РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. Бургас, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно гражданско
дело № 20212000500186 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Ю.Б“ АД
чрез упълномощен адвокат В.П. против решение № 159/22.07.2020г.,
постановено по т.д. №593/ 2018 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което
е отхвърлен предявения от банката иск против ВЛ. Д. Р. от град Бургас,
представляван от особения представител адвокат Е.С. от Адвокатска колегия
Бургас, с искане да се приеме за установено по отношение на ответника, че
дължи сумата от 37 605,95 евро непогасена главница, ведно със законната
лихва от 19.01.2018 година до окончателното изплащане и 222 лв. нотариални
такси, произтичащи от договор за кредит №*** от 2008 година, продукт Нов
Алфа кредит, както и ищецът е осъден да заплати разноски в полза на
бюджета на съдебната власт.
Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се във въззивната жалба, че съдът неправилно е приел, че
качеството на Р. е неопределено. С първоначалния договор и с анекс № 1 П. и
В.Р.и са имали качеството на кредитополучатели. С анекс № 2 Р. придобил
качеството солидарен длъжник, за което няма законова забрана. Според
1
въззивника, съдът направил неправилния извод, че с промяна на качеството
си Р. е станал „трето лице“. В качеството си на кредитополучател и
впоследствие на солидарен длъжник Р. е имал винаги един и същ обем
задължения за целия дълг.
Твърди се също, че съдът неправилно е приел, че банката
едностранно е променяла лихвения процент, което е основание за
недействителност по ЗЗП. Едностранна промяна няма, тъй като с
доброволното постигане на съгласие са били подписвани последващи анекси
относно промяната на лихвения процент, т.е. няма едностранно увеличение на
лихвата. Отделно се сочи, че съгласно чл.4 от договора лихвеният процент е
уговорен на 6,2 %, а съгласно чл.5 допълнително се дължи и такса за
управление в размер на 0.5% годишно, в резултат на което според
първоначалния договор за кредит общата цена е 6,7%. С анекс №1
наказателната лихва се променя на договорния лихвен процент плюс 10%.
Въззивникът твърди, че неоснователно е направен извод за
анатоцизъм. Заявява, че в подписаните анекси към договора не е посочен
размер на лихвата и няма данни за капитализацията й. Дори и да се приеме,
че клаузите на чл.1 от анексите са нищожни, то тази нищожност не означава
и нищожност на целия договор, неплащането на изискуеми суми по него е
установен факт и съдът е следвало да уважи иска и да присъди поне
неплатената главница по основния договор.
Въззивникът моли да бъде отменено обжалваното решение и се
постанови ново, с което да се уважи предявения иск.
В срока по чл.263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от
особения представител на В.Р. – адв.С..
Поддържа, че обжалваното решение е правилно, логично и
обосновано и следва да бъде потвърдено.
Поддържа се, че със сключването на договора за кредит ответникът е
придобил качеството на кредитополучател, в това си качество е подписал и
анекс №1. В анекси номер 2 и 3, той придобива качеството на солидарен
длъжник/поръчител, а не на кредитополучател. В същото време, в анексите се
урежда два вида солидарна отговорност - на поръчител и на трето лице,
встъпващо в чужд дълг на основание член 101 от ЗЗД. При това положение,
няма как да се приеме, че ответникът има ясно качество в процесното
2
кредитно правоотношение. Ако въззивникът е искал да ангажира солидарната
отговорност на ответника като кредитополучател, с анексите е следвало да
бъде уговорена изрично солидарната отговорност на Р. на основание член 121
от ЗЗД ,каквато уговорка обаче няма.
Твърди се, че подписването на анексите от ответника Р. и от
поръчителя, не означава, че те действително са дали съгласието си за
отбелязаното в анексите увеличение на лихвения процент. Заявява се, че е в
точка 6 от процесния договор за кредит страните са уговорили определения
фиксиран лихвен процент да важи за срок от 15 години, като след изтичането
на този период кредитополучателят се задължава да подпише анекс, с който
приложимия лихвен процент да бъде променен. В конкретния случай
лихвеният процент е увеличен още преди да изтече договорения 15-годишен
период. Заявява се, че твърдението за съгласие за доброволно увеличение на
лихвения процент противоречи на всякаква логика. Изразява се съгласие с
изводите на съда за нищожност на клаузите от процесните анекси, уреждащи
промяна на главницата чрез прибавяне на непогасените към момента на
подписването им възнаградителни лихви, както и на наказателните такива.
Заявява се, че за да се установи нищожност на една клауза не е необходимо да
се доказва дали тя действително е била приложена в отношенията между
съдоговорителите.
Моли се за потвърждаване на решението.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата
съображения, доводите на страните, събраните по делото доказателства и
прилагайки закона, приема следното:
В исковата си молба, предявена пред Окръжен съд Бургас, ищецът
претендира да бъдат установени вземания по договор за кредит №***/2008,
продукт Нов Алфа кредит за покупка, строителство и ремонт, сключен между
А. (чийто правоприемник е „Ю.Б“ АД) и П. Т. Р.а и ВЛ. Д. Р., за които се е
снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№1226 от 2018 година по описа на Районен съд Бургас. В исковата молба
ищецът изрично сочи, че претендира да бъдат установени като съществуващи
вземания за главница в размер на 37 605,95 евро, ведно със законната лихва от
19.01.2018 год., както и за нотариални такси в размер на 222 лв. Позовава се
на договора, с който на кредитополучателите е отпуснат заем в размер на
3
33 000 евро, както и на три последващи анекса, подписани от Р. като
кредитополучател (първия) и солидарен длъжник (втори и трети). Ищецът е
поддържал, че поради допуснато неизпълнение по договора, на осн.чл.29.2,
вр. с чл.28.1 от общите условия, се е снабдил със заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№6464/14 год. на БРС само за вноските с настъпили падежи, без да
обявява цялото задължение за изискуемо. Тъй като неизпълнението
продължило, банката обявила остатъка от кредита за изцяло предсрочно
изискуем и се снабдила със заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.
№1226/18 год. на БРС, като присъединила издадения й изпълнителен лист по
вече образуваното изп.дело №20148000400735 по описа на ЧСИ Божилова.
От фактическа страна пред настоящата инстанция е безспорно, че на
17.02.2008 год. е сключен процесния договор за кредит, по който на
кредитиполучателите е предоставен кредит в размер на 33 000 евро,
обезпечен с ипотека върху недвижим имот, представляващ апартамент №1 на
трети етаж, с площ от 62,80 кв.м. Видно е от кредитното досие, че искането
за отпускане на целевия кредит е подадено от В.Р., а П. Р.а е негова съпруга.
Договорът е предоставен при фиксирана лихва в размер на 6,2% годишно за
първите 15 години, а за останалия срок от 15 години – при последващо
договорена с банката лихва, определяема по начина, посочен в чл.6 от
договора. Уговорена е наказателна лихва съгласно общите условия към
съответния вид кредитна сделка, а именно при кредити в чуждестранна
валута – лихвения процент, уговорен в индивидуалния договор, плюс
надбавка от 2,5% годишно (чл.12 от ОУ). Предвидено е издължаване на 360
месечни анюитетни вноски по погасителен план.
На 11.12.2009 год. е подписан анекс №1 между банката и
кредитополучателите Р.и, с който страните са се съгласили вземането на
банката, включващи редовна, просрочена главница и лихви (възнаградителна
и наказателна), да бъде трансформирано в редовна главница (чл.1), уговорен е
12 м. гратисен период, през който да се погасяват само лихвите по нов
погасителен план, удължен е крайния срок на договора и е поето задължение
от кредитополучателите да заплащат обезщетение за забава върху
непогасените в срок суми в размер на договорената лихва плюс надбавка от
10%. С анекс №2, сключен на 31.01.2012 год. от П. Р.а като кредитополучател
и В.Р. като солидарен длъжник/поръчител, отново е уговорено просрочената,
редовна и наказателна лихва да се прибавят към главницата, като общия
4
размер на дълга се определя с погасителен план, който ще бъде генериран
автоматично, след подписване на анекса. Договореният лихвен процент се
променя на 7%, наказателната лихва се запазва на 10% надбавка върху
договорната лихва, срокът на договора се удължава с 12 месеца период на
облекчено погасяване. С анекс №3 от м.юли 2013 год., П. Р.а, лично и като
пълномощник на В.Р., последният – солидарен длъжник/поръчител, както и Я.
С. И. – солидарен длъжник/поръчител, са се съгласили към главницата да се
прибавят просрочените и редовни лихви, удължен е срокът на договора, без
да се посочи конкретна дата, запазени са размерите на договорната и
наказателна лихви, а точният размер на дълга подлежи на определяне с нов
погасителен план, който се генерира автоматично след подписване на анекса.
С нарочна молба от 09.01.2020 год. по т.д.№593/18 год. на БОС банката е
представила погасителните планове към трите анекса, както следва: от
16.12.2009 год. за главница в размер на 32 790,02 евро, с клиент П. Р.а,
подписан на последна страница от клиента; от 22.02.2012 год. за главница в
размер на 34 508,52 евро, с клиент П. Р.а, подписан на всички страници с два
подписа и от 22.08.2013 год. с клиент П. Р.а, с остатък на главницата 38 050,10
евро, с един подпис на всички страници.
Спори се между страните за качеството, в което въззиваемият участва в
кредитното отношение. Както вече се посочи, той е подписал анекс №2 и 3
като солидарен длъжник/поръчител, след като с първоначалния договор е
поел задължение като кредитополучател, т.е. като главна страна, а в
заявлението си за издаване на заповед по чл.417 от ГПК банката го счита за
солидарен длъжник (т.5а), също както и Я.И. Според въззивния съд, В.Р. е
придобил качеството на солидарен длъжник още с подписване на договора за
кредит, на осн.чл.25 ал.2 от СК от 1985 год. (отм.), в сила към момента на
сключване на договора, тъй като съпрузите имат солидарни задължения. С
подписването на анекси №2 и 3 е внесено уточнение за вида на поетата
отговорност заедно с другия кредитополучател и това е само едно техническо
действие, което не води до промяна на качеството на страната и на обема на
дълга. Действително, както се сочи в отговора на въззивната жалба, с
анексите се предвижда два вида солидарна отговорност – поръчителство и на
трето лице, встъпващо в чужд дълг на основание чл.101, вр.чл.121-127 от
ЗЗД, но в случая е очевидно, че тези хипотези са неотносими към
положението на въззиваемия, който още от 17.05.2008 год. е солидарен
5
длъжник, заедно със съпругата си. В това си качество той отговаря за целия
размер на дълга, от който размер банката е предявила в заповедното
производство и с иска по чл.422 от ГПК само вземането си за главница –
просрочена и предсрочно изискуема (заявление и извлечение от счетоводни
книги по ч.гр.д.№1226/18 год. на БРС).
Между страните няма спор, че банката е предприела действия да
обяви целия остатък от кредита за предсрочно изискуем с нотариална покана,
връчена на В.Р. при условията на чл.47 от ГПК, на адреса, на който се е
намирало вече продаденото към 26.09.2017 год. (когато е залепено
уведомлението) ипотекирано жилище за дълг по процесния договор. Не се
оспорва и се установява от заключението на съдебно-икономическата
експертиза, че към този момент кредитополучателите са били в забава, като
последното погашение от тях е предприето на 20.01.2012 год. за главница и на
08.07.2013 год. за лихва. С това са изпълнени предпоставките по т.18 от ТР
№4/18.06.2014 год. по т.д.№4/13 год. на ОСГТК ВКС и задължението е
трансформирано в изцяло предсрочно изискуемо.
От отговорите на въпрос №1 към повторното заключение, изпълнено
от в.л.В., се установява, че претендираната главница в размер на 37 605,95
евро е образувана в резултат на три последващи капиталицазии на дълга по
анексите, като капитализираните суми са осчетоводени като усвоен кредит. В
таблицата на стр.3 от заключението са отразени компонентите, включени в
главницата на дати 11.12.2009 год., 30.01.2012 год. и 18.07.2013 год. –
възнаградителни лихви и лихви върху просрочена главница, като в резултат
на тези капитализации главницата е увеличена с общо 6 162,08 евро и така
придобива размер от 39 162,08 евро (таблица на стр.2). В счетоводните книги
на банката е отразено погашение на главницата в размер на 1 556,13 евро, в
това число чрез капитализиране към редовната главница и погасяване на
присъдена главница от 444,15 евро, като неплатения остатък от дълга за
главница е на стойност 37 605,95 евро. От заключението и от представените
писмени доказателства – изп.лист от 15.09.2014 год. по ч.гр.д.№6464/14 год.
на БРС и документи, представени от ЧСИ Б. се изяснява, че с предходна
заповед по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за просрочени вноски по
същия договор, включващи главница в размер та 444,15 евро, лихва в размер
на 2 914,53 евро и наказателна лихва в размер на 40.57 евро, дължими за
6
периода от 18.07.2013 год. до 17.08.2014 год., е било образувано изп.дело
№735/14 год. на ЧСИ Божилова и след публична продан на ипотекирания
имот горните суми са били събрани. От основното и от допълнителното
заключение се установява, че принудително събраната сума за главница в
размер на 444,15 евро е било преведена от ЧСИ на кредитора, с което е
намален размера на дълга до претендирания от 37 605,95 евро. От това
следва, че вноските, предмет на предходно издадената заповед за изпълнение
и изпълнителен лист, не участват при формирането на процесното
задължение. То е образувано от неплатените, падежирали вноски от
18.09.2014 год. до датата на предсрочната изискуемост на стойност 1 688,94
евро и непадежиралата главница на стойност 35 917,01 евро.
Не се отрича от въззивника, че въззиваемият е имал качеството на
потребител при сключване на договора и се ползва от потребителската
защита по ЗЗП. Ето защо, дори и без възражение, съдът е задължен да
извърши проверка за валидността на клаузите, с които са поети процесните
задължения – чл.7 ал.3 от ГПК и непротиворечивата съдебна практика по
приложението на ЗЗП.
С подписване на първоначалния договор е уговорен фиксиран размер на
възнаградителната лихва от 6,2% годишно за първите 15 години. Клаузата е
индивидуално уговорена, лихвата е определена по ясен начин, не е допуснато
нарушение на изискванията за добросъвестност при договарянето между
страните и в чл.4 предл.първо не се съдържа дисбаланс между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. В чл.13 от ОУ, които не са
индивидуално уговорени, е предвидена възможност за едностранна промяна
на възнаградителната лихва при напълно неясни и неконкретизирани
предпоставки, като напр.“съществени изменения на икономическата ситуация
в страната или чужбина……които правят неизгодна за банката кредитната
сделка“, но тази неравноправна по см.на чл.146 ал.1, вр.чл.143 ал.2 т.10 от
ЗЗП (редакция ДВ бр.99/2005 год.) клауза по никакъв начин не е повлияла при
определяне размера на дълга. При подписване на анексите длъжниците са се
съгласили към редовната главница да се натрупат редовните и просрочени
възнаградителни и наказателни лихви, без никаква яснота за размера на
формирания нов дълг. Липсва дори установителна част в съответните анекси,
в които да се посочат капитализираните лихви, а в анекси №2 и 3 се
предвижда, че общия размер на дълга ще се определи в погасителен план,
7
който ще се генерира автоматично след подписването им. Върху така
определения нов дълг, длъжниците са се съгласили да бъде начислена по-
висока възнаградителна лихва от 7% годишно (анекс №2/30.01.2012 год. и
анекс №3/2013 год.), както и по-висока наказателна лихва от 10 пункта над
възнаградителната (анекси №1,2 и3). Или, в резултат на предоговарянето на
дълга, се е стигнало до едновременно увеличаване на неговия размер, на
цената на услугата (възнаградителната лихва) и на обезщетението за забава.
След последната капитализация главницата е увеличена до общия размер от
39 162,08 евро – заключение на в.л.В., ето защо е невярно твърдението на
въззивника, че няма данни за капитализиране на лихва. Формирана е
безпротиворечива съдебна практика, според която уговорката в допълнителни
споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната
главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява
възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД,
който е допустим само при уговорка между търговци, на основание чл. 294,
ал. 1 ТЗ - решение № 66 от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1504/2018 г., II т. о.
ВКС, решение № 118 от 11.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 2278/2019 г., I т. о.,
ВКС, решение № 132 от 13.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2195/2019 г., I т. о.
ВКС. В случая уговорката е сключена с физически лица-потребители и в
резултат на нея реално са прибавени лихви към главницата, които от своя
страна се олихвяват като главница, ето защо е нищожна. Като изходна точка
при определяне размера на дълга следва да се вземе основния договор и
усвоената по него на 05.06.2008 год. сума от 33 000 евро. Уговорките в
анексите са нищожни и на друго основание – те не са съставени по ясен и
разбираем начин, който да предоставя на по-слабата страна в
правоотношението възможност, като прецени ползите и негативите, да вземе
информирано решение за евентуалните последствия от предоговарянето.
Видно е, че всички негативи са възложени върху потребителите – те се
натоварват с допълнителен дълг, без да са наясно с размера му, поемат
задължение да заплащат по-висока възнаградителна лихва и едновременно с
това поемат задължение и за заплащане на наказателна лихва, чиято надбавка
се увеличава от 2,5% на 10% над договорената лихва, т.е. става 17% . Към
момента на подписване на анексите на длъжниците не са предоставени нови
погасителни планове, в които да е определен размера на анюитетните вноски,
дори напротив – банката е предвидила, че те ще се генерират автоматично в
8
по-късен момент. Всичко това сочи, че длъжниците изобщо не са били
наясно с последиците от предоговарянето, което представлява нарушение по
чл.147 от ЗЗП и е основание да се приеме, че клаузите, внасящи промени в
кредитната сделка, са неравноправни и поради това нищожни. Клаузите,
внасящи промени в размера на възнаградителната и наказателна лихви, не са
изключени от потребителската защита, която се предоставя на потребителите
със ЗЗП, ако и размерите на лихвата да са посочени в тях изрично, тъй като и
индивидуално уговорените клаузи в потребителски договор могат да бъдат
неравноправни, щом като са били изготвени предварително и потребителят не
е имал възможност да влияе върху тях, нито му е бил предоставен
информиран избор – така решение №98/25.07.2017 год. по т.д.№535/16 год. І
т.о. ВКС. Като такива те следва да останат неприложени в отношенията
между страните и дълга да се преизчисли по основния договор и
първоначалния погасителен план.
Видно е от заключенията на в.л.В., че размера на дълга е изчислен в два
варианта съгласно поставената задача от съда – в приложение №2 към
основното заключение са взети предвид всички погасявания по кредита при
лихва от 6,2% и наказателна лихва от 8,7 % (6,2 + 2,5), а в приложение №3 са
изключени вноските с падеж от 18.07.2013 год. до 17.08.2014 год. (за които е
била издадена предходната заповед за изпълнение). Според съда, размера на
дълга следва да се определи съгласно приложение №2, тъй като с
погашенията (доброволни и от ЧСИ), са погасени и вноските по предходната
заповед и чрез приложение №2 се добива обща, хронологична представа за
погасяването на задълженията по кредитното отношение. Погашенията са на
обща стойност 15 015,83 евро, с които биха се погасили задълженията по
кредита до 05.06.2014 год. със следните компоненти – 499,97 евро такса,
11 803,34 евро лихва и 2 712,52 евро главница. Към датата на подаване на
заявлението дължимата главница би била в размер на 30 287,48 евро, от които
неплатена падежирала главница в размер на 2 302,58 евро и 27 984,90 евро.
Категорично се установява от допълнителното заключение, че след
принудителната продажба на ипотекирания имот по изп.дело №735/14 год.
разпределената сума на взискателя-банка е 8 184,43 лв. или 4 184,63 евро,
преведена на 07.12.2016 год., а разликата от 43 054,24 лв. е заделена до
представяне на изпълнителен лист. И до момента заделената сума не е
послужила за погасяване на дълга, тъй като „Ю.Б“ АД е поискала нейното
9
изплащане едва на 27.08.2020 год., но е последвал отказ от ЧСИ, поради
спирането на изпълнителните действия против въззивника, на осн.чл.415 ал.2,
вр.с ал.1 т.2 от ГПК. При това положение е безпредметно да се изчислява как
би се променил размера на дълга, ако постъпилата сума от продажбата е била
отнесена за погасяването на кредита на 07.12.2016 год. и е ирелевантен извода
по т.4 от допълнителното заключение, че ако заделената сума е била
преведена на кредитора още на 07.12.216 год. задълженията по кредита към
датата на подаване на второто заявление биха се погасили изцяло.
Съгласно възприетото в т. 9 от ТР №4/2013 год., при определяне на
дълга към момента на приключване на съдебното дирене не следва да се
вземат предвид сумите, събрани в изпълнителното дело въз основа на
заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. Това обаче не се отнася за
сумата от 8 184,43 лв. или 4 184,63 евро, преведена на 07.12.2016 год., тъй
като с нея са погасени задълженията по предходната заповед за изпълнение, а
не по настоящата. Видно е от таблицата на стр.2-3 от допълнителното
заключение, че след 09.10.2018 год. по изпълнителното дело също са
събирани суми, макар и от съдлъжниците (платежни нареждания на л.190 –
194 от т.д.№593/18 год. на БОС), които не следва да се вземат предвид при
определяне размера на дълга. Така следва от общия размер на погашенията
(15 015,83 евро) да се извадят сумите, платени след 07.12.2016 год. т.е. в
периода 09.10.2018 – 17.06.2021 год., общо 2 017,25 евро. Така биха се
погасили изцяло вноските за главница и лихва до 05.09.2013 год. и частично
вноската за лихва за м.август 2013 год. до размера от 126,20 евро. Към
падежиралата и неплатена главница към датата на подаване на заявлението
следва да се добавят още 409,01 евро, или размера на дължимата главница
(падежирала и непадежирала) е 30 696,49 евро. До този размер претенцията е
основателна, а в останалата част вземането за главница не съществува.
Законна лихва върху главницата следва да бъде присъдена от датата, която е
поискана и присъдена в заповедта за изпълнение, а именно 19.02.2018 год. В
исковата молба по чл.422 от ГПК е поискано присъждане на законната лихва
от по-ранен момент (19.01.2018 год.) но доколкото петитумът на иска следва
да бъде идентичен с този по заявлението, лихвата се следва от 19.02.2018 год.
Въпреки принудителната продажба на имота, който е служел за обезпечение
на дълга, въззиваемият продължава да бъде в забава, ето защо и в
съответствие с възприетото в т.2 от ТР №3/27.03.2019 год. по т.д.№ 3/17 год.
10
на ОСГТК ВКС дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Претендира се установяване на вземане за нотариални такси в размер
на 222 лв., но в тази част претенцията е изцяло недоказана. Действително
предсрочната изискуемост на кредита е обявена на длъжниците с нотариални
покани, но липсват доказателства за заплащане на такси, а включването им в
извлечението от счетоводните книги и подробната справка на дълга не се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила, тъй като представлява
изгодно твърдение за банката-въззивник.
Изводите на двете инстанции не съвпадат изцяло, което налага
обжалваното решение да се отмени в частта, в която е отречено вземане за
главница (падежирала и предсрочно изискуема) по договора за кредит до
размера от 30 696,49 евро, като се постанови ново, с което претенцията да се
уважи до този размер, а в останалата отхвърлителна част решението следва да
бъде потвърдено.
Съобразно изхода от спора, в полза на въззивника следва да се
присъдят разноски пред двете инстанции, каквито са поискани с въззивната
жалба, съразмерно на уважената част от иска. По представени списъци по
чл.80 от ГПК въззивникът е направил разноски в размер на 4818,46 лв. пред
въззивната инстанция и 4418,46 лв. първата инстанция (общо 9236,92 лв.), от
които съразмерно на уважената част от иска въззиваемият му дължи 7 517,10
лв. В заповедното производство банката е направила разходи за държавна
такса в размер на 1475,46 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на
1963,91 лв., общо 3439,37 лв. Тези разноски обаче вече са възложени върху
другите двама солидарни длъжници, които не са подали възражение, ето
защо, ако бъдат поставени и в тежест на въззиваемия би се стигнало до
двукратното им присъждане в полза на заявителя. Разноските са присъдени
като солидарно дължими от другите съдлъжници със заповедта за изпълнение
и определение №2203/13.11.2018 год. по ч.гр.д.№1575/18 год. на БОС и ако
бъдат събрани от тях, последните ще могат да поискат от въззиваемия
съответно дължимата от него част според вътрешните им отношения, но
липсва основание за повторно възлагане върху Р..
Искането на особения представител адв.С. за отмяна на определението, с
което е приключено събирането на доказателства и внасяне на делото в
открито съдебно заседание следва да се остави без уважение. От особения
11
представител не се сочат обективни пречки да се яви в съдебното заседание,
на което е изслушано и прието допълнителното заключение, още повече, че
на 21.10.2021 год. тя физически е посетила съда и е получила препис. От
друга страна, в молбата не се твърди, че за нея заключението е неясно и е
необходимо да постави въпроси към вещото лице в съдебно заседание.
Тъй като разглеждането на делото пред настоящата инстанция е
приключило, в полза на особения представител следва да се изплати
предварително депозираното от въззивника възнаграждение.
Водим от изложеното Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на особения представител на
въззиваемия В.Р. адв. С. за отмяна на протоколно определение от 21.10.2021
год. за приключване на съдебното дирене и внасяне на делото в открито
съдебно заседание.
ОТМЕНЯ решение №159/22.07.2020 год., постановено по т.д.№593/18
год. по описа на Бургаски окръжен съд в частта, в която е отхвърлена
претенцията на „Ю.Б“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.С., ул.“О.“ №* против ВЛ. Д. Р. с ЕГН **********, с постоянен адрес в
гр.Б., представляван от особения представител адв.С., за установяване
съществуването на вземане, за което са издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№1226/18 год. по описа на БРС, представляващо
главница до размера от 30 696,49 евро, дължима по договор за кредит №***
от 2008 година, продукт Нов Алфа кредит, ведно със законната лихва до
окончателното й изплащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по претенцията на „Ю.Б“ АД с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“О.“ №* против ВЛ. Д. Р. с
ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Б., представляван от особения
представител адв.С., че ВЛ. Д. Р. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Б.
дължи на „Ю.Б“ АД с ЕИК *** сумата от 30 696,49 (тридесет хиляди
шестстотин деветдесет и шест 0.49) евро, представляваща главница, дължима
по договор за кредит №*** от 2008 година, продукт Нов Алфа кредит, ведно
със законната лихва от 19.02.2018 год. до окончателното й изплащане.
12
ПОТВЪРЖДАВА решение №159/22.07.2020 год. по т.д.№593/2018
год. по описа на Бургаски окръжен съд в останалата обжалвана част, с която е
отхвърлена претенцията на „Ю.Б“ АД за установяване съществуването на
вземания против ВЛ. Д. Р. с ЕГН ********** по договор за кредит №*** от
2008 година, продукт Нов Алфа кредит за главница над уважения размер от
30 696,49 евро до предявения от 37 605,95 евро, както и за нотариални такси в
размер на 222 лв. и в частта за разноските.
ОСЪЖДА ВЛ. Д. Р. с ЕГН ********** с постоянен адрес в гр.Б., к-с
„М.к.“ бл.* ет.*, ап.*, да заплати на „Ю.Б“ АД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.С., ул.“О.“ №*, сумата от 7 517,10 (седем хиляди
петстотин и седемнадесет 0.10) лв., представляваща разноски пред първата и
въззивна инстанции.
Постановява на особения представител адв.С. да се изплати
възнаграждение от внесения депозит.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13