№ 126
гр. Варна, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20223110204298 по описа за 2022 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от против НП № 22-0436-000314/04.10.2022 г. на Началника на
група „Охранителна полиция“ при Второ РУ към ОД на МВР-Варна, с което на
основание чл. 183 ал. 4 т.12 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 15 ал.6 от ЗДвП.
В жалбата се излага становище, че в хода на административно-наказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В тази
връзка се сочи, че отговорността на въззивника е ангажирана за нарушение на чл. 15
ал.6 от ЗДвП, а именно, че е паркирал собствения си личен автомобил в бус лента“,
която норма забранява в пътната лента, сигнализирана за движение само на превозни
средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, да се движат други
превозни средства. Твърди се, че и санкцията по чл. 183 ал.4 т.12 от ЗДвП е
предвидена за управление на моторно превозно средство по лента с посочените
характеристики. Навеждат се доводи, че в обстоятелствената част на НП и АУАН
изпълнителното деяние е противоречиво и неясно описано, като в първата му част се
сочи, че наказаното лице е паркирало превозното средство в съответната лента, а
впоследствие е обективиран фактическият извод, че е управлявало автомобила в
същата. С оглед визираното разминаване в описанието на фактическата обстановка се
сочи, че е ограничено правото му на защита. При условията на евентуалност се
1
навеждат доводи за приложимост на нормата на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране на
нарушението като маловажно . Иска се НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се явява, като поддържа
жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира, че желае
обжалваното НП да бъде отменено с оглед изложените в жалбата доводи. В съдебните
прения същият не оспорва фактът, че е спрял процесното превозно средство в бус
лентата, но твърди, че автомобилът е бил спрян за кратък интервал от време с оглед
извършване на превоз на възрастен човек.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се явява, като поддържа жалбата
с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира, че желае обжалваното
НП да бъде отменено с оглед изложените в жалбата доводи. В съдебните прения
същият не оспорва фактът, че е спрял процесното превозно средство в бус лентата, но
твърди, че автомобилът е бил паркиран за кратък интервал от време, с оглед
извършване на превоз на възрастен човек.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 04.09.2022 г. в 13.14 ч. свид. Н. и свид. К., и двамата на длъжност „полицай“
при Второ РУ към ОД на МВР-Варна извършвали обход в района на движение на ППС
по бул. „Васил Левски“ в гр. Варна. По същото време, в бус лентата на посочения
булевард, в посока на движение към бул. „Княз Борис І“, в близост до блок № 7,
полицейските служители забелязали паркиран л.а. Ауди А7 с рег. № В7806 ТА.
Непосредствено след това, до автомобила се явил въззивника, който заявил, че е спрял
превозното средство в бус лентата във връзка с уговорен превоз на свой близък.
На въззивника е съставен АУАН за извършено нарушение на чл. 15 ал.6 от ЗДвП,
въз основа на който е издадено обжалваното НП, с което за същото на основание чл.
183 ал.4 т.12 от ЗДвП е ангажирана административно-наказателната отговорност на
въззивника.
С обжалваното НП, както и са АУАН въз основа на който същото е издадено на
същия е повдигнато обвинение за това, че на 04.09.2022 г. в гр. Варна, бул. Васил
Левски в посока бул. „Княз Борис І“ паркира собствения си автомобил л.а. Ауди с рег.
№ В 7806ТА в бус лента, предназначена за движение на градските линии от обществен
превоз. В НП е посочен още фактическият извод, че ППС не извършващо случаен или
специализиран превоз на деца и/или ученици, се движи по пътна лента за движение
само на превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към
2
делото .
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 22-0436-000314/04.10.2022 г.е издадено от
компетентен орган съотв. актът е съставен от оправомощено длъжностно лице , видно
от приложеното по АНП копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра
на вътрешните работи съотв. от копие на Заповед № 958/16.02.2022 г. на Директора на
ОД на МВР-Варна.
Като разгледа жалбата досежно процесуалната законосъобразност на
издаденото НП, съдът намери, че в хода на административно-наказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели
до ограничаване правото на защита на наказаното лице.
В обжалваното НП, както и в АУАН, въз основа на което същото е издадено, е
описана противоречива и неясна фактическа обстановка относно изпълнителното
деяние, в което се изразява осъщественото деяние. В обстоятелствената част на двата
акта е обективиран, от една страна, фактическият извод, че нарушението се изразява в
„паркиране“ на процесния автомобил в лента, предназначена за движение на градските
линии, а от друга, че същото е осъществено чрез движение в такава лента.
Същевременно липсва единство между фактическо описание на нарушението и
посочен като нарушен материален закон. Това е така, доколкото нормата, не чл. 15 ал.6
от ЗДвП забранява движението на превозни средства в ленти с посочените по-горе
характеристики, а разпоредбата на чл. 183 ал.4 т.12 от ЗДвП предвижда
административна санкция за осъществяване на такова движение. Правилата за
паркиране в този смисъл са уредени в разпоредбите на чл. 93 и сл от ЗДвП, а забраните
относно паркирането - в нормата на чл. 98 от ЗДвП.
По посочения начин е ограничено правото на защита на наказаното лице, което
има право да бъде информирано във всяка фаза на административно-наказателното
производство за какво конкретно нарушение му е повдигнато обвинение, съотв. за
всички релевантни факти относно същото, в т.ч. изпълнителното деяние, в което се
изразява.
С допуснатото нарушение е ограничена и възможността на съда да осъществи
контрол за обоснованост на издаденото НП, доколкото е неясна волята на АНО в какво
конкретно действие се изразява санкционираното деяние – в паркиране или в движение
в процесната лента.
3
Поради изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде отменено
на процесуално основание, с оглед допуснатия съществен порок в хода на
административно-наказателното производство, който не може да бъде отстранен в
съдебната фаза.
С оглед пълнота на изложението, съдът намира, че следва да обсъди доводите на
въззивника за квалифициране на случая като маловажен такъв по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН. Разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП предвижда, че за нарушенията по този закон
не се прилагат чл. 28 и чл. 58 г от Закона за административните нарушения и
наказания, поради което доводите на жалбоподателя в този смисъл се явяват
неоснователни.
Друг е въпросът, че въззивникът не е ангажирал каквито и да е доказателства
относно наличието на смекчаващи отговорността му обстоятелства, в т.ч. относно
твърдението му, че паркирането е било осъществено за незначителен период от време,
за обслужване на негов познат, който е имал нужда от помощ. В последния случай, а
именно при наличие на ангажирани доказателства относно подобни твърдения, същите
биха могли да бъдат обсъдени в контекста на крайната необходимост по смисъла на чл.
8 от ЗАНН.
С оглед на горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22-0436-000314/04.10.2022 г. на Началника на група
„Охранителна полиция“ при Второ РУ към ОД на МВР-Варна, с което на С. З. П. на
основание чл. 183 ал. 4 т.12 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 15 ал.6 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административенсъд-Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4