МОТИВИ ПО
НОХД № 618 ПО ОПИСА НА СГС, НК, 30 СЪСТАВ ЗА 2016 ГОДИНА
1. Обвинението е повдигнато от Софийска градска прокуратура (СГП)
против Г.К.А. за това, че На 23.09.201Зг.
около ОО.ЗОч. в гр. С., жк.******, в близост до кръстовището на ул. „*******"
и бул. „*******” е направил опит да отнеме чужди движими вещи - един брой
мобилен апарат марка Нокия, модел 8850 на стойност 64.00лв, един брой мобилен
апарат марка Самсунг неустановен модел на стойност 15.00лв и сума в размер на
8.00 лв. всичко на обща стойност 87.00лв /осемдесет и седем/ от владението на А.К.И.,
като употребил за това сила и заплаха - хванал пострадалия за ръката и насочил
към него с неустановен по делото нож, като му казал да ляга на земята и да вади
всичко от джобовете си и му нанесъл два удара с нож в гърба и междуребрието от
лявата страна на А.И., като грабежа е придружен със средна телесна повреда
изразяваща се в причиняване на две прободно-порезни рани на гръдния кош, проникващи
в гръдната кухина и засягащи белодробния паранхим с излив на въздух и кръв в
лява гръдна половина, което реализира критериите на самостоятелния
медико-биологичен признак „ разстройство на здравето, временно опасно за
живота” и „нараняване проникващо в гръдната кухина” , като опитът останал
недовършен поради, независещи от дееца причини, пострадалия А.И. успял да
избяга - престъпление по чл. 199, ал.1 , т.З , пр.2, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл.
129, ал.2, пр.5, алт.2, пр.6, алт.2, вр. Ал. 1, вр. Чл. 18, ал. 1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на СГП поддържа внесеното обвинение срещу
подсъдимия А., като пледира, че същото се явява доказано по безспорен и
категоричен начин и се подкрепя от събрания доказателствен материал. В пледоарията
си представителят на обвинението счита, че установената в хода на съдебното
следствие фактическа обстановка отговаря на описаната в обстоятелствената част
на обвинителния акт и сочи, че с поведението си подсъдимият е осъществил всички
признаци от състава на вмененото му инкриминирано деяние. Излага подробни
съображения за осъществилата се фактическа обстановка. Твърди, че следва да
бъдат кредитирани показанията на разпитаните поделото свидетели и извършените
разпознавания, доколкото при същите са спазени всички изисквания на
процесуалния закон. По изложените съображения прокурорът моли съда да признае
подсъдимия за виновен по повдигнатото срещу него обвинение и да му наложи
наказание в размера на предвидения за деянието минимум.
По делото бе приет за
разглеждане предявеният от св. А.И. срещу подсъдимия граждански иск за сумата
от 30 000 лева, представляваща претендирано обезщетение за претърпени от
свидетеля неимуществени вреди. Свидетелят И. бе конституиран и като частен
обвинител в настоящото производство. Повереникът на гражданския ищец и частен
обвинител А.И. - адв. Д. поддържа изложеното от представителя на СГП и пледира,
че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен и
категоричен начин извършването от страна на подсъдимия на вмененото му
инкриминирано деяние. Моли съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимия
А. за виновен по повдигнатото му обвинение. Моли също така да бъде уважен
изцяло предявеният граждански иск, тъй като са налице всички основания затова.
Защитата
на подсъдимия А. в лицето на редовно упълномощения адвокат А. пледира, че от
материалите по делото не може да бъде
направен извод, че подзащитният му е извършил престъплението, за което му е
повдигнато обвинение. Моли съда да констатира, че в подкрепа на обвинението са
единствено показанията на пострадалия И. и неговия приятел, свидетеля Г.. Сочи още,
че пострадалият е бил непоследователен и противоречив относно външността на
лицата, за които твърди, че са извършители на деянието. Също така, поддържа, че
подзащитният му не отговаря на даденото описание, както и че лицата, с които е
бил съпоставен, не са били със сходна на неговата външност. Излага твърдения за
нелогичност на тезата на обвинението, доколкото подсъдимият е човек със
семейство и доходи, поради което същият няма мотив да извърши деянието, което
му е вменено, с дадената правна квалификация. Поради това твърди, че няма
доказателства за извършен от подзащитния му грабеж на вещи. Тъй като, според
защитника, осъдителната присъда не може да почива на предположение, моли съда
да постанови оправдателна присъда спрямо подсъдимия А.. Моли също така за
отхвърляне на гражданския иск.
Подсъдимият
Г.А. поддържа изложеното от защитника си и дава кратки обяснения по повдигнатото
срещу него обвинение. Твърди, че на инкриминираната дата е бил вкъщи при
семейството си. Сочи още, че при разпознаването, останалите лица са били
задържани и това им е личало във външността, както и че не са приличали на
него.
В
дадената последна дума подсъдимият А. очаква да бъде оправдан.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл.16 НПК, намира за
установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Подсъдимият
Г.К.А., ЕГН: **********, е роден на ***г***,
българин, българско гражданство, със средно образование, неосъждан, женен,
работи, с постоянен адрес,*** - втора част, бл. ********, ап. **. Същият е с
добри характеристични данни.
Свидетелите П.Г. и А.И. били приятели. Тъй като св. И.
щял да заминава да живее и работи в Германия, на 23.09.2013 год. двамата се видели
и разходили, след което, около 00.30 часа, спрели да пият кафе в ж.к. Надежда.
Спрели с автомобила в близост до пазара, находящ се до кръстовището образувано
от ул. „ ******* „ и бул. „*******”, купили си кафе и излезли от автомобила, за
да изпушат по цигара. Докато свидетелите си говорили, към тях се приближил подс.
Г.А.. Подсъдимият се приближил откъм гърба на пострадалия И., като същият не се
притеснил, защото подсъдимият вървял с ръце в джобовете и не изглеждал
агресивен. В момента, в който А. достигнал до св. И., го хванал за лявата ръка,
придърпал го към себе си и насочил нож към врата му. Същевременно подсъдимият
казал на свидетеля да ляга на земята и да вади всичко от джобовете. Св. И.
почнал да се моли на А. да го пусне, като му казал, че в себе си следните вещи
- един брой мобилен апарат марка Нокия, модел 8850, на стойност 64.00 лв., един
брой мобилен апарат марка Самсунг, неустановен модел, на стойност 15.00 лв. и
парична сума в размер на 8.00 лв., всичко на обща стойност 87.00 лв., които ще му предаде. Св. Г. също молел подсъдимия
да пусне приятеля му, като същевременно започнал да вика за помощ. В този
момент към подсъдимия и свидетелите се
приближил бащата на подс. Г.А., К.Б. А.. Когато Г. му казал, че другото лице
има нож, К. А. му отговорил, че и той имал нож. При появата на втория мъж,
възникнала лека суматоха, при която подс.
А. замахнал няколкократно с ръката си, в която държал ножа към гърба на А.И.,
при което му нанесъл две прободно - порезни наранявания. И. започнал да се
съпротивлява, като в следствие на съпротивата успял да се отскубне от
нападателя си и да избяга. Непосредствено след като се отдалечили от подс. А. и
баща му К. А., св. И. усетил остри болки в областта на гърба си и силна болка
от лявата си страна при дишане. Нараняванията на пострадалия не му позволявали
да се движи, поради което той легнал на земята. Тогава св. Г. повдигнал якето
на И. и констатирал, че откъм ребрата на пострадалия изтичала много кръв. След
като видял кръвта и нараняванията, св. Г. започнал да вика за помощ и да
притиска раните на пострадалия до идване на медицински екип и полиция, като
междувременно се обадил на тел. 112 за да информира за случая. На мястото дошъл
и св. И., на който Г. казал, че И. е намушкан с нож, без да сподели по какъв
начин и от кого са получени нараняванията. Тъй като И. паднал на земята, св. И.
го завил с одеяло, което имал, тъй като работил като охрана на пазара. На
мястото дошъл екип на Бърза помощ, който откарал пострадалия до института
Пирогов, където претърпял хирургична операция и бил хоспитализиран за 8 дни. На
мястото дошъл и екип от 09 РУ – СДВР, състоящ се от свидетелите З. и Б., които
запазили местопроизшествието, за да бъде извършен оглед. Полицейските служители
обиколили околността, но не открили лица с външността, описана от св. Г..
От изготвената по делото съдебно медицинска
експертиза, се установява, че нараняванията, които пострадалият е получил
вследствие на осъщественото по отношение на него деяние се изразяват в
причиняване на две прободно-порезни рани на гръдния кош, проникващи в гръдната
кухина и засягащи белодробния паранхим с излив на въздух и кръв в лява гръдна половина,
което реализира критериите на самостоятелния медико-биологичен признак
„разстройство на здравето, временно опасно за живота” и „нараняване проникващо
в гръдната кухина”.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
фактическа обстановка се установи от събраните по делото писмени и гласни
доказателства: обясненията на подсъдимия А., показанията на свидетелите И., Г., Н., З., Б., П., С., И. и И., дадени в
хода на съдебното следствие и тези, дадени пред друг състав на съда по НОХД №
18085/13г. на СРС и дадените на фазата на ДП, приобщени на основание чл. 281,
ал. 4 от НПК, приетите по делото съдебно медицинска и оценителна експертизи,
писмените доказателства по делото: молба от св. И. до Началника на 09 РУП –
СДВР, докладни записки, заповед за задържане от 02.10.2013г., протокол за личен
обиск, протоколи за разпознаване от П.Г. и А.И. по отношение подсъдимия А. и по
отношение на К. А., Епикриза по отношение на св. И., медицинско направление,
протокол за доброволно предаване, Писмо изх. № 370/29.03.2016г. от Министерство
на вътрешните работи, Дирекция „Национална система 112”, Писмо изх. №
5669/04.04.2016г. на „Т.Б.” ЕАД, Писма № С – 5489/01.04.2016г. и С – 5824/07.04.2016г.
на „БТК” ЕАД, Писмо № ДС – 4201/09.05.2016г. на МВР, СДВР, сектор Български
документи за самоличност, със снимков материал, докладна записка от 10.05.16г.
до Началника на 09 РУ – СДВР, писмо № ДС – 5253/09.06.16г. на МВР, СДВР, сектор
Български документи за самоличност, със снимков материал, писмо № ДС –
5145/07.06.16г. на МВР, СДВР, сектор Български документи за самоличност, със
снимков материал, свидетелство за съдимост по отношение на подсъдимия. Съдът
намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и по
отделно, категорично и без противоречия установяват описаната фактическа
обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях своите
фактически изводи.
Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите И. и Г. – очевидци на инкриминираното деяние, тъй
като същите са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи и подкрепящи се и почиват
на лични и непосредствени впечатления. Свидетелите изрично заявиха пред съда,
че са били обект на противоправно нападение, като подробно описаха начинът, по
който е протекло нападението. Следва да се посочи още, че свидетелите изразиха
изключително ясен спомен за осъществилата се фактическа обстановка, включително
и за несъществени подробности, което мотивира съда да кредитира изцяло
показанията им. Показанията на тези свидетели остават непроменени в целия ход
на наказателния процес, което е видно и от обстоятелството, че независимо от
няколкократното им свидетелстване, не се наложи приложение на разпоредбата на
чл. 281 от НПК и прочитане на показанията им, дадени на други процесуални фази.
Показанията на тези свидетели кореспондират с останалия събран доказателствен
материал, което също мотивира съда да им се довери изцяло. Свидетелите единно и
противоречиво разкриха пред съда подробностите относно инкриминираните събития и
описаха във възможно най-големи подробности извършеното както от подсъдимия,
така и от другото лице – К. А.. Показанията на свидетелите И. и Г. в отделните свои
части се подкрепят и от показанията на останалите свидетели, възприели
състоянието на пострадалия след инцидента, както и присъствали при извършване
на разпознаванията. Следва да се посочи също така, че обстоятелството, че св. И.
се възползва от процесуалното си право да се конституира в наказателния процес
като частен обвинител и да предяви за съвместно разглеждане граждански иск по
никакъв начин не може да бъде основание да бъде подлагано под съмнение
изложеното от него единствено на база това обстоятелство, тъй като това би обезсмислило
изобщо институтите на частното обвинение и гражданския иск в наказателното
производство, което очевидно е с разрез с волята на законодателя. В тази насока
следва да се посочи, че както св. И., така и св. Г. не проявиха в показанията
си пределна отдаденост на обвинителната теза и отношение към подсъдимия, от
което да може да се изведе съмнение, че тези свидетели дават показания в ущърб
на подсъдимия, в противовес на реално осъществилата се фактическа обстановка,
повлияни от обстоятелството, че спрямо И. е извършено инкриминирано деяние и е претърпял
имуществени и неимуществени вреди. В тази насока следва да се посочи, че обикновената
житейска логика предполага лице, пострадало от престъпление да се стреми
наказателната отговорност а същото да бъде понесена именно от извършителя, а не
от друго лице. Ето защо съдът намира, че показанията на свидетелите И. и Г.
добросъвестно отразяват осъществилата се фактическа обстановка, поради което ги
кредитира изцяло и ги постави в основата на възприетата и описана по-горе
фактическа обстановка.
По отношение на показанията на свидетелите Б.
и З., съдът намира,че същите следва да бъдат кредитирани изцяло. В рамките на
служебните си задължения, тези свидетели са посетили местопроизшествието и са
възприели състоянието на пострадалия и св. Г.. Следва да се посочи обаче, че
тези свидетели не са възприели извършването на инкриминираното деяние и неговия
извършител, поради което показанията им не могат да допринесат за разкриване на
обективната истина в тази насока. Единствено следва да се посочи, че св. Б.
посочи пред съда споделеното от св. Г. за това как са протекли инкриминираните
събития, което е в пълен унисон с изложеното от Г. и И. в техните разпити.
Изложеното от свидетелите З. и Б. е логично, взаимно свързано и
непротиворечиво, звучи в унисон с останалите доказателства по делото, поради
което следва да бъде кредитирано изцяло. Следва да се посочи още, че тези
свидетели и особено св. Б., изразиха много ясен спомен за осъществилата се
фактическа обстановка.
Съдът кредитира показанията
на св. И., дадени както на фазата на ДП, така и пред друг състав на съда,
прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, като прие, че същите са давани
двукратно, в по-голяма близост до инкриминираните събития.
Съдът кредитира показанията
на свидетелите С. и П., поемни лица при извършените разпознавания. Участието им
като такива се потвърждава от подписите им в протоколите при тези извършени
процесуално следствени действия, като същите сочат, че често са участвали при
извършването на такива действия в посоченото процесуално качество. Следва обаче
да се посочи, че и двамата свидетели не изразиха никакъв конкретен спомен как
са протекли конкретно извършените по това ДП разпознавания.
В същото време, по основния спорен въпрос, съдът
намира, че извършените процесуално-следствени действия разпознаване,
обективирани в протоколи от 02.10.2013г. следва да бъдат кредитирани изцяло,
тъй като са извършено по установения от НПК ред. Същите са извършени в един
кратък период след деянието, когато спомените на свидетелите са били още по -
пресни и същите категорично са посочили подсъдимия като лицето, което е извършило
инкриминираното деяние, описано по-горе. Същото се отнася и до извършените
разпознавания на лицето, явило се впоследствие на мястото и установено като К. А.,
баща на подсъдимия. Следва да се посочи още, че свидетелите са имали
сравнително продължителен контакт с подсъдимия, при който са имали възможност
добре да възприемат външността му, индивидуализиращите му белези и да ги запомнят,
като изтеклият кратък период от време считано от деянието до извършване на
разпознаването, предполага запазване на тази външност. Не могат да бъдат
споделени доводите на защитата, свързани с външността на съпоставените с
подсъдимия лица. Видно от постъпилите справки за тези лица, съдържащи и снимков
материал, става въпрос за лица на сходна възраст, без някакви съществени
отличителни белези, за да се приеме, че е налице насочване от страна на водещия
разследването към личността на подсъдимия чрез очевидно изключване на
останалите съпоставени лица от даденото предварително описание. Не може да не
бъде отчетено и обстоятелството, че става въпрос за категорично разпознаване на
подсъдимия от двама свидетели, както и че като лице, което е било на практика
заедно с него е разпознат негов близък роднина – баща, което прави възможността
свидетелят да се обърка и да посочи друго лице като извършител в сферата на
хипотетичното.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия и възприе
изложеното от него като защитна версия, съдържанието на която изцяло се
опровергава от събраните по делото доказателства. Обясненията на подсъдимия, че
не е извършил инкриминираното деяние и че си е бил вкъщи по времето на неговото
извършване не съответстват на възприетата фактическа обстановка. Съдът изложи
подробни съображения относно това защо кредитира показанията на свидетелите И.
