№ 19769
гр. София, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110172430 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
30.11.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на втори ноември през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 72430/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от Д. Л. Й. срещу А. Л. С. и Й. Л. Б., като се твърди, че
страните били наследници на ВСМ – починала на 05.09.2014 г. и ЛМ Б. – починал на
18.04.2007 г. Поддържа, че между страните била налице съсобственост както следва: 1) по
отношение поземлен имот с идентификатор 68134.8200.333, находящ се в гр. .........................
с площ от 617 кв. м. и стар пл. № 543 от кв. 32, парцел XVIII; 2) Поземлен имот с
идентификатор 68134.8200.319, находящ се в гр. .................., с площ от 670 кв. м., стар пл. №
543 от кв. 32, парцел XVII; 3) Сграда с идентификатор 68134.8200.319.1. с предназначение
жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи 3, със застроена площ от 90 кв. м., находяща се
в поземлен имот с идентификатор 68134.8200.319; 4) Сграда с идентификатор
68134.8200.319.2, с предназначение Хангар, депо, гараж, брой етажи 1, застроена площ от 19
кв. м. находяща са в поземлен имот с идентификатор 68134.8200.319, с адрес: гр.
1
......................; 5) Сграда с идентификатор 68134.8200.319.3, с предназначение
селскостопанска сграда, брой етажи 1, застроена площ от 31 кв. м., находяща са в поземлен
имот с идентификатор 68134.8200.319, с адрес: гр. ......................; 6) Сграда с идентификатор
68134.8200.333.3, с предназначение селскостопанска сграда, брой етажи 1, застроена площ
от 26 кв. м., находяща се в имот с идентификатор 68134.8200.333, с адрес: гр.
........................., 7) земеделски земи – гора, представляваща имот с идентификатор
02511.4548.30, с предходен № 203003, находящ се в местност „Килиите“, в землището на с.
Б, община Нови Искър, с площ от 5,8 дка, при съседи на имота: имот № 000232, полски път
на село Б, имот № 203002 гора на наследниците на Н З., гора на ВАГ, ЮАТ и АПМ, гора на
СКМ; 8) земеделски имот – нива, представляващ имот с идентификатор 02511.4635.15,
находяща се в землището на с. Б, представляващо посевна площ от 6,469 дка, в м. „Г“, с
предходен № 055015 по картата на землището, при съседи: имот № 055016, имот № 055006,
имот № 055005 и имот № 000141. Навежда доводи, че земеделските имоти са придобити по
силата на решения на поземлената комисия и решение за делба. Развива обосновка във
връзка с квотите на страните в съсобствеността. Излага съображения, че към момента е
лишена от възможността да ползва наследствената къща, като прави искане за
разпределение на ползването при условията на чл. 344, ал. 2 ГПК – евентуално за заплащане
на обезщетение за ползване, както и да се присъди обезщетение за лишаване от ползване на
посочени в исковата молба имоти. Иска допускането на съдебна делба на имотите.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от ответника Й. Б.,
като се сочи, че предявеният иск е процесуално допустим, като не оспорва твърдените от
ищеца квоти. Твърди, че няма оспорвания във връзка с обстоятелствата на който се основава
иска – по първа фаза на делбата. Поддържа, че ищцата не била лишен от ползване на
наследствената къща, тъй като същата постоянно живеела в чужбина, като винаги когато
идвала била отсядала в къщата, като сочи, че от години имало разпределение на ползването.
По отношение на останалите имоти обосновава, че ищцата никога не била лишавана от
ползването им и не е била възпрепятствана от останалите съделители. Иска допускане на
извършването на делба и оставяне без уважение на искането за допускане на привременни
мерки.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от ответника А. С.,
като се твърди, че претенцията е процесуално допустима, но частично неоснователна.
Поддържа, че квотите по отношение на един от недвижимите имоти, чиято делба се иска са
различни от твърдените от ищцата. Навежда доводи за неоснователност на искането за
допускане на привременни мерки, доколкото ищцата от 18 години работела и живеела в
Испания, като винаги когато била посещавала страната била отсядала в апартамент на
ответницата в гр. София, ж.к. „Младост 2“, като също така отсядали и членове на
семейството на ищцата. Сочи, че ищцата никога не е била лишаване от ползването на
имотите, за което по делото не били ангажирани и доказателства. Излага подробни
съображения за множество сторени подобрения в къщата. Твърди, че първият етаж от
къщата на основание чл. 344, ал. 2 ГПК следва да й бъде предоставено, съответно другите
двама съсобствениците да бъдат осъдени да заплащат обезщетение по чл. 344, ал. 2 ГПК.
Иска допускане извършването на делба на имотите, а претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК да
бъде отхвърлена.
С Определение от 07.09.2022 г., съдът на основание чл. 232 ГПК е прекратил
производството по делото в частта по искането за привременни мерки направено от А. С..
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
I. От фактическа страна.
2
Приложен е Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 172, том LI, нот. дело №
10993/1992 г., като е налице правна сделка по силата на която ЛМ Б. и ВСМ са дарили на Д.
Л. Паунова и А. С. следния недвижим имот – празно дворно място с пространство от 620 кв.
м., съставляващо парцел XVIII-543 от кв. 32, при съседи: улица, ЛМ, братя К, наследници на
ИМ и Л Б..
От протокол от о. с. з. от 29.11.1995 г. по гр. д. № 7523/1995 г. по описа на СРС се
установява, че ЛМ Б., ВСМ и Д. Л. Паунова, А. Л. С. са постигнали спогодба по правен спор
по чл. 227 ЗЗД по отношение на празно дворно място с пространство от 620 кв. м.,
съставляващо парцел XVIII-543 от кв. 32, при съседи: улица, ЛМ, братя К, наследници на
ИМ и Л Б..
Представен е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 90, том XIII,
нот. дело № 2409/1956 г., като се изяснява, че ЛМ Б. е станал собственик на имот от 1382 кв.
м., находящ се в землището на с. Кремиковци – София, при съседи: шосе, ЛМ, братя К и
собственици, съставляващо нива – празно място с планоснимачен номер 543, в кв. 32, по
плана на гр. София, в местност Кремиковци, за който имот са определени парцели XVII и
XVIII от същия квартал.
С Решение от 12.12.2005 г. по гр. д. № 2697/2005 г. по описа на СРС, II Г. О., 62-ри
състав е извършена делба, като е поставен в общ дял на ЛМ Б., Й. Л. Б., А. Л. С. и Д. Л. Й.
следния имот: земеделски земи, находящи се в землището на с. Б, общ. Нови Искър, правото
на собственост на които е възстановено с Решение № 0210 от 12.09.2000 г. на ПК – Нови
Искър, представляващи гора имот № 203003, в местност „Килиите“, с площ от 5,8 дка, при
съседи имот № 000232 полски път на Кметство Б, имот № 203002 гора на наследниците на Н
З., гора на ВАГ, ЮАТ и АПМ, гора на СКМ.
Представено е Решение от 27.11.2008 г., постановено по гр. д. № 3273/2005 г. на СРС,
II Г. О., 58-ми състав, с което е обявен за окончателен разделителен протокол във връзка с
извършването на делба.
От Протокол от о. с. з. от 19.10.2009 г. по гр. д. № 3273/2005 г. по описа на СРС, II Г.
О., 58-ми състав се изяснява, че в дял на А. Л. С., Д. Л. Й. и Й. Л. Б. се е паднал следния
недвижим имот: земеделски имот – нива, находяща се в землището на с. Б, представляващо
посевна площ от 6,469 дка, в м. „Г“, с предходен № 055015 по картата на землището, при
съседи: имот № 055016, имот № 055006, имот № 055005 и имот № 000141.
Приложено са следните скици на поземлени имоти от АГКК – 1) скица на поземлен
имот № 15-1205666/05.11.2021 г. по отношение поземлен имот с идентификатор
68134.8200.333, находящ се в гр. ......................... с площ от 617 кв. м. и стар пл. № 543 от кв.
32, парцел XVIII, при съседи: имоти с идентификатори 68134.8200.332, 68134.8200.342,
68134.8200.334, 68134.8200.318, 68134.8200.319 и 68134.8200.320.; 2) скица на поземлен
имот № 15-1279366/25.11.2021 г. по отношение на Поземлен имот с идентификатор
68134.8200.319, находящ се в гр. .................., с площ от 670 кв. м., стар пл. № 543 от кв. 32,
парцел XVII, при съседи имоти с идентификатори: 68134.8200.320, 68134.8200.332,
68134.8200.333, 68134.8200.334, 68134.8200.318, 68134.8200.503; 3) скица № 15-
1279380/25.11.2021 г. по отношение на Сграда с идентификатор 68134.8200.319.1. с
предназначение жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи 3, със застроена площ от 90 кв.
м., находяща се в поземлен имот с идентификатор 68134.8200.319.1; 4) скица № 15-
1279388/25.11.2021 г. по отношение на Сграда с идентификатор 68134.8200.319.2, с
предназначение Хангар, депо, гараж, брой етажи 1, застроена площ от 19 кв. м. находяща са
в поземлен имот с идентификатор 68134.8200.319, с адрес: гр. ......................; 5) скица № 15-
1279401/25.11.2021 г. по отношение на Сграда с идентификатор 68134.8200.319.3, с
предназначение селскостопанска сграда, брой етажи 1, застроена площ от 31 кв. м.,
находяща са в поземлен имот с идентификатор 68134.8200.319, с адрес: гр. .......................; 6)
скица № 15-1279349/25.11.2021 г. по отношение на земеделски земи – гора, представляваща
3
имот с идентификатор 02511.4548.30, с предходен № 203003, находящ се в местност
„Килиите“, в землището на с. Б, община Нови Искър, с площ от 5,8 дка, при съседи на
имота: имот № 000232, полски път на село Б, имот № 203002 гора на наследниците на Н З.,
гора на ВАГ, ЮАТ и АПМ, гора на СКМ; 7) скица № 15-1279416/25.11.2021 г. по отношение
на земеделски имот – нива, представляващ имот с идентификатор 02511.4635.15, находяща
се в землището на с. Б, представляващо посевна площ от 6,469 дка, в м. „Г“, с предходен №
055015 по картата на землището, при съседи: имот № 055016, имот № 055006, имот №
055005 и имот № 000141.
Представено е удостоверение за наследници изх. № РИС21-УГ51-7838/29.09.2021 г.
на ВСМ, която е починалана на 05.09.2004 г., като е оставила за наследници по закон – А. Л.
С. (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН), Й. Л. Б. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН), Д. Л. Й. (дъщеря - арг.
чл. 5, ал. 1 ЗН) и ЛМ Б. (преживял съпруг – арг. чл. 9, ал. 1 ЗН – починал на 18.04.2007 г.).
От удостоверение за наследници изх. № 407/04.10.2021 г. се изяснява, че ЛМ Б. е
починал на 18.04.2007 г., като е оставил за наследници по закон: А. Л. С. (дъщеря – арг. чл.
5, ал. 1 ЗН), Й. Л. Б. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН), Д. Л. Й. (дъщеря - арг. чл. 5, ал. 1 ЗН).
Удостоверението за наследници е официален документ относно вписванията в
регистрите за гражданско състояние (Определение № 37/21.01.2013 г. по ч. т. д. № 977/2012
г., ТК, ІІ т.о. на ВКС, Определение № 1423/30.12.2011 г. по гр. д. № 899/2011 г., ГК, ІІІ
г.о. на ВКС). Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на
удостоверения въз основа на регистъра на населението, за издаване на удостоверение за
наследници се подава искане по образец, в което заявителят вписва известните му данни за
наследодателя и неговите наследници. За определяне на наследниците по закон обаче
длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е
необходимо – и в регистрите на актовете за гражданско състояние. В удостоверението
длъжностното лице вписва всички живи и починали наследници, определени съгласно
Закона за наследството, както и връзката им с наследодателя (съпруг или родство). В
производството по делба удостоверението за наследници е документ, който удостоверява
кръга на наследниците. Необходимо е да се посочено, че без изричното оспорване на
удостоверението за наследниците в качеството му на официален свидетелстващ документ
верността на съдържанието му може да бъде проверена и съобразно с всички останали
представени по делото данни относно релевантните факти и обстоятелства. Това е
необходимо и с оглед характерната особеност на производството за делба, която би се
оказала изцяло нищожна, ако в нея не участва като страна някой от участниците в
общността. Тоест, ако законът признава едно лице за наследник по закон на даден
наследодател, това качество не се счита отпаднало поради обстоятелството, че същото не е
вписано в удостоверението за наследници, издадено по заявление на друго лице. Като
наследник то е легитимирано да иска делба на съсобствен имот – така Решение №
100/02.03.2011 г. по гр. д. № 1820/2009 г., ГК, І г.о. на ВКС; Определение № 42/29.01.2019
г. по гр. д. № 3690/2018 г. на ВКС, ГК, І ГО.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите В
Г.ев Й.ов, ИАМ и НГС.
От казаното от св. Й.ов се изяснява, че знае за имоти на съпругата му в кв.
Кремиковци. Имало триетажна къща, дворно място. Други имоти няма. Била имала и един
апартамент, който е продала преди това. Имало и земеделски земи от майка й и баща й в
4
село Б, земеделска нива, гора. В Кремиковци също притежава от майка си и баща си, но не
ги знаел, тъй като криели документите от съпругата му. Свидетелства, че сестра й криела
документите, както и нотариалния акт от къщата в Кремиковци и не били предоставяни.
Къщата била заключена и нито тя, нито брат й ползвали къщата, защото били в Испания.
Синът на А. С. – Н, не ползвал нищо. Той бил във Франция от 2015 г. Изяснява, че в
момента в къщата била дъщерята на Й., едната дъщеря – М и приятелят й, с когото имали
дете. Те живеели на втория етаж. Сочи, че сутеренният етаж е бил заключен от Н и А. С. Н
бил син на А. С.. Етажът бил заключен от 2015 г., откакто заминал във Франция.
Свидетелства, че докато бяха живи родителите й, жена му с която се събрал през 1995 г.,
ползвала и спяла на втория етаж. Ползвала и първия етаж, като помагала на родителите си.
Била направила баня, тоалетна, плочки, подвижен душ, батерии, дървен парапет в стаята
където спели майка й и баща й – на първия етаж. Изяснява, че след като жена му се върнала,
няма ключове. Установява, че дори откъм другата улица имало желязна врата, която тя била
поставила, и също била заключена и оттам не можело да се влезе. Била поискала ключ, но
такъв не й бил даден от сестра й. Тя й казвала, че няма да й даде ключ и да спи в Младост,
но след като й откраднала 1000 евро от Младост, се били скарали. Апартаментът в Младост
бил на А. С.. А. карала сестра й да спи в нейния апартамент, в Младост. Д. искала достъп и
ключ отдавна, но не й бил предоставян. Свидетелства, че била искала достъп до къщата и от
брат си, както и ключ също, тъй като А. С. не й дава ключ, но обясненията на брат й били,
че няма ключ, като той живеел в Испания, а А. й казвала „ще спиш в Младост, няма да спиш
в Кремиковци“. На другото място нямало къща. Имало кочина и тоалетна. Уточнява, че
имало работилница, която трябвало да я бутне Д., защото тази работилница са я строили
незаконно с предишния й мъж и се водело и на негово име. Това се случило преди 2 години
– събарянето на работилницата. Работилницата всъщност била съборена от дъщерята на Й.,
единият зет и другият зет. Свидетелства, че Д. не била давала съгласие за подобрения в
къщата и да се събарят стени. Трябвало да има разрешително. Изяснява, че две основни
стени са били съборени от Н, който нямал и хабер как се строи, нито било вадено
разрешително, защото стравало пари. Д. не била давала съгласие на брат си и сестра си да
ползват къщата. Била дала съгласие само на баща й, ключ от работилницата, където вече
няма нищо, всичко е присвоено. Работилницата била в съседния имот, като имотите
съединени. Установява. че била оставила ключ на баща си да ползва работилницата, след
което Н използвал тази работилница преди да замине за Франция и била оставена празна.
Баща й не бил жив, тъй като почина през 2007 г. Свидетелства, че живеел с Д. от 1995 г.
Всяка година ходили в Кремиковския балкан да косят сено, докъде бяха живи родителите на
Д. и спели в Кремиковския балкан. В къщата били отсядали, докато бяли живи родителите
на Д.. След това те заключили всичко и не можело да се влезе. Изяснява, че жена му искала
ключ и достъп до този имот на което лично бил свидетел, но не може да посочи точна дата.
Установява, че когато й били откраднали парите, било преди две години през септември –
октомври месец. Молбата била отправена към А. С.. Свидетелства, че къщата е триетажна.
На първия етаж никой не живеел. Ключ имали само А. и Н, които били заключили. Сочи, че
докато били живи родителите й, те живеели на първия етаж. След това майка й отишка да
живее при тях в Дружба – 2, а баща й се качил на втория етаж да спи в едната стая. Докато
бяли живи, на втория етаж живеели Й. Л. Б., заедно с двете му дъщери и съпругата му, с
която се развели. Свидетелства, че откакто ги познавал, те живели на втория етаж. Бил се
качвал на третия етаж. Изяснява, че когато чистили с Д. първия етаж, за да мажат стени и да
правят стаи, качили на третия етаж бурета, бидони, една каса с фураж, бидони за ракия,
всичко било качено на таванския етаж. Имали достъп до там докато били живи родителите
й. Сочи, че живеели в Испания. Тази година сигурно щели да си дойдат още два – три пъти.
Миналата година били два пъти. Всяка година си идвали. Отсядали на различни места, на
хотел, във Великотърновско, в гр. Летница. Свидетелства, че той лично имал рода, приятели
и на хотел отсядали, като с него била и съпругата му. В Младост при сестра й също били
5
отсядали, докъде не й били открадна ли от парите и се били скарали. Това се случило преди
две години, а преди това имали близки отношения. На втория етаж живеел зетя на Й. – брат
на Д., на неговата дъщеря мъж. Много пъти сме се били срещали с него и сега пак се
срещнахме пред залата. Разговарям с него, винаги ги бил канил вътре да ги почерпи нещо,
като никога не се бил държал враждебно. Свидетелства, че Д. искала от А. С. ключ и тя й
казала „ще спиш на Младост, няма да ти дам ключ от Кремиковци“. Те били в Испания, като
не ги били питали кой да ползва първия етаж. Не бил присъствал на такъв разговор, защото
такъв не бил воден. Изяснява, че откакто Н влезнал да живее там, не били допускани до
имота, от 2007 г., 40 дена след смъртта на баща й разбили стени. След смъртта на
родителите й, не или допускани в имота. Сочи, че от 2015 г. досега, колкото и пъти да са
искали ключ им било казвано, че няма да им дадат ключ, за което било говорено много пъти.
Този разговор бил воден с А. С. и брат й в Испания, като там били водили разговора.
При разпита на св. М се установява, че към момента живеел в къщата в кв.
Кремиковци на втория етаж с жена му и с детето му, която била на ул. ..................... Там
живеел от 2015 г. Свидетелства, че къщата, първият етаж се състои от три стаи и хол с
кухненски бокс. Първият етаж е бил с един метър в земята, след това нагоре имало плоча и
втори етаж, който се състоял от кухня, спалня, още една спалня и хол, баня и тоалетна.
Третият етаж имало една допостроена стая, всичко друго било покрив. Изяснява, че преди
да отиде там, Й. и дъщеря му били живели там. Познавал Д. Й. и мъжа й. Били се виждали в
къщата и знаел, че Данчо имал две сестри. С А. се виждали по – често, а с Д. по – рядко.
Горе - долу на около две години си идвала Д., заедно с мъжа й. Сочи, че се били виждали,
като те били идвали са, сядали били в хола в къщата – на втория етаж, където живеел. Както
той, така жена му ги били канили. Установява, че не бил получавал забрана да кани никого
на гости. Преди делото, не знаел дали Й. и Димитрина са имали лоши отношения и дали са
се карали. В негово присъствие не бил чувал Й. да казва, че няма да стъпва в тази къща за
Д.. Свидетелства, че когато и да били идвали, са ги канили, като били пили и яли, като дори
им давал за вкъщи – ракия, луканки и т. н. Сочи, че досега никога не им били правили
забележки, защо бил правил ремонт. Изяснява, че когато идвали в България, доколкото
знаел, са отсядали при баба Тони – при А. в Младост. Свидетелства, че лятото, преди две
години, били имали проблеми с навигацията на колата, като той лично им бил оправил
навигацията, което се случило пред къщата, а след това влезли вътре. Изяснява, че когато и
да били дошли, ги бил почерпил. Уточнява, че от него лично никой не е искал ключ, като не
знаел и А. да е искала ключ от Й.. Сочи, че преди делото страните се разбирали в рамките на
нормалното, като той лично се разбирал с А. на която помагал. Свидетелства, че доколкото
знаел – така му били казвали, баща им навремето им е разделил местата, за теб това, за теб
това, а за Данчо е била къщата. Но това нямало как да го кажа на сто процента, защото само
бил чувал такива разговори, но дали е било така или не, не знаел. Знаел, че Д. си имала
половина място от задната страна на другата улица, А. също, че си е нейно другото парче.
Уточнява, че не бил виждал документи за собственост. Изяснява, че не бил виждал Д. да има
стая. Можела да дойде, но ключ нямала. На втория етаж нямало място, за да го ползва.
Имало само две спални само и един хол. Нямало къде да живее, а освен това тя винаги
когато е идвала била казвала, че ще спи при сестра й, като тя лично му казвала, че ще спи в
Младост. Това винаги било така, защото всеки път когато били идвали, ако са без
автомобил, винаги им проверявали в колко часа има автобус. Виждал се често с А., което
било повече през летния сезон, защото си гледала отвън домати – имала си градина. През
зимата не се виждали често. А. имала достъп до първия етаж, но сочи, че не може да каже
дали го ползва. Сочи, че може да е спала в имота за две години два-три пъти на първи етаж.
Свидетелства, че на втория етаж А. нямала стая и нямала ключ. Уточнява, че той лично и
семейството му не ползвали нищо на първия етаж. Сочи, че не знае дали има разделение,
кой, кой етаж ще ползва. Доколкото знаел за това са се разбрали още преди години, кой
какво да ползва, когато той още не живеел в имота. Доколкото му било известно А. и Й. са
6
се разбрали да пуснат Н и синът й на първия етаж, докато си създаде семейство, това е което
знаел, но дали има такова разбирателство между тях двамата, Д. дали е участвала, не можел
да каже, защото това е било преди много години. Свидетелства, че никога не бил присъствал
на разговори когато Д. е искала ключ, документи и да е искала да остане в къщата.
Изяснява, че Й. си идвал всяка година за празниците и седял за по около месец – два. Това
било така откакто той живеел там – от 2015 г., но Й. и преди това си бил идвал.
Показанията на св. С изясняват, че през 2007 г., м. 09. или м. 10. отишъл в процесния
имот в кв. Кремиковци със сегашната му жена, с която живея на съпружески начала.
Седнали на втория етаж при вуйчо му и с неговата вече бивша съпруга. Обяснил му какво
искал да прави с къщата и защо искал да се премести там. Преди това бил живял под наем.
Свидетелства, че очаквал първото си дете през 2008 г., което не се случило, тъй като жена
му претърпяла спонтанен аборт. През 2007 г. водили разговори, седнали с вуйчо му и жена
му и с Мария обсъдили нещата и съответно нямало от тяхна страна някакъв отказ. Сочи, че
преди това бил споделил на майка му намерения си и тя беше говорила с леля му за това
какво искал да прави – да живее на първия етаж и да създаде семейство. Свидетелства, че от
м. 10.2007 г. до 03.2008 г. били извършвали ремонтни дейности на цялата къща, подменили
били на 90 процента от всичките неща, по инсталация, водопроводи, канализации, настилки,
стени, тавани, разширили отворите на две от стените, които не били носещи стени,
поставени били железобетонни конструкции над отворите, които са разширени. Изяснява, че
всичко след това е било затворено, бетонирано и април 2008 г. влезнали да живеят на етажа.
Живеели там до 2018 г. или края на 2017 г. През това време от 2008 г. до 2018 г. никой не
бил предявявал искове да не живея там, както и да му е искал ключ или други неща. Д. била
идвала на гости, носила му била и подарък на къщата. Упрекнала го, че камината, която
изградили на първия етаж била отворена и че била със стъкло, че нямало да може, със
скарата, която му беше донесла като подарък, да си пече кюфтенца или кебапчета вътре в
скарата. Изяснява, че до този момент не бил получавал покани за финансови претенции.
Докато започнало делото, никой не бил предявявал някакви искове за заплащане на месечни
наеми или други. Когато леля му връщала от Испания била отсядала при майка му и нейния
син, който около два месеца си правел зъбни импланти, съответно той бил през цялото
време при майка му в жилището в ж.к. ............................ Уточнява, че леля му и сегашният й
съпруг също си имали жилище в ж.к. „Дружба“. Свидетелства, че до ден днешен
единствените неща, които са правили по къщата, това били правени от него и вуйчо му. Леля
му нямала никакво участие. Изяснява, че когато и той си е идвал сме говорили за оправяне
на покрива, защото покривът бил в лошо състояние. Свидетелства, че на леля му отговора
бил „аз не живея там, аз няма да вкарвам никакви пари, вие живеете там“. Те били правили
дренажи, правили канализации, тръби за водата, обличали цялата къща отвън с декоративен
камък, оградата правили, пътеки около къщата, облагородили двора, като вуйчо му също
можел да каже в какво състояние е била къщата. Свидетелства, че от 2018 г. досега майка му
имала ключ и съответно ималопо едно време ключ и при братовчедката му М Б.а, защото
имала проблем с алармата, която живеела на втория етаж със съпруга си и детето.
Установява, че майка му ходила там, което ставало събота и неделя, защото ходят на работа.
Изяснява, че ползвали сутеренния етаж. Свидетелства, че майка от 2007 г. била разговаряла
с нея и имала такова разрешение дадено от нея да ползва имота. Сочи, че той лично не бил
разговарял с леля му в тази насока. Нямал писмен документ за това разрешение. Лично той
не бил получавал разрешение от леля му за събаряне на стени и за правене ремонт, като не
бил разговарял с нея за разрешение за събаряне на стени и правене на ремонт. Свидетелства,
че не е присъствал на разговори, когато леля му е искала ключ от майка му и брат й. До
момента на завеждане на делото, никой не е искал от него да заплащам наем за въпросното
помещение. След завеждане на делото бил запознат, че имало покана за наем, за ключ не
знаел. Сочи, че на 05.12., когато били на делото в съда, тогава станало въпрос за ключ. До
тогава на него лично никой не му е искал ключ, като не знаел дали е предоставен. Уточнява,
7
че не знаел дали леля му е обитавала етажа преди или след завеждане на делото. Била идвала
на гости. Свидетелства, че той лично пребивавал във Франция и не знаел дали може да влезе
в къщата, тъй като не бил постоянно тук, съответно дали е искан ключ. Изяснява, че самият
той към момента нямал ключ, а такъв имала майка му.
Основният принцип при кредитираното на свидетелите е визиран в правилото на чл.
172 ГПК, според което показанията на роднините, на настойника или на попечителя на
посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с
насрещната страна или с роднините й в граждански или наказателен спор, на
пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са
заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на
всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост.
В случая с оглед събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че
свидетелите изопачават фактите за които съобщават или ги затаяват. Въпреки това, за да се
направи правилна преценка дали и в коя част следва да се кредитират показанията следва да
се вземе предвид следното:
- на страната на ищеца и на ответника С. е допуснато събирането на гласни
доказателствени средства за обстоятелства свързани с това кой, кои или кое лице е ползвало
процесния жилищен недвижим имот, съответно дали е било налице съгласие от страна на
останалите съсобственици.
- на страната на ответника Б. свидетел е допуснат за установяването на обстоятелства
свързани с това, че и ищцата не била лишавана от ползване на имотите, както и че е
отсядала в имота, когато се прибирала от чужбина.
При това положение, съдът намира, че като процесуално допустими следва да
обсъжда показанията на свидетелите единствено за посочените обстоятелства. За останалите
факти посочени от свидетелите при разпитите им същите не са допускани, като в случая
дори при конотативната преценка на заявеното се изяснява, че изобщо не се касае за т. нар.
„контролни въпроси“, а практически процесуалните представители са задавали процесуално
недопустими въпроси – за обстоятелства за каквито не са били допуснати свидетелите.
Действително, съдът е имал процесуалната възможност да не допусне въпросите и в о. с. з.,
но с оглед изясняване на правния спор (чл. 10 ГПК) е счел, че е по релевантно посоченото в
настоящите мотиви да се изясни на страните, респ. процесуалните им представители с
мотивите на настоящото съдебно решение.
В този смисъл, съдът при извършена преценка на показанията на свидетелите намира,
че принципно следва да кредитира изцяло казаното от св. С и М. По отношение казаното от
св. М следва да се посочи, че доколкото последният не е в пряка родствена връзка със
страните, то същият очевидно добросъвестно съобщава фактите за които е допуснат.
Действително последният сочи, че живее в имота, но това не може да се прецени като връзка
и пряка заинтересованост от изхода на правния спор. Свидетелят последователно и в
синхрон с останалите доказателства по делото сочи релевантните обстоятелства, вкл. под
страх от наказателна отговорност. При това положение, съдът счита, че с оглед правилото
на чл. 172 ГПК казаното от този свидетел следва да бъде напълно кредитирано.
На следващо място посоченото от св. С, който макар и да има родствена връзка със
страна по делото, води до извод, че казаното от него за периода за който съобщава фактите
за които е допуснат – се съобщават последователно и добросъвестно, като съдът препраща
към изложените по-горе мотиви по чл. 172 ГПК. Действително наличието на родствена
връзка не изключва изначално възможността на свидетеля да дава достоверени показания, а
е само индиция, за да съда при оценка на казаното от свидетеля да подходи със завишена
доза критичност, съобразно чл. 172 ГПК. В случая няма съмнение, че св. С последователно и
добросъвестно съобщава обстоятелстава за които е допуснат да дава показания.
8
По отношение на казаното от св. В Й.ов, съдът счита, че не може за релевантните
обстоятелства да му даде вяра. От една страна при завишена критичност във връзка с факта
(добросъвестно съобщен), че от 1995 г. живее с ищцата част от казаното за което сочи, че не
е присъствал очевидно касае преразказ на твърдения на страна, а не на лични възприятия, за
които има пряко лично впечатление – макар и да спестява това пред съда, предвид личното
възприятие. От друга страна, казаното от свидетеля е едностранно и не кореспондира с
останалите доказателствени средства, както и с другите кредитирани по делото свидетелски
показания. Напротив, част от контролните обстоятелства към свидетеля са извън предмета
на спора и са общо посочени, а друга част са изцяло в полза на страна по делото с която
живее. Тоест св. Й.ов принципно би могъл да бъде кредитиран, ако не съобщаваше
избирателно обстоятелства който са релевантни. Единственият факт за който той и всички
други свидетели по делото са единодушни е, че живеят в чужбина, като през определен
период от време се прибират и посещават Република България. В последната част казаното
от свидетеля очевидно следва да бъде кредитирано.
Прието и неоспорено е заключение на СТЕ от което се изяснява, че средния пазарен
наем по отношение на жилищната сграда (със земята) 1279,00 лева на месец – съответно по
етажи: ет. 1 сумата от 456,00 лева, ет. 2 сумата от 532,00 лева, ет. 3 сумата от 291,00 лева.
Изяснено е, че за сградата хангар, депо, гараж средния пазарен наем ве в размер на 90,00
лева на месец със земята, съответно за селскостопанската сграда е в размер на 36,00 лева на
месец със земята, а за другата селскостопанска сграда е в размер на 317,00 лева на месец със
земята. Вещото лице е посочило, че по отношение на имота представляващ гора са
необходими различни специални познания, поради което не е предоставил отговор на
задачата. Изяснено е, че за земеделската земя – нива средната пазарна наемна цена е в
размер на 22,20 лева – месечно.
Съдът като извърши преценка на заключението на СТЕ, съобразно правилото на чл.
202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно компетентно и
добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по
делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е
недобросъвестен.
II. От правна страна.
1. По отношение иска за делба.
СРС, 156-ти състав е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 34 ЗС.
Производството е в първа фаза – по допускане на делбата.
За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата
съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки
(юридически факти): 1) ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на
собственост върху включения в делбената маса имот на твърдяното от него правно
основание; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в
производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като
допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици
ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.
Съдът, като извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намира, че безспорно между страните се установява, че е
налице възникнала съсобственост, която е възникнала по силата на наследствени сукцесии,
административен акт (решението за възстановяване на ПК) и решенията за делба.
Следователно са налице предпоставките за уважаване на претенцията за допускане на
делба от страна на ищеца, във връзка с възникналата между страните съсобственост на
посочените основания.
По отношение на квотите в съсобствеността, както следва:
9
- 1/6 ид. ч. за ищцата и ответника Б. и 4/6 ид. ч. по отношение на ответницата С. за
имот с идентификатор 68134.8200.333, находящ се в гр. ......................... с площ от 617 кв. м.
и стар пл. № 543 от кв. 32, парцел XVIII;
- по 1/3 ид. част за ищцата и за ответниците по отношение на следните недвижими
имоти: 1) Поземлен имот с идентификатор 68134.8200.319, находящ се в гр. .................., с
площ от 670 кв. м., стар пл. № 543 от кв. 32, парцел XVII; 2) Сграда с идентификатор
68134.8200.319.1. с предназначение жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи 3, със
застроена площ от 90 кв. м., находяща се в поземлен имот с идентификатор 68134.8200.319;
3) Сграда с идентификатор 68134.8200.319.2, с предназначение Хангар, депо, гараж, брой
етажи 1, застроена площ от 19 кв. м. находяща са в поземлен имот с идентификатор
68134.8200.319, с адрес: гр. ......................; 4) Сграда с идентификатор 68134.8200.319.3, с
предназначение селскостопанска сграда, брой етажи 1, застроена площ от 31 кв. м.,
находяща са в поземлен имот с идентификатор 68134.8200.319, с адрес: гр. ......................; 5)
Сграда с идентификатор 68134.8200.333.3, с предназначение селскостопанска сграда, брой
етажи 1, застроена площ от 26 кв. м., находяща се в имот с идентификатор 68134.8200.333, с
адрес: гр. ........................., 6) земеделски земи – гора, представляваща имот с идентификатор
02511.4548.30, с предходен № 203003, находящ се в местност „Килиите“, в землището на с.
Б, община Нови Искър, с площ от 5,8 дка, при съседи на имота: имот № 000232, полски път
на село Б, имот № 203002 гора на наследниците на Н З., гора на ВАГ, ЮАТ и АПМ, гора на
СКМ; 7) земеделски имот – нива, представляващ имот с идентификатор 02511.4635.15,
находяща се в землището на с. Б, представляващо посевна площ от 6,469 дка, в м. „Г“, с
предходен № 055015 по картата на землището, при съседи: имот № 055016, имот № 055006,
имот № 055005 и имот № 000141.
Останалите възражения и оспорвания на страните не касаят предмета на първата фаза
на делбата, поради което не следва да бъдат коментирани.
2. По отношение искането за допускане на привременни мерки.
За да възникне притезателното право за заплащане на определена парична сума в
полза на един от съделителите до окончателното извършване на делбата, респ.
разпределянето на ползването на имота, следва в обективната действителността да са
възникнали следните юридически факти (материални предпоставки): 1) вещта да е
съсобствена, 2) вещта да не може да се ползва от двамата съсобственици едновременно и 3)
тя да се ползва лично или чрез друго лице само от един от съсобствениците; 4) да бъде
доказано възможността да се извърши реално разпределение на ползването.
Настоящият съдебен състав намира, че безспорно по делото е установено наличието
на съсобственост.
Но втората и третата материална предпоставка не са установени пълно и главно – с
оглед кредитираните свидетелски показания. Очевидно е от една страна, че вещта може да
се ползва от повече от едно лице, като тук следва да се отбележи, че пречките за ползване
(лично или чрез трето лице) не са доказани пълно и главно, поради което и съдът следва да
приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154,
ал. 1 ГПК. Необходимо е да се спомене, че самата ищца признава по смисъла на чл. 175
ГПК, че не живее в Република България. А признанието на факти е едно от най-сигурните
доказателствени средства в гражданския процес, което преценено в съвкупност с останалите
доказателства по делото води до изясняване на действителното фактически и правно
положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.
10
Посоченият по-горе факт на признанието се установява и от казаното от св. Й.ов. При
това положение единствения възможен извод е, че очевидно ищцата и лицето с което живее
(независимо дали с брак или не – ирелеватно е за случая) води до извод, че последните
живеят в Испания, което изключва възможността за лично ползване на имота, респ. чрез
ползване от трети лица в каквато насока по делото нито са сочени, нито са ангажирани
доказателства. В тази насока трябва да се посочи, че това обстоятелство само по себе си
изключва привременната мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК. Правно и житейски нелогично е лице
да живее в Кралство Испания и да сочи, че е лишено от ползване в Република България. С
оглед свидетелските показания, които са кредитирани изцяло не може да се направи извод,
че последна действително е искала да остава в имота, още по-малко да се грижи за него,
като самата тя по свидетелските показания е посочила, че тъй като други лица живеят в
имота именно последните следва да извършват разходи за имота. Тоест – налице е
признание по смисъла на чл. 175 ГПК в смисъл противен от твърдения.
Отделно от горното, трябва да се спомене, че така както е направено искането за
допускането на привременни мерки (в исковата молба), извън процесната къща не е
проведено никакви доказване на предпоставки за допускането на привременна мярка, което
с оглед правилото на чл. 154 ГПК води до извод за недоказаност на искането, поради което
същото следва да бъде отхвърлено.
Определението на съда по чл. 344, ал. 2 ГПК има привременен характер, тъй като с
него се уреждат отношенията между съсобствениците в периода от момента на
постановяване на решението по допускане на делбата до влизане в сила на решението по
извършването й.
Съдът в процесният случай изобщо не може да установи, че по отношение на
недвижимите вещи са налице посочените по-горе предпоставки за допускане на
привременна мярка, поради което искането следва да бъде отхвърлено
III. По отношение на разноските.
Съгласно правилото на чл. 355 ГПК страните заплащат разноските съобразно
стойността на дяловете им, включително разноските по чл. 78а, ал. 1 ГПК. По
присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78 и 78а
ГПК. При прилагането на чл. 78а, ал. 2 ГПК не се вземат предвид таксите, които се събират
върху стойността на дяловете. По делото не е налице хипотеза на обективно, кумулативно
съединяване на искове, чието разглеждане е допустимо в рамките на първата фаза на
делбата (производството по допускането на делбата), поради което разноски не следва да се
присъждат на нито една от страните, вкл. по привременните мерки. Въпросът за дължимите
разноски следователно ще следва да се разреши във фазата по извършването на делбата (т.
нар. втора фаза на делбата).
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
11
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба на следните недвижими имоти: поземлен
имот с идентификатор 68134.8200.333, находящ се в гр. ......................... с площ от 617 кв. м.
и стар пл. № 543 от кв. 32, парцел XVIII, при съседи: имоти с идентификатори
68134.8200.332, 68134.8200.342, 68134.8200.334, 68134.8200.318, 68134.8200.319 и
68134.8200.320, между Д. Л. Й., ЕГН: **********, с адрес: гр. ............................ срещу А. Л.
С., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. ........................... и Й. Л. Б., ЕГН: **********, с
адрес: гр. .................., при следните квоти в съсобствеността: 1/6 ид. ч. за Д. Л. Й., ЕГН:
**********, 4/6 ид. ч. за А. Л. С., ЕГН: ********** и 1/6 ид. ч. за Й. Л. Б., ЕГН: **********.
ДОПУСКА извършването на съдебна делба на следните недвижими имоти: 1)
Поземлен имот с идентификатор 68134.8200.319, находящ се в гр. .................., с площ от 670
кв. м., стар пл. № 543 от кв. 32, парцел XVII; 2) Сграда с идентификатор 68134.8200.319.1. с
предназначение жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи 3, със застроена площ от 90 кв.
м., находяща се в поземлен имот с идентификатор 68134.8200.319; 3) Сграда с
идентификатор 68134.8200.319.2, с предназначение Хангар, депо, гараж, брой етажи 1,
застроена площ от 19 кв. м. находяща са в поземлен имот с идентификатор 68134.8200.319, с
адрес: гр. ......................; 4) Сграда с идентификатор 68134.8200.319.3, с предназначение
селскостопанска сграда, брой етажи 1, застроена площ от 31 кв. м., находяща са в поземлен
имот с идентификатор 68134.8200.319, с адрес: гр. ......................; 5) Сграда с идентификатор
68134.8200.333.3, с предназначение селскостопанска сграда, брой етажи 1, застроена площ
от 26 кв. м., находяща се в имот с идентификатор 68134.8200.333, с адрес: гр.
........................., 6) земеделски земи – гора, представляваща имот с идентификатор
02511.4548.30, с предходен № 203003, находящ се в местност „Килиите“, в землището на с.
Б, община Нови Искър, с площ от 5,8 дка, при съседи на имота: имот № 000232, полски път
на село Б, имот № 203002 гора на наследниците на Н З., гора на ВАГ, ЮАТ и АПМ, гора на
СКМ; 7) земеделски имот – нива, представляващ имот с идентификатор 02511.4635.15,
находяща се в землището на с. Б, представляващо посевна площ от 6,469 дка, в м. „Г“, с
предходен № 055015 по картата на землището, при съседи: имот № 055016, имот № 055006,
имот № 055005 и имот № 000141, между Д. Л. Й., ЕГН: **********, с адрес: гр.
............................ срещу А. Л. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. ...........................
и Й. Л. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. .................., при следните квоти в съсобствеността:
1/3 ид. ч. за Д. Л. Й., ЕГН: **********, 1/3 ид. ч. за А. Л. С., ЕГН: ********** и 1/3 ид. ч. за
Й. Л. Б., ЕГН: **********.
ОТХВЪРЛЯ искането на Д. Л. Й., ЕГН: **********, с адрес: гр. ............................
срещу А. Л. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. ........................... и Й. Л. Б., ЕГН:
**********, с адрес: гр. .................., за допускането на привременна мярка чрез
разпределение на ползването и заплащането на обезщетение в размер на сумата от по
250,00 лева, съответно по 20,00 лева, съответно по 25,00 лева, съответно по 25,00 лева,
съответно по 30,00 лева, съответно по 50,00 лева, месечно от допускане на делбата до
окончателното извършване, поради лишаване от ползване на 1) по отношение поземлен
имот с идентификатор 68134.8200.333, находящ се в гр. ......................... с площ от 617 кв. м.
и стар пл. № 543 от кв. 32, парцел XVIII; 2) Поземлен имот с идентификатор 68134.8200.319,
находящ се в гр. .................., с площ от 670 кв. м., стар пл. № 543 от кв. 32, парцел XVII; 3)
Сграда с идентификатор 68134.8200.319.1. с предназначение жилищна сграда –
еднофамилна, брой етажи 3, със застроена площ от 90 кв. м., находяща се в поземлен имот с
идентификатор 68134.8200.319; 4) Сграда с идентификатор 68134.8200.319.2, с
предназначение Хангар, депо, гараж, брой етажи 1, застроена площ от 19 кв. м. находяща са
в поземлен имот с идентификатор 68134.8200.319, с адрес: гр. ......................; 5) Сграда с
идентификатор 68134.8200.319.3, с предназначение селскостопанска сграда, брой етажи 1,
застроена площ от 31 кв. м., находяща са в поземлен имот с идентификатор 68134.8200.319,
с адрес: гр. ......................; 6) Сграда с идентификатор 68134.8200.333.3, с предназначение
12
селскостопанска сграда, брой етажи 1, застроена площ от 26 кв. м., находяща се в имот с
идентификатор 68134.8200.333, с адрес: гр. ........................., 7) земеделски земи – гора,
представляваща имот с идентификатор 02511.4548.30, с предходен № 203003, находящ се в
местност „Килиите“, в землището на с. Б, община Нови Искър, с площ от 5,8 дка, при съседи
на имота: имот № 000232, полски път на село Б, имот № 203002 гора на наследниците на Н
З., гора на ВАГ, ЮАТ и АПМ, гора на СКМ; 8) земеделски имот – нива, представляващ
имот с идентификатор 02511.4635.15, находяща се в землището на с. Б, представляващо
посевна площ от 6,469 дка, в м. „Г“, с предходен № 055015 по картата на землището, при
съседи: имот № 055016, имот № 055006, имот № 055005 и имот № 000141.
РЕШЕНИЕТО в частта, в която не е допусната привременната мярка по чл. 344, ал.
2 ГПК, имащо характер на определение, може да се обжалва с въззивна частна жалба пред
СГС в едноседмичен срок от получаване на препис от него от страните.
РЕШЕНИЕТО в останалата си част подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13