№ 726
гр. Русе, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20224520200864 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от адв. И. И. от АК-Русе, в качеството му на
упълномощен процесуален представител на С. Г. И. от гр.Русе, до Русенския
Районен съд, против Наказателно постановление № 22-3393-
000225/13.05.2022г. на Началника на Второ РУ при ОД на МВР Русе, с което
за нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и
на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на И. били наложени наказание
“Глоба” в размер на 200.00лв. и наказание „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 месеца. Жалбоподателят моли съда да отмени
наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява.
Вместо него се явява упълномощен процесуален представител –
юрисконсулт, който заявява, че поддържа издаденото наказателно
постановление и излага аргументите си по същество, с което иска същото да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с
1
упълномощеният процесуален представител, който моли Съда да отмени
наказателното постановление и излага аргументи за липса на елементи от
обективната и субективната страна на състава на нарушението.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
През 2021г. В. К. Я. притежавала л.а.“БМВ 316“ с рег.№ Р 3115 РК. По
нейна инициатива, на 22.12.2021г., регистрацията на автомобила била
прекратена, като двете табели с регистрационните номера били върнати в
Сектор ПП-Русе. На 11.03.2022 г. Я. прехвърлила собствеността върху
същият автомобил на свид. Т. Т., за което между тях бил сключен договор за
покупко-продажба на МПС. При предаването на автомобила, Я. връчила на Т.
свидетелството за регистрация част I и част II, както и служебна бележка от
Сектор ПП-Русе, за това, че автомобилът е с прекратена регистрация. Свид.Т.
решил да продава автомобила на части, поради което пуснал обяви в
различни интернет-платформи за търговия. Известно време след това, жалб.С.
И. видял обявата и се свързал със свид.Т.. Срещнали се, И. огледал
автомобила и заявил, че иска да го закупи в цялост, но първо поискал да го
изпробват, с което Т. се съгласил. На 20.03.2022 г., след обяд, двамата
натоварили процесният л.а.“БМВ 316“ на автоплатформа на Т. и се отправили
към „Учебен автополигон“-Русе, намиращ се южно от общински път
RSE1131 /гр.Русе-с.Николово/ и непосредствено до него. След пристигането
на полигона двамата разтоварили автомобила, след което жалб.И. се качил,
привел го в движение и го управлявал по асфалтовите алеи на автополигона.
По същото време, по общински път RSE1131 преминали с патрулен
полицейска автомобил свид.Т. И. и Р.Ц. – полицейски служители във Второ
РУ-Русе. Те видели движещият се в полигона л.а.“БМВ 316“, насочили се към
него, спрели го и извършили проверка. Установили, че водач на автомобила е
жалб. С. И., както и, че автомобилът е без регистрационни табели. След като
се запознали с представеното им от свид. Т. свидетелство за регистрация,
полицейските служители констатирали, че автомобилът е с прекратена
регистрация.
При така установеното, свид. Т. И. преценил, че жалб. С. И. е извършил
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и му съставил акт за това, че управлява
2
МПС, което не е регистрирано по надлежният ред.
Проверката по случая била възложена на свид.В. И. – полицейски
инспектор във Второ Районно управление Русе. В хода на проверката той
също установил изложените по-горе обстоятелства, като събраните материали
били изпратени на РРП по компетентност, с оглед наличието на данни за
престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК. По тези материали била
образувана преписка № 2056/22г. по описа на РРП. След преценка на
събраните по преписката материали, с Постановление от 10.05.2022г.
наблюдаващият прокурор отказал да образува наказателно производство, като
приел, че макар да са налице обективните признаци на състава на
престъплението по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК, деянието на С. И. е
малозначително по смисъла на чл.9, ал.2, пр.2 от НК, тъй като неговата
обществена опасност е явно незначителна. Със същото постановление, РРП
изпратила материалите по преписката на Началника на Второ РУ-Русе за
преценка наличието на административно нарушение.
Въз основа на материалите от прокурорската преписка и
постановлението на прокурора, Началника на Второ РУ при ОД на МВР
гр.Русе, преценил, че жалб.С. И. е извършил нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП, поради което издал обжалваното наказателно постановление и на осн.
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наложил на жалб.И. наказания “Глоба” в размер на
200.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка Съдът намери за установена въз основа
на събраните по делото доказателства, приложените и приобщени материали
по административната преписка, както и събраните по пр.пр. № 2056/2022 г.
по описа на РРП доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява
основателна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта за установяване на
административното нарушение и издаване на наказателното постановление не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
представляват самостоятелно основание за отмяна на НП.
3
В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението
било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от
обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към
него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на
нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да
организира пълноценно защитата си, което в крайна сметка сторил, в
развилото се съдебно производство.
Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, възприета от актосъставителя и
АНО, като нарушена от жалб.И., въвежда за водачите задължението да
управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Нарушаването на това задължение от страна на водачите води до
санкционните последици предвидени от нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП.
От събраните по делото доказателствата се установи по несъмнен
начин, че състава на нарушението е осъществен от обективна и субективна
страна от С. И., тъй като към датата и часа на проверката, последният
управлявал лек автомобил, с прекратена регистрация, по път отворен за
обществено ползване.
Съществен спорен въпрос по делото е, представляват ли асфалтовите
алеи на процесният учебен автополигон път отворен за обществено ползване
или не.
По мнение на Съда на този въпрос следва да бъде даден положителен
отговор. Основанията за това са следните:
Съгласно легалната дефиниция, дадена в §.6, т.1 от ДР на ЗДвП, "път" е
всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено
използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към
пътищата се приравняват и улиците. Тоест по смисъла на това тълкуване, а и
съобразно константната съдебна практика, в обхвата на пътищата попадат не
само официално обявените и индивидуализирани с номер или име пътища, но
и всички т.нар. черни пътища, чакълирани и други земни площи или
съоръжения, за които може да се приеме, че са предназначени и могат да се
използват от пътни превозни средства и пешеходци. Освен това, разпоредбата
4
на чл.2, ал.1 от ЗДвП сочи, че отворени за обществено ползване са пътищата,
условията за използване на които са еднакви за всички участници в
движението. Второто изречение на цитираната норма указва, че лицата,
стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено ползване, са
длъжни да ги обозначат. От събраните по делото доказателства се установява,
а е общоизвестен факт, че асфалтовите алеи на автополигона трайно и
постоянно се използват за движение на пътни превозни средства – основно
учебни автомобили, но и от други граждани с цел усъвършенстване уменията
за управление на МПС. Както става ясно от разпитаните по делото свидетели,
към момента на проверката, освен автомобила, управляван от жалбоподателя,
на автополигона се намирали и движели и други автомобили, сред които и
учебни. Освен това, в конкретният случай, от показанията на всички
разпитани по делото свидетели и от приобщените от Съда справки от Община
Русе, Областна управа на Област Русе и Министерството на младежта и
спорта /ползвател на имота/ се установява, че никъде в района на полигона,
включително на входовете и изходите му, нямало и не били поставяни знаци,
които да ограничавали достъпа и да манифестират, че теренът му не
представлява път отворен за обществено ползване
Поради това е безспорно, че жалбоподателят е управлявал моторното
превозно средство на път, който е отворен за обществено ползване и
поведението му попада в обхвата на приложението на Закона за движението
пътищата.
Това очертава деянието на жалб.С. И. като осъществяващо от обективна
и субективна страна на състава на административното нарушение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП. Нарушението е формално и се явява довършено със самия факт
на управлението на нерегистрирано по надлежен ред превозно средство, без
законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен
резултат.
В същото време, по мнение на Съда, в настоящият случай се касае за
малозначително нарушение по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, във вр. с чл. 11
от ЗАНН, доколкото деянието, макар формално да осъществява признаците
на обсъжданото нарушение, то неговата обществена опасност е явно
незначителна, тъй като не може да се приеме, че съществено е засегнало
обществените отношения, предмет на уреждане и защита от ЗДвП и Наредба
5
№ I-45 от 24.03.2000г. В тази насока, на първо място, Съдът отчита факта, че
управлението на автомобила било осъществено на сравнително отдалечено от
населени места, изолирано и ненатоварено с движение на превозни средства и
пешеходци място. На второ място, с управлението на нерегистрирано МПС,
водачът очевидно не е целял затрудняване или лишаване от възможност на
контролните органи да установят обстоятелствата около собствеността на
автомобила или съществени негови характеристики. На трето място, както
става ясно от приобщената от Съда справка за нарушител/водач, жалб.И. има
наложено само едно наказание, за нарушаване правилата за движение по
пътищата до момента на деянието. И на последно място, следва да се приеме,
че деянието на жалб.С. И. не е застрашило с имуществени или
неимуществени увреди трети лица.
Поради изложените аргументи, преценени в тяхната съвкупност, Съдът
намира, че са налице предпоставките за отмяна на обжалваното наказателно
постановление, доколкото конкретният случай, с оглед явната незначителност
на обществената опасност се явява малозначително, респективно следва да
приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК.
По отношение на разноските:
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съобразно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
По делото наказаното лице С. И. се представлявало от упълномощен
процесуален представител – адв. И. И. от АК-Русе, на когото заплатил
хонорар в размер на 400.00 лв., съобразно приложените по делото адвокатско
пълномощно и договор за правна защита и съдействие. В хода на съдебните
прения, адв.И. претендира присъждането на разноски за адвокатско
възнаграждение в този размер.
От страна на АНО е направено своевременно възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, съгласно чл.63д, ал.2 от
6
ЗАНН.
Договореният между страните размер на адвокатското възнаграждение
надвишава определения в нормата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в
редакцията, към момента, в който разноските били сторени/ минимум
/300.00лв./, приложима по силата на чл.18, ал.2 от същата наредба. В същото
време, с оглед това, че делото било разгледано в четири съдебни заседания, в
които процесуалният представител лично се явявал, проявил значителна
процесуалната активност, а и поради това, че на жалбоподателя било
наложено и по-тежко наказание, обоснованият и справедлив размер на
адвокатското възнаграждение следва да бъде в претендираният размер от
400.00лв.
Според легалното определение на §1, т.6 от ДР на АПК „Поемане на
разноски от административен орган" е поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Административнонаказващ орган в настоящият случай е Началника на
Воторо РУ-Русе, което е част от структурата на ОД на МВР-Русе.
С оглед изложеното, понастоящем ОД на МВР-Русе следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя С. И. от гр.Русе разноските за
адвокатско възнаграждение в размер от 400.00лв.
Предвид това и на основание чл.63 ал.3, т.1, вр. ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1
от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК Съдът :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-3393-000225/13.05.2022г.
на Началника на Второ РУ при ОД на МВР Русе, с което за нарушение по
чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП, на С. Г. И., от гр.Русе, ЕГН-**********, били наложени
наказание “Глоба” в размер на 200.00лв. и наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР Русе да заплати на С. Г. И., от гр.Русе, ЕГН-
**********, направените от него разноски по делото за адвокатско
7
възнаграждение в размер на 400.00 /четиристотин/ лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8