и Г., от които се доказва по безспорен и несъмнен начин извършването от страна
на подсъдимия на описаното в обвинителния акт
инкриминирано деяние. Поради това, съдът приема, че става въпрос за
защитна версия в противовес на реално осъществилата се фактическа обстановка,
целяща да оневини подсъдимия, която версия не следва да бъде кредитирана.
Съдът кредитира изцяло приетите по делото писмени
доказателства.
Съдът кредитира изцяло и приетите по
делото експертизи като обективни и компетентно изготвени. От приетата по делото
СМЕ по безспорен начин се извеждат естеството и характера на нанесените на св. И.
телесни увреждания и покриването на медикобиологичните характеристики по чл.
129, ал. 1 от НК - „разстройство на
здравето, временно опасно за живота” и „нараняване проникващо в гръдната
кухина”.
Съдът кредитира изцяло и приетите
по делото писмени доказателства като относими към предмета на доказване по
делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА :
При така приетата
фактическа обстановка, съдът прецени, че с деянието си подсъдимият Г.К.А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по престъпление по чл.199, ал.1, т.З, пр. 2-ро .
във вр. чл.198, ал.1, пр. 1-во, вр. чл.18, ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият
Г.К.А. - На
23.09.201Зг. около ОО.ЗОч. в гр. С., жк.******, в близост до кръстовището на
ул. „*******" и бул. „*******”, е направил опит да отнеме чужди движими
вещи - един брой мобилен апарат марка Нокия, модел 8850 на стойност 64.00лв,
един брой мобилен апарат марка Самсунг неустановен модел на стойност 15.00лв и
сума в размер на 8.00 лв. всичко на обща стойност 87.00лв /осемдесет и седем/
от владението на А.К.И., като употребил за това сила и заплаха - хванал
пострадалия за ръката и насочил към него с неустановен по делото нож, като му
казал да ляга на земята и да вади всичко от джобовете си и му нанесъл два удара
с нож в гърба и междуребрието от лявата страна на А.И., като грабежа е
придружен със средна телесна повреда изразяваща се в причиняване на две
прободно-порезни рани на гръдния кош, проникващи в гръдната кухина и засягащи
белодробния паранхим с излив на въздух и кръв в лява гръдна половина, което
реализира критериите на самостоятелния медико-биологичен признак „ разстройство
на здравето, временно опасно за живота” и „нараняване проникващо в гръдната
кухина”, като опитът останал недовършен поради, независещи от дееца причини,
пострадалия А.И. успял да избяга. Подсъдимият е направил опит да прекъсне
установената чужда фактическа власт върху вещите - предмет на инкриминираното
деяние и да установи своя трайна фактическа власт. Този опит е осъществен чрез
употреба както на сила, така и на заплаха. Налице са всички обективни признаци
на състава на престъплението грабеж. Налице е принуда упражнена от страна на
подсъдимия и насочена непосредствено към отнемането на вещите. В случая са налице и двата съставомерни елемента по
смисъла на чл. 198 от НК, като първоначално свидетелят И. е заплашен с ножа, а
впоследствие и са му нанесени телесни уреждания. Независимо от леко
непоследователно поведение на подсъдимия А., който не е реагирал на думите на
пострадалия, че ще му предаде вещите, съдът не може да игнорира казаните
няколкократно от подсъдимия думи и изрази, насочени към вещите, собственост на
пострадалия. Поради това съдът прие, че употребата на сила и заплашване е
насочена към установяване на трайна фактическа власт върху вещите. Налице е
квалифициращият елемент по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 3 от НК, тъй като,
видно от приетата по делото СМЕ, грабежът е придружен с нанасяне на средна
телесна повреда на пострадалия А.И. – на същия са нанесени телесни увреждания, които реализират критериите на
самостоятелните медико-биологични признаци „разстройство на здравето, временно
опасно за живота” и „нараняване проникващо в гръдната кухина. Деянието е останало
недовършено по независещи от подсъдимия А. причини, доколкото пострадалият И.
успял да избяга и по този начин А. не е осъществил своя фактическа власт върху
вещите.
От субективна страна -
инкриминираното деяние е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
всички елементи от обективната страна на престъплението. Съзнавал е общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е
целял настъпването им. Налице е било и типичното за този вид престъпление
намерение да бъде присвоени противозаконно чужди движими вещи.
Причини за извършване на
престъплението са ниското правно съзнание, незачитането на установения в
страната правов ред и неприкосновеността на чуждата собственост. Независимо от
посоченото от защитника за липса на логика в извършването на такова деяние от
този подсъдим, за умисъла при извършването му се съди от реално обективираните
от същия действия, които в разглежданата хипотеза осъществяват състава на
престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 3 от НК.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО :
За извършеното от подсъдимия А. умишлено
престъпление по чл.199, ал.1, т.З, пр. 2-ро, във вр. чл.198, ал.1, пр. 1-во,
вр. чл.18, ал.1 от НК, законодателят е предвидил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА от пет до петнадесет години. При индивидуализацията на наказателната
отговорност на подсъдимия А., съдът отчете следните отегчаващи отговорността
обстоятелства: високата степен на обществена опасност на извършеното от
подсъдимия инкриминирано деяние, високата интензивност на упражнената сила за
отнемане на вещите. Следва обаче да се посочи, че в цялост, тези обстоятелства
са отчетени от страна на законодателя при определяне на предвидената за
деянието санкция. Смекчаващи отговорността обстоятелства се явяват добрите характеристични
данни на подсъдимия, който до този момент не е бил познат на органите на
полицията, ниската стойност на отнетите вещи. При определяне на размера на
наказанието на подсъдимия А. същото следва да бъде индивидуализирано при
значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като в същото
време е налице хипотезата на чл. 55 от НК по отношение и на подсъдимия А.,
доколкото са налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства, поради
което и най-лекото предвидено в закона наказание би се явило прекомерно тежко с
оглед личността и състоянието на подсъдимия. Това мотивира съда да приеме, че
за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, следва наказанието
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и да бъде
определено наказание под минимума, предвиден в закона, а именно – наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА, което следва да
бъде изтърпяно ефективно, в затворническо общежитие от открит тип при
първоначален ОБЩ режим, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС, като прецени, че
това наказание отговаря изцяло на целите, посочени в чл.36 НК.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
По настоящото
дело е приет за съвместно разглеждане предявеният от ГИ и ЧО А.И. срещу
подсъдимия граждански иск за сумата от 30 000 лева, представляваща претендирано
обезщетение за претърпени от свидетеля неимуществени вреди.
Съдът намери, че предявеният от ГИ и ЧО И. срещу
подсъдимия граждански иск за претърпени неимуществени вреди се явява
основателен така, както същият е предявен. С оглед на изложеното за наличие на
осъществен състав на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 3, вр. чл. 198, ал.
1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК от подсъдимия А. по отношение на И., са налице
предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на неговата гражданска отговорност
за извършения деликт по отношение на гражданския ищец. Деянието на подсъдимия е
противоправно и виновно. На гражданския ищец са причинени неимуществени вреди,
изравящи се както в болки и страдания така и сериозен психически дискомфорт. Налице
са причинени увреждания, които покриват признаците на две хипотези на „средна
телесна повреда”, включени в състава на чл. 129 от НК. Тези вреди са причинени
на свидетеля от подсъдимия виновно и противоправно и са в пряка и
непосредствена причинно следствена връзка с деянието му. При определяне на
размера на дължимото обезщетение съдът изходи от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
свързана с критерия за справедливост. Претърпените страдания от пострадалия по
принцип са неизмерими в пари, но следва да се определи парична сума, която да
се изплати от страна на подсъдимия като обезщетение. При прилагането на
критерия за справедливост и при отчитане на събраните доказателства за
действително изтърпяното от страна на гражданския ищец, съдът прие, че следва
да определи на св. И. да се заплати сумата от 30 000 лв. за претърпените от него
неимуществени вреди. Следователно, така предявеният гражданския иск трябва да
се уважи изцяло.
С оглед
изхода на делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимия Г.А.
бяха възложени направените по делото разноски в размер на 208, 30 лева, сумата
от 1200 лева, представляваща държавна такса върху уважения граждански иск,
както и по пет лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист, на основание
чл.190, ал.2 от НПК вр. Тарифа №1 на МП.
Така мотивиран съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДЕСДАТЕЛ
: