№198
гр. Велико Търново, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:МАРИЯ ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретар П.И.
на прокурора В.К.
от съдия
БУЮКЛИЕВ
и с участието изслуша докладваното
|
|
по касационно административен характер дело № 10201 по описа на Административен съд - Велико Търново за 2023 г.
Произволство по реда на Глава XII от Алминистративнопроцесуалния колекс/АПК/, във връзка с § 19, ал. 1, изр. второ от ЗИА на АПК /обн., ДВ, бр. 39 от 2011 г. /.
Касаторът „Агрокрафт" ЕООД - Село Родина, чрез адв.Ч. от ВТАК, е обжалвал решение №42 от 3.04.2023 година, постановено по Гр.Д №334/2020 година по описа на Еленският районен съд в частите му, с които е оставена без разглеждане жалбата му против заповед №ГЮ-09-518/21.10.2020 година на Директора на Областна дирекция „Земеделие" - Велико Търново и производството по делото е отчасти прекратено и жалбата му срещу същата заповед е отхвърлена като неоснователна. Сочи, че в решението сне' са обсъдени възраженията му досежно незаконосъобразността на въпросната заповед от процесуална и формална страна, както и възраженията му досежно материалната и незаконосъобразност. Освен това поддържа по отношение на прекратителният диспозитив на решението, че с оглед характера на административния акт и обхвата на последиците му, няма как една част от производството да се прекрати, като на производство остане спора за законосъобразността на останалата част от същата заповед. Претендира разноски по делото.
Касаторът, Директорът на Областна дирекция „Земеделие" - Велико Търново, е обжалвал същото решение в частта му, с която е отменена заповед №Г10-09-518/21.10.2020 година. Оплакването е за неправилност на решението с оглед неправилно приложен материален закон. Съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.37в, ал.З, т.1 от ЗСПЗЗ и заложения в нея принцип на разпределението на масиви в съответното землище.Иска се отмяна на решението в тази му част и потвърждаване на съответната част от административния акт.
Конституираните по делото заинтересовани страни, както следва: А.Т.П., М.П.П., П.П.П., „Агромилк" ЕООД - Златарица, Д.Й.Б., Й.С.О.,
К.Б.Д., М.Й.Б., П.П.Г., ЕТ „Епъл Кирил Кирилов", Д.А.А., Д.И.Д. и „Мрежата ВТ" ЕООД - с.Средно село, редовно уведомени, не са изразили становище по касационните жалби.
Прокурорът дава заключение за неоснователност и на двете жалби и за правилност на обжалваното решение.
Оплакванията в касационните жалби АСВТ квалифицира като такива по чл.209, т.З от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът в качеството на касационна инстанция, на основание чл.218,ал.2 от АПК, служебно провери валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Като прецени оплакванията в касационните жалби, във връзка с доказателствата по делото, съобрази доводите на страните, съдържанието и реквизитите на контролирания съдебен акт, настоящият състав на съда прие за установено следното:
Всеки от касаторите има качеството на страна, участвала в производството предвъззивният съд, за която съдебното решение е неблагоприятно, в съответната обжалвана част.
И двете касационни жалби са подадена в срок от надлежна страна, против съдебен акт, подлежащ на касация, поради което са процесуално допустими.
Разгледана по същество КЖ на „АГРОКРАФТ"ЕООД е частично ОСНОВАТЕЛНА, а тази на Директора на Областна дирекция „Земеделие - В.Търново е изцяло ОСНОВАТЕЛНА, но по различни от изложените в нея съображения.
Решението на въззивният съд е постановено в производство по чл.145 и сл. от АПК, т.е. административно такова, на основание § 19, ал. 1, изр. първо от ЗИД на АПК /обн., ДВ, бр. 39 от 2011 г., във връзка с чл.37в от ЗСПЗЗ. Жалбата, депозирана пред PC е насочена срещу Заповед № ПО-09-528/21.10.2020г. на директора на Областна дирекция „Земеделие" Велико Търново. Тази Заповед има за предмет служебното разпределение, по реда на чл.37в, ал.З от ЗСПЗЗ, на ползването на масивите на земеделските земи в землището село Родина, общ. Златарица за стопанската 2020/2021 г.
Следва да се отбележи извън конкретиката на настоящият спор, че с решение N° 174/03.10.2023г. по адм. дело № 10180/23 година по описа на Административен съд Велико Търново е обявена нищожността на Заповед № ПО- 09-528/21.10.2020г. на ОД"Земеделие"- Велико Търново, в частта й относно обжалваното от дружеството „АГРОКРАФТ"ЕООД с ЕИК с ЕИК202673691 служебно разпределение на ползването на земеделски земи в землището на гр. Златарица за стопанската 2020/2021 г„ относно масивите с номера съответно: 2, 6, 57, 62, 93, 115, 119, 127, 128, 143, 147 и 171, така и относно: 19, 28, 56, 77, 94, 150, 151, 152, 153, 154, 155, 156, 157, 158 и 176.
Производството пред PC е инициирано от „АГРОКРАФТ"ЕООД с качеството на участник в процедурата пред ответника по първата касационна жалба, поради което жалбата му е допустима.
Това обаче се отнася само относно тази част от разпределението, която засяга неблагоприятно неговата правна сфера. В случая това се твърди за масивите, в които му е разпределена за ползване земеделска земя. Масивите, в които дружеството не притежава собствена и не ползва наета земя не са участвали в разпределението по отношение на него. Предвид разпоредбата на
чл.37в, ал.З, т.1 от ЗСПЗЗ за него там не могат да възникнат права на ползване при разпределение.
Следователно за дружеството не съществува правен интерес да атакува Заповедта в тази й част, относно формираните 4 масива при служебното разпределение по чл.37в от ЗСПЗЗ на земеделски земи за землището на село родина, община Златарица за стопанската 2020/2021 г., а именно масиви с номера 25, 32, 41 и 46. Доводът на касационния жалбоподател, че правилата на разпределение са такава, че незаконосъобразното разпределение в една част от масивите засяга и другите площи, е неоснователно. Системният възглед върху процеса на разпределението е практика, изоставена понастоящем от касационната инстанция, като е даден приоритет на приложението на принципа по чл.37в, ал.З, т.1 от ЗСПЗЗ. Поради това, предвид верните фактически констатации правилен е изводът на PC, че жалбата на дружеството срещу тази част от Заповедта е недопустима. КЖ на дружеството, в тази й част, е неоснователна. Решението на PC в същата тази част/с характер на определение/ следва да бъде оставено в сила, като правилно.
В останалата му обжалвана част, както относно отменената част от Заповедта - за масиви, както следва: 5, 14, 15, 28 и 55, така и относно потвърдената част от Заповедта - за масиви, както следва: 7, 11, 13, 19, 23, 29, 31, 33, 37, 38, 40, 42, 44, 47, 48, 57, 59 и 60 обжалваното решение е неправилно постановено.
Действително, както сочи дружеството - касатор, съдът не е обсъдил ключови негови възражения, като е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, които са обусловили необоснованост на съдебния акт. Решението не кореспондира със събраните и необсъдени доказателства за нищожност на оспорения ИАА, въпреки наличието на оплакване в тази насока.
Процедурата по чл. 37в от ЗСПЗЗ касае уредбата на ползването на земеделските земи. Разпоредбата на ал.1 от нормата дава приоритет на доброволното споразумение между собствениците и/или ползвателите на земеделски земи. Ако този резултат не се постигне се предприема служебно разпределение/вж. ал.З от чл.37в от ЗСПЗЗ/. Съгласно предвиденото в чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ правомощието да издаде заповед, с която да разпредели служебно масивите за ползване в землището е директорът на областна дирекция "Земеделие". Това обаче той може да стори само в срок до 1 октомври на съответната година. Това обаче той може да стори само в срок до 1 октомври на съответната година. В конкретния случай оспорената Заповед № ПО -09- 528/21.10.2020г. е издадена след този момент. След изтичане на този срок се преклудира повременната компетентност на директора на ОД „Земеделие" да постанови ИАА на това правно основание. След този момент/първи октомври на съответната стопанска година/ съгласно разпоредбите на специалния закон/вж. ал.12 на чл.37в от ЗСПЗЗ/ правомощието да издаде такава заповед се прехвърля на министъра на земеделието.
В конкретния случай оспорената Заповед не е издадена от министъра на земеделието/вж. л.11 и 255 от делото/. За автор на акта се сочи директорът на ОДЗ- В. Търново, за правно основание на правомощията на същия е посочена нормата на чл.37в, ал.4 и ал.13 от ЗСПЗЗ и чл.75а, ал.1, т.З от ППЗСПЗЗ. В писмения отговор на ответника /вж. л.332-334 от делото/ се сочи, че Заповедта не е нищожна, т.к. е издадена на основание чл.37в, ал.13 от ЗСПЗЗ, по искане вх. № РД-10- 471/08.09.2020г. от „Агромилк"ЕООД и др. ползватели. А директорът на ОДЗ-ВТ бил оправомощен да издава заповеди за служебно разпределение със Заповед №РД46-240/22.05.2019г. на МЗ.
Съдът не споделя това становище на ответника по първата касационна жалба, което така или иначе не е обсъдено от районният съд:
Действително по делото пред PC е приложена цитираната Заповед на МЗ, като с т.11 от пункт първи от нея министърът на земеделието е възложил на директора на ОДЗ-Велико Търново да издава заповеди по чл.37в, ал.1 и ал.4 от ЗСПЗЗ при хипотезата на чл.37в, ал.12 от ЗСПЗЗ.
На първо място не е налице никакво позоваване в конкретния случай, че директорът на ОДЗ е издал акта при условия на делегация. Нито в титулната, нито в съобразителната, нито в диспозитивната част на оспорената заповед не е посочено това обстоятелство. Липсва позоваване на заповед №РД46-240/22.05.2019г. на МЗ, а подпис е положил директорът на ОДЗ в това му качество, без други бележки. Липсва и позоваване на хипотезата на ал.12 на чл.37в от ЗСПЗЗ. Същата гласи, че когато в срока по ал. 1 и 4 директорът на областната дирекция "Земеделие" не издаде заповедта, всяко заинтересовано лице може да поиска издаването й от министъра на земеделието или определено от него длъжностно лице от състава на министерството. Посочените в Заповед N° ПО-09-528/21.10.2020г. на ОД"Земеделие"- Велико Търново правни основания сочат само на служебно разпределение на ползването, но не и на упражняване на делегирани от министъра правомощия, в хипотезата на чл.37в, ал.12 от ЗСПЗЗ. Визираната в Заповедта ал.13 от чл.37в от ЗСПЗЗ не възлага правомощията, а определя срока за издаване на акта - 1 месечен от сезирането. В заключение следва да се отбележи, че не е налице надлежно сезиране по реда на чл.37в, ал.12 от ЗСПЗЗ, т.к. видно от конкретното съдържание на искане вх. № РД-10-471/08.09.2020г. от „Агромилк"ЕООД и дp., същото е за служебно разпределение на масивите, което е от 08.09.2020г„ т.е. преди 01.10.2020г. Към 08.09.2020г. все още е била в сила повременната компетентност на директора на ОДЗ. Тогава не е било възможно да се формира валидно такова искане. Нормата на чл.37в, ал.12 от ЗСПЗЗ изрично посочва, че това може да се реализира след първи октомври на съответната година. Едва след това може да се иска издаването на Заповед за служебно разпределение * на ползването от министъра на земеделието. Едва тогава директорът на ОДЗ може да се позове на делегацията на тези правомощия на министъра. В случая тази хипотеза не е реализирана, при което следва да се приеме ,че оспорената Заповед е издадена от некомпетентен по време орган.
Безспорно е както в теорията, така и в съдебната практика, че всяка липса на компетентност е основание за нищожност на административния акт. Този порок на оспорения ИАА е основание да бъде прогласена тази нищожност, т.к. оспореният акт е правно нищо и не може да породи правни последици. Поради това произнасянето на PC с Решение, което не отчита този порок е неправилно. Създава привидност, която противоречи на правната сигурност. Поради това, в тази му обжалван част, Решението на PC следва да бъде отменено, а вместо това да се прогласи нищожността на оспорената Заповед, в съответната й част, в която ТД притежава правен интерес от обжалването. Делото е изяснено от фактическа страна по писмени доказателства и не се налага връщането му за ново разглеждане от PC.
Независимо от правилото на чл.173, ал.2 от АПК преписката не следва да се връща на министъра на земеделието. Предвид изтеклия период от време и реалното ползване на земите е налице фактическа невъзможност за изпълнение на евентуален ИАА с различно съдържание от нищожния.
При този изход на делото съдът намира, че разноските пред настоящата инстанция следва да останат така, както са направени.
Мотивиран така и на основание чл. 222, ал.1 от АПК, във връзка с § 19, ал. 1, изр. второ от ПЗР на ЗИД на АПК, Административен съд Велико Търново, касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №42 от 3.04.2023 година, постановено по Гр.Д №334/2020 година по описа на Еленският районен съд в частите му, с които е отменена по жалба на „Агрокрафт" ЕООД - с.Родина, Община Златарица заповед №ПО-09- 518/21.10.2020 година на Директора на Областна дирекция „Земеделие" - Велико Търново в частите относно масиви в землището на с.Родина, както следва: 5, 14, 15, 28 и 55, и е отхвърлена жалбата на „Агрокрафт" ЕООД - с.Родина срещу същата заповед в частите относно масиви в землището на с.Родина, както следва: 7, 11, 13, 19, 23, 29, 31, 33, 37, 38, 40, 42, 44, 47, 48, 57, 59 и 60, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА нищожността на Заповед № ПО-09-528/21,10.2020г. на ОД "Земеделие"- Велико Търново, в частта й относно обжалваното от „АГРОМИЛК" ЕООД, гр. Златарица служебно разпределение на ползването на земеделски земи в землището на гр. Златарица за стопанската 2020/2021 г„ относно масивите с номера съответно: 5, 7, 11, 13, 14, 15, 19, 23, 28, 29, 31, 33, 37, 38, 40, 42, 44, 47, 48, 55, 57, 59 и 60.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №42 от 3.04.2023 година, постановено по Гр.Д №334/2020 година по описа на Еленският районен съд в останалата му обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.