Р Е Ш Е Н И Е
№…92..
Димитровград, 17.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в публичното заседание на двадесети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Членове:
Секретар: Силвия Димова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1764 по описа
за 2019г., за да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск с правно основание
по чл.59 ал.9 от СК-за изменение на постановени по-рано мерки за упражняване на
родителски права, поради настъпило изменение на обстоятелствата.
В исковата молба се твърди, че
ищецът Р.А.М. през периода от 2009г. до 2019г. живял на семейни начала с
ответника Д.Н.И.. От съвместното съжителство на страните се родило детето им Е.
Р.А. с ЕГН **********. По гр.д.№1143/2019г. съдът одобрил постигнато между
двамата родители споразумение, като предоставил родителските права над детето
им на майката, а на бащата определил режим на лични отношения с дъщеря му всяка
събота и неделя от месеца, от 09.00 часа в събота до 14.00 часа в неделя, както
и един месец през лятото и през празниците в годината, така както е описано в
споразумението. След одобряване на споразумението от съда- на 12.07.2019г.,
ищецът правел многократни опити да осъществи режима на свиждане, но те били
неуспешни. Ответникът отишла да живее при майка си в с.Г.А.и не отговаряла на
телефонните обаждания на ищеца. В последствие той научил, че тя и дъщеря му са
отишли да живеят при друг мъж в същото село, като за новия си адрес не го
уведомила предварително, така както било договорено в постигнатото споразумение.
Поддържа, че майката Д.И. е с психично заболяване с диагноза „шизоафектно
разстройство, смесен тип“. През последните две години тя два пъти влизала за
лечение в Психодиспансера в кв.Болярово, гр.Хасково. Освидетелствана била от
ТЕЛК към МБАЛ-Хасково, като приемала лекарства от които била като замаяна и
през по-голямата част от деня лежала без да се грижи за детето си и
домакинството. Научил, че мъжът с който заживяла майката на детето му, често
злоупотребявал с алкохол. Това го притеснявало много, понеже дъщеря му била на
9 години и не било в неин интерес да живее в чужд дом с мъж, който
злоупотребява с алкохол. Преди да се разделят, страните живеели в с.Сърница в
къщата на родителите на ищеца, където той имал собствен етаж с отлични условия
за живеене. Детето имало собствена стая с всички удобства. Твърди, че
ответникът не работела, не реализирала доходи, като разчитала само на
издръжката, която ищеца плащал. С оглед на заболяването си, тя не можела да
взема адекватни решения, свързани с образованието, здравето, физическата и
емоционална сигурност на детето. Майката нямала нужния родителски капацитет, за
да полага адекватни грижи за дъщеря си. Иска съдът да постанови решение, с
което да измени определените с влязло в сила определение по гр.д.№1143/2019г.
по описа на РС-Димитровград мерки, поради изменение на обстоятелствата относно
упражняване на родителските права, контакти и издръжка на малолетното дете Е. Р.А.,
като родителските права върху детето бъдат предоставени за упражняване от
бащата, а на майката бъде определен режим на лични отношения, както следва: да
вижда и взема детето всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 часа до
16.00ч., като заплаща месечна издръжка в размер на 140 лева, считано от влизане
на решението в сила, ведно със законната лихва върху всяка вноска до промяна на
обстоятелствата за нейното изменение или прекратяване.
Ответникът Д.Н.И. депозира
отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявените искове са
допустими, но неоснователни. Посочва, че след като с ищеца установили
фактическо съжителство, първоначално живели в дома на родителите му в
с.Сърница, а в последствие на квартира в гр.Хасково. След като се родило детето
им, отново заживели при родителите на ищеца в с.Сърница. Твърди, че след
раждането претърпяла злополука в родилното отделение и си счупила три гръбначни
прешлена. Претърпяла операция на гръбнака, като година и половина след това за
нея и детето й се грижела майка й в кв.Мариино, Димитровград. През това време ищецът
идвал да ги види, като през 2010г. заминал за Германия. След това само
ответника и майка й се грижели за детето. Ищецът не изпращал пари от Германия,
като след завръщането си от там той помолил нея и детето им отново да заживеят
в дома му в с.Сърница. През 2015г. ответникът започнала работа като началник
поща в с.Сърница, но от тогава започнала да има проблеми с ищеца, който я
ревнувал без основание. Тормозел я психически и я кара да напусне работа.
Отрича да й е поставяна диагноза шизофрения, а шизоафективно разстройство от
смесен тип, което се проявявало в подтиснатост от време на време и в
плачливост, но не и в невъзможност да се грижи за себе си и за детето. Твърди,
че ищецът бил изключително агресивен към нея и дъщеря им. Често се случвало да
удря ответника и дъщеря им. Бил изключително избухлив и не можел да се
контролира, като при най-малкия повод удрял дъщеря си, започвал да вика и да се
нахвърля върху майка й. Това била причината и за изпадането в депресия на
ответника. През 2018г. тя действително влизала два пъти в болницата в Болярово,
тъй като била напрегната, тревожна и плачлива. Това обаче било в следствие от
поведението на ищеца, който я биел и тормозел. Твърди, че поведението на ищеца
към дъщеря им било недопустимо, нечовешко и небащинско. През 2019г. ответникът
забременяла, но ищеца заявил, че детето не е от него. Наред с това на дъщеря си
казал, че и тя не е негово дете, което изключително много я разстроило. В пияно
състояние той ударил няколко пъти в корема ответника, като й казал да отиде и
да махне плода си. След този пореден скандал тя и детето напуснали семейното
жилище и се преместили да живеят при майка й в с.Г.А.. Детето било записано да
учи в ОУ“П.С.“ в Димитровград. Наред с това тя подала и молба за защита от
домашно насилие, като в РС-Хасково било образувано гр.д.№871/2019г., което след
постигнато между страните споразумение било прекратено. Към настоящия момент
ответникът живеела на семейни начала с мъж от с.Г.А.. В нея те имали
самостоятелна стая, където подготвяли уроците на дъщеря й и спели. Не работела,
като получавала пенсия по болест в размер на 230 лева и детски надбавки от 40
лева. За финансовото обезпечение на нея и детето се грижел новия й мъж, който
работел. След преживяното домашно насилие, детето ежеседмично посещавало
психолог по препоръка на отдел „Закрила на детето“ при ДСП-Димитровград.
Оспорва, че не е позволявала на ищеца да вижда дъщеря си, като твърди, че той
редовно посещавал и вземал детето, като го водел в с.Сърница. Счита, че след
постигане на споразумението между страните не са налице изменения на
обстоятелствата, които да обосноват необходимост от промяна на установения
режим. Възразява срещу предявения от ищеца иск, като намира същия за
неоснователен и недоказан. Заявява съгласие да бъде назначена
съдебно-психиатрична експертиза, която да изследва нейното психично състояние.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от
приложеното по делото и прието като доказателство Удостоверение за раждане,
издадено на 11.05.2010г. от Община Хасково, детето Е. Р.А. е родено на ***г. в
гр.Хасково, като негови родители са страните по делото.
Съгласно
Определение №815/12.07.2019г. по гр.д.№1143/2019г. по описа на РС-Димитровград,
съдът е одобрил постигната между Р.А.М. и Д.Н.И. спогодба, като е предоставил
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Е. Р.А. на
майката Д.Н.И.. На бащата съдът е определил режим на лични отношения, като той
е имал право да вижда и взема дъщеря си всяка събота и неделя от месеца от 09ч.
в събота до 14ч. в неделя; един месец през лятото, когато майката не ползва
платения си годишен отпуск, със задължение да го връща след изтичане на
определеното време; на нечетните години бащата ще има право да взема детето на
Коледните празници от 09ч. на 24.12. до 18.ч. на 26.12, през четните години на
новогодишните празници от 09ч. на 31.12. до 18ч. на 02.01, през четните години
на великденските празници- 2 дни от 09ч. на първия ден до 18ч. на втория ден,
всяка четна година рождения ден на детето ще се празнува при бащата, рождения
ден на бащата-31.08., за Рамазан байрам една седмица, за Курбан байрам една
седмица, с изключение на случаите когато тези два празника се падат на
25.08./рождения ден на майката/, когато детето следва да бъде при майката,
както и по всяко друго време със съгласието на майката в писмен вид, със задължение
на бащата да го връща след изтичане на определеното време за контакт. С
определението съдът определил местоживеенето на детето да бъде в с.Г.А., община
Димитровград, като местоживеенето им ще следва това на майката, ако то бъде
променено. Бащата Р.А.М. бил осъден да
изплаща на майката Д.Н.И., в качеството й на законен представител на Е. Р.А.,
месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от 12.07.2019г.
Видно от
представеното от Д.Н.И. Удостоверение изх.№1019-26-4790-1/28.11.2019г., издадено
от НОИ, ТП-Хасково, през периода от м.януари 2019г. до м.ноември 2019г. тя е
получила пенсия в размер на общо 2499,88 лева.
От приетите като доказателство по
делото Епикриза №721/2018г. и Епикриза №69/2018г., издадени от Център за
психично здраве- Хасково, се установява, че Д.Н.И. е с поставена диагноза
„Шизоафектно разстройство-смесен тип“. Предвид това й заболяване, с Експертно
решение №583/26.02.2018г. на МБАЛ-Хасково, на същата е определена 72% трудова
неработоспособност, като срока на инвалидизация е 2 години.
Съгласно представеното от
ответника Удостоверение за завършен втори клас от началния етап на основното
образование, издадено от ОУ“П.С.“-Димитровград, Е. Р.А. е завършила успешно
втори клас през учебната 2018/2019г.
Видно от приетото като
доказателство по делото Уведомително писмо от 27.05.2019г. на Център за
обществена подкрепа-Димитровград, детето Е. Р.А. посещава същия Център, след
като е било насочено за работа с психолог през направление от ДСП-Димитровград.
Идентифицирана е била потребност от оказване на съдействие за преодоляване на
психическия стрес, в следствие на преживяното насилие в семейството. Сключен е
бил договор за предоставяне на социална услуга „Програма за работа с деца,
жертви на насилие и техните родители“ в ЦОП-Димитровград. Към 27.05.2019г.
посочения договор е в сила.
От материалите съдържащи се в
приобщеното към настоящото дело гр.д.№971/2019г. по описа на РС-Хасково се установява,
че на 16.04.2019г. Д.Н.И. е сезирала съда с Молба за издаване на заповед за
защита по ЗЗДН против Р.А.М..*** е издал Заповед за незабавна защита, с която е
задължил Р.А.М. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д.Н.И. и
малолетното им дете Е. Р.А.. Забранил е на ответника да приближава молителя и
малолетното им дете, като е определил временно местоживеене на последното при
майката. В проведеното на 13.06.2019г. съдебно заседание по делото, съдът е
прекратил производството, поради оттегляне на молбата за защита на основание
чл.232 от ГПК.
За изясняване на обстоятелствата
по делото, по искане на страните, съдът назначи и изслуша заключения на Съдебно-психиатрична
експертиза и на Съдебно-психологична експертиза. Съгласно приетата
Съдебно-психиатрична експертиза, освидетелствуваната Д.Н.И. страда от психично
заболяване- Шизоафектно разстройство и се води на диспансерен отчет. Провеждала
е стационарни лечения, цитирани в експертизата. През последната година е в
медикаментозна ремисия, състоянието й е стабилизирано, следователно може да
полага адекватни грижи и да взема адекватни решения за детето си. Съгласно
заключението на Съдебно-психологическата експертиза, настойчивото поведение на
бащата към дъщеря му Е. Рамзи, не винаги се разчита от детето като загриженост.
То още помни негативните преживявания по времето, когато са живели с майка си в
дома на бащата. Бащата Рамзи А. променя представите на детето за майката, като
пред него изказва негативното си отношение към нея и нейните способности и роля
на майка. Не е установено наличие на синдром на родителско отчуждаване при
детето Е. на този етап. Връзката между детето и майката не е прекъсната. Няма
формирано негативно отношение към майката. Психологическия проблем е възникнал,
когато майката Д.И. е установила емоционална връзка с лице от с.Г.А.и се
задълбочава, когато тя и Е. се местят да живеят в дома му в селото.
От заключението на изготвения по
делото от ДСП-Димитровград социален доклад се установява, че за малолетната Е.
се полагат много добри грижи. Д.И. притежава необходимите лични качества и дава
добър личен пример на дъщеря си. Не се наблюдават дефицити в родителските й
умения. Майката е отговорна и ангажирана към потребностите на детето. Старае се
да окаже подкрепа на Е. за преодоляване на негативните последици от
преживяното. Не желае детето да прекратява комуникацията си със своя баща, като
я мотивира да отговаря на телефонните му обаждания. Към момента майката е
безработна, но активно търси работа. Основна подкрепа получава от бабата по
м.л. с директни грижи и финансови средства. Според социалните работници,
изготвили доклада, към момента на проверката детето и майката живеели в къщата
на последната в с.Г.А.. Условията там били много добри, като жилището било
ремонтирано и обзаведено. Детето било спокойно и разказало за отношенията между
родителите си. Преодоляло било спомена от това, което е преживяло. В училище се
справяло много добре, било дисциплинирано и добре облечено. Е. приемала новия
партньор на майка си и за него не казвала нищо лошо.
От Допълнителния социален доклад,
изготвен от ДСП-Димитровград, се установява, че жилището на съжителя на майката
Венелин Стойков в с.Г.А.представлява стабилна двуетажна къща. Венелин Стойков, Д.И.
и детето обитавали втория етаж на къщата. За Е. било обособено лично
пространство в наскоро ремонтирана стая, за която тя сама избрала тапетите. За
детето имало самостоятелни легло, секция и гардероб. Битово-комуналните условия
в дома били добри. Жилището било електрифицирано и водоснабдено. Нямало
вътрешни баня и тоалетна, но се предвиждало да бъде извършен ремонт на втория
етаж за изграждането на такива. Към момента, когато се налагало детето да се
изкъпе, то ползвало вътрешната баня в къщата на своята баба по м.л., където
имало достатъчно стаи и понякога пренощувала.
Видно от заключението на Социален
доклад, изготвен от ДСП-Хасково, От началото на м.април 2019г. родителите на
детето са разделени. Детето и майката живеят в с.Г.А., а бащата в с.Сърница,
община Минерални бани. Според твърденията на ищеца, майката не полагала
необходимите грижи за детето Е.. Тя имала и здравословни проблеми, които
налагали болничен престой. Живеела с друг мъж, който злоупотребявал с алкохол.
Майката не работела, нямала достатъчно доходи и разчитала на издръжката, която
бащата изплащал за детето. От социалното проучване се установило, че бащата има
работа и доходи. В жилището му в с.Сърница има добри условия за детето, като му
е осигурена самостоятелна стая. С помощта на своите роднини, които живеели на
същия адрес, бащата можел да се справи с грижите за дъщеря си.
За изясняване на обстоятелствата
по делото, съдът даде възможност на страните да дадат обяснения. В своите
обяснения ищецът Р.А.М. поддържа ,че иска детето да бъде при него. Установил,
че докато то е при майката не си мие зъбите и няма кой да й среше косата, нито
да я изкъпе. Детето трябвало само да се грижи за абсолютно всичко. Имало нужда
да посети лекар, тъй като било болно, но майката не се интересувала от това.
Бащата осигурявал на дъщеря си абсолютно всичко- дрехи, обувки и лекарства.
Поддържа, че в дома си има идеални условия за отглеждане на дъщеря си. В
момента бил регистриран като безработен, но работел на частно и имал доходи.
Живеел заедно с майка си, сестра си и брат си, които можели да му помагат при
отглеждането на детето.
От своя страна, ответника Д.Н.И.
поддържа, че в момента живеела с В.Н.С.в с.Г.А.. В същото село тя имала
собствена къща, в която сега живеела майка й. Заявява, че редовно купувала
необходимите за дъщеря й дрехи и се грижела добре за нея, подпомагана от бабата
по м.л.От м.юни 2019г., когато било одобрено споразумението за упражняване на
родителските права над детето, нямало промяна в начина й на живот. В нейната
къща имало санитарен възел, като детето често нощувало при своята баба. С
Венелин се събрали да живеят заедно в края на м.юли 2019г. Детето живеело и при
нея и при баба си. Ответникът искала детето да поддържа контакт и с баща си.
През м.август, когато трябвало да бъде при него, Е. се разболяла, поради което
било проведено лечение. Мъжът, с когото Д.И. живеела, не употребявал алкохол и
не представлявал опасност за детето.
По искане на ответника съдът
допусна до разпит свидетеля Г.И.Г.. От показанията му се установява, че същия
посещава почти ежедневно с.Г.А., като е съсед на мъжа, с който ответника живее към
настоящия момент. Твърди, че той се казва В.и го познавал от времето, когато
бил дете. В момента В.и Д. живеели заедно, като домът им бил почистен и
хигиенизиран. Детето на ответника се казвало Е. и също живеело с тях. Ходело на
училище и занималня в града, като майката я посрещала и изпращала. В.не бил
агресивен човек и не пиел алкохол, тъй като приемал лекарства. Помагал на
ответника финансово, тъй като работел. Д.И. не ограничавала контактите на
детето с баща му, като свидетелят го виждал да идва в селото, за да види и
вземе дъщеря си. Г.не бил виждал детето Е. да е разстроено, но знаел, че
посещава психолог. Къщата, в която живеели, била на два етажа, но банята и
тоалетната били извън нея. В момента обаче започвало изграждане на баня и
тоалетна на втория етаж на къщата.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на иска:
Разпоредбата
на чл.59 ал.9 от СК, дава възможност при изменение на обстоятелствата, при
които съдът е разрешил въпросите относно отглеждането и възпитанието на
ненавършилите пълнолетие деца от брака, по молба на единия от родителите или
служебно, да може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.
На първо място, при решаването на въпроса при кой от двамата
родители следва да живее детето, респ.кой родител следва да упражнява
родителските права, съдът трябва да се ръководи изключително от интересите на
детето, преценени с оглед редица обстоятелства- родителски качества, полагане
грижи и умения за възпитание, морални качества на родителя, привързаност на детето, възможност за
осигуряване на по-добри условия за
неговото отглеждане и възпитание и др. В тази насока трябва да се изхожда преди
всичко от възрастта и пола на детето. След като съдът определи при кой от
двамата родители ще живее детето, този родител ще упражнява и родителските
права, тъй като нуждите му ще налагат това. Съдебния
акт, с който съдът разрешава спора за мерките относно упражняването на
родителските права, дължимата издръжка и
определяне на местоживеенето на детето е проява на съдебна администрация на
гражданските правоотношения, при която той
разполага с оперативна самостоятелност при разрешаване на съответните
отношения, изхождайки от правилото за защита интересите на детето. Това
позволява на съда, дори и без изрично искане /каквото в случая е направено/, да предостави мерките на този родител, при когото
интересите на детето ще бъдат най-добре защитени и като последица от това да
присъди месечна издръжка от каквато то се нуждае /Решение №27 от 03.02.2009г.
на ВКС по гр.д.№4294/2007г., ІІІ г.о.ГК/.
На второ място, за да измени
постановените по-рано мерки свързани с отглеждането и възпитанието на
ненавършилото пълнолетие дете и да определи нови такива, съдът трябва да
установи, че е налице изменение на обстоятелствата, при които по-рано са били
взети тези мерки.
По делото не се спори, че
страните са родители на малолетната Е. Р.А.. Няма спор и относно това, че двамата
родители са се разделили, като родителските права над детето са били
предоставени на майката, а за бащата е определен режим на лични отношения с
него.
Спорно по делото е настъпила ли е
промяна на обстоятелствата, при които съдът първоначално е определил на кого да
се предостави упражняването на родителските права над детето и режима на лични
отношения на другия родител с него.
От своя страна Р.А.М. иска съдът
да измени постановените с определение по
гр.д.№1143/2019г. на РС-Димитровград родителски права по отношение на детето Е.
Р.А., като предостави упражняването им на бащата, да определи местоживеенето на
детето при него, да определи режим на лични отношения на детето с майката,
както и да определи издръжка, която тя да заплаща всеки месец за дъщеря си.
В депозираната в съда искова
молба ищецът поддържа, че след подписаната между страните спогодба по чл.127
ал.1 от СК на 12.07.2019г. е настъпило изменение на обстоятелствата, при които
са били определени първоначално мерките за упражняване на родителските права
над детето Е.. Твърди, че ответника нарушавала режима за свиждане на бащата с
детето, като ограничавала възможността те да контактуват помежду си. Същата
заживяла с друг мъж без да го уведоми за променения адрес на дъщеря им.
Ответникът страдала от психично заболяване, като то й пречело да се грижи за
детето и да взема адекватни решения във връзка с него. Новият съжител на
майката злоупотребявал с алкохол и представлявал опасност за малолетната Е..
Ответникът не работела и разчитала само на плащаната от ищеца издръжка за
дъщеря му. Майката нямала и нужния родителски капацитет, като не полагала грижи
за детето си, нито му купувала нужните дрехи и обувки.
В подкрепа на тези свои твърдения
ищецът не представи никакви доказателства. От заключението на назначената по
негово искане съдебно-психиатрична експертиза, както и от устния доклад на
вещото лице, се установи, че ответника действително страда от психично
заболяване- Шизоафектно разстройство и се води на диспансерен отчет. Същата е
провеждала и стационарни лечения, но през последната година е в медикаментозна
ремисия, състоянието й е стабилизирано, като може да полага адекватни грижи и
да взема адекватни решения за детето си. Самото психично заболяване е
установено значително време преди раздялата на страните, като е било известно
на ищеца при подписване на споразумението за упражняване на родителските права
над детето, поради което не се явява новонастъпило обстоятелство по смисъла на
чл.59 ал.9 от СК.
На следващо място, от събраните
по делото доказателства не се установиха твърденията на ищеца, че майката на
дъщеря му не спазва уговорения режим за лични отношения между него и детето. В
тази връзка Р.М. не доказа конкретни случаи, при които Д.И. да е
възпрепятствала срещите му с малолетната Е. или да е отказвала да разреши тя да
посети дома му в с.Сърница. От изготвените по делото социални доклади се
установи, че връзката между детето и баща му не е прекъсната, като то го
посещава редовно в с.Сърница, а има възможност и да контактува с него по
телефона.
Обстоятелството, че ответника е
заживяла с друг мъж и не е уведомила бащата за детето си за новия му адрес,
също не дава основание за изменение на упражняването на родителските права.
Видно от Определение №815/12.07.2019г. по гр.д.№1143/2019г. по описа на
РС-Димитровград е, че местоживеенето на детето е определено в с.Г.А., община
Димитровград. Новият съжител на ответника живее в същото село и съответно
адреса му е идентичен с този посочен в съденото определение. Самото населено
място е малко, като къщите на този съжител и на ответника се намират в близост,
като за ищеца не е представлявало проблем да открие дъщеря си и съответно да
осъществи режима на лични отношения с нея. От показанията на разпитания по
делото свидетел Г.Г.се установи, че мъжът с който Д.И. и детето живеят към
момента не употребява алкохол, тъй като това е противопоказно на негово старо
заболяване, във връзка с което трябва редовно да приема лекарства. Същият е
трудовозает, като с получаваните доходи подпомага издръжката на ответника и
детето й. От друга страна, самата Д.И. действително не работи, но е
освидетелствана от ТЕЛК и ежемесечно получава пенсия, с която освен себе си
издържа и своята дъщеря.
На последно място, съгласно
изготвения от ДСП-Димитровград социален доклад, ответника притежава
необходимите лични качества и дава добър личен пример на дъщеря си. Не се
наблюдават дефицити в родителските й умения. Майката е отговорна и ангажирана
към потребностите на детето, като то се справя отлично в училище.
Предвид гореизложеното, съдът
счита ,че по делото не се установи твърдяната от Р.А.М. промяна на обстоятелствата,
при които съдът първоначално е определил на кого да се предостави упражняването
на родителските права над детето и режима на лични отношения на другия родител
с него. Не са налице никакви данни, че с поведението си майката застрашава
живота, здравето, възпитанието и емоционалното развитие на своята дъщеря.
Същата има нужния родителски капацитет да отглежда детото Е., както и
съответните битови и финансови условия за това. Детето учи в училище в
Димитровград, като посещават и ЦОП-Димитровград за срещи с психолог, по дадено
направление от Дирекция „Социално подпомагане“-Димитровград. По своето
местоживеене и в посещаваното училище Е. А. е изградила и своя приятелски кръг.
Обстоятелството, че след раздялата на страните майката е започнала връзка с
друг мъж по никакъв начин не води до извод, че се налага промяна на
първоначално определените от съда мерки за упражняването на родителските права
над детето и местоживеенето му. Видно от събраните по делото доказателства е,
че то не е против връзката на майка му с друг мъж, като приемат добре същия. Чувства
се добре в новия дом на майка си в с.Г.А.и иска да останат да живее при нея. В
този смисъл съдът счита ,че в интерес на детето е то да продължи да живее при
своята майка Д.Н.И., където се чувства добре и е изградила своя приятелски
кръг. От събраните по делото доказателства съдът намира за установено, че след
раздялата на страните, ответника не е ограничавала правото на личен контакт на
бащата с малолетната Е.. Детето е посещавало дома на баща си в с.Сърница,
където освен него се е срещало и с роднините си по б.л. От изготвените по
делото социални доклади от ДСП-Димитровград и ДСП-Хасково е видно, че самото
дете показва привързаност и към баща си, като емоционалната му връзка с него не
е прекъсната. В този смисъл, обстоятелството, че родителските права над детето
са предоставени за упражняване на майката по никакъв начин не е довело до
отчуждаването на малолетната Е. от своя баща, напротив- същата продължава да
изпитва към него уважение и привързаност. Така предоставеното упражняване на
родителските права над детето на майката и определения режим на лични контакти
с бащата е в състояние да способства за съхранение и развитие на отношенията с
другия родител, като за напред в случай на необходимост, същият винаги подлежи
на промяна, когато това се налага в интерес на детето или е продиктувано от
изменение на обстоятелствата, както по взаимно съгласие между страните така и
по искане от съда.
С оглед на това и доколкото съдът
не установи промяна на обстоятелствата, довели до първоначалното решение за
предоставяне на родителските права над детето на Д.И. и определяне
местоживеенето му при нея, намира че така предявения иск от Р.А.М. с правно
основание чл.59 ал.9 от СК следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. Поради
отхвърлянето на този иск, неоснователни се явяват и исканията на бащата за
определяне на режим на лични отношения на майката с детето, както и осъждането
й да плаща месечна издръжка за него.
Предвид отхвърлянето на иска с
правно основание чл.59 ал.9 от СК, предявен от Р.А.М., в полза на ответника
следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева и за платено възнаграждение за вещо лице в
размер на 200 лева.
Мотивиран така, съдът
Р
Е
Ш
И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Р.А.М., с ЕГН **********,***, против Д.Н.И., с ЕГН **********,***, иск с
правно основание чл.59 ал.9 от СК- за изменение на постановените с Определение
№815/12.07.2019г. по гр.д.№1143/2019г. по описа на РС-Димитровград, родителски
права по отношение на детето Е. Р.А., с ЕГН **********, местоживеене на детето
и дължима от Д.Н.И. месечна издръжка за него, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Р.А.М.,
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.И., с ЕГН **********,***, направените
по делото разноски в размер на 600 /шестстотин/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС-Хасково в двуседмичен срок от обявяването.
СЪДИЯ:/п/ не се чете.
Съдебният акт е обявен на 17.03.2020 г.
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.Петрова