№ 703
гр. Бургас, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120204044 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „*” ЕООД с ЕИК: *, чрез
пълномощник – адв. Г.С. - БАК, с посочен адрес: гр. Бургас, *, срещу Наказателно
постановление № 570529-F595405/25.08.2021 г. , издадено от * – Началник Отдел „ОД“ в ЦУ
на НАП, с което за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-
18/06г. на МФ (Наредбата), на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя е
наложена „Имуществена санкция” в размер на 2000 лева.
С жалбата се моли за изменение на атакуваното наказателно постановление, чрез
намаляване на размера на наложената санкция до законовия минимум. Фактическата
обстановка, изложена в санкционния акт, не се оспорва, като се признава за извършено
нарушение на данъчното законодателство. Акцентира се обаче, че се касае за първо
нарушение, което в комбинация с липсата на конкретни мотиви от страна на АНО за
налагане на максималния размер на санкцията, сочат на необходимост от намаляването й.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт *, надлежно
упълномощена, която оспорва жалбата. Акцентира върху обстоятелството, че нарушението е
1
безспорно установено и доказано, поради което моли за потвърждаване на наказателното
постановление и присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколкото видно от разписката на л. 12 - НП е връчено на
представител на жалбоподателя на 02.09.2021 г., а жалбата срещу него е депозирана
директно в съда още същия ден. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като
съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 19.02.2021 г., около 11:10 часа екип от ЦУ на НАП, в състава на който влизал св.
М.М. – ст. инспектор по приходите, извършил проверка в търговски обект – оптичен център
„*“, находящ се в *, стопанисвана от дружеството-жалбоподател. Била извършена контролна
покупка на стойност 20,00 лева (2 броя контактни лещи), заплатени в брой. Плащането било
прието от служителя в обекта – *, която предала стоката на проверяващите, но не издала
фискална касова бележка, нито касова бележка от заверен кочан с касови бележки. Св. М.
напуснал обекта, като след 10 минути се върнал обратно, легитимирал се и започнал
проверка. В хода на проверката се установило, че обектът разполага с функциониращо
фискално устройство – „Datecs DP-150” с номер на фискалната памет - № 02891768. Била
разпечатана контролна лента (КЛЕН) от фискалното устройство, от която се установило, че
въпросната покупко-продажба не е отчетена (фискализирана) в устройството.
За горните констатации бил съставен протокол за извършена проверка (л. 15-17),
подписан от продавачa. В него * записала, че моли да бъде извинена за пропуска си, защото
за първи ден работи на тази длъжност. С протокола изрично представител на търговеца бил
поканен да се яви на 27.02.2021 г. от 09.00 часа в ТД на НАП-гр. Бургас, за съставяне и
връчване на АУАН. На посочената дата управителят се явил, като в негово присъствие св.
М. съставил АУАН с бл. № F595405, описвайки горните факти и квалифицирайки ги като
нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.1 ЗДДС.
Препис от акта бил връчен на управителя, който го подписал без възражения. В срока по чл.
44, ал. 1 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.
Съдържанието на съставения АУАН било пренесено в издаденото на 25.08.2021 г.
НП, като АНО не съзрял пороци при провеждане на производството, а също счел че с
действията си търговецът е осъществил състава на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС, поради което и на основание чл. 185, ал. 1
ЗДДС му наложил „Имуществена санкция” в размер на 2000 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП. Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на разпитания
2
свидетел М., доколкото ги намира за логични, последователни и кореспондиращи с
наличните писмени доказателства. Съдът не намира причина да не се довери на изложеното
от този свидетел, поради което и гради вътрешното си убеждение на неговите показания.
Жалбоподателят също не оспорва фактическата обстановка, поради което и съдът не намира
за нужно да излага повече доводи в нейна подкрепа.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид
така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник отдел
„Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, а АУАН съставен от оправомощено за това
лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ -
1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок (два дни преди изтичането му), като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН (с изключение на индивидуализирането на
санкцията), а при издаването на акта е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените
материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
По същество следва да се посочи следното.
Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани
в чл. 118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г./.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е
длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява
до напускането на обекта. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът
за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните
касови бележки се определят с Наредба № Н-18/2006 г. Законовата норма е доразвита в
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата, съгласно която независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или
3
касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал. 1 - за всяко
плащане с изключение на случаите, когато плащане то се извършва чрез кредитен превод,
директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.
1.; 2. по чл. 3, ал. 2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод,
директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.
1.
От анализа на цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се издава
при извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с получаване на
плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка, защото тя е
доказателство за извършеното плащане.
В случая констатациите на контролните длъжностни лица, че към момента на
закупуването на стоката касова бележка не е издадена, са безспорно установени. От същите
е извършена покупка на стока на стойност 20,00 лева и след извършеното плащане в брой,
фискална касова бележка за продажбата не е издадена, въпреки че в обекта е бил наличен
регистриран, включен и технически изправен ЕКАФП. Щом служителят на търговеца е
приел плащането и предал стоката за него е възникнало задължение едновременно с
предаването на стоката да издаде и фискален документ, но не го е сторил (както тогава, така
и в достатъчно дълъг срок след това – 10 минути), поради което и правилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството. Изрично в този
смисъл е практиката на касационната инстанция, като например - Решение № 1839 от
8.11.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2466/2017г. Отговорността на търговеца е
обективна, доколкото се ангажира за виновното действие или бездействие на лицата, чрез
които се осъществява обслужващата го дейност в нарушение на закона. Търговецът е
длъжен по всяко време при осъществяване на търговската си дейност да подбере персонал,
който непрекъснато да контролира, като и да съблюдава кои лица от негово име
осъществяват дейността му, поради което и в случая за отговорността на жалбоподателя е
ирелевантно кой точно служител не е изпълнил задълженията си да издаде фискален бон и
на какво се дължи това.
С оглед всичко горепосочено, съдът счита, че в конкретния случай извършеното
нарушение е безспорно доказано, като не са налице предпоставки за квалифицирането му
като "маловажен случай". Касае се за спазване на фискална дисциплина, посредством която
се обезпечава защитата на фиска, която с оглед горните факти не може да бъде заобикаляна
посредством института на маловажния случай. Отделно от това конкретния случай не се
отличава с нищо от останалите такива, поради което и прилагането на чл. 28 ЗАНН би било
необосновано.
Съдът счита обаче, че АНО неправилно е определил размера на имуществената
санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя. По делото липсват доказателства, от
които да се направи обоснования извод, че така определеният максимален размер на
4
санкцията е правилен и законосъобразен, като следва да се има предвид, че мотивите за
определяне размера на наказанието/санкцията е недопустимо да се извеждат по
тълкувателен път. По делото липсват доказателства за предишни нарушения от страна на
търговеца, което безспорно следва да се отчете в негова полза. Ето защо, настоящият
съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера на нарушението, намира, че на
търговеца следва да бъде определен размер на наложената санкция към минималния
предвиден от законодателя, а именно 500 лева, който е подходящ и справедлив. Изрично в
този смисъл е Решение № 2066/14.11.2018г. по к.н.а.х.д. № 1460/18г. на АдмС-Бургас.
Всичко горепосочено води до извода, че в случая административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е била правилно ангажирана, като в хода на производството
не са допуснати съществени процесуални нарушения. С оглед неправилно определения
размер на санкцията съдът следва да упражни функциите си по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН
и да измени НП в тази му част, като намали размера на имуществената санкция.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН (
ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният
съд може да присъжда разноски на страните. На настоящия състав е служебно известно, че в
практиката на съдилищата съществува разнобой относно това на кого и в какъв размер
следва да се присъдят разноски, в случите когато е изменен само размерът на наложената
санкция. Според едното виждане в този случай следва да намери приложение принципът,
важащ в гражданския процес и разноските да се присъдят съразмерно на страните (приема
се по аналогия, че за разликата от размера на наложеното наказание/санкция, до размера,
определен от съда, искът е уважен, а за останалия размер е отхвърлен). Според другото
схващане разноски се дължат само в полза на АНО, доколкото е установено, че
жалбоподателят е извършил вмененото нарушение, а какъв е окончателният размер на
санкцията, определена от съда, е без значение.
Актуалната практика на касационната инстанция се е ориентирала около първото
виждане, като в Определение № 1997/08.10.2021 г. по к.н.а.х.д. № 2374/2021 г. на АдмС-
Бургас съдът е разяснил, че разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН предвижда, че в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Наличието на специална норма в ЗАНН, уреждаща
въпросът за разноските изключва приложимостта на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл.189, ал. 3 от
НПК. В АПК отговорността за разноски е регламентирана с нормата на чл. 143. Тази норма
обаче, не урежда отговорността за разноски в случаите на частично уважаване на жалбата.
Поради това, на осн. чл. 144 от ГПК приложение намира разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК. Въз основа на това правило, съдът следва да присъдени разноски съразмерно
уважената/отхвърлената част от жалбата.
Настоящият състав, макар да не споделя напълно мотивите на АдмС-Бургас, счита, че
следва да зачете становището на касационната инстанция, поради което и следва да присъди
5
на страните разноски съразмерно с намаления размер на санкцията. Доколкото само АНО е
поискал присъждането на такива и в конкретния случай е бил защитаван от юрисконсулт,
то и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН в негова полза следва да се присъди и възнаграждение.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от
своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно
който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и
извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение
се явява 80 лева, като този размер следва да бъде намален пропорционално с уважената част
от жалбата и по този начин се формира крайна сума от 20 лева, която следва да бъде
присъдена на АНО.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 570529-F595405/25.08.2021 г., издадено от * –
Началник Отдел „ОД“ в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, вр. с чл.
25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на „*”
ЕООД с ЕИК: * е наложена „Имуществена санкция” в размер на 2000 лева, като
НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 2000 лева на 500,00
/петстотин/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН „*” ЕООД с ЕИК: * да заплати в полза на
НАП-София сумата в размер на 20 /двадесет/ лева, представляваща сторени в
производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6