор за прехвърляне на вземания
(цесия) между „***” АД и ответника по настоящото производство, поради което и
от 31.01.2018г. „***” ЕООД се явявал частен правоприемник на „***” АД и нов кредитор по процесните
вземания.
Ответникът
счита твърдението на ищцата, че процесното вземане е погасено по давност, за
неоснователно, тъй като било неправилно и необосновано. Счита, че в настоящия
случай следва да се приложи общият петгодишен давностен срок. Доводите на
ответника са, че след образуването на производството в хода на същото са били
поискани и извършени изпълнителни действия, които са прекъсвали срока по чл.
433, ал.1, т.8 от ГПК, а оттам и давностния срок по чл. 110 от ЗЗД. На ищцата
били изпратени запорни съобщения за налагане на запор върху установени трудови
задължения на задължени лица, като същите били връчени съответно на
18.01.2011г., 24.01.2011г. и 04.02.2011г. След като на ищцата била връчена
покана за доброволно изпълнение и в дадения 14-дневен срок задължението не било
изплатено доброволно, за удовлетворяване вземането на кредитора на 14.01.2013г.
органът по принудителното изпълнение изпратил запорно съобщение до РУСО –
Плевен за налагане на запор върху получаваната от ищцата пенсия.
Ответникът
се позовава на решение на ВКС №170/17.09.2018г. по гр.д. №2382/2017г., според
което, при постановяване на нов тълкувателен акт за приложение на правната
норма, в случая т.10 от ТР
№2/26.062015г., постановено по тълк.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС е налице
промяна в начина, по който ще бъде прилагана нормата, който бил различен от предшестващия
тълк. акт – ППВС №3/80г.
Счита, че такъв е случаят, предмет на
разглеждане в настоящото производство, при който съгласно с даденото с ППВС
№3/18.11.1980 г. тълкуване, образуването на изп. производство прекъсва
давността, като по време на изпълнителното производство давност не тече. Счита,
че с т.10 от ТР №2/26.06.2015г., постановено по тълк. дело №2/2013г. на ОСГТК
на ВКС, било дадено съвсем различно разрешение, като било прието, че в
изпълнителното производство давността се прекъсвала с всяко действие по
принудителното изпълнение, като от момента на същото започвало да тече нова
давност, но давността не се спирала и във връзка с това било отменено
цитираното ППВС.
Твърди
се в отговора, че в процесния случай с образуването на изп. д. №***, давността
за вземането се считала за прекъсната по силата на чл. 116, б. в от ЗЗД, като
по силата на даденото с ППВС №3/18.11.1980 г. тълкуване давността била спряла
да тече през цялото време на изпълнителното производство по силата на чл. 115,
ал.1, б.”ж” ЗЗД, като без значение било дали са искани и предприемани отделни
изпълнителни действия във висящото изпълнително производство. Счита, че с
подаване на молбата за образуване на 17.01.2011г. давността била прекъсната по
чл. 116, б.в от ЗЗД и е започнала да тече отново след 26.06.2015г., от която дата
е започнала да тече нова петгодишна давност, която не била изтекла до подаване
на исковата молба по настоящото производство.
Намира,
че не е състоятелно твърдението на ищцата, че не се дължи и начислените такси и
разноски съгласно Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Моли
съда да постанови решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Претендира
направените разноски вкл. юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства приема за установено, че с молба от 17.01.2011 г., депозирана от „***” АД,
ЕИК:***, с приложен изпълнителен лист, издаден след влизане в сила на заповед
за изпълнение по ч.гр.д. №***г. по описа на РС – Левски, на основание чл. 426,
ал.1 от ГПК е образувано изп. дело №*** по описа на ЧСИ Т. К., рег. №*, с район
на действие ОС – П. Молбата от „***” АД е против Г.А.М., В. А. А., Д. А. А. и
А. А. А. - четиримата в качеството на
наследници на А. А. М. Последните са осъдени да заплатят на взискателя сумата
от 4016.29 лв. главница, договорна лихва в размер на 541.09 лв. за периода от
25.05.2009г. до 06.10.2010г., наказателна лихва за просрочена главница в размер
на 329.85 лв. за периода от 25.05.2009г. до 06.10.2010г., както и законна лихва
върху главницата, считано от 07.10.2010г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 450 лв. разноски по ч.гр.д. №702/2010г. по описа на РС – Левски.
С
договор за прехвърляне на вземане от 31.01.2018г., „***” АД е прехвърлила на „***” ЕООД вземането си
по изп. дело №***. Приложено е удостоверение за отказ от наследство, от което
се установява, че В. А. А. и Д. А. А. са се отказали от наследството на А. А.
М., починал на 23.08.2009 г., който отказ е вписан в специалната книга за
откази при съда на 27.05.2011 г. под №10.
Разпоредбата
на чл. 53 от ЗН гласи, че частта на отреклия се уголемява дяловете на
останалите наследници.
Наследниците,
които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е
обременено, съобразно дяловете, които получават.
С
молба от 11.01.2013г. е поискано от взискателя по изп. дело 147/2011г. по описа
на ЧСИ Т. К. изпълнително действие – запор върху личната пенсия на М.. ЧСИ е
изпратил запорно съобщение до РУСО – Плевен, с което е наложен запор на
пенсията на Г.А.М..*** е изпратил отговор до ЧСИ, с който уведомяват, че
размерът на получаваната от М. пенсия е под размера на установената минимална
работна заплата за страната, поради което във връзка с чл. 446, ал.1 от ГПК не
могат предприемат изпълнение на запорно съобщение. След изтичане на повече от 2
години – молба вх. №1215/19.02.2015г. е инициирано следващото изпълнително
действие, с което взискателят е поискал съответна справка и в случай на
установяване на недвижимо имущество, моли същото да бъде възбранено.
Според
разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка, изпълнителното производство се прекратява, като същото
настъпва по силата на т.н. „перемпция”. Без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога
ще направи това.
Прекратяването
на изпълнителното производство става по право, като нова погасителна давност
започва да тече от предприемане на последното по време валидно изпълнително
действие – т.10 от ТР №2/2015г на ОСГТК ВКС.
В
конкретния случай в периода от 11.01.2013г. до 19.02.1015г. взискателят не е
поискал извършване на изпълнителни действия, поради което е налице хипотезата
на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК и изпълнителният процес е прекратен ex lege, като всички предприети действия за
събиране на дълга са лишени от правно основание, доколкото са извършени след
прекратяване на изпълнителното дело.
Прекратяване
на изпълнителното производство по право води до отпадане на валидността на
всички процесуални действия по прекратеното изп. производство. Или когато е
налице прекратяване в хипотезата на „перемпция”, тогава няма каквито и да било
валидни изпълнителни действия по смисъла на цитираната т. 10 от посоченото ТР и
погасителната давност никога няма да е била прекъсвана по време на неговата
висящност на основание чл. 116 б.”в” от ЗЗД. Съгласно цитираното ТР, за разлика
от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно, при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемане на кое
да е действие за принудително изпълнение – насочване на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитора, извършване на опис
и оценка на вещ, насрочване и извършване на продан и др. Прието е, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучване на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др.
Посочено е, че искането да бъде приложен
отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
В
настоящия случай погасителната давност по отношение на ищцата е започнала да
тече от 11.01.2013г., когато е последното изпълнително действие и вземането на
взискателя по изп. дело №*** по описа на ЧСИ Т. К. е погасено. Извършените
впоследствие действия, които не са валидни по отношшение на длъжника – ищец,
поради което не прекъсва давността, тъй като изпълнителното производство срещу
ищцата е прекратено по силата на закона.
Позоваването
на изтекла в полза на длъжника погасителна даност препятства възможността да
взискателя да търси принудително удовлетворяване на съществуващото за него
материално право. Претенцията, че вземането е погасено по давност е основателна.
Тъй
като ищцата е освободена от внасяне на държавни такси, на основание чл. 78,
ал.6 от ГПК, дължимата държавна такса в размер на 179.72 лв. следва да бъде заплатена от ответното дружество.
За пълномощника на ищцата – адв. Р. Р. следва да бъде определено възнаграждение
по чл. 38, ал.2 от ЗА в размер на 544.51 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
„***” ЕООД, ЕИК:****, със
седалище и адрес на управление: гр. ******, че Г.А.М., ЕГН **********,***, НЕ
МУ ДЪЛЖИ ½ от сумата 8985.88 лв.(4492.94лв.) представляваща общо
задължение към 08.02.2019г. по изп.дело №** по описа на ЧСИ Т. К., както
следва: неолихвяема сума 1132.15 лв.; главница – 4016.29 лв.; лихви – 3417.28
лв.; присъдени разноски – 279.61 лв., допълнителни разноски – 22 лв.; начислени
такси – 118.55 лв.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК:***,
със седалище и адрес на управление: гр.********* да заплати по сметка на РС – Левски сумата от 179.72 лв., представляваща
държавна такса.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК:***,
със седалище и адрес на управление: гр.************ да заплати на основание чл. 78, ал.1 от ГПК и чл. 38, ал.2 от ЗА на
адвокат Р. Н. Р. от АК – Плевен, със съдебен адрес:*** сумата от 544.51 лв. за
възнаграждение по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред
ОС - Плевен от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: