Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260105
/27.11.2017 година град Хасково
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Хасковският районен съд, Осми наказателен
състав
на четвърти ноември две хиляди и
двадесета година
в публичното
заседание в следния състав:
Районен съдия:Гроздан Грозев
Секретар: Диляна
Славова
прокурор
като разгледа
докладваното от съдията, Гроздан Грозев
АН дело № 937 по описа за 2020 година, установи
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от З.Т.Л.,
ЕГН:**********, , срещу Наказателно
постановление № 26-000991/25.09.2020год. на Директор на Дирекция „Инспекция по
труда" гр.Хасково, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 1500 лева за нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ. В
подадената жалба се релевират оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно
постановление. Сочи се, че АУАН и НП били издадени при съществени нарушения на административно
процесуалните правила за установяване на административните нарушения и налагане
на съответните административни наказания за тях, както и в противоречие с
материално-правните разпоредби на КТ. Сочи се, че в обжалваното НП описаната фактическа
обстановка не отговаряла на действително установената от проверяващите органи.
Не било преценено дали не се касае за маловажен случай. Именно във връзка с
горното с жалбата се иска отмяната на НП. В съдебно заседание пред Районен съд
– Хасково, жалбоподателя редовно призован, не се явява и се представлява от процесуалният представител – адв.Ч.. Последният поддържа подадената жалба и в хода по
същество, развива доводи за нейната основателност, обосноваващи отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
Административно – наказващият орган - чрез упълномощения по делото представител – юриск. Грудева оспорва жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 23.07.2020г. в с. Конуш, общ. Хасково, около
12.00 часа, св.К.А.К. и св.Г.К.А. извършили проверка на земеделски масив ЕКТТЕ
38399 в землището на с.Конуш, обл.Хасково. Същият се
стопанисвал от жалбоподателя в качеството му на земеделски стопанин и бил засят
с краставици. При проверката на место свидетелите установили, Н.Ш.К.да бере
краставици. Същата декларирала писмено,
че работи за ЗС З.Т.Л. от 23.07.2020г. на длъжност берач, с работно време от
08.00 до 13.00ч., че няма сключен трудов договор и получава дневно трудово
възнаграждение в размер на 15 лв. Проверяващите връчили Призовки (на основание
чл. 45, ал.1 от АПК) с изх. № 20058466/23.07.2020г. и изх. №
20061415/07.08.2020г., с която изискали съответните документи описани подробно
в призовката. В последствие била извършена проверка по документи на
04.09.2020г. в Д "ИТ" Хасково при която, от страна на работодателя,
не били представени и не бил открит,
сключен трудов договор в писмена форма с лицето Н.Ш.К.с ЕГН: **********. В
писмените си обяснения от 04.09.2020г., във връзка с проверката на
23.07.2020г., ЗС З.Т.Л., собственоръчно декларирал,
че работничките нямат трудови договори. За проверката бил съставен Протокол за
извършена проверка с рег.№ПР2020867/10.09.2020г. Горните констатации
били преценени от извършващите проверката като нарушение на чл.61, ал.1 от КТ и за това
нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН за горното нарушение. В акта като нарушение е описано, че на 23.07.2020г. в с.
Конуш, общ. Хасково, ЗС З.Т.Л., ЕГН:**********
като работодател - физическо лице по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ в
нарушение на изискванията на чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, не е сключил
трудов договор с лицето Н.Ш.К.с ЕГН: ********** с адрес: ***, преди
постъпването му на работа като берач в масив за отглеждане на краставици
полски, намиращ се в землището на с. Конуш, общ. Хасково, ЕКТТЕ
38399,стопанисван от ЗС. Описаното нарушение е установено при проверка на място
в описания обект и при проверка по документи в Д "ИТ" със седалище
Хасково. Това нарушение е
квалифицирано като такова по чл.61, ал.1 от КТ. Акта е бил предявен, подписан
от жалбоподателя,
който присъствал при съставянето му и му е бил връчен екземпляр
от него. Последният не е вписал възражения по констатациите в акта.
Въз
основа на горният АУАН и издадено атакуваното НП. При издаване на наказателното
постановление, административнонаказващият орган е
възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване на
административно нарушение, както и правната квалификация на нарушението. НП е
връчено на жалбоподателя на 29.09.2020г. с писмо с обратна разписка.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите св.К.А.К. и св.Г.К.А. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършване на процесната проверка, както и тези, свързани със съставянето на АУАН като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, поради което ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 Кодекса на труда – Чл. 61. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.
По силата на чл. 414, ал. 3 КТ – (3) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., бр. 108 от 2008 г., бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г., доп., бр. 7 от 2012 г.) Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
В чл. 416, ал. 5 КТ е предвидено, че наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Следователно, деянието, за което е наложена глоба на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не
констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да
налагат отмяна на последното. На първо место както АУАН така и НП са съответно
съставени и издадени от компетентен орган. Съставеният акт за установяване на
административно нарушение и НП отговарят на изискванията на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН, като според съда изцяло подробно и в пълнота е описано нарушението и
обстоятелствата при които то е извършено. Посочена е и датата на нарушението и
мястото на нарушението. Не са допуснати нарушения и на чл. 40 от ЗАНН, във
връзка със съставянето и връчването на АУАН на жалбоподателя. На същия е
осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание чрез управителя на
дружеството, както и да направи възражения по него. Посочена е и правната
квалификация на вмененото нарушение както в АУАН така и в НП.
От материалноправна страна,
обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от
съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по
недвусмислен и категоричен начин. Според съда безспорно е доказано описаното в
НП нарушение извършено от жалбоподателя. Доказано е, че обекта в който е
извършена проверката, на посочената дата и час, а именно масив за отглеждане на краставици полски, намиращ се в
землището на с. Конуш, общ. Хасково, ЕКТТЕ 38399, се стопанисван от ЗС З.Т.Л.. Последното се доказва от Регистрационна
карта на ЗС З.Л. и Анкетна карта на ЗС З.Л. за 2020г., които писмени
доказателства се подкрепят и от свидетелските показания и попълнената
декларация от Н. Ш.К.. В случая и самият жалбоподател не отрича този факт, като
сам в обясненията си казва, че работниците нямат сключен трудов договор. Тоест
по безспорно е установено мястото на нарушението и че обекта се стопанисва от
жалбоподателя. безспорно е установено и че Н.Ш.К.на процесната дата и място е
работела за жалбоподателя като е брала краставици, без да е имала сключен
трудов договор с жалбоподателя. всички събрани гласни и писмени доказателства
са еднопосочни и непротиворечиви и водят на категоричният извод, че
жалбоподателят е извършил описаното в НП нарушение.
Тук следва да се отбележи, че
съдът не кредитира твърденията на процесуалният представител на жалбоподателя,
че заварените на обекта лица са били сезонни работници и са били за пръв ден на
работа. Поради което не следвало нарушението да се квалифицира по чл.61, ал.1
от КТ и отговорността на жалбоподателя да се ангажира по реда на чл.414, ал.3
от КТ, тъй като тук ставало въпрос за правоотношения по чл.114а от КТ. Това
становище е изцяло дадено „про кауза“ във връзка със
защитната теза на процесуалният представител адв.Ч.. Действително
в чл.114а от КТ се предвижда, че - Чл. 114а.
(Нов – ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г.) (1) Трудов договор за
краткотрайна сезонна селскостопанска работа може да се сключва между работник и
регистриран земеделски стопанин за работа за един ден, като това време не се
признава за трудов стаж. Но и тук закона предвижда специална форма и реквизити,
време на договорите, начина за регистриране и отчитане на трудовите договори и
начина и реда на заплащане на осигуровките. В случая обаче от разпоредбата на чл.114а от КТ, не следва да се
изключи задължението което предвижда чл.61, ал.1 от КТ, а именно трудовият договор да се сключва между работника или
служителя и работодателя преди постъпването на работа. Последното се извежда и от факта, че в текста
на чл.114а от КТ
изрично е предвидено кои текстове от общите не се прилагат в този случай, а и в
последният текст не се регламентира кога следва да се сключи трудовият договор.
Тоест до колкото няма изрично правило в тази специална разпоредба , приложима е
разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ, още повече, че навсякъде се говори за трудов
договор, дори и в чл.114а от КТ. Затова и съдът намира, че в случая
жалбоподателят е извършил описаното в НП нарушение. В подкрепа на това са и
вече описаните по-горе мотиви от съда, а също и това, че по делото не са
представени никакви доказателства за сключени трудови договори макар и по
чл.114а от КТ.
Тоест според съда ЗС З.Т.Л. не е
изпълнил задължението си да сключи с лицето Н.Ш.К.трудов
договор, каквото е изискването на чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда в момент
преди постъпването и на работа. Изложеното обосновава извод за осъществяване от
обективна страна признаците на състав на административно нарушение по чл. 414,
ал. 3, вр. чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, както
правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия
орган.
В случая, е уместно да се отбележи, че преценката по
чл. 28 от ЗАНН, респ. по чл. 415в от КТ е преценка, с оглед разпоредбата на чл.
53, ал. 1 от ЗАНН, предхождаща налагането на санкцията, предвидена в закона. В
случая наказателното постановление не съдържа съображения в тази част, а липсата
им съставлява на практика отказ да се квалифицира случаят като маловажен, който
подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, каквато съдът няма пречка да
извърши в рамките на настоящото съдебно производство, предвид указанията,
дадени в ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк.
н. д. № 1/2005 г., ОСНК на ВКС, съдържащи задължително тълкуване на закона.
Този отказ на наказващия орган обаче, в конкретната хипотеза се явява съобразен
с материалния закон, предвид новелата на ал. 2 на чл. 415в КТ, ДВ. бр. 7 от
В същото време съдът намира, че наказващият орган се е
съобразил в пълна степен с разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, като е определил
наказанието за нарушението по чл. 61, ал. 1 от КТ в размер на минималната
имуществената санкция от 1500 лева. При съвкупната преценка на всички
обстоятелства по случая, както и че нарушението на жалбоподателя е негово
първо, доколкото не се представят доказателства за предходни такива, макар и не
единствено и отчитайки при индивидуализацията, че за работника не е установено
да са настъпили допълнителни вредни последици, напр. От невнасяне на
осигуровки, което би могло само да се предполага, но остава недоказано, съдът
намира, че предвидената имуществена санкция правилно е определена в минималният
законов размер предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 3 КТ.
При този изход на делото, претенцията на
административно-наказващия орган за присъждане на юристконсултско възнаграждение се явява
основателна. Съгласно новосъздадената ал. 3 на чл. 63 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Цитираната норма е процесуална, има
действие занапред и се прилага от момента на влизането ѝ в сила. Така
допълненият текст на чл. 63 от ЗАНН, видно от датата на обнародване -
29.11.2019г., към момента е в сила, поради което на ТД на НАП , се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26-000991/25.09.2020год. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда" гр.Хасково.
ОСЪЖДА З.Т.Л., ЕГН:********** да заплати на Дирекция „Инспекция по труда" гр.Хасково сумата от 100 лв. направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!!!
Секретар: /п.н./