Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 238
гр.Пловдив,
11.08.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско
отделение, ІІІ - ти състав, в открито заседание на…двадесет и втори юли…през…две
хиляди и двадесета година,………………….в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Величка Белева
при участието на секретаря……Нели
Богданова……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №249 по описа за 2020 година,…за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №71/10.02.2020г.,
постановено по търг. д. №886/2018г. по описа на окръжен съд П., са отхвърлени предявените от Д.Н.Г., ЕГН ********** против „О.Б.С.“ ООД, *** и А.И.К., ЕГН **********,
искове за: установяване недопустимостта на вписване по партидата на „О.Б.С.“
ООД, ЕИК ********* по Заявление вх.№ **************, поради подаването на
заявлението от нелегитимирано лице; установяване на вписване на несъществуващо
обстоятелство и нищожно вписване по партидата на „О.Б.С.“ ООД, ЕИК ********* по
Заявление вх.№************** - вписване
на А.К. като съдружник с 25 дяла на стойност 2 500лв., вписване на Д.Г.
като съдружник с 26 дяла на стойност 2 600лв., заличаване на Д.Г. като
едноличен собственик на капитала, правната форма на дружеството – ООД,
доколкото Решение на Общо събрание на съдружниците на „О.Б.С.“ ООД от
30.03.2015г. в частта за разпределяне на 25 дяла на стойност 2500лв. на
изключения съдружник К. на съдружника Г. и промяна на правната форма от ООД в
ЕООД не е отменено. Д.Н.Г. е осъден да заплати на А.И.К. сумата 900лв. разноски
по делото.
Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното
производство – Д.Н.Г.. Счита решението за недопустимо, евентуално – неправилно.
Като процесуална недопустимост на съдебния акт се сочи изразена непълна воля на
съда в диспозитива на решението. Изложени са съображения, че по предявените
обективно кумулативно съединени три иска по чл.29 ал.1 от ЗТРЮЛНЦ – за
нищожност на вписване, недопустимо вписване и вписване на несъществуващо
обстоятелство липсва валидно произнасяне по иска за нищожност на вписването –
добавката „нищожно вписване“ във втория, отделен с тире диспозитив не
представлявала валидно произнасяне по предявения самостоятелен иск. Позовава се
на противоречие на мотивите на съдебния акт, в които съдът, макар да е посочил,
че се произнася по иск за установяване нищожност на вписване и иск за вписване
на неподлежащо на вписване обстоятелство, е изложил мотиви единствено по
отношение на порока нищожно вписване. По отношение на твърдяната неправилност
на съдебния акт са изложени подробни съображения, свеждащи се до анализ на
мотивите към обжалваното решение, доводи за тяхната вътрешна противоречивост, несъгласие
с изводите на съда за липсата на твърдените в исковата молба пороци на
вписването. Счита, че неправилно е интерпретирана и приложена задължителната
съдебна практика – ТР №1/06.12.2002г. на ОСГК на ВКС. Иска се отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени.
С въззивната жалба не се предявяват доказателствени искания. Претендират се
сторените по делото разноски пред двете инстанции.
В постъпилия отговор в срока
по чл.263 от ГПК въззиваемата страна „О.Б.С.“
ООД, чрез особения представител – адв. Е.К., оспорва изцяло подадената въззивна
жалба. С постъпилия отговор на въззивната жлба не се предявяват доказателствени
искания. В представена писмена защита от особения представител се претендират
разноски за тази инстанция.
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от втория ответник в първоинстанционното производство – А.И.К..
Редовно призован, същият не се явява и не се представлява в съдебно заседание и
не изразява становище по въззивната жалба.
Въззивната жалба е допустима, като депозирани в
законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона
съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията,
изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271
от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Производството е по реда на чл.29 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ.
Ищецът в първоинстанционното производство, жалбоподател
в настоящето – Д.Н.Г., е изложил твърдения, че с вписване рег. №************** в TP, воден от АВп, по партидата
на ответното дружество „О.Б.С.“ ООД е вписано недопустимо и нищожно вписване,
както и вписване на несъществуващо обстоятелство. Вписването е извършено по
заявление, подадено от адв. В.М., упълномощена от А. К., като вписаните
обстоятелства са: вписване
на Д.Г. като съдружник с размер на
дялово участие 2 600лв., вписване на А.К. като съдружник с размер на
дялово участие 2 500лв., заличаване на Д.Г. като едноличен собственик на
капитала, промяна на правната форма на дружеството от ЕООД в ООД. Твърди се, че
вписването се основава на приложено към заявлението решение №26/15.01.2016г. по
т.д. 273/2015г. на Окръжен съд П., влязло в сила на 23.03.2017г.
По повод порока недопустимост на вписването се сочи,
че същото е извършено по заявление, подадено от нелигитимирано лице, тъй като А.К.
не е управител и не е от кръга на лицата, имащи право да заявят вписване по
смисъла на чл.15 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ.
Порокът нищожност на вписването се обосновава с
липсата на качеството съдружник по отношение на А.К., тъй като: С Решение №26/15.01.2016г.
по т.д. №273/2015г. на ОС П., влязло в сила на 23.03.2017г., на основание чл.74
от ТЗ, се отменя Решение на Общо
събрание на съдружниците от 30.03.2015г. за изключване на А.К. като съдружник в
дружеството, но не се отменя решението по останалите точки от дневния ред - разпределението
на 25 дяла на стойност 2 500лв. на изключения съдружник А.К. на съдружника Д.Г.,
промяната на правната форма от ООД в ЕООД и приемане на нов учредителен акт на
дружеството. При тези обстоятелства А.К. не притежава дружествен дял и поради
това няма качеството на съдружник, което обосновава нищожност на вписването на
обстоятелството, че К. е съдружник с дялово участие 2 500лв. Вписването на
неподлежащо на вписване обстоятелство се свежда до доводи за невалидно
възникнало качество на съдружник на заявителя – К., поради реално непритежаване
от негова страна на дружествени дялове.
Вписването на несъществуващо обстоятелство се
аргументира с идентични доводи на тези за порока нищожност на вписването. Тъй
като валидно не е възникнало правоотношение, определящо размера на
притежаваните от К. дялове от капитала на дружеството, е вписано несъществуващо
обстоятелство – качеството на съдружник на заявителя, с притежание на конкретен
брой дялове на конкретна номинална стойност, както и редукция и заличаване на
обстоятелства свързани с правата на другия съдружник в дружеството.
Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови
решение, с което да се признае за установено, че вписванията по партидата на „О.б.С.“
ООД са недопустими и нищожни и е извършено вписване на несъществуващо
обстоятелство.
В постъпилия в срока по чл.367 ал.1 от ГПК отговор от ответника
„О.Б.С.“ ООД, чрез назначен по реда на чл.29 ал.4 от ГПК особен представител -
адв.К., са оспорени предявените искове.
От ответника А.К. е постъпил писмен отговор, с който е
изразено становище за недопустимост на предявените искове по отношение на него,
тъй като в исковото производство по чл.29 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ като ответник следва
да се конституира единствено дружеството.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след
преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, прие
следното:
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно, но
частично недопустимо решение. Тази недопустимост касае произнасянето по иска по
отношение на физическото лице - съдружник А.К.. Константна и непротиворечива е
съдебната практика, че пасивно легитимиран ответник по иск по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ
е само търговското дружество, по чиято партида е извършено вписването, тъй като
този иск засяга неговата правна сфера. В този смисъл искът срещу физическо
лице/съдружник е недопустим, поради липса на правен интерес, тъй като целеният
резултат е заличаване на вписването по партидата на самото дружество – т.е. –
за търговското дружество трябва да възникнат правните последици на постановеното
съдебно решение, с което искът по чл.29 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ е уважен, а не за
съдружниците. В този смисъл, като постановено по недопустим иск срещу правен
субект, който не е пасивно легитимиран да бъде ответник по иск по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ, обжалваното решение в тази част се явява недопустимо и следва да бъде
обезсилено, а производството по делото – прекратено.
Предявените искове по чл.29 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ спрямо
ответника „О.б.С.“ ООД, че вписванията по партидата на дружеството са недопустими
и нищожни и е извършено вписване на несъществуващо обстоятелство са допустими,
като подадени от активно легитимирана страна – ищецът е съдружник в
дружеството, по чиято партида е вписано визираното в исковата молба
обстоятелство.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за
недопустимост на обжалваното решение, поради непълно изразена воля на съда в
диспозитива на решението. Диспозитивът на решението съдържа валидно произнасяне
по предявените обективно кумулативно
съединени три иска по чл.29 ал.1 от ЗТРЮЛНЦ – за недопустимо вписване, нищожно
вписване и вписване на несъществуващо обстоятелство, като начинът, по който
технически е обективирана волята на съда /чрез отделяне със самостоятелно тире
по иска за недопустимост на вписването и тире по исковете за нищожност на
вписването и вписване на несъществуващо обстоятелство/ не води до невалидност
на произнасянето/липса на самостоятелно произнасяне по иска за нищожност на
вписването. Неоснователни са и доводите, че извод за недопустимост на решението
може да се изведе и от противоречието в мотивите на съдебния акт, в които
мотиви, макар да било посочено, че съдът се произнася по искове за установяване
нищожност на вписване и вписване на несъществуващо обстоятелство, се съдържали
съображения само досежно искът за нищожно вписване. Противоречието или
непълнотата на мотивите на съдебния акт би се отразила на неговата
незаконосъобразност. За пълнота тук следва да се отбележи, че действително
първоинстанционният съд е изложил едновременно мотиви по отношение на иска за
нищожност на вписването и иска за вписване на несъществуващо обстоятелство,
доколкото обстоятелствата, изложени от ищеца по отношение на твърдените пороци
на вписването – нищожност и несъществуващо обстоятелство, са идентични.
Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя за
неправилност на съдебния акт, свеждащо се до подробни съображения за
неправилно интерпретиране и приложение
на постановеното и възприето като константна и задължителна съдебна практика с
ТР №1/06.12.2002г. на ОСГК на ВКС.
Според приетото в ТР №1/06.12.2002г. по тълк.д.
№1/2002г. на ОСГК на ВКС, недопустимо е вписването, което е постановено по
искане на нелегитимирано в регистърното производство лице или вписване, по
което длъжностното лице се е произнесло, без да е сезирано. Ищецът се позовава
на първата хипотеза доколкото вписването е извършено по заявление вх.№ **************,
подадено от А.К., чрез пълномощник - адв. В. М.. По отношение на въпроса – има
ли А.К. качеството на заявител по смисъла на чл.15 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, следва да
се посочи безспорното и видно от данните по партидата на дружеството в ТР
обстоятелство, че К. е изключен съдружник с решение на ОСС от 30.03.2015г. С решение
от 15.01.2016г., постановено по т.д. 273/2015г. по описа на Окръжен съд – П.,
влязло в сила на 23.03.2017г., по реда на чл.74 от ТЗ е отменено решението
на Общото събрание на съдружниците на „О.Б.С.” ООД, *** на 30.03.2015г., за
изключване на А.И.К. като съдружник в дружеството. /Съгласно мотивите на решението по т.д. 273/2015г.,
обявено в ТРРЮЛНЦ, с предходно решение на ОСС К. е освободен като управител на
дружеството/. Последиците на успешно проведения иск по чл.74 от ТЗ относно
подлежащото на вписване решение на ОСС /каквото е решението за изключване на
съдружник/ на практика водят до вписване на несъществуващо обстоятелство при
втората разгледана хипотеза в ТР №1/06.12.2002г. – обстоятелство, което е
съществувало, но по исков ред е установена нищожността му, в случая –
незаконосъобразността на решението за изключване като съдружник. На практика
заявление вх. №**************, с което е поискано вписване по партидата на
дружеството на обстоятелствата – вписване на А.К. като съдружник с 25 дяла на
стойност 2 500лв., вписване на Д.Г. като съдружник с 26 дяла на стойност
2 600лв., заличаване на Д.Г. като едноличен собственик на капитала,
правната форма на дружеството – от ЕООД на ООД, има характер на искане за
заличаване вписаното обстоятелство - изключване на К. като съдружник в
дружеството /вписано на 03.04.3015г./, вследствие успешно проведеното исково
производство по чл.74 от ТЗ и с оглед влязлото в сила решение по т.д.
273/2015г. В този смисъл по отношение качеството на К. на легитимирано в
регистърното производство лице следва да се съобрази не само разпоредбата на
чл.15 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, чиято т.3 изрично посочва „друго лице в
предвидените по закон случаи“, но преди всичко специалната разпоредба на чл.30
ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно цитираната норма, при отмяна на решение на орган на търговеца или на орган на юридическото
лице с нестопанска цел, въз основа на което е извършено вписване, вписването се
заличава по реда на ал.1, а именно – освен по реда на чл.14 от ЗТРРЮЛН /в
случаите, предвидени със закон, вписване, заличаване и обявяване се извършват
незабавно въз основа на акт на съда, на друг държавен орган и на частен съдебен
изпълнител/ - и по искане на
заинтересованото лице или на прокурора. Употребеното от законодателя
понятие „заинтересовано лице“ явно визира лицата, в чиято правна сфера се
отразява заличаване завбъдеще на предходно вписване, по широко е от понятието
заявител по смисъла на чл.15 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ и придава качеството на заявител
и на лице, успешно провело исково производство за отмяна на подлежащо на
вписване решение на орган на търговеца, какъвто е съдружникът с „възстановени“
членствени права по силата на решението от 15.01.2016г., постановено по т.д.
273/2015г. по описа на Окръжен съд – П.. В този смисъл въззивната инстанция
споделя изводите на първоинстанционния съд, че заявител за вписване на промени
по партидата на дружеството може да бъде и съдружникът,
по отношение на който е отменено прекратяването на членственото му правоотношение чрез отмяна на
решението на Общото събрание на съдружниците по реда на чл.74 от ТЗ, тъй като
правните последици от отмяната на прекратяването на членственото му
правоотношение засягат не само правната сфера на дружеството, но и правната
сфера на самия съдружник, което води до неоснователност на иска за
недопустимост на вписването.
Фактическият състав на порока „нищожно вписване“ се
свежда до вписване на неподлежащо на вписване обстоятелство, както и вписване,
което не отговаря на изискването за валидност. Доколкото в случая не се
навеждат доводи за порок/невалидност на самото вписване, като
регистърна/техническа дейност, следва да се извърши преценка относно това –
касае ли се за нищожно вписване при първата хипотеза – вписване на неподлежащо
на вписване обстоятелство. Няма съмнение, че членственият състав на дружество,
правно и организационно образувано като ООД/ЕООД, със съответстващото на
съдружниците дялово участие, е подлежащо на вписване обстоятелство /чл.119 ал.2
от ТЗ/, каквото е вписването на А.К. като съдружник с 25 дяла на стойност
2 500лв., на Д.Г. като съдружник с 26 дяла на стойност 2 600лв. Т.е.
– не е налице вписване на неподлежащо на вписване обстоятелство. Соченото от
ищеца обстоятелство като основание за нищожност на вписването - липсата на
качеството съдружник по отношение на А.К. с доводи за невалидно възникнало
качество на съдружник, поради реално непритежаване от негова страна на
дружествени дялове, не изпълва
фактическия състав на порока „нищожност“ на вписването и при двете визирани
по-горе хипотези, при което и искът, основан на този порок, се явява
неоснователен.
Що се
отнася до това, че с решението по т.д. №273/2015г.
на ОС П. по реда на чл.74 от ТЗ действително ищецът е предявил иск за отмяна и
е отменено решението на Общо събрание на съдружниците от 30.03.2015г. само за
изключване на А.К. като съдружник в дружеството, но не и решението по
останалите точки от дневния ред - разпределението на 25 дяла на стойност 2 500лв.
на изключения съдружник А.К. на съдружника Д.Г., промяната на правната форма от
ООД в ЕООД, приемане на нов учредителен акт, следва да се посочи: Във
вътрешните отношения между съдружниците и по отношение на органите на
дружеството действието на подлежащото на вписване в търговския регистър решение
на общото събрание на ООД за изключване на съдружник по смисъла на чл.140 ал.4
от ТЗ настъпва веднага, от момента на приемане на решението. С оглед на това
във вътрешните отношения между съдружниците изключването на съдружника К. е
настъпило непосредствено след гласуване на решението и той е изгубил правото да
гласува. На практика останалите решения са взети от останалия съдружник Д.Г.,
вече като едноличен собственик на капитала и се отнасят до поемане дяловете на
изключения съдружник и преобразуване на дружеството от ООД в ЕООД. Но тези
последващи решения са последица от решението за изключване на съдружника и са
обусловени от това решение. Да се приеме липсата на връзка между решението за
изключване на съдружник и производните от такова решение последици означава да
се наруши правото на изключения съдружник да се възползва от правните последици
на успешно проведеното от негова страна исково производство по чл.74 от ТЗ за
отмяна на решението на ОСС за изключването му. С отмяна на решението на ОСС за
изключването на съдружник, би следвало да се възстанови правното положение
преди изключването му.
Както се посочи, порокът „вписването на несъществуващо
обстоятелство“ се аргументира с идентични доводи на тези за порока нищожност на
вписването - тъй като валидно не било възникнало правоотношение, определящо
размера на притежаваните от К. дялове от капитала на дружеството, съответно -
редукция на правата на другия съдружник в дружеството. /В самата искова молба
признаците на порока нищожност на вписване и вписване на несъществуващо
обстоятелство са смесени./
Фактическият състав на порока
несъществуване на вписано обстоятелство, съгласно ТР
№1/2002г., е
изпълнен тогава, когато е вписано
обстоятелство, което не е възникнало или не е възникнало валидно. В зависимост
от момента на възникване на обстоятелството са възможни две хипотези на такъв
вид порочно вписване. Едната хипотеза касае вписването на обстоятелство, което
е съществувало, но по-късно по исков ред е установена нищожността му. Втората
хипотеза е вписване на поначало липсващо обстоятелство – невзето решение на
орган на дружеството или на неосъществен факт. Казаното по-горе относно връзката
между решението на ОСС за изключване на съдружник и обусловените от него
решения за разпределение на дружествените му дялове, възстановяване на правното
положение след отмяна на решението за изключване на съдружник, е относимо и към
последния релевиран порок – вписване на несъществуващо обстоятелство. В този смисъл
не се касае за нововъзникнало правоотношение, за да се приеме за основателна
тезата на жалбоподателя, че не било възникнало валидно правоотношение, определящо
размера на притежаваните от К. дялове от капитала на дружеството. Или
обстоятелството – разпределението на дружествените дялове между двамата
съдружници не е „поначало липсващо“, а е съществуващо, макар и занапред, с
оглед отмяната по реда на чл.74 от ТЗ на решението на ОСС за изключването на
съдружника К..
По изложените съображения, обжалваното решение в
частта, с която съдът е разгледал и се е произнесъл по исковете по чл.29 ал.1
от ЗТРРЮЛНЦ по отношение на дружеството - „О.Б.С.“ ООД и е отхвърлил същите,
като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
В писмената защита, подадена от особения представител
на „О.Б.С.“ ООД – адв. Е.К., се съдържа искане за присъждане на разноски в
полза на дружеството за въззивната инстанция. Тези разноски по смисъла на чл.29
ал.4, изр. второ от ГПК се дължат на особения представител. Същите са внесени
по сметка на ПАС с платежно нареждане от 04.06.2020г. /л.21/ и следва да бъдат
изплатени на особения представител – адв. К., след постъпване на нарочна молба
от нейна страна с посочване на банкова сметка, ***.
/С първоинстанционното решение са присъдени разноски в
полза на А.К., на основанието по чл.78 ал.3 от ГПК, които, с оглед изхода на
спора пред въззивната инстанция се дължат на основанието по чл.78 ал.4 от ГПК/.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК
и чл.270 ал.3 от ГПК, Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №71/10.02.2020г., постановено
по търг. д. №886/2018г. по описа на окръжен съд П., в частта, с която са отхвърлени предявените от Д.Н.Г., ЕГН ********** против „О.Б.С.“ ООД, *** искове за: установяване
недопустимостта на вписване по партидата на „О.Б.С.“ ООД, ЕИК ********* по
Заявление вх.№**************, поради подаването на заявлението от
нелегитимирано лице; установяване на вписване на несъществуващо обстоятелство и
нищожно вписване по партидата на „О.Б.С.“ ООД, ЕИК ********* по Заявление вх.№************** - вписване на А.К. като съдружник с 25 дяла
на стойност 2 500лв., вписване на Д.Г. като съдружник с 26 дяла на
стойност 2 600лв., заличаване на Д.Г. като едноличен собственик на
капитала, правната форма на дружеството – ООД, доколкото решение на Общо
събрание на съдружниците на „О.Б.С.“ ООД от 30.03.2015г. в частта за
разпределяне на 25 дяла на стойност 2500лв. на изключения съдружник К. на
съдружника Г. и промяна на правната форма от ООД в ЕООД не е отменено.
ОБЕЗСИЛВА решение №71/10.02.2020г., постановено по търг. д. №886/2018г.
по описа на окръжен съд П., в частта, с която са отхвърлени
предявените от Д.Н.Г., ЕГН **********
против А.И.К., ЕГН **********, искове за: установяване недопустимостта на
вписване по партидата на „О.Б.С.“ ООД, ЕИК ********* по Заявление вх.№**************,
поради подаването на заявлението от нелегитимирано лице; установяване на
вписване на несъществуващо обстоятелство и нищожно вписване по партидата на „О.Б.С.“
ООД, ЕИК ********* по Заявление вх.№************** - вписване на А.К. като съдружник с 25 дяла
на стойност 2 500лв., вписване на Д.Г. като съдружник с 26 дяла на
стойност 2 600лв., заличаване на Д.Г. като едноличен собственик на
капитала, правната форма на дружеството – ООД, доколкото решение на Общо
събрание на съдружниците на „О.Б.С.“ ООД от 30.03.2015г. в частта за
разпределяне на 25 дяла на стойност 2500лв. на изключения съдружник К. на
съдружника Г. и промяна на правната форма от ООД в ЕООД не е отменено - като
недопустимо и прекратява производството по делото в тази част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: