РЕШЕНИЕ
№ 451
гр. Перник, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500535 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от М. Б. М. ЕГН:********** против решение №260727
от 18.06.2021 г., постановено по гр.д. № 6480/2020 г. по описа на РС - Перник, с което съдът
е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 82 ЗЗД срещу „Теленор
България” ЕАД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени
вреди в резултат на неизпълнение на договорни задължения на мобилния оператор.
Във въззивната жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като
липсва преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и поради
допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на обжалваното решение,
като въззивният съд постанови друго, с което съдът да се произнесе съобразно събраните
доказателства, като уважи предявения иск. Претендира се присъждане на направените
разноски пред двете инстанции.
Въззиваемото дружество „Теленор България” ЕАД оспорва въззивната жалба. В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК процесуалният му представител е подал отговор на жалбата, в който по
подробно изложени съображения, изразява становище за нейната неоснователност и за
потвърждаване на решението.
Окръжен съд - Перник, след като обсъди доводите на страните, намира следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че
1
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Районен съд - Перник е бил сезиран с иск с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 82
ЗЗД за обезщетяване на настъпили имуществените и неимуществени в резултат на
неизпълнение на договорни задължения по правоотношението за предоставяне на мобилни
услуги, съществуващо между М. Б. М. и „Теленор България” ЕАД.
Между страните не се спори, а от приложените по делото доказателства, се
установява, че между ищецът и мобилния оператор е налице облигационно правоотошение,
което е възникнало през 2014 г. и няма данни да е прекратено. Ответникът се е задължил да
предостави на ищеца достъп до услугите си, срещу определено възнаграждение. Не се
оспорва и обстоятелството, че между по силата на сключени договори между страните
ищецът е ползвал мобилен телефон и телефонен номер. Безспорно е също така, че ищецът е
отишъл в офис на мобилния оператор на 30.12.2017г., където закупува мобилен телефон -
марка НОКИЯ 2 БЛЕК с гаранционен срок 24 месеца на цена от 209.99 лв., за което му се
издава фактура № ********** от 30.12.2017г. и гаранционна карта за 24 месеца. През
периода на ползване апаратът е предаван няколко пъти на сервиз, като само в 2 от случаите е
имало повреда, която е била отстранявана, а в другите не се установява такава. Също така
безспорно установено е, предвид приетата като доказателство медицинска документация, че
М. Б. М. е със силно влошено здравословно състояние.
Обосновано районният съд е заключил, че ищецът и въззивник в настоящото
производство не е доказал настъпването на вреди в резултат на поведението на мобилния
оператор. В тази насока напълно неоснователни са твърденията във въззивната жалба за
допуснати процесуални нарушения в първоинстанционното производство. Районният съд е
допуснал разпит на поискания свидетел в режим на довеждане, но такъв не е доведен от
ищцовата страна в проведените две открити съдебни заседания по делото и затова същото е
приключило без събиране на свидетелски показания. Нещо повече, във въззивната жалба
няма направени доказателствени искания, включително за разпит на свидетели.
За яснота следва да се посочи, че заплащането на дължимите месечни такси за
ползваните мобилни услуги и заплащането на продажната цена на закупения от мобилния
оператор мобилен телефон изначално няма как да представляват вреди от неизпълнение на
договорни задължения. Както правилно е изтъкнал районният съд, няма данни потребителят
да е развалил договора за предоставяне на мобилни услуги, респективно договора за покупка
на мобилния телефон. Същият е заплащал доброволна цената на ползваните услуги,
съответно се е възползвал от сервизната гаранция на закупения мобилен телефон.
Евентуално вреди в разглеждания случай биха могли да настъпят ако операторът не е
предоставил договорените мобилни услуги, които потребителят е желаел да ползва и
2
например поради това се е наложило потребителят да полза услугите на друг мобилен
оператор. Респективно ако е доказано наличието на съществен дефект на мобилния телефон,
който е довел до неговата негодност за ползване и например поради това потребителят се е
наложило да закупи друг мобилен телефон. Напълно основателно районният съд е
констатирал и че липсва доказана причинно – следствена връзка между твърдените вреди и
поведение (действие или бездействие) на „Теленор България” ЕАД.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, съдебният акт на районния
съд следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 273 ГПК,
въззиваемата страна има право на съдебни разноски, но доколкото такива не се претендират,
съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд - Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260727 от 18.06.2021 г., постановено по гр.д. №
6480/2020 г. по описа на РС - Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3