Р Е
Ш Е Н
И Е № 294
гр.Пазарджик 20.06.2013год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки
окръжен съд гражданска колегия в публично заседание……..на двадесети май..……..…през
две хиляди и тринадесета година……..……………………………………….…..............в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
При секретаря……Д.Н.…………………и в присъствието на прокурора........като………………………..разгледа……………...докладваното
от..................съдия Пенчева……гр.д.181…..по………......…описа
за 2013г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени, при условията на
кумулативното обективно съединяване искове: с правно основание чл.95 ал.1 т.1
от ЗАПСП; чл.95 ал.1 т.6 от ЗАПСП; чл.94 от ЗАПСП във връзка с чл.19 от ЗАПСП и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Г.Р.Х. с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес – гр. В.Т., ул. „Х. А.“ №2-А – адв. Н.Н., твърди в исковата молба против „Издателска
къща Знаме“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пазарджик, бул. „България“ №22, ет.4, ап.8, представлявана от управителя Н.И.Д.,
че е автор
на кръстословици, а ответникът „Издателска къща Знаме“ АД, гр.
Пазарджик е
издател на
вестник „Знаме“ - регионален ежедневник за град Пазарджик. В периода от
01.01.2011г. до 27.02.2012г. във вестник „Знаме“ са направени общо 104 публикации на кръстословици, съставени
от ищеца
(53 с размер АЗ и 51 с размер А4). През 2011г. кръстословици с размер АЗ са
публикувани в следните броеве на вестник „Знаме“: 26, 126, 129, 131, 136, 137,
141, 146, 149, 150, 151, 154, 156, 159, 164, 165, 172, 173, 176, 180, 181, 182, 184,
186, 189, 191, 193, 194, 197, 199, 201, 203, -204, 205, 206, 229, 233,
238, а с размер А4 в следните броеве: 3, 4, 6, 11, 12, 49, 55, 57, 61, 70, 72,
76, 79, 80, 84, 86, 104, 106, 109, 111, 114, 116, 121, 122, 124, 128, 130, 139,140, 142, 153,
155, 157,158,162,163,166, 167, 190, 192,195, 196, 202, 207, 228, 240, 242. През 2012г. (до 27 февруари)
кръстословици с размер АЗ са публикувани в следните
броеве на вестник „Знаме“: 3, 8, 12, 15, 18, 21, 23, 24, 26, 30, 31, 34, 26, 37, 38, а с размер А4 в
следните броеве: 17, 20, 27, 33, като доказателство за авторството на
ищеца на
процесиите кръстословици е надписът „© ХХХХ Г.Х. galin@mail.bianet.net" под всяка от
тях (където ХХХХ е годината на
създаването).
Позовава се на чл. 6 от Закона за авторското право и сродните му права, съгласно
който „До
доказване
на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са
посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или
екземпляри от него и/или техните опаковки“. В тази връзка счита, че
съставените кръстословици представляват обект на авторско право и съгласно чл.3, ал.1 от ЗАПСП се
ползват от закрилата на закона, което поражда правото му да търси обезщетение за
имуществените вреди, които е претърпял от неправомерното поведение от страна на
издателството.
Позовава се на чл. 19 от ЗАПСП, съгласно който авторът има право на възнаграждение
за всеки вид
използване на произведението и за всяко поредно използване от един и същ вид.
Имуществените вреди се изразяват в пропуснатите ползи вследствие неполучаването на
възнаграждение за направените публикации. Тъй като обичайното авторско
възнаграждение, което ищецът е получавал от различните издателства, с които работи, е 20лв. за публикация
на кръстословица с размер АЗ и 10лв. за публикация на кръстословица с размер А4,
имуществените вреди за направените 104 публикации се равняват на 1 570лв. /53 бр. по
20лв. + 51
бр. по 10лв./.
Освен
гореописаните публикации в брой 39 от 28.02.2012г. на вестник „Знаме“ е публикувана
кръстословица, съставена от ищеца, от която е премахнат надписът „© 2010
Г.Х.
galin@mail.bianet.net“, с който е подписана. Счита, че по
този начин е нарушено авторското му право по чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗАПСП. Като доказателство, че е автор и на тази
кръстословица посочва брой 136 от 21.07.2011г. на вестник „Знаме“, в който е
публикувана същата кръстословица, без да е премахнато името на автора, което и съгласно презумпцията
на чл. 6 от ЗАПСП доказва авторство му.
Предвид изложените фактически твърдения моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника „Издателска къща
Знаме“ АД гр. Пазарджик да му заплати сумата 1 570лв., представляваща обезщетение
за нанесените имуществени вреди пропуснати ползи от незаплащането на авторско възнаграждение за направените общо 104
публикации на произведения, обект на авторско право (кръстословици), както и
законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното и изплащане; На основание чл.95 ал.1 т.1 от ЗАПСП да се приеме
за установено, че ответникът „Издателска къща Знаме“ АД гр.
Пазарджик
е нарушил авторското
му право
върху кръстословицата, публикувана в брой 39 от 28.02.2012г. на вестник „Знаме“, като при публикуването и е
премахнал надписа, обозначаващ авторството му в нарушение на чл. 15, ал.1 т.4 от ЗАПСП; На
основание чл. 95, ал. 1, т. 6 от ЗАПСП да осъди ответника да разгласи за своя сметка диспозитива на
решението на съда в два всекидневника и в
определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално
покритие. Претендира сторените по делото разноски. На основание чл.214 от ГПК е
допуснато изменение – намаление на предявения осъдителен иск от 1 570лв.
на 785лв.
В представения от ответника „Издателска къща Знаме“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, бул. „България“ №22, ет.4, ап.8, представлявана от управителя Н.И.Д., по реда на чл.131 ал.1 от ГПК отговор на исковата молба са оспорени така предявените искове. Заема се становище, че същите са допустими, но неоснователен. Оспорват се фактическите твърдения, изложени в исковата молба относно дължимостта на претендираното от ищеца авторско възнаграждение. Не се оспорват възникналите правоотношения с ищеца, излага следната фактическа обстановка: Правоотношенията помежду им възникнали през 2009г., когато ищецът се обадил по телефона в редакцията на вестник „Знаме“ и е разговарял със заместник главния му редактор Д. П. Предложил да изпраща кръстословици, които да се публикуват във вестника. По предложение на ищеца, със Заместник главния редактор на вестника била постигната устно уговорка, без да сключват писмен договор, че за публикация на кръстословица формат АЗ във вестник „ЗНАМЕ“ ищецът ще получава по 10лв. и за публикация на кръстословица формат А4 ще получава по 5лв. При уговарянето на тези цени изричното желание и становище, което е изразил ищецът, е било тези цени да не се коментират с редакциите на други вестници, тъй като те са преференциални само за в. „ЗНАМЕ“. Твърди, че ищецът не желаел да се оповестяват пред трети лица възникналите взаимоотношения. Ищецът изпращал на вестника по около 50-100 броя кръстословици наведнъж на електронната поща на вестника. Тези отношения продължили до средата на 2011г., когато връзката с ищеца била прекъсната по неизвестни за ответника причини. Екипът на в. „Знаме“ правел многократни опити да се свърже с него, но безуспешно. До прекъсването на връзката между страните, финансовите отношения били уреждани с пощенски записи, като платените хонорари на ищеца съответно са декларирани в ТД на НАП офис Пазарджик и за тях са запратени дължимите данъци от страна на в. „ЗНАМЕ“.
Твърди
се, че практиката
на в. „ЗНАМЕ“ относно
изплащането на хонорарите на авторите извън
Пазарджишка област е те да се обаждат в
счетоводството след края на съответната финансова година и едва след
това реално да се изплащат дължимите хонорари и да се издава справка, която
да послужи пред
данъчните органи. Конкретно ищецът е получавал хонорарите си и
хонорарните бележки чрез пощенски записи и препоръчани писма. Понеже в края на 2011г. и началото на 2012г. не е установена
връзка с Х., се е получило забавяне в изплащането на
хонорарите. През месец октомври 2012г.
ищецът отново се свързал със
заместник главния редактор /П./, която му обяснила, че финансовите
отношения между тях ще бъдат уредени в края на финансовата 2012г., което към момента е сторено. Ищецът предложил на зам. Главния
редактор да бъде сключен писмен договор, който да влезе в сила от
29.10.2012г., както изпратил по
електронната поща на вестника екземпляр от писмен договор. За първи път в този примерен договор била упомената банкова сметка. *** размера на възнагражденията за 1 брой кръстословица, само
във формат АЗ и по този начин отношенията им били преустановени.
По посочената в изпратения от ищеца примерен
договор банкова сметка ***азмер на 726,13лв., като счита, че по този начин
задълженията му за заплащане на възнаграждение са изпълнени. Относно предявения иск по чл.15 ал.1 т.1 от ЗАПСП ответникът счита, че е неоснователен, тъй като се претендира авторство на кръстословица
публикувана в брой 39 от 28.02.2011г., но брой 39 е издаден на 25.02.2011г. и в същия
е публикувана кръстословица на Б. Г. Следващият брой, който излиза на
28.02.2011г. е брой 40 и в него въобще няма публикувана
кръстословица. От ответната страна се претендират сторените по
делото разноски.
Като се запозна с депозираните по делото доказателства и
изложените от страните доводи и съображения, съдът намери за установено
следното:
По отношение на
предявените от ищцовата страна претенции намират приложение разпоредбите на: чл.95
ал.1 т.1 от ЗАПСП - за установяване
на факта на извършеното нарушение – нарушаване авторското право на ищеца върху кръстословица, публикувана в брой 39 от
28.02.2012г. на вестник „Знаме“, като при
публикуването й е премахнат надписът, обозначаващ авторството му – в нарушение
на чл.15 ал.1 т.4 от ЗАПСП; чл.95 ал.1
т.6 от ЗАПСП – за разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на
решението на съда в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на
телевизионна организация с национално покритие; на чл.94 ал.1 от ЗАПСП във връзка с чл.19 от ЗАПСП - за нанесените имуществени вреди пропуснати ползи от незаплащането на авторско възнаграждение за направените общо 104 публикации
на произведения, обект на авторско
право /кръстословици/ и чл.86 от ЗЗД – за законната лихва от
датата на завеждане
на исковата молба до окончателното и изплащане.
Не се спори /с оглед твърденията
в исковата молба и защитната позиция на ответника/, че през релевирания в
исковата молба период - 01.01.2011г. до 27.02.2012г., между страните са възникнали правоотношение, произтичащи от договор за публикуване в
периодично издание по смисъла на раздел Четвърти от ЗАПСП. Според чл.10 от ЗАПСП авторското право
върху периодичното издание може да принадлежи на физическо или юридическо лице,
което осигурява създаването и издаването на произведението. Включването на
творби, върху които има авторско право, се извършва въз основа на договор за
публикуване в периодично издание - чл. 59 - 61 от ЗАПСП. Този вид
договор е неформален и според фактическите твърдения, както в исковата молба,
така и в отговора на исковата молба, е възникнал във вида, в който авторът
предлага готово произведение. /Тъй като договорът за публикуване в периодично
издание е близък по характер с издателския договор – раздел Втори от ЗАПСП, по
отношение този вид договор са приложими разпоредбите за издателски договор. В
този смисъл друг вид договор за публикуване в периодично издание може да бъде
договор, с който се възлага на автора създаване на произведение за публикуване
– чл.44 от ЗАПСП/. Според съвпадащите
фактически твърдения между страните, договорните отношения са възникнали
и осъществени чрез предаване на обекта /кръстословици/, представляващо
едновременно и оферта за сключване на договор – от страна на ищеца и
публикуването – от страна на ответника, представляващо едновременно и очевидно
приемане – т.е. – съществени елементи от завършеност на фактически състав на
договор.
Предмет на
договорните отношения за публикуване в периодично издание са съставяни от ищеца
кръстословици. По смисъла на чл.3 от ЗАПСП обект на авторското право е всяко произведение на литературата,
изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по
какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като обектите на авторското
право са подробно, но неизчерпателно изброени в цитираната правна норма. Всяка
кръстословица е резултат от творческа дейност, чието създаване изисква
определени умения /специални знания от различни области/ и талант /изкуство/.
Същевременно всяка кръстословица се обективира в текстово-графичен вид, а
съгласно чл.3 ал.1 т.9 от ЗАПСП графичното оформление на периодично издание е
изрично въведено като обект на авторско право. В този смисъл, като резултат от
определена творческа дейност и като обект, непопадащ в изключенията на обектите
на авторско право по чл.4 от ЗАПСП, графичното оформление на кръстословица,
включващо рамка, полета, в които се изписват въпроси и самият текст на
въпросите, оформен по подходящ начин, стрелки и полета с различни форми, водещи
до комбиниране по подходящ начин на буквени елементи в словосъчетания -
съставянето на кръстословица попада в обектите на авторски права по смисъла на
чл.3 от ЗАПСП, които, както се посочи, не са изчерпателно изброени в нормата и
в този смисъл по отношение на този вид творческа дейност е приложима защитата,
регламентирана в специалния закон - ЗАПСП.
Защитата, предвидена в чл.94 ал.1
от ЗАПСП, приложима по отношение на предявения осъдителен иск, предвижда: който
наруши авторско право, сродно на него право или друго право по този закон,
дължи обезщетение на носителя на правото, като обезщетение може да се търси,
както за неимуществени, така и за имуществени вреди. За уважаването на този иск
следва да се установи твърдяното нарушение на авторското право на ищеца и
настъпили вреди от същото.
Според
несъвпадащите фактически твърдения на страните по отношение на осъдителния
иск по чл.94 ал.1 от ЗАПСП във връзка с чл.19 от ЗАПСП - за обезщетение на
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, вследствие
нарушение на имуществено авторско право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението – спорен и относим към
основателността на иска е въпросът за размера
на действително уговореното между страните възнаграждение.
За установяване на спорното
правоотношение в тази насока от страна ответника са ангажирани гласни
доказателства. От показанията на свидетелките Д. П. – зам. Главен редактор на
в. „Знаме“, Е. А. – заемаща длъжност „Мениджър финанси и реклами“ и М. Ф. –
изпълняваща длъжности „коректор“ и „куриер“ към редакцията на вестника, се
потвърждава неспорният факт, че правоотношенията между ищеца и ответника са
възникнали през 2009г. – „по устна уговорка“, чрез телефонен разговор и са
продължили до средата на 2012г. И трите свидетелки са категорични, идентични и
убедителни в показанията си, че уговорената цена /авторско възнаграждение/ по
така възникналите отношения за публикацията на една кръстословица формат А-4 е
била 5лв., а за формат А-3 – 10лв. Такъв размер на авторско възнаграждение е
изплащан на ищеца през целия период на времетраене на правоотношенията,
включително и през релевирания в исковата молба период, като изплащането е
ставало посредством пощенски записи, а възнаграждението през процесния период е
изплатено по банков път. Това е станало, тъй като при водените преговори за
сключване на писмен договор през 2012г. в предложения от ищеца проекто договор
е била посочена банкова сметка, ***вирани в окончателен писмен договор, тъй
като страните не постигнали съгласие относно цената – размера на авторското
възнаграждение, като ответната страна не се съгласила с предложената от ищеца
по-висока цена в проекто писмения договор – по 20 лв. за публикация на кръстословица
формат А-3. Свидетелките са идентични в показанията си, че така уговореното и
заплащано на ищеца авторско възнаграждение – за кръстословица формат А-4 по
5лв., а за формат А-3 по 10лв., е традиционното възнаграждение, изплащано и на
другите съставители на кръстословици, като дори им е изплащано възнаграждение и
в по-нисък размер /за кръстословица формат А-4 – между 3лв. и 5лв., а за формат
А-3 – между 5лв. и 8лв., дори по 2.50лв. Свидетелката Д. П., с която ищецът е
установил първоначално контакт по телефона, установява, че по отношение на
първоначално уговорената между страните цена – по 5 лв. за кръстословица формат
А-4 и по 10лв. за кръстословица формат А-3 – не е имало никакво колебание.
Ищецът не възразил по така предложената и уговорена цена, а напротив: „Казах
му, че хонорарите не са ни големи. Той каза, че няма значение и че едни и същи
кръстословици ги представял на много места. Уговорихме хонорар за кръстословица
А-4 – 5лв. и А-3 – 10лв., като неговото условие, което той постави, бе по
възможност, ако го потърсят от Т., да не съобщаваме, че го познаваме и работи с
нас“. Показанията на разпитаните свидетели, като непосредствени и убедителни,
съдът кредитира изцяло. Действително и трите свидетелки са служители при
ответника, при което съдът има предвид възможната тяхна заинтересованост, но
преценявайки ги, според разпоредбата на чл.172 от ГПК, с оглед всички други
данни по делото – а именно, че от страна на ищеца не са депозирани безспорни
доказателства в обратната насока /за уговорено по-високо възнаграждение/ и
преди всичко при съпоставка с данните, съдържащи се в приетото по делото
заключение от съдебноикономическа експертиза, съдът приема тяхната
достоверност.
Данните, съдържащи се в
допуснатата по делото и приета съдебноикономическа експертиза, потвърждават
гласните доказателства. Съгласно заключението на вещото лице, изготвено
вследствие проверка на документите по
делото, имащи отношение към поставените задачи, както и проверка по счетоводните
документи на ответното дружество, касаещи хонорарните течения на вестника, намиращи се
в редакцията на вестник „Знаме“, за всяка публикувана
кръстословица с формат А-3 ищецът е получавал възнаграждение в размер на 10лв., а за публикувана кръстословица с формат А-4 - възнаграждението в
размер на 5лв. Тези възнаграждения са
изплащани през целия период на съвместната дейност между страните по делото- от
2009г. до 2012г. Общо начисленото за
периода 01.01.2011г. - 28.02.2012г. възнаграждение е в размер на 772,48лв., което след облагане с дължимия данък общ доход
възлиза на 726,13лв. Тази сума е преведена по банковата сметка на ишеца на
19.12.2012г. /т.е. –
след завеждане на исковата молба/. Общо дължимата сума за публикуваните през 2011г. и през 2012г. за публикувани 104 кръстословици е 785лв. и ищецът е получил с 10.77лв. по-малко, като в съдебно заседание вещото
лице обяснява, че получената в по-малко сума е в резултат на техническа грешка
при начисляване на дължимото се възнаграждение. При
извършената проверка на счетоводната документация на ответното дружество не са установени
счетоводни данни за дължими, но неизплатени суми на ищеца за публкувани негови
кръстословици. При извършената проверка
на хонорарните течения на вестника, намиращи се в редакцията на вестник
„Знаме“, вещото лице
е установило, че ответното
дружество е изплащало на други автори хонорари в размери от 5лв. до 8лв. за публикувани кръстословици с формат А-3 и хонорари от 3лв. до 4лв.
за кръстословици с формат А-4. Заключението на вещото лице, като компетентно изготвено и неоспорено от
страните, съдът кредитира изцяло.
Към исковата молба са приложени
договори, подписани между ищеца и други издадели с уговорено по-високо авторско
възнаграждение за съответното авторско право, но тези писмени доказателства не
установяват твърдяния от ищеца факт, че уговореното между него и ответника
авторско възнаграждение е било в размерите, сочени в исковата молба. Свободата
на волята, визирана в разпоредбата на чл.9 от ЗЗД, дава възможност на страните
да определят свободно съдържанието и отделните клаузи на всеки конкретен
договор и фактът, че една от страните по договора е постигнала договореност с
друг съконтрагент по определени клаузи, не води в никакъв случай до извод за
приложимост на тези клаузи във всички договорни отношения.
При така изложените данни от
фактическа страна и съображения, следва да се приеме за установено, че
уговореното авторско възнаграждение между страните е за всяка публикувана кръстословица с формат А-3 в размер на 10лв., а за
публикувана кръстословица с формат А-4 - в размер на 5лв. При това положение и с оглед разпоредбата на чл.
235 ал.3 от ГПК, съобразявайки извършеното плащане в размер на сумата от 726,13лв.
на 19.12.2012г., искът по чл.94 ал.1 от ЗАПСП се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен до размера на сумата от 10.77лв., а за разликата до 785лв. – като неоснователен, следва
да бъде отхвърлен.
Върху дължимото и неизплатено
парично задължение следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 26.10.2012г., до окончателното изплащане на
сумата. Върху забавеното парично задължение в размер на 726,13лв., изплатено на 19.12.2012г., следва също да се присъди законната лихва, считано от
датата на предявяване на исковата молба – 26.10.2012г. до датата на изпълнение
– 19.12.2012г.
По смисъла на чл.95 ал.1 т.1 от ЗАПСП, когато произведение, обекти по чл.72 или бази данни по глава единадесета „а“ се използват в нарушение
на разпоредбите на този закон, носителят на правото или лицето, на което той е
отстъпил изключително право за използване, може да иска по съдебен ред
установяване факта на нарушението. За уважаване претенции по чл.95 от ЗАПСП включително и
по т.1 – за установяване факта на нарушението, каквато претенция е заявена с
настоящия иск, предмет на който иск е установяване на един факт с правно
значение – този на нарушение на авторско право, следва да се установи наличието
на следните кумулативни предпоставки – наличие на произведение, обекта на
авторско право; това произведение да се използва в нарушение на закона.
С оглед на гореизложените данни
от фактическа страна и съображения, налице е първият от кумулативно изискуемите
се елементи.
Спорен е вторият елемент –
използване на произведението в нарушение на закона - нарушаване авторското право на ищеца върху кръстословица, публикувана в брой 39 от
28.02.2012г. на вестник „Знаме“, като при
публикуването й е премахнат надписът, обозначаващ авторството му – в нарушение
на чл.15 ал.1 т.4 от ЗАПСП.
Съгласно разпоредбата на чл.15
ал.1 т.4 от ЗАПСП - Авторът
има право да иска името му,
псевдонимът му или друг идентифициращ го авторски знак
да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на
произведението.
За установяване на факта, че е
автор на кръстословица, публикувана в брой 39 от 28.02.2012г. на вестник „Знаме“, а ответникът
е нарушил авторското му право – публикувал е в брой 39 от 28.02.2012г. на
вестник „Знаме“ кръстословица,
съставена от ищеца, като е премахнал надписа „© 2010
Г.Х.
galin@mail.bianet.net“, с
който е подписана, ищецът представя копия от страница първа, съдържаща
номер на тиража /броя и датата на издаване /а именно – бр.39 от 28.02.2012г./ и
страница десета, съдържаща номера на броя и датата на издаване в горната част
на полето – а именно - бр.39 от 28.02.2012г. и представляваща кръстословица,
без обозначение името на автора. Представя и копия от страница първа
от брой
136 от 21.07.2011г. и страница
десета от същия брой на вестник „Знаме“, съдържаща номера на броя и датата на издаване в
горната част на полето – а именно - бр.136 от 21.07.2011г. и представляваща
кръстословица с посочен автор и идентифициращ
го авторски знак - „© 2010
Г.Х. galin@mail.bianet.net“. При
обикновен сравнителен анализ между публикуваната в брой 136 от
21.07.2011г. и в брой 39 от 28.02.2012г. кръстословици се
установява пълна идентичност на същите, при което твърденият в исковата молба
факт, че ищецът е автор на кръстословица, публикувана в брой 39 от
28.02.2012г., под която липсва надписът обозначаващ името, псевдонима или друг идентифициращ авторски знак, се явява доказано.
От ответната страна е представено
копие от брой 39 на в. „Знаме“ с дата на издаване 25.02.2011. В същия е публикувана
кръстословица на Б. Г. Представено е и
копие от следващия
брой на
вестника – бр.40, който е издаден на
28.02.2011г., като в същия няма публикувана
кръстословица. Тези доказателства са неотносими към очертаното в
обстоятелствената част на исковата молба спорно право /в петитума на исковата
молба се съдържа техническа грешка, като е посочена година на издаване на бр.39
– 2011г., но в обстоятелствената част е посочена правилната дата – 2012г.,
съвпадаща по ден от месеца и месец на издаване на процесния бр.39 –
28.02.2012г. и именно по отношение на бр.39 от 28.02.2012г. са дадените
указания на страните с определението по чл.374 от ГПК/.
Член 15 от ЗАПСП регламентира неимуществените авторски права, включително и
правото по т.4 на същата
разпоредба - да иска името му,
псевдонимът му или друг идентифициращ го авторски знак
да бъдат обозначавани по съответния начин при
всяко използване на произведението. Съгласно чл.18 ал.1 от ЗАПСП авторът има изключителното право да
използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от
други лица. Формите на използване на авторското
произведение са изброени в чл.18 ал.2 от ЗАПСП, сред
които е възпроизвеждането и разпространението на произведението сред
неограничен брой лица /т. 1 и т. 2/. В случая от становището на страните и
представените доказателства по делото е безспорно, че създадената от ищеца кръстословица, публикувана в бр. 136 от 21.07.2011г. е публикувана /използвана,
според употребения в чл.15 ал.1 т.4 израз/ и в брой 39 от 28.02.2012г. От
диспозитивния характер на нормата на чл.15 и в частност т.4 от ЗАПСП и при
тълкуване волята на законодателя, според употребения израз „има право да иска“, следва , че нарушение на авторското право, използване на
обекта на авторско право в нарушение на закона, е налице тогава, когато е
обективирана по какъвто и да е начин волята на автора името му, псевдонимът
му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани при всяко използване на произведението. Както се посочи по-горе в конкретния случай,
поради неформалния характер на договора за публикуване в периодично издание,
правоотношенията между страните не са обективирани в писмена форма. По делото
липсват доказателства, като не са наведени и доводи в тази насока от страната,
носеща доказателствената тежест за установяване на факта, от който черпи
благоприятни последици - ищеца, че между страните е била постигната
договореност името
на
автора или друг идентифициращ
го авторски знак, да бъдат обозначавани при всяко използване
на произведението.
/Косвено доказателства в обратната насока – че такава договореност е липсвала,
са и показанията на свидетелката П., сочещи, че в редакцията на вестника е
налице практика кръстословиците да се публикуват и без обозначаване името на
автора /“Имало е случаи и с други автори, когато може да излезе и без името,
например – технически екип, нещо излиза извън размера на кръстословицата…“/.
Или в случая не е налице накърняване на неимущественото право на автора - ищеца,
тъй като правото по чл.15 ал.1 т.4 от ЗАПСП – да иска името, псевдонимът му или
друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани при всяко използване на произведението не може да се приеме, че е
възникнало в негоия патримониум, поради това, че при самото създаване и през
времетраене на правоотношенията, той не
е счел за необходимо да обективира волята си за упражняване правото си по чл.15
ал.1 т.4 от ЗАПСП. /Р №168/03.06.20109г. на ПАС по гр.д. №346/2009г. ГО –
недопуснато до касационно обжалване с Опр. №296/21.04.2010г. на ВКС по т.д.
№1024/2009г., първо т.о./. Ето защо, независимо че се приема за установено, че
ищецът е автор на кръстословица, публикувана в брой 39 от 28.02.2012г., то
фактът на непоставяне името му под същата не обуславя използване на авторско
право в нарушение на закона, поради което и искът по чл.95 ал.1 т.1 от ЗАПСП –
за установяване факта на нарушението, се явява неоснователен.
Искът по чл.95
ал.1 т.6 от ЗАПСП – за
разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два
всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с
национално покритие
съществува наред с и е обусловен от исковете по чл.94 и чл.95 от ЗАПСП. Същият
визира акцесорни мерки във връзка с предмета и целите на основните искове и
допълва предоставената с тях на носителя на авторски права защита, чрез
разгласяване диспозитива на решението /по основните искове/ за сметка на
нарушителя в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на
телевизионна организация с национално покритие. Следователно, поради акцесорния
характер на иска по чл.95 ал.1 т.6, спрямо иска по чл.95 ал.1 т.1 от ЗАПСП,
неоснователността на иска за установяване факта на нарушението обуславя и
неоснователността на иска по чл.95 ал.1 т.6 от ЗАПСП. Този извод не се променя
и от частичната основателност на иска по чл.94 ал.1
от ЗАПСП във връзка с чл.19 от ЗАПСП, тъй като размерът на уважената претенция
/10.77лв., а за разликата до 785лв. искът
е неоснователен/ обуславя незначително неизпълнение, а уважаването на иска по
чл.95 ал.1 т.6 от ЗАПСП следва не само основателността на основния иск, но включва
и преценка за степента и характера на нарушено авторско право.
При този изход на делото и на основание
чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски по
делото, съразмерно с
уважената част от претенциите – 25,49лв. - съгласно представения списък на разноските по
чл.80 от ГПК. На
основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски,
съразмерно с отхвърлената част от претенциите в размер на 203,38лв. Или по
компенсация ищецът следва да заплати на ответната страна разноски в размер на
177,89лв.
Водим от
изложеното, ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Издателска къща Знаме“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, бул. „България“ №22, ет.4, ап.8,
представлявана от управителя Н.И.Д., ДА ЗАПЛАТИ на Г.Р.Х. с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес – гр. В.Т., ул. „Х. А.“ №2-А – адв. Н.Н., сумата от 10.77лв.,
представляваща обезщетение по чл.94 ал.1 от ЗАПСП във връзка с чл.19 от ЗАПСП
- за нанесените имуществени вреди - пропуснати ползи от
незаплащането на авторско възнаграждение,
ведно със законната лихва, считано от 26.10.2012г., до окончателното изплащане
на сумата, както и законната лихва върху сумата от 726,13лв., считано от
датата на предявяване на исковата молба – 26.10.2012г. до датата на изпълнение
– 19.12.2012г., като искът за разликата от 10.77лв. до 785лв. – като
неоснователен - отхвърля.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Р.Х. с ЕГН **********
***, със съдебен адрес – гр. В.Т., ул. „Х. А.“ №2-А – адв. Н.Н. против „Издателска къща Знаме“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, бул. „България“
№22, ет.4, ап.8, представлявана от управителя Н.И.Д., иск по чл.95 ал.1 т.1 от ЗАПСП - за
установяване на факта на извършеното нарушение – нарушаване авторското право на
ищеца върху кръстословица, публикувана в брой 39 от 28.02.2012г. на вестник
„Знаме“, като при публикуването й е премахнат надписът, обозначаващ авторството
му и иск по чл.95 ал.1 т.6 от ЗАПСП
– за разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в
два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация
с национално покритие – като неоснователни.
ОСЪЖДА Г.Р.Х. с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес – гр. В.Т., ул. „Х. А.“ №2-А – адв. Н.Н. ДА
ЗАПЛАТИ на „Издателска
къща Знаме“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пазарджик, бул. „България“ №22, ет.4, ап.8, представлявана от управителя Н.И.Д., направените разноски по делото в размер на 177,89лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския
Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: