Решение по дело №2626/2024 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 564
Дата: 30 април 2025 г.
Съдия: Иванка Иванова
Дело: 20241000502626
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 564
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя Алексиева
Членове:Нина Стойчева

Иванка Иванова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20241000502626 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение № 3988/03.07.2024 г., постановено по гр. д. № 12844/2023
г. по описа на СГС, I ГО, 13 състав, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ е осъдена, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, да заплати на И. Г.
З., сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени вследствие от незаконно обвинение в престъпление по
чл.206, ал.3, алт.1 вр. ал.1 НК, за което ищецът е оправдан с влязла в сила
присъда по ВНОХД № 2637/2023 г. по описа на СГС, НО, 12 въззивен състав,
ведно със законната лихва, считано от 16.06.2023 г. до окончателното
изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 50 000 лв., като неоснователен. ответникът е
осъден да заплати на ищеца сумата от общо 2, 40 лв. – разноски по делото
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен
предявения иск, е депозирана въззивна жалба от ищеца И. Г.А З.А. Излага
съображения, че решението в обжалваната част е необоснован и неправилно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Съгласно
съдебната практика релевантните обстоятелства за размера на обезщетението
при исковете по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, са тежестта на повдигнатото
обвинение, продължителността на наказателното производство, включващо
разследването в досъдебната фаза и поддържането на обвинение в съдебната;
вида на взетата мярка за неотклонение и други наложени на ищеца
ограничения във връзка с наказателното производство; личността на
увредения, включително притежавания служебен и обществен авторитет;
настъпили помени в отношенията в семейството; допълнително настъпили
1
промени в отношенията в семейството; допълнително настъпили
обстоятелства, които са се отразили на репутацията на лицето; всички
негативни отражения в резултат на воденото наказателно производство,
включително върху душевното и здравословното състояние на лицето, извън
неизбежно следващите се по човешка презумпция вреди, свързани със страх
от неоснователно осъждане, засегната чест и достойно. Счита, че решаващият
съд не е отчел обстоятелството, че първоначално ищецът е бил признат за
виновен по повдигнатото обвинение, съответно периодът от постановяване на
осъдителната присъда – 15.06.2022 г., до нейната отмяна и постановяване на
оправдателна присъда и влизането й в сила на 16.06.2023 г., за ищеца е бил
още по – тежък, изживеният психически стрес и негативни емоции са или
много по – интензивни. Не е отчел и обстоятелството, че ищецът е бил
неосъждан, за първи път му е повдигнато обвинение, поради което
негативните му преживявания са били значително по – силно изразени във
връзка с наказателното преследване спрямо него. Неправилно решаващият
съд е приел, че притесненията на ищеца през разглеждания период са били в
голяма степен за това как ще се отрази евентуалната осъдителна присъда на
дейността на търговското му дружество. Тези притеснения са били
основателни, тъй като приходите от дейността на дружеството, което ищецът е
основал през 2007 г., са били единственият източник на доходите му.
Естествена последица от воденото спрямо него наказателно производство е да
изпитва описаните в исковата молба чувство на безсилие, силно притеснение
и тревога за семейството му, за бизнеса и името, което е градил през годините.
Неправилно съдът е приел, че не следва да се обезщетяват претендираните
неимуществени вреди, свързани с доброто име на неговата фирма, като не е
зачел постановената оправдателна присъда. Не е отчел, че периодът, през
който е бил обвиняем и подсъдим се е отразил негативно на психичното и
емоционалното му състояние, изпитвал притеснение от финансовите
затруднения и стреса, който е преживяло семейството. Не са отчетени
последиците върху психичното и икономическото му състояние, както и
неблагоприятното отражение на наказателното производство върху бизнеса и
семейството му. Счита, че определеното обезщетение за неимуществени
вреди не е съобразено с принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД.
Решаващият съд не е съобразил в необходимата степен интензивността,
продължителността и общоприетото понятие за справедливост, не е отчетена
остротата и тежестта на причинените на ищеца неимуществени вреди. Моли
съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи изцяло предявения
иск. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ.
Постъпила е въззивна жалба от ответника срещу горепосоченото
съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Излага съображения, че по делото не са
представени годни доказателства относно действително претърпени от ищеца
неимуществени вреди, които са непосредствен резултат от обвинението, за
което ищецът носи доказателствена тежест. Решаващият съд е посочил в
решението какви фактически положения са установени, но не е отбелязал от
кои доказателства следват направените правни изводи, от какви събрани по
2
делото са установени фактите. Не е посочено с какви доказателства са
доказани по делото претендираните от ищеца неимуществени вреди.
Решаващият съд не е обсъдил приетите по делото доказателства и как са се
отразили на ищеца тежестта на престъплението, продължителността на
наказателното производство, броя и продължителността на извършените с
участието на ищеца процесуални действия на досъдебната фаза и съдебната
фаза на производството, начина, по който обвинението се е отразило върху
ищеца. не са обсъдени доказателства, от които се извежда причинната връзка
между наказателното производство и твърдяната от ищеца промяна на
личността. Не са обсъдени обществените критерии за справедливост, свързани
с икономическите условия в страната. Счита, че по делото не са събрани
доказателства за наличие на увреждания с трайни последици за психичното и
физическото състояние на ищеца по причина на обвинението. Не са обсъдени
и доводите на ответника, заявени в писмения отговор на исковата молба,
свързани с интензитета на образуваното наказателно производство. Твърди, че
продължителният период на наказателното производство е в неговата съдебна
фаза, в която ответникът няма ръководни функции. При преценка
продължителността на наказателното производство счита, че следва да се
отчете неговата фактическа и правна сложност, поведението на останалите
участници в наказателния процес. Счита, че житейски логично е
наказателното преследване да породи негативни психически преживявания в
емоционалната сфера на всеки човек. Дори ищецът да е изпитал болки и
страдания, счита, че с оглед конкретните обстоятелства и наличието на
комплекс от обстоятелства, паралелно съпътстващи живота на ищеца, не е
доказана по делото причинно – следствената връзка с неоснователното
обвинение за заявените по – големи неимуществени вреди. Поддържа, че
ответникът не може да носи отговорност за неоснователно претендираните,
непонесени реално с посочения интензитет обикновени неимуществени
вреди. Счита, че съдът е кредитирал безкритично събраните по делото
свидетелски показания на близък на ищеца по отношение на преживените
емоционални и психически страдания в хода на образуваното наказателно
производство, в нарушение на чл.172 ГПК. Взетата спрямо ищеца мярка за
неотклонение е „парична гаранция“, не са взети други мерки за процесуална
принуда, ограничаващи правото му свободно придвижване. Съдът не е
обсъдил правилно вида, характера и интензитета на неимуществените вреди –
кои от тях са от категорията на обикновените, които могат да се предполагат и
кои не. Счита, че определеното от решаващия съд обезщетение за
неимуществени вреди е завишено, в нарушение на принципа на справедливост
по чл.52 ЗЗД. С обжалваното решение съдът е присъдил законна лихва от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда, а ищецът претендира
такава от момента на завеждане на делото. Счита, че това води до
недопустимост на съдебното решение в тази му част. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и да намали обезщетението за неимуществени
вреди, като обезсили решението в частта на присъдената лихва, считано от
16.06.2023 г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2
ГПК, намира следното:
СГС е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл.86
3
ЗЗД. Ищецът твърди, че с обвинителен акт по ДП № ЗМ 15 088/2011 г. по
описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. № 25539/2011 г., пр. пр. НСН № 152/2013 г. по
описа на СП срещу него е внесено в СРП обвинение за това, че на 11.05.2011 г.,
в гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 79, в съучастие като извършител с В. З. И.,
противозаконно е присвоим чужди движими вещи – сумата от 125 983, 60 лв.,
собственост на различни граждани, като не е върнал тази сума на
собствениците й на 11.05.2011 г. при налична възможност към 11.05.2011 г. да
бъде организирано от „З. Травел“ ЕООД и от В. З. И. туристическо пътуване –
екскурзия с дестинация Палма де Майорка – Испания, пакет – с включени:8
дни/7 нощувки за времето от 15.05.2011 г. до 22.05.2011 г. в хотел от категория
три звезди „Java can Pustillia“ 3+, на база изхранване „Фулборд“ – закуска,
обяд , вечеря, с включени вода и вино, самолетни билети София-Палма де
Майорка - София с авиокомпания „България Еър“, трансфер летище-хотел-
летище, летищни такси, медицинска застраховка, представител на агенцията,
за заплащане на което пътуване собствениците на горепосочената сума я
предали на В. З. И., която сума тя владеела заедно с ищеца, последният като
управител на туристическа агенция „З. Травел“ ЕООД и която сума следвало
да послужи за организирането от „З. Травел“ ЕООД и от В. З. И. на
туристическо пътуване – горепосочената екскурзия, като обсебването е в
особено големи размери. В исковата молба са посочени конкретните суми и
лицата, на които те са собственост – общо 118 лица. В СРС е образувано
НОХД № 9152/2018 г. по описа на 111 състав, по което са проведени
множество заседания. На 15.06.2022 г. е постановена присъда, с която е
признат за виновен по повдигнатото срещу ищеца обвинение, като на
основание чл.55, ал.1, т.1 НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 7
месеца, изпълнението на което е отложено, на основание чл.66, ал.1 НК за
срок от 3 години, а на основание чл.304 НПК е оправдан в частта от
обвинението деянието да е извършено в съучастие с подсъдимата В. З. И. и по
квалификацията за чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК. Срещу постановената присъда е
депозирана въззивна жалба, въз основа на която в СГС е образувано ВНОХД
№ 2637/2023 г. по описа на 12 въззивен състав. на 31.05.2023 г. е постановена
присъда, с която е отменена обжалваната присъда , в частта, с която е признат
за виновен по повдигнатото обвинение и вместо това е признат за невиновен
по повдигнатото срещу него обвинение по чл.206, ал.3, алт.1 вр. ал.1 НК и на
основание чл.304 НПК е оправдан. Периодът от началото на 2011 г. до средата
на 2023 г., която оправдателната присъда е влязла в сила, бил изключително
тежък за ищеца като изживяване. През това време изпитвал тежко
разочарование от действията на прокуратурата, преживял страх за
общественото и социалното си положение и статус. Като бизнесмен и
управител на „З. Травел“ЕООД, основан през 2007 г., развиващ
туроператорска и транспортна дейност, ежедневно комуникирал с широк кръг
от хора, които до този момент имали положително мнение за него и
професионалните му качества. Бил изцяло отдаден на работата и семейството
си. Започнал кариерата си през 1996 г. и направил много за развитието на
собствения си бизнес, имал подкрепа и доверие от редица търговски
партньори и клиенти, които били прекъснати след повдигнатото му
обвинение. След повдигане на обвинението настъпила промяна в
отношението на околните. Сред дългогодишните му клиенти, служители и
партньори се зародили съмнения относно неговия професионализъм и
4
качеството на услугите, които предлага. За периода 2011 г. – 2014 г. имало
сериозен отлив на клиенти и множество прекратени договори. Служител на
дружеството напуснал след повдигнатото му обвинение. Изпаднал в
състояние на тежка депресия и постоянен страх за бъдещето и бизнеса,
прехраната и нормалния си начин на живот. На 11.05.2011 г. бил задържан в 05
РУ-СДВР за срок от 24 часа. Отнето било личното му оръжие, както и
разрешението за носенето му. По повод повдигнатото му обвинение в медиите
имало статии, отразяващи случилото се на 11.05.2011 г. тези публикации
станали достояние на неговите познати, колеги граждани и клиенти. През
2016 г. медиите продължавали да отразяват случая. Бил дълбоко унизен и
пропуснал реални възможности за професионална реализация. Променил
поведението си, ограничил социалните си контакти, затворил се в себе си,
страдал от безсъние и други негативни емоции. Били засегнати престижа,
честта и доброто му име в обществото сред партньори и клиенти, което приел
и преживял изключително тежко. До завеждане на наказателното
производство се ползвал с безспорен авторитет в обществото, сред партньори,
клиенти и приятели. Обидно и позорящо било обстоятелството, че
повдигнатото му обвинение било за престъпление от професионалната му
област. В резултат на силния стрес, страха и напрежението, което изпитвал
след привличането му като обвиняем се стигнало до известно
неразбирателство в семейството му. Изпитвал безсилие, че не може нищо да
направи, за да се защити, бил силно притеснен и разтревожен за семейството
си, за бизнеса и името, което е градил години и с който изхранвал семейството
си. За времето от постановяване на осъдителната присъда до постановяване на
оправдателната присъда бил изключително тежък, бил сложен и обезверен,
бил силно притеснен и емоционално съкрушен. През периода на воденото
спрямо него наказателно производство – 12 години, при пътуване извън
страната изпитвал притеснение, да не бъде спрян на границата и спътниците
му да разберат за обвинението му. Воденото спрямо него наказателно
производство са му причинили тежък психически страх и негативни емоции.
Моли съда да постанови решение, с което да му присъди сумата от 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от депозиране на исковата молба до пълното
изплащане на сумата, както и сторените по делото разноски.
С постъпИ. в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът –
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, оспорва предявения иск по
размер. Счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е
прекомерно, не е съобразено с формираната съдебна практика и с чл.52 ЗЗД.
Счита, че предявеният иск е доказан по основание, тъй като за повдигнатото
спрямо ищеца обвинение е постановена влязла в сила оправдателна присъда.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди счита, че
следва да се съобрази, че СРС е признал ищеца за виновен счита, че по делото
не са представени доказателства относно реално претърпените от ищеца
неимуществени вреди, както и причинната връзка с повдигнатото на ищеца
обвинение. Поддържа, че паричното обезщетение за морални вреди следва да
съответства на необходимото за преодоляването им и че не са проява на
справедливост определяне на парично обезщетение, по – голямо от нужното
за обезщетяване на претърпените вреди. Обезщетението следва да е
съобразено с вида и характера на упражнената процесуална принуда, с
5
продължителността и интензитета на претърпените негативни изживявания и
с причиненото здравословно увреждане, ако е настъпило такова. От значение
е и икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите
показатели за доходите и покупателната възможност в страната към датата на
увреждането. Размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на
обогатяване на пострадалия. Счита, че претендираното от ищеца обезщетение
не е съобразено с икономическия стандарт в страната и е в размер с принципа
за обезвреда по ЗОДОВ. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло предявения иск.
С постановление от 18.01.2012 г. ищецът е привлечен като обвиняем
за престъпление по чл.211 вр. с чл.209, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК, за
това, че от неустановена дата от м.11.2010 г. до 28.04.2011 г., в гр. София, ул.
„Г. С. Раковски“ № 79, като управител на лицензирано тур операторско
дружество – туристическа агенция „З. Травел“ ЕООД, в условията на
продължавано престъпление, в съучастие като извършител с В. З. И. –
помагач, с цел да набави за себе си и за нея имотна облага, е възбудил и
поддържал заблуждение у 110 души, че има оферта за организирано
туристическо пътуване - екскурзия с дестинация Палма де Майорка-Испания,
с включен пакет:7 нощувки за времето от 15.05.2011 г. до 22.05.2011 г., в хотел
от категория три звезди „Java can Pustillia“, на база изхранване „Фулборд“ –
закуска, обяд , вечеря, с включени вода и вино, самолетни билети София-
Палма де Майорка - София с авиокомпания „България Еър“, летищни такси,
медицинска застраховка, представител на агенцията, като е знаел, че не е
водил разговори с конкретния хотел и условията в офертата на „З. Травел“
ЕООД не са потвърдени и услугите не са осигурени, но обявил, че има
изготвена програма за пътуването, с цена на пакета за възрастен в размер на
730 лв. и цена на пакета за дете в размер на 672 лв., като почивката не се е
осъществила, е получил сумата в размер на 124 681, 60 лв., като с това им е
причинил имотна вреда и те не са получили в замяна на заплатената сума –
услуга за туристическо пътуване и измамата е в особено големи размери. На
обвиняемия е наложена мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на
3 000 лв.
С присъда от 15.06.2022 г., постановена по ВОХД № 9152/2018 г. по
описа на СРС, НО, 111 състав И. Г. З. е признат за виновен в повдигнатото
обвинение, като стойността на невърната сума възлиза на 125 983, 60 лв., като
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 7 месеца,
изпълнението на което е отложено, на основание чл.66, ал.1 НК за срок от 3
години, а на основание чл.304 НПК е оправдан в частта от обвинението, че
деянието е извършено в съучастие с подсъдимата В. З. И., която е призната за
невиновна по повдигнатото обвинение.
С присъда № 94/31.05.2023 г., постановена по ВНОХД № 2637/2023 г.
по описа на СГС, НО, 12 състав, горепосочената присъда е отменена, като И.
Г. З. е признат за невиновен по повдигнатото обвинение. Присъдата е влязла в
сила на 16.06.2023 г.
От показанията на разпитаната пред СГС свидетелка Д. Н. се
установява, че познавала ищеца от 2006 г. Имали ежедневни контакти. Знаела
за воденото спрямо него наказателно производство за измама за туристическо
пътуване през 2011 г. По това време свидетелката била служител в
туристическата агенция. Част от потърпевшите дошли в офиса на
6
дружеството, което се занимавало с организиране на туристически пътувания
в чужбина. Посещението било във връзка с това, че трябвало да пътуват в
Испания, но не са заминали. В този момент ищецът не бил в офиса.
Повдигнатото обвинение се отразило много зле на ищеца. Поведението му се
променило, имало видимо притеснение, бил сериозно загрижен за развитието
на фирмата, на бизнеса, с който изхранвал семейството си. Отражението на
тези притеснения се наблюдавало и понастоящем, макар и в по - лека форма. В
началото обаче били много интензивни. Още изпитвал притеснения, тъй като
и до сега се появявали публикации и коментари върху техните рекламни
постове, които ги отразявали неблагоприятно като агенция. Имало медийна
отразяване на повдигнатото обвинение. На следващия ден имало репортери
пред офиса на агенцията. Проведени били няколко заседания. При всяко
явяване на ищеца на насрочените заседания, това рефлектирало върху него в
продължение на няколко дни. Появявали се коментари и публикации във
връзка с наказателното дело . то се отразявало доста зле на психиката на
ищеца, тъй като се налагало да се вижда със свидетелите, които отправяли
обвинения и неприятни коментари по техен адрес. Наказателното
производство се отразило пагубно и на работата им, тъй като след началото на
процеса пропаднали много пътувания, имало голям отлив на клиенти и
контрагенти за един дълъг период от време. При пътуване в чужбина ищецът
изпитвал притеснения във връзка с воденото спрямо него наказателно
производство, да не бъде възпрепятстван на някой от граничните пунктове по
една или друга причина. Ищецът станал припрян, изнервен и такъв останал
до днес. Проявявал нетърпеливост всичко да се случи сега и веднага. При това
не изявявал такава припряност.
То заключението на вещото лице Г. Г. Г. по изслушаната във
въззивното производство съдебнопсихологична експертиза се установява, че
периодът, през който ищецът е бил подсъдим, се е отразил негативно върху
психическото му състояния. В резултат на това е преживял остри и
продължителни до умерено изразени негативни емоционални състояния –
притеснение, напрегнатост, засягане на професионалното и семейно
функциониране, както и психосоматичен дискомфорт. При повдигане на
обвинението са очертани остри негативни преживявания на унижение, шок,
питеснение, безпокойство. В последващата фаза – с най-изразена
проблематика в периода от 2018 г. на воденото производство СРС, когато е
признат за виновен, се наблядава леки до умерени продължителни негативни
емоционални състояния на тревожност, обида, напрегнатост, чувство на
засягане на професионалната репутация, разстройване на отношения с
клиенти и партньори, притеснение за бъдещето и бизнеса му,
раздразнителност в контактите с близки и приятели. Вещото лице приема, че
други значими стресори с кумулативно влияние в началната фаза са били
напрегнатите отношения с дошлите в офиса клиенти, а в последващия период
– негативните коментари в публикации и медии. Подкрепата на близките е
проктективен фактор. С лека до умерена степен са били изявени нарушение
на съня и психосоматичен дискомфорт. Не е отчетено наличието на
симптоматика к проявление на разстройство, с голяма интензивност-много
чести прояви, които да обусловят дезадаптивност. Установените от вещото
лице проблеми могат да се определят като невротично състояние. Към
момента на изследването при ищеца не е налице клинично изразено състояние
7
на тревожност или депресивност. Като остатъчни последици са налице
негативни преживявания при мислено връщане към ситуацията. Ищецът е
преминал през етапите на адаптация към стресогенното събитие без да
настъпи нарушение в психичното функциониране под формата на психично
разстройство с изразена продължителна дезадаптация. При ищеца не е налице
висока обща предразположеност към изпадане в дистрес, липсва повишена
тревожност или депресивност като личностова предразположеност.
Понастоящем психичното функциониране на ищеца е съответно на нормата.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхождат
от легитимирани страни, като същите са процесуално допустими. Разгледани
по същество, жалбата на ищеца е неоснователна, а жалбата на ответника е
частично основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното съдебно решение е валидно.
По релевираните доводи на ответника за частична недопустимост на
обжалваното решение относно присъдената законна лихва от 16.06.2023 г.
съдът приема следното:
В случая с исковата молба е заявена искова претенция за присъждане
на законна лихва за периода от депозиране на исковата молба до пълното
изплащане на сумата. Исковата молба е депозирана в съда на 15.11.2023 г.
Същевременно с обжалваното решение е присъдена законна лихва, считано от
16.06.2023 г. до окончателното изплащане. Присъдената законна лихва за
периода 16.06.2023 г. – 14.11.2023 г. надхвърля търсената от ищеца защита.
Установеният принцип на диспозитивното начало в гражданския процес
ограничава пределите на решаващата дейност на съда в рамките на търсената
защита. На основание чл.6, ал.2 ГПК предметът на делото и обемът на
дължимата защита и съдействие се определят от страните. Като е присъдил
законна лихва за по-дълъг от претендирания от ищеца период, решаващият
съд се е произнесъл извън рамките на търсената защита, т. е. постановил е
решение свръх петитум.
По изложените съображения и на основание чл.270, ал.3 ГПК
решението в частта, с която е върху определеното обезщетение за
неимуществени вреди е присъдена законна лихва за периода 16.06.2023 г. –
14.11.2023 г. включително, следва да се обезсили, като процесуално
недопустимо. Доколкото произнасянето на съда в тази му част е свръх
петитум, не е налице основание за частично прекратяване на производството
по делото.
По релевираните доводи за необоснованост на обжалваното решение
и нарушение на материалния закон:
Наказателното производство срещу ищеца е образувано от СРП.
Предвид обстоятелството, че съгласно чл.136, ал.1 ЗСВ и чл.137 ЗСВ
районните прокуратури са част от Прокуратурата, която е юридическо лице на
бюджетна издръжка, ответникът е надлежно материално – правно
легитимиран да отговаря по иска, предмет на делото.
8
За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ, следва да се установи, че ищецът е претърпял имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
действията на органите на прокуратурата от незаконно повдигнатото му и
поддържано обвинение в извършване на престъпление, за което същият е
оправдан с влязла в сила присъда.
Наказателното производство е образувано спрямо ищеца на
18.01.2012 г., с привличането му към наказателна отговорност с
постановление за привличане на обвиняем от посочената дата. Същото е
приключило с постановената оправдателна присъда, която е влязла в сила на
16.06.2023 г. Така продължителността му е близо 11 години и 5 месеца.
СРП е повдигнала и поддържала обвинение срещу ищеца в
извършване на престъпление по чл.211 вр. с чл.209, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр.
ал.1 вр. с чл.26, ал.1 НК – измама в особено големи размери, за което е
предвидено наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години, като съдът
може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния. С
оглед на това престъплението не е тежко по смисъла на чл.93 т.7 НК.
Наложената на ищеца мярка за неотклонение е „парична гаранция“ в размер
на 3 000 лв. Други мерки за процесуална принуда и други ограничения не са
му налагани.
Съгласно последователната и непротиворечива съдебна практика в
понятието неимуществени вреди се включват всички телесни и психически
увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята
цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето,
намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален
дискомфорт в определен период от време. Установеният в чл.52 ЗЗД критерий
за справедливост не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение. Принципът на справедливост включва в най - пълна
степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие
(решение № 298/04.07.2011 г. по гр. д. № 1152/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО,
постановено по реда на чл. 290 ГПК и др.).
От показанията на разпитаната пред първата инстанция свидетелка Д.
Н., обсъдени по – горе, се установи, че в резултат от воденото срещу него
наказателно производство ищецът е преживял стрес, поведението му се
променило, изпитвал притеснение и загриженост за бъдещето и развитието на
туристическата агенция, на която е собственик. Затворил се е в себе си, станал
раздразнителен и избухлив.
Съдът възприема показанията на свидетелката Д. Н., ценени по реда
на чл.172 ГПК, тъй като същите са логични и последователни. Свидетелката е
разпитана за обстоятелства, които лично е възприела. Показанията й изцяло
кореспондират със събраните по делото доказателства.
Във въззивното производство е установено отражението на воденото
спрямо ищеца наказателно производство върху емоционално-
психологическото му състояние. От заключението на вещото лице Г. Г.,
обсъдено по – горе, се установи, че през периода на воденото спрямо ищеца
наказателно производство същият е преживял остри и продължителни
9
умерено изразени негативни емоционални състояния и психосоматичен
дискомфорт. В началото на наказателното производство ищецът е преживял
унижение, шок, притеснение, безпокойство, както и тревожност след
постановяване на осъдителната присъда. Засегната била професионалната му
репутация, доколкото повдигнатото обвинение е във връзка с изпълняваната
от него търговска дейност. Преживените от ищеца негативни емоционално-
психологически състояния съставляват невтротично състояние. От значение за
отговорността на ответника е и обстоятелството, че понастоящем не е налице
клинично изразено състояние на тревожност или депресивност. Към момента
на образуване на наказателното производство ищецът е бил на 35 години – в
млада, активна, трудоспособна възраст. Следва да се съобрази също така, че
ищецът е неосъждан и спрямо него не са водени наказателни производства.
Предвид тежестта на повдигнатото на ищеца обвинение,
продължителността на наказателното производство, както и неблагоприятното
отражение върху него, взетата мярка за неотклонение „парична гаранция“ от
3 000 лв., липсата на други мерки за процесуална принуда и липсата на
забрана да напуска пределите на страната, негативните емоционално-
психологически последици от воденото наказателно производство и техния
интензитет, младата възраст на увредения, чистото съдебно минало на ищеца,
липсата на трайни негативни последици за психичното и физическото
състояние на ищеца и съобразявайки принципа на справедливост, залегнал в
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и задължителните указания, дадени с ППВС
№ 4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди възлиза на 12 000 лв. Обезщетението в този размер ще
възмезди в най - пълна степен претърпените от ищеца емоционални
неудобства във връзка с воденото наказателно производство срещу него. Този
размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените от
ищеца болки и страдания и удовлетворява обществения критерий за
справедливост при съществуващите в страна обществено - икономически
условия на живот към момента на увреждането, с оглед конкретните
обстоятелства по делото, обсъдени по – горе. . Отделно от това осъждането на
ответника само по себе си има ефекта на овъзмездяване (решение №
359/25.09.2012 г., постановено по гр. д. № 1224/2011 г. на ВКС, ГК, ІV ГО;
решение № 60251 от 19.11.2021 г. по гр. д. № 281/2021 г. на ВКС, ГК, ІV ГО,
постановени по реда на чл.290 ГПК и др.).
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението
допустимата му част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
Тъй като жалбата на ищеца е неоснователна, същият няма право на
разноски за въззивното производство
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 3988/03.07.2024 г., постановено по гр. д.
12844/2023 г. по описа на СГС, I ГО, 13 състав, В ЧАСТТА, с която върху
сумата от 12 000 лв. е присъдена законна лихва за периода 16.06.2023 г. –
14.11.2023 г. включително, като процесуално недопустимо.
10
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3988/03.07.2024 г., постановено по гр.
д. № 12844/2023 г. по описа на СГС, I ГО, 13 състав, В ОСТАНАЛАТА
ЧАСТ.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